№ 227
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Екатерина Цанкова Микова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602647 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. И.С. срещу определение от
15.06.2021 г. на СРС, НО, 95 състав по НЧД № 5578/2021 г., с което съдът се е
произнесъл по молба на Г.С. за групиране на осъждания, постановени по
приключени срещу него наказателни дела.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че при постановяване на
определението първоинстанционният съд е нарушил изискването за
определяне на общо наказание по най-благоприятния за осъдения начин и че
е следвало при групирането да се приспадне и време, през което той е
изтърпявал наложено му наказание пробация.
1
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на подс. Г.С.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира да бъде
ревизирано определението на районния съд съобразно искането, направено в
нея.
Представителят на СГП оспорва въззивната жалба на защитата на
подсъдимия. Намира обжалваното определение за правилно и постановено
изцяло в интерес на осъдения.
Осъденият Г.С. не се явява в съдебно заседание, редовно призован за
него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното определение, Софийският районен съд е
приел за установено, че от осъжданията на Г.С. са налице основания за
определяне по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК на общо наказание измежду
тези по НОХД № 2533/2019 г. на СРС, НО, 101 състав, по НОХД № 8514/2020
г. на СРС, НО, 104 състав, по НОХД № 1013/2021 г. на СРС, НО, 95 състав и
по НОХД № 7982/2019 г. на СРС, НО, 6 състав.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е определил така посочените осъждания, като подлежащи на групиране.
Осъжданията по тези дела са постановени с влезли в сила съдебни актове в
периода между 23.07.2020 г. и 21.04.2021 г., като престъпленията, за които те
са постановени, са извършени в периода 17.07.2018 г. - 20.01.2020 г.
Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказание
най-тежкото измежду наложените с групираните присъди – наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, към което е
присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв., наложено на
осъдения по НОХД № 7982/2019 г. на СРС, НО, 6 състав.
Районният съд в съответствие със закона е определил режима на
изтърпяване на наложеното общо наказание, предвид предходните осъждания
на Г.С., както и е приспаднал времето, през което той е бил задържан под
2
стража и е изтърпявал наказания по групираните осъждания.
Въззивният съд намира за неоснователни поддържаните от
жалбоподателя оплаквания за това, че не бил спазен принципът за най-
благоприятно групиране на наказанията от страна на първоинстанционния
съд.
С обжалваното определение е наложено едно най-тежко наказание,
измежду последните осъждания на Г.С. за деяния, осъществени след влизане
на предходни присъди, с които са били наложени вече изтърпени и групирани
наказания „лишаване от свобода“. В този смисъл и не е била налице хипотеза,
при която са били допустими и други групирания, като да е било
пренебрегнато най-благоприятното за осъдения.
Неоснователно е и искането, изложено в жалбата, за приспадане на
изтърпяно наказание „пробация“. Такова наказание е било наложено на С. с
присъда по НОХД № 16214/2018 г. на СРС, НО, 135 състав, влязла в сила на
16.04.2018 г., т. е. преди първото извършено престъпление от групираните с
обжалваното определение осъждания, осъществено на 17.07.2018 г. В този
смисъл, осъждането на Г.С. по НОХД № 16214/2018 г. на СРС, НО, 135 състав
не може да бъде групирано по реда на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК с
осъжданията му по НОХД № 2533/2019 г. на СРС, НО, 101 състав, по НОХД
№ 8514/2020 г. на СРС, НО, 104 състав, по НОХД № 1013/2021 г. на СРС, НО,
95 състав и по НОХД № 7982/2019 г. на СРС, НО, 6 състав, за да бъде
приспаднато от общото наказание изтърпяното наказание пробация,
наложено с него.
При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение
настоящата инстанция не установи при постановяването му да са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за
неговата отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено
изцяло.
3
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 15.06.2021 г. на СРС, НО, 95
състав по НЧД № 5578/2021 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4