РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Й.ова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело №
20243110102469 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от *** срещу Производството е образувано по искова
молба, подадена от *** срещу *** с която са предявени установителни искове по реда на
чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 568,93 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на
щетата по щета № ***по комбинирана застраховка „*** и злополука“ за вреди по лек
автомобил марка*** вследствие на ПТП настъпило на 18.03.2019 г. на републикански път от
гр. ***, преди спускането към „***“ където МПС попаднало в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, при което автомобилът е бил увреден – пукната
предна лява гума, със степен на увреждане налагаща подмяна, като общата сума включва
сумата от 558,93 лв.- разходи за отстраняване на увреждания и 10,00 лв.- ликвидационни
разноски ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда –
30.10.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 183,08 лв. представляваща мораторна
лихва дължима за периода от 30.10.2020г.-30.10.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.***/2023 г. по описа на СРС, 172 състав.
Ищецът твърди, че застрахован при него по комбинирана застраховка „*** и
злополука“ лек автомобил марка „*** на 18.03.2019 г. в срок на действие на застраховката,
сключена на 08.02.2019 г.,на републикански път от гр. Варна, през с. ***към с. ***, преди
спускането към „***“ е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, при което автомобилът е бил увреден – пукната предна лява гума, със степен на
увреждане налагаща подмяна. При ищеца била образувана преписка за щета ***. Ищцовото
дружество заплатило застрахователно обезщетение за отстраняването на вредите в размер
558,93лева, по сметка на сервиза извършил ремонта, като са сторени и 10,00 лв.
ликвидационни разноски. Според изложеното в исковата молба ответникът носи
отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй като процесното произшествие е
настъпило на пътен участък, който следвало да бъде поддържан от него, което задължение
не е било изпълнено – чл.8, ал.2 от ЗП и чл. 30, ал.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 ЗП. С писмо
получено от ответника на 03.02.2020 г. същия бил поканен извънсъдебно да заплати сумата
1
от 568,93лв., но същата не била заплатена. Като заплатил застрахователно обезщетение в
изпълнение на задължението си по застрахователния договор, счита, че на осн. чл. 410, ал.1
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД има право да получи обезщетение до размера на платената сума. При
изложеното се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът *** оспорва предявения иск, с депозиран в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение и
законността на процедурата по плащане на обезщетението от ищеца. Конкретно сочи, че не
са представени доказателства за заплащане на разсрочените вноски по полицата, като
неплащането води до прекратяване на застрахователния договор. Оспорва се механизма на
настъпване на ПТП. Счита, че уврежданията не са настъпили вследствие на това ПТП.
Твърди, че на този пътен участък към 18.03.2019 г. не е съществува неравност на платното за
движение. Счита, че водача на автомобила е допринесъл за настъпване на ПТП в
изключителна степен и има изключителна вина за реализирането му, тъй като се е движел с
несъобразена скорост и без достатъчно дистанция от предния автомобил. Иска отхвърляне
на претенцията.
По искането на ответника, с определение 6548/10.06.2024г. е конституирано трето
лице-помагач „***, което е изразило писмено становище по иска т 28.08.2024 г. Поддържа,
че искът е неоснователен. Посочва, че е съдръжник в ДЗЗД „***“, което е изпълнител по
договор за възлагане на обществена поръчка от 2015г. с предмет „определяне на изпълнител
за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремотно-възстановителни
работи при аварийни ситуаци) на републиканските пътища на територията на североизточен
район, стопанисван от ****, съгласно чл. 19, ал.1, т.1 ЗП- за обособена позиция 1-ОПУ-
Варна“. Посочва, че дейностите са му възлагани от ***, а не може самоволно да започне
ремонтни дейности. Сочи, че по делото липсват доказателства да са му възлагани дейности
по пътния участък на ПТП през м.03.2019г.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното
обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по
определяне на обезщетението. Суброгацията включва възможността застрахователят да
предяви регресни претенции чрез реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД, когато са
налице основанията за това.
Успешното провеждане на иска по чл. 410,ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми
предпоставки, чието доказване е в тежест на ищеца: 1. наличие на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на
процесния автомобил, валиден към датата на събитието вкл. че застрахователната сума е
платена; 2. настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка
- настъпването на пътно-транспортното произшествие 3. неговия механизъм, както и че
същото 4. представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; 5. причинените
вреди и техния размер; 6. заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер; 7.
обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за поддръжката на който е
задължен ответникът, 8. противоправно поведение– действие или бездействие на служители
на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка
с вредоносния резултат.
Вината на прекия причинител на вредата се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже и възражение по чл. 51, ал.1 ЗЗД за
съпричиняване на вредата от водача на увредения автомобил, като конкретно в негова
доказателствена тежест е да докаже, че водачът на л.а. „***е допринесъл за вредосния
резултат като се е движел с несъобразена скорост и не е осигурил достатъчна дистанция
между него и предно движещия се автомобил / съобразно определение от 21.06.2024г./
2
По първата предпоставка: наличие на валидно застрахователно правоотношение
между него и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния
автомобил, валиден към датата на събитието.
Към исковата молба е представена комбинирана застрахователна полица ***и
добавък към нея за застраховки „***“ и „***“ касаеща МПС марка „*** срещу премия от
10 220,00 лв. платима на 4 бр. вноски и срок на действие на полицата от 08.02.2019 г. до
07.02.2020г. Именно от тези писмени доказателства се установява наличието на валидно
сключен застрахователен договор "***" между ищеца и собственика на уредения лек
автомобил. Изрично в представената застрахователна полица е посочено, че внасянето на
първата вноска съвпада с датата на сключване на полицата, от което следва че периодът на
застрахователното покритие е започнал да тече предвид изричната норма на чл. 351, ал. 3 от
КЗ, според която след като не е уговорено друго застрахователното покритие започва след
заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено
плащане на премията. При така постигната уговорка, както и съобразявайки, че ищецът е
изпълнявал задължения си по застрахователния договор, вкл. по прпеиската за щета във
връзка с процесното ПТП, доколкото е отделено за безспорно между страните, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение, съдът намира, че между ищеца и собственика на л.а.
„***“ е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
От общите условия за застраховка „***“ приложени към исковата молба се
установява, че клауза „П“ касае пълно каско включващо всички рискове по б. „м“, „ч“ и „к“
от раздел 3 „покрити рискове“, а в т.8.3 от б“ч“ е предвидена отговорност за вреди от
нарушена цялост на пътното покритие.
За установяване на произшествието, механизма му и причинените вреди са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Т., който е бил водача
на автомобила, с който е реализирано произшествието и е очевидец на събитието.
Показанията на свидетеля са, че процесните щети са резултат именно от попадането на
процесния автомобил в необозначена дупка на пътното платно. Свидетелят разказва логични
и последователно за събитие вкл. описва големината и дълбочината на дупката. Посочва, че
вследствие от попадането в дупката се е получила издутина от външната страна на борда на
една от гумите.
По делото е приета съдебно атотехническа експертиза / САТЕ/, от която се
установява, че въз основа на проучените документи и свидетелските показания
произшествието е настъпило, поради попадане на автомобила в неравност. Увреждане е
получено в предната лява гума на автомобила, като увреждането отговаря технически на
механизъм на ПТП чрез попадане в дупка на пътното платно.
Показанията на свидетеля съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото- заключението на назначената по делото експертиза
досежно възможността повредата да е настъпила от попадането в неравност на пътя.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че път III-902 от гр. Варна през с.
***към село ***, преди спускането към „***“ е част от републиканската пътна мрежа и се
управлява от ***чрез специализираното й звено Областно пътно управление-Варна.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Пътят, на който е било
реализирано процесното произшествие, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП ***управлява републиканските пътища,
като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на
дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от
функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната
неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е
установено наличието на необезопасена и несигнализирана дупка, то лицата, на които е
възложено от ***да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя,
очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото
вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради
това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя
– ответникът ***, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на
3
които е възложил да извършат тези дейности.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените на третото лице вреди, а именно собственикът
на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с автомобила му
ПТП на 18.03.2019г., настъпило при преминаване през необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно – републиканскии път, чието управление е възложено на ***, поради
неизпълнение на задължения на лицата, на които агенцията е възложила работа за
поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на лицата, на които това е
възложено, независимо като част от трудовата им функция или въз основа на договор,
осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно
бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице
предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и предявеният иск
се явява доказан по основание.
Извън предмета на доказване в настоящото производство е дали е бил възложен от
ответника на третото лице-помагач ремонт на пътя на който е станало произшествието и то
по уговорения в договора между тях ред.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване, което съдът намира за недоказано.
Ответникът не е инициирал събирането на доказателства за установяване на възражението
си, а е целял доказването му чрез събрани по инициатива на ответника доказателства.
