№ 6476
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110152534 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу М. Й. Д., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 637,09 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. М...,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 41432/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот – ап. 108, находящ се в гр. София, ж.к. „М..., за който се води партида с
аб. № 83084. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, а именно: 499,12 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2018г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, 101,19 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 19.07.2022г., както и суми за дялово разпределение 30,65 лева -
главница за периода от м.06.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г.
1
до окончателното изплащане на вземането и 6,13 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до
19.07.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Й. Д.
чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Признава се,
че ответникът е собственик на ¾ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот,
като се оспорва собствеността върху останалата ¼ ид.ч. Сочи, че в имота не се доставя
топлинна енергия, доколкото тръбите били затапени. Твърди се още, че договорът, сключен с
фирмата за дялово разпределение, бил с изтекъл срок на действие. Оспорва да е използвал
топлинна енергия и топла вода за процесния период. Предявените претенции се оспорват и
по размер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне
на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Н...“ ООД счита исковете за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се наМ. процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 32, том LLIII, дело № 22022/1992 г. от 23.12.1992 г., се установява, че ответницата М.
2
Й. Д. е придобила 3/4 идеални части по дарение от майка си Р. Ш. Д. от ап. 108, находящ се в
гр. София, ж.к. „М.... Останалата ¼ идеална част от недвижимия имот ответницата Д. е
придобила по силата на наследственото правоприемство от своя баща Й. С. Д., които видно
от Удостоверение за наследници изх. № РМЛ25-ТД26-234 на Столична община, район
Младост е починал на 14.08.1989 г., а съпругата му Р. Ш. Д. е починала на 29.09.2015 г. От
приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 ЗПИНМ № 161,
том VI, дело № 1161 от 21.12.1972 г. се установява, че процесният имот е придобит от Й. С.
Д. и Р. Ш. Д. чрез покупко-продажба от СГНС. Това съдът наМ. за достатъчно да обоснове,
сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното
предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда наМ.ща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюМ.н /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено
правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюМ.н/, преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени
твърдения от ответника, нито има доказателства, разколебаващи извода, че ответникът е
собственик на процесния имот и към момента на доставка за процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
3
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 83084, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се наМ. жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. Ирелевантни са съображенията на
процесуалния представител на ответницата, че представеният договор с ФДР е изтекъл,
доколкото с изменението на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 и 139 в от Закона за енергетиката
предвиждат, че възнаграждението се определя с договор между топлоснабдителното
дружество и третото лице, извършващо дейност по дялово разпределение, определено от
етажните собственици, то без правно значение е дали договорът, сключен между тях и
третото лице е с изтекъл срок. Достатъчно е съгласно настоящата разпоредба етажните
собственици да са взели решение и да са определели дружеството, вписано в регистъра по
чл. 139а от Закона за енергетиката, което да извършва дялово разпределение в сградата в
режим на етажна собственост. Видно от приложения по делото протокол от общо събрание
на етажните собственици е взето решение „Н...“ ООД да извършва тази дейност. В случая не
се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е избрало
друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да извършва дяловото
разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
83084, предоставени от „Н...“ ООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. За процесния период м.10.2018 г. – м.04.2021 г. ответницата не е
осигурила достъп на фирмата за ДР по време на годишния отчет. Имотът бил необитаем. По
време на отчетите, са попълнени Констативни протоколи за неосигурен достъп. По данни на
ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани топлоразпределители. В имота не се ползва топла вода. Изравнителните сметки,
издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от само
4
сградна инсталация. Имотът има отопляем обем 147 м3, съгласно акт за разпредление на
кубатурата в жилищната сграда от 04.10.1971 г. предаден от председателя на домсъвета на
ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна
инсталация. ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване
на топла вода и ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се форМ.т в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 499,12 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от ответницата. С
оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консуМ.ната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба
не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е
срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 29.07.2022 г., респ. погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 29.07.2019 г. Процесният период касае вземания от м.10.2018
г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.10.2018 г. Вземането за м.10.2018 г.
съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.12.2018 г., но в случая следва да се съобрази,
че процесният период на доставка, включва и периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който
давностният срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото
вземане в процесния период това за м.10.2018 г. е настъпила на 22.02.2019 г., поради което
възражението за давност е основателно за вземанията за периода м.10.2018 г. – м.05.2019 г.
на стойност 218,63 лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК, чиято изискуемост е
настъпила преди 29.07.2019 г. и исковете следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на
вземанията по давност за тази сума и период и уважени до пълния размер и за останалия
период.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се форМ. от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Поради изложеното ищецът се легитиМ. като субект, който има право да получи цената на
извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за
установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.06.2019 г.
до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 30,65 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
6
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба, тъй като срокът на погасителната давност е бил спрян за
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната
давност е спрян за 2 месеца и седем дни и няма погасени по давност вземания за дялово
разпределение.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение наМ.т
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се форМ. въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за периода 15.09.2019 г. -
19.07.2022 г. в размер на 80,95 лв., която съдът определи, като съобрази момента на изпадане
в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на онлайн
калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
7
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 6,13 лв. се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 430,80 лв. държава такса, депозити за експертиза и
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 46,15
лв. разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата
също се следват разноски, но тя се представлява от назначен от съда особен представител на
разноски на ищеца, поради което такива не се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Я..., срещу М. Й. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК М..., че М. Й. Д. дължи на „Т...” ЕАД следните суми 280,49 лева
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 80,95 лева мораторна лихва за забава за период от 15.09.2019
г. до 19.07.2022 г., сумата от 30,65 лева (тридесет лева и 65 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 499,12 лв. и за периода м.10.2018 г. – м.05.2019 г,
като погасен по давност и иска за сумата 6,13 лева (шест лева и 13 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.07.2019 г. до 19.07.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41432/2022 г., по описа на СРС, 141 състав за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК М....
ОСЪЖДА М. Й. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК М... ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т...“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Я..., сумата от 430,80 лева разноски по исковото
производството и сумата от 46,15 лева разноски по ч.гр.д. № 41432/2022 г. на СРС, 141
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н...“ ООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
8
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9