№ 1158
гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220100568 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение.
Ищецът „Йе**я“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.
Соф**, твърди да е изправна страна по множество облигационни
правоотношения с ответника Ф. Н. Б. с ЕГН ********** от гр. **,
произтичащи от следните договори:
- На 30.12.2020г. страните сключили Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +** със срок на действие 24 месеца, в изпълнение на който
ищецът предоставил на ответника мобилни услуги при абонаментен план
„Интернет 10.99“ с месечна абонамента такса от 8.99 лв. за първоначалния
срок на договора, а след неговото изтичане – 10.99 лв. Твърди, че ответникът
не е изпълнил договора, поради което на основание т.9 от него дължи
неустойка в размер до три месечни абонаментни такси, която възлиза на 33.85
лв.
- На същата дата и във връзка с договора за мобилни услуги за
предпочетен номер +** страните сключили договор за лизинг, в изпълнение на
който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване
1
устройство „Tablet Huawei MediaPad T3 10 4G Gold“ на преференциална
лизингова цена от 266.57лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по
11.59 лв. От тях не били заплатени вноските за периода 15.08.2022 г. –
30.11.2022 г. в размер на 46.36лв. Поради неизпълнението ответникът дължи
на ищеца просрочените лизингови вноски, както и сумата от 20.09 лв.,
представляваща разликата между стандартната и преференциалната цена на
устройството.
- На 01.09.2021г. страните сключили Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +** със срок на действие 24 месеца, в изпълнение на който
ищецът предоставил на ответника мобилни услуги при абонаментен план
„Drivey 2G 10.99“ с месечна абонамента такса от 10.99 лв. Твърди, че
ответникът не е изпълнил договора, поради което и на основание т.9 от него
дължи неустойка в размер до три месечни абонаментни такси, която възлиза
на 27.48 лв.
- На същата дата и във връзка с договора за мобилни услуги за
предпочетен номер +** страните сключили договор за лизинг, в изпълнение на
който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване
устройство „Driver car tracker Drivey 2G car tracker device“ на преференциална
лизингова цена, посочена в т.5 от договора. Поради неизпълнение на договора
за мобилни услуги ответникът дължи на ищеца сумата от 61.81 лв.,
представляваща част от отстъпката в цената на устройството, съразмерна с
периода на неизпълнение.
- На 01.09.2021 г. и във връзка с подписано допълнително споразумение
към договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** страните сключили
договор за лизинг, в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника за
временно възмездно ползване устройство „Apple iPhone 12 mini 256GB Black“
на обща лизингова цена от 1646.57лв., платима на 23 месечни лизингови
вноски по 71.59 лв. От тях не били заплатени вноските за периода 15.08.2022 г.
– 01.08.2023 г. в размер на 844.85 лв.
- На същата дата и във връзка с подписаното допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги за предпочетен номер +**
страните сключили договор за лизинг, в изпълнение на който ищецът
предоставил на ответника за временно възмездно ползване устройство „Пакет
базови аксесоари“ срещу лизингова цена, платима на 23 месечни лизингови
2
вноски по 2.92 лв. От тях не били заплатени вноските за периода 15.08.2022 г.
– 01.08.2023 г. в размер на 35.04 лв.
- На 04.12.2021 г. страните сключили Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** със срок на действие
24 месеца, в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника мобилни
услуги при абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент от 32.99 лв.
за първоначалния срок на договора, а след неговото изтичане – 41.99 лв.
Твърди, че ответникът не е изпълнил споразумението, поради което на
основание раздел ІІІ, чл.2 от него дължи неустойка в размер до три месечни
абонаментни такси, която възлиза на 152.05 лв. Освен това ответникът дължи
на ищеца и сумата от 74.89 лв., представляваща разликата между стандартната
и преференциалната цена на устройство „Apple iPhone 12 mini 256GB Black“
по договора за лизинг от 01.09.2021 г.