Наведените конкретни фактически твърдения за нарушаване на задължения на водача на
лекия автомобил, съобразно ЗДвП не се установяват вкл. от показанията на самия водач. Той
излага пред съда, че се движел с „нормална скорост“, „което е позволено“, както и че не е
имало други автомобили по пътя. Без да са събрани други доказателства по делото, съдът не
може да обуслови извод, че произшествието се дължи на несъобразена скорост на движение
на МПС.
Фактът на заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя не е
спорен и изрично е отделен като ненуждаещ се от доказване.
Относно размера на щетата съдът събразява, че според заключението на вещото лице
той е по-висок от заплатения от ищеца като вредата е изчислена от експерта на 602,32лв. с
ДДС при отчитане на стойност на труда за ремонта от 21,80лв. – цена на труд в сервизи,
които не са официални представили на някоя марка автомобил. Дори тази посочената от
експерта стойност е по-висока от платената от застрахователя, което е достатъчно за
уважаване изцяло на предявения иск. Само за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че намира, че стойността на час труд следва да се определи като средната стойност
между стойността в сервизи- официални на марки МПС и такива, които не са официални,
доколкото застрахования не следва да бъде ограничаван да избира само сервизи с по-ниска
стойност на труда.
При изложеното иска за главница за 568,93 лв. следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска за лихва за забава.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и претенцията
за присъждане на мораторна лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение.
Задължението за заплащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му няма определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на
длъжника в забава е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е
приложена регресна покана, която е получена от ответника / чрез областното му управление
в гр. Варна/ на 18.02.2020г. На ищеца се следва мораторно обезщетение считано от дата,
следваща изтичането на предоставения на ответника седмодневен срок за плащане, тъй като
от тази дата ответникът се намира в забава до датата предхождаща подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, тъй като след тази датата на страната се дължи
законна лихва. За периода на претенцията 30.10.2020г.- 30.10.2023г. върху главницата от
568,93 лева мораторното обезщетение изчислено с онлайн калкукатор възлиза на 183,19 лв.,
която стойност е по-висока от претендираната, поради което искът по чл.86 ЗЗД следва да се
уважи до претендирания от ищеца размер от 183,08лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски (за държавна такса
– 50,00 лв., 350 лв.- депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза, и 100,00
лв.- юрисконсултско възнаграждение) в общ размер 500,00 лева.
4
На ищеца не се присъждат разноски от 40,00 лв.- внесени като депозит за
възнаграждение на свидетеля, тъй като последният изрично е отказал получаването им и за
ищеца съществува възможност с писмена молба и посочване на банкова сметка да поиска
възстановяването им.
Ищецът е останал задължения за сумата 100 лв.- допълнителен депозит за експертиза
по делото, задължението за внасянето на която му е указано в последното о.с.з. Съдът следва
да осъди ищеца по реда на чл.77 ГПК, независимо от изхода на спора, тъй като той е
страната, която първоначално е било задължена да внесе тези разноски.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Ищецът е сторил разноски в размер на 50,00 лв.-
държавна такса и 100,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение/ общо 150 лв./,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***3 дължи на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, по реда на чл.422 ГПК
на основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 568,93 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щетата по щета № ***по
комбинирана застраховка „Каско на МПС и злополука“ за вреди по лек автомобил марка
„*** вследствие на ПТП настъпило на 18.03.2019 г. на републикански път от гр. Варна, през
с. ***към с. ***, преди спускането към „***“ където МПС попаднало в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, при което автомобилът е бил увреден – пукната
предна лява гума, със степен на увреждане налагаща подмяна, като общата сума включва
сумата от 558,93 лв.- разходи за отстраняване на увреждания и 10,00 лв.- ликвидационни
разноски ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда –
30.10.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 183,08 лв. представляваща мораторна
лихва дължима за периода от 30.10.2020г.-30.10.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.***/2023 г. по описа на СРС, 172 състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл.77 ГПК, *** със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Варна сумата от 100,00 лв.-
незаплатена част от определено окончателно възнаграждение на вещото лице по приета
съдебно-автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на *** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 500,00 лв.-
разноски в исковото производство и сумата от 150,00 лв.- разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. ***/2023 г. по описа на СРС, 172 състав
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „*** със седалище и
адрес на управление: гр. *** на страната на ответника***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис да се връчи на страните вкл. третото лице-помагач.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5