Р Е Ш Е Н И Е
№
559 / 11.02.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5513 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на Производството е
образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД против М.Г.С. и Д.И.Д., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците дължат на банката, при
условията на разделност, всеки от тях по ½ от следните суми: 9644.69 лв.
–непогасен остатък от главница по договор за кредит за текущо потребление,
сключен между банката и наследодателя на ответниците на 27.04.2015 год.,
2679.96 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 29.09.2015 год. до
16.10.2018 год., 289.22 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
09.11.2015 год. до 16.10.2018 год., 150 лв. - заемни такси и разноски, както и
законната лихва върху главницата, начиная от 17.10.2018 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС са издадени
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В съдебно
заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество,
който моли за уважаването им, ангажира доказателства.
Пълномощникът
на ответника С. оспорва исковете по съображения, изложени в отговора на
исковата молба. Също ангажира доказателства.
Ответникът
Д. не заявява становище по исковете.
Въз основа на
доказателствата по делото и изявленията на страните, Бургаският районен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2015 год.
в гр.Бургас, между „Банка ДСК“ ЕАД - кредитодател и С*
Г.С. - кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който банката е отпуснала на С. кредит в размер на 10000 лв., срещу
задължението на последния да го върне, ведно с договорна лихва, на 120 равни месечни
вноски, последната от които с падеж 27.04.2025 год.
Изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е обезпечено с договор
за поръчителство, сключен на същата дата между банката й сестра му – Д* Г* Д..
Освен това, пак на
тази дата, кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“ в полза на
кредитодателя, свързана с договора за кредит.
Кредитополучателят
е починал на ***** год., оставяйки за свои наследници ответника М.Г.С. - негов
брат и Д* Г* Д. - сестра.
На съда са
служебно известни ч.гр.д. № ***/2016 год. и ч.гр.д. № ****/2016 год., и двете
по описа на БРС. По първото от тях, на ***** год., ответникът М.С. е вписал
отказ от наследството, оставено му от неговия брат – С* С..
В кориците на второто
дело се съдържат писмено доказателство - пълномощно от 21.12.2015 год.,
изходящо от М.С. с нотариална заверка на подписа, с което последният е упълномощил
свой роднина да се разпореди с ½ ид.ч. от недвижим имот, придобит по
наследство от покойния му брат С*С.. Пак там е налице
доказателство за приемането на наследството и от наследника Д* Д. - нотариален акт за продажба на недвижимия имот,
наследен от починалия й брат.
Последната е
починала, оставяйки за наследник сина си Д.И.Д. - втори ответник. На 08.11.2019
год. същият е депозирал заявление пред банката-ищец, че поема издължаването на
кредита, а в съдебно заседание по настоящото дело изрично е заявил, че приема
наследството на майка си – Д* Д..
Изслушано е
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, според което
ищецът фактически е предоставил на наследодателя на ответниците (заверил е
сметката му) със сумата от 10000 лв., като последното плащане по договора за
кредит датира от 29.09.2015 год., с което е платена погасителна вноска № 6, а задълженията
по кредита възлизат на 9644.69 лв. - главница, 2679.96 лв. - договорна лихва,
289.22 лв. - лихва за забава и 150 лв. - заемни такси.
По ч.гр.д. № ***/2018
год. на БРС, образувано по заявление на ищеца, съдът е издал за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми срещу М.С. и
Д* Д..
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете
за основателни.
След
смъртта на кредитополучателя, при липса на други наследници от предходните
редове, е наследен от своите брат и сестра - М.С. и Д* Д.,
върху които са преминали и наличните към датата на смъртта задължения, в т.ч. по
договора за кредит.
Малко
повече за приемането на наследството - приемането и отказът от наследство произвеждат действие от
откриване на наследството и са безусловни и неоттегляеми - арг. чл. 54 от ЗН, поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството, било изрично или чрез конклудентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за това. Ето защо, основателно е възражението на ищеца, съдържащо се в
исковата молба, че извършеният от първия ответник отказ от наследство е нищожен.
Както се каза, той е предшестван от конклудентно приемане - овластяване на
пълномощник, който да се разпореди с придобития по наследство недвижим имот.
Нататък
- наследствените квоти на двамата наследници М.С. и Д* Д.
са равни - по ½ (чл.8, ал.1 и чл.48 от ЗН). След смъртта на Д* Д., вторият ответник Д.Д. - низходящ,
е наследил нейната ½, поради което при така установените за непогасени задължения и
съобразно наследствените квоти, следва да се приеме, че ответниците дължат
исковите суми, при условията на разделност.
Липсват
доказателства същите да са платени до приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, поради което исковете са основателни.
В
отговор на възраженията на ответника С. следва да се отбележи, че наличието на
поръчител по договора за кредит, както и наличието на сключен договор за
застраховка живот, не освобождават длъжника, респ. неговия наследник от
задължението да погаси изцяло кредита.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодни разноски,
които за настоящото производство възлизат на 687.71 лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение, а за производството по ч.гр.д. № 7442/2018 год. на БРС - на 305.28
лв.
Водим
от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.С. ***, ЕГН - ********** и Д.И.Д. ***, ЕГН - **********, дължат на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ***,
представлявана от В*С*и Д*М*, при условията на разделност, всеки от тях по
½ от следните суми: 9644.69 лв. – непогасен остатък от главница по
договор за кредит за текущо потребление, сключен между банката и наследодателя
на ответниците на 27.04.2015 год., 2679.96 лв. – неплатена договорна лихва за
периода от 29.09.2015 год. до 16.10.2018 год., 289.22 лв. – лихвена надбавка за
забава за периода от 09.11.2015 год. до 16.10.2018 год., 150 лв. - заемни такси
и разноски, както и законната лихва върху главницата, начиная от 17.10.2018
год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ********* /
2018 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Г.С. и Д.И.Д. да заплатят на „Банка ДСК”
ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 687.71 лв., както и за производството по ч.гр.д. № *********
/ 2018 год. на БРС - в размер на 305.28 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е