- На 04.12.2021 г. страните сключили Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** със срок на действие
24 месеца, в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника мобилни
услуги при абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 11.99 лв. за
първоначалния срок на договора, а след неговото изтичане – 20.99 лв. Твърди,
че ответникът не е изпълнил споразумението, поради което на основание
раздел ІІІ, чл.2 от него дължи неустойка в размер до три месечни абонаментни
такси, която възлиза на 97.84 лв.
- На същата дата и във връзка с договора за мобилни услуги за
предпочетен номер +** страните сключили договор за лизинг, в изпълнение на
който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване
устройство „Xiaomi Redmi Note 10 Pro 128GB Blue“ на преференциална
лизингова цена, посочена в раздел ІІ от споразумението. Поради
неизпълнението ответникът дължи на ищеца просрочените лизингови вноски,
както и сумата от 21.68 лв., представляваща част от отстъпката в цената на
устройството, съразмерна с периода на неизпълнение.
- На същата дата /04.12.2021 г./ и във връзка с подписаното
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за предпочетен
номер +** страните сключили договор за лизинг, в изпълнение на който
ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване устройство
„Пакет базови аксесоари“ срещу лизингова цена, платима на 23 месечни
3
лизингови вноски по 3.32 лв. От тях не били заплатени вноските за периода
15.08.2022 г. – 04.11.2023 г. в размер на 49.80 лв.
- На 04.12.2021 г. страните сключили Договор за услуги интернет за дома
предпочетен номер +** със срок на действие 24 месеца, в изпълнение на който
ищецът предоставил на ответника мобилни услуги при абонаментен план
„Интернет за дома“ с месечна абонамента такса от 19.99 лв. за първоначалния
срок на договора, а след неговото изтичане – 19.99 лв. Твърди, че ответникът
не е изпълнил договора, поради което на основание т.11 от него дължи
неустойка в размер до три месечни абонаментни такси, която възлиза на 49.98
лв.
- На същата дата и във връзка с Договор за услуги интернет за дома
предпочетен номер +** страните сключили договор за лизинг, в изпълнение на
който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване
устройство „ZTE 5G Oudoor install set MC7010+MF269“ на преференциална
лизингова цена, посочена в т.7 от договора. Поради неизпълнение на договора
за услуга интернет за дома и поради невръщане на устройството ответникът
дължи на ищеца сумата от 999 лв.
- На 25.01.2022 г. страните сключили Допълнително споразумение към
Договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** със срок на действие
24 месеца, в изпълнение на който ищецът предоставил на ответника мобилни
услуги при абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент от 32.99 лв.
за първоначалния срок на договора, а след неговото изтичане – 45.99 лв.
Твърди, че ответникът не е изпълнил споразумението, поради което на
основание раздел ІІІ, чл.2 от него дължи неустойка в размер до три месечни
абонаментни такси, която възлиза на 175.58 лв.
Ищецът твърди, че задълженията на ответника по всички договори са в
размер на 2760.90 лв., от които 976.05 лв. – дължими лизингови вноски,
1177.47 лв. – дължими суми за мобилни устройства и 607.38 лв. – дължими
неустойки, които са отразени в следните фактури:
- фактура №**********/15.09.2022г. за отчетен период 15.08.2022г. -
14.09.2022 г. със срок за плащане - 30.09.2022 г., издадена за сумата от 75.19
лв.
- фактура №**********/15.10.2022г. за отчетен период 15.09.2022г. -
14.10.2022г. със срок за плащане - 30.10.2022г., издадена за сумата от 2893.40
4
лв.;
- фактура №**********/15.12.2022г. за отчетен период 15.11.2022г. -
14.12.2022г. със срок за плащане - 30.12.2022г., издадена за сумата от 175.58
лв.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4712/2023г. на РС – Пазарджик, срещу която
длъжника е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи
съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът оспорва сключването на договорите, предоставянето на
мобилните услуги и получаването на лизинговите вещи от ответника. Оспорва
автентичността на подписите, положени от негово име във всички договори и
допълнителни споразумения. Оспорва представените от ищеца фактури при
твърдение, че същите не установяват количеството и стойността на услугите и
в тях фигурират задължения по застрахователни правоотношения, които не са
част от процесните договори. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира
разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
По иска лизингови вноски:
За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на
сключен между страните договор за лизинг, по който е предоставил на
ответника лизинговата вещ, размера на дължимите лизингови вноски и
тяхната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на плащането на изпълнението /ако твърди
такова/.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +** от 30.12.2020г. и
5
договор за лизинг от 30.12.2020 г., че с първия договор ищецът се е задължил
да предостави на ответника за срок от 24 месеца мобилни услуги по програма
„Интернет 10.99“ срещу заплащане на месечна абонамента такса от 8.99 лв. за
първоначалния срок на договора, а след неговото изтичане – 10.99 лв. С
втория договор ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването
на мобилно устройство „Tablet Huawei MediaPad T3 10 4G Gold“ срещу
заплащане на лизингова цена от 266.57 лв., платима на 23 месечни лизингови
вноски по 11.59 лв. Предвидена е и допълнителна вноска от 11.59 лв., даваща
право на лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата
вещ. Ако лизингополучателят заяви, че не желае да придобие лизинговата вещ
и не я върне на лизингодателя, той дължи неустойка в размер на 11.59 лв.
От представения от ищеца договор за мобилни услуги за предпочетен
номер +** от 01.09.2021 г. е видно, че ищецът се е задължил да предостави на
ответника за срок от 24 месеца мобилни услуги по програма „Drivey 2G 10.99“
с месечна абонамента такса от 10.99 лв. В договора е посочено, че ищецът е
предоставил на ответника ползването на мобилно устройство „Driver car
tracker Drivey 2G car tracker device“ на преференциална лизингова цена от 0 лв.
/при стандартна цена на устройството без абонамент - 149.99 лв./.
Ищецът е представил допълнително споразумение от 01.09.2021 г. към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** от 06.09.2018 г.
/представен е и самият договор/, от което е видно, че при подписването на
споразумението ищецът предоставил на ответника за временно възмездно
ползване устройство „Apple iPhone 12 mini 256GB Black“ на преференциална
лизингова цена от 1718.16 лв. при стандартна цена а устройството без
абонамент 1899.90 лв. Представен е договор за лизинг на същото устройство
от 01.09.2021 г., от който е видно, че неговата лизингова цена е 1646.57 лв.,
платима на 23 месечни лизингови вноски по 71.59 лв. Предвидена е и
допълнителна вноска от 71.59 лв., даваща право на лизингополучателя да
придобие собствеността върху лизинговата вещ. Ако лизингополучателят
заяви, че не желае да придобие лизинговата вещ и не я върне на
лизингодателя, той дължи неустойка в размер на 71.59 лв.
Представен е и договор за лизинг на базови аксесоари от 01.09.2021 г., в
изпълнение на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за
временно възмездно ползване устройство „Пакет базови аксесоари“ срещу
6
лизингова цена в размер на 70.17 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски
по 2.92 лв. Предвидена е и допълнителна вноска от 2.92 лв., даваща право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Ако
лизингополучателят заяви, че не желае да придобие лизинговата вещ и не я
върне на лизингодателя, той дължи неустойка в размер на 2.92 лв.
Представен е и договор за лизинг на базови аксесоари от 01.09.2021 г., в
изпълнение на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за
временно възмездно ползване устройство „Пакет базови аксесоари“ срещу
лизингова цена в размер на 70.17 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски
по 2.92 лв. Предвидена е и допълнителна вноска от 2.92 лв., даваща право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Ако
лизингополучателят заяви, че не желае да придобие лизинговата вещ и не я
върне на лизингодателя, той дължи неустойка в размер на 2.92 лв.
Представено е допълнително споразумение от 04.12.2021 г. към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** със срок на действие
24 месеца, от което е видно, че ищецът се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги при абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен
абонамент от 32.99 лв. за първоначалния срок на договора, а след неговото
изтичане – 41.99 лв.
Ищецът е представил допълнително споразумение от 04.12.2021 г. към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер +** със срок на действие
24 месеца, от което е видно, че ищецът се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги при абонаментен план „Тотал +“ с месечен
абонамент от 11.99 лв. за първоначалния срок на договора, а след неговото
изтичане – 20.99 лв. Посочено е, че при подписването на споразумението
ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване устройство
„Xiaomi Redmi Note 10 Pro 128GB Blue“ на преференциална лизингова цена от
638.16 лв. при стандартна цена а устройството без абонамент 679.90 лв.
Представен е и договор за лизинг на базови аксесоари от 04.12.2021 г., в
изпълнение на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за
временно възмездно ползване устройство „Пакет базови аксесоари“ срещу
лизингова цена в размер на 79.76 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски
по 3.32 лв. Предвидена е и допълнителна вноска от 3.32 лв., даваща право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Ако
7
лизингополучателят заяви, че не желае да придобие лизинговата вещ и не я
върне на лизингодателя, той дължи неустойка в размер на 3.32 лв.
Представен е договор за услуги интернет за дома от 04.12.2021 г. със
срок на действие 24 месеца, от който е видно, че ищецът се е задължил да
предоставил на ответника мобилни услуги при абонаментен план „Интернет
за дома“ с месечна абонамента такса от 19.99 лв. за първоначалния срок на
договора, а след неговото изтичане – 19.99 лв. Във връзка с договора ищецът е
предоставил на ответника за временно ползване устройство „ZTE 5G Oudoor
install set MC7010+MF269“. Предвидена е неустойка в размер на 999 лв., която
потребителят дължи, ако договорът бъде прекратен преди изтичането на срока
по вина на потребителя и ако предоставеното устройство не бъде върнато.
Съдът счита, че процесните договори за мобилни услуги и договори за
лизинг са действителни и валидно обвързват страните по тях. Договорите за
мобилни услуги имат минимално изискуемото съдържание по чл.228, ал.1
ЗЕС. Всички представени договори са подписани от страните по делото.
Оспорването на ответника на тяхната автентичността е неоснователно. Съдът
въз основа на прието заключение от вещо лице е приел с определение по
чл.194, ал.2 ГПК, че това оспорване не е доказано, а договорите са истински.
Изпълнението на сключените между страните договорите за лизинг от
страна на ищеца и предаването на лизинговите вещи на ответника също се
установява от съдържанието на самите договори, в които е посочено, че с
тяхното подписване от лизингополучателя същият потвърждава нейното
получаване. С изпълнението на договорите от страна на ищеца за ответника е
възникнало задължението да заплаща посочените в тях лизингови вноски.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.11.2024 г.,
всички претендирани от ищеца лизингови вноски са с настъпил падеж.
От заключението на СИЕ е видно, че дължимите от ответника лизингови
вноски по сключените от него договори за лизинг са в общ размер на 1273.12
лв. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на задължението.
Ищецът претендира 976.05 лв., поради което искът следва да се уважи в
предявения размер.
По иска за неустойки и суми за предоставени устройства:
От съдържанието на сключените от страните договори е видно, че и
двете вземания имат характера на неустойка, която се дължи от потребителя
8
при прекратяване на договорите преди крайния срок по негова вина.
Неустоечните клаузи предвиждат, че в случай на прекратяване на договорите
преди изтичане на техния срок по вина или инициатива на потребителя или
поради нарушение на задълженията му по договорите или приложимите общи
условия, потребителят дължи неустойка, в размер на сбора от стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план до крайния срок на
всеки договор, но не повече от техния трикратен размер, а когато на абоната е
предоставено мобилно устройство на преференциални цени, в неустойка се
включва и частта от разликата между стандартната и преференциалната цена
на устройството, съответстваща на оставащия срок от договора.
Тълкуването на цитираните разпоредби показва, че за възникването на
задължението за неустойка не е достатъчно само допуснато неизпълнение на
договора от страна на потребителя, но и неговото предсрочно прекратяване.
Възможността за предсрочното прекратяване на договора е предвидена в
т. 75 от представените общи условия, който гласи, че при неизпълнение на
някое от договорните задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б
и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или
да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно т.19б, б.“в“ ОУ,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати договора при
незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на
ответника.
Съдът формира извод, че ответникът не е изпълнил точно своето
задължение да заплати лизинговите вноски с настъпил падеж, поради което за
ищеца е възникнало правото едностранно да прекрати договорите. Следва да
се отговори на въпроса дали това право е упражнено надлежно и дали
договорите са прекратени по реда, който страните са уговорили, за да
възникне задължението за неустойката.
Самият ищец в исковата молба изобщо не излага твърдения за
прекратяване или разваляне на договорите и за основанието, на което
евентуално е направил това. Дължимостта на неустойките се мотивира като
последица от наплащане на цената на мобилните услуги и той изобщо не се
позовава на правата по чл.19б и чл.19в ОУ. Освен това трябва да се има
предвид, че едностранното прекратяване на договора е потестативно право на
9
изправната страна, с което тя разполага, но за да го упражни е необходимо да
направи изрично изявление до неизправната страна по договора, че счита
същия за прекратен. За да породи действие волеизявлението на изправната
страна, то следва да е достигнало до другата страна в правоотношението.
Такова изявление на ищеца обаче не се съдържа в исковата молба, нито се
открива сред приложените към нея доказателства, а също и в заповедното
производство. Прекъсването на доставката на мобилните услуги до
потребителя, дори да е направено /понеже не е доказано/ не е равносилно на
изявление на кредитора за прекратяване на договора и няма неговите правни
последици да разруши облигационната връзка.
Следователно ищецът не е доказал, че договорите са прекратени, поради
което правото да получи неустойка не е възникнало. На това основание
претенцията за заплащане на неустойка, както в размера на три месечни
абонаментни такси, така и в размер на разликата между заплатената
преференциална цена и действителна такава на предоставените мобилни
устройство, се явява неоснователна. Ето защо искът за неустойка поради
предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника в размер на
607.38 лв. и неплатени суми за мобилни устройства в размер на 1177.47 лв.
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 950.78 лв., от които 94.78 лв. - държавна такса; 576 лв. -
възнаграждение за един адвокат и 280 лв. - възнаграждение на ВЛ. От тях
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят 336.13 лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 603.94
лв. От тях съразмерно с установената част от вземането по заповедта за
изпълнение следва да се присъдят 213.51 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Същият е представил доказателства за направени разноски в размер
на 970 лв., от които 570 лв. - възнаграждение за един адвокат и 400 лв. -
възнаграждение на ВЛ. От тях съразмерно с отхвърлената част от вземането
10
по заповедта за изпълнение следва да се присъдят 627.08 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в
заповедното производство /приложен е договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 150
лв., но липсват доказателства за неговото заплащане/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответника
Ф. Н. Б. с ЕГН ********** от гр. ** дължи на ищеца „Йе**я“ ЕАД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: гр. Соф** сумата от 976.05 лв. – лизингови
вноски, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда на 12.11.2024 г. до плащането, за което вземане е издадена
заповед №2822 от 28.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №4712/2024 г. по описа на РС-Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумите: 1177.47 лв. – дължими суми за мобилни
устройства и 607.38 лв. – дължими неустойки,
ОСЪЖДА ответника Ф. Н. Б. да заплати на ищеца „Йе**я“ ЕАД съдебни
разноски по делото в размер на 336.13 лв. и съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №4712/2024 г. на РС – Пазарджик в размер на 213.51
лв.
ОСЪЖДА ищеца „Йе**я“ ЕАД да заплати на ответника Ф. Н. Б. съдебни
разноски по делото в размер на 627.08 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11