Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виктория
Минчева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2555 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, а в условията на на евентуалност /при отхвърляне на установителните
искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор
за потребителски паричен кредит № 2093652 от
17.12.2015г. при ОУ, съгласно който, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
кредит в общ размер на 30 900 лв., от която сума – 30 000 лв. е чистата
стойност на кредита, а 900 лв. е такса за разглеждане на кредита. Ищецът сочи,
че съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ усвоената парична сума по кредита се олихвява с
възнаградителна лихва от 12, 99 пункта, чийто общ размер към датата на
подписване на договора за целия му срок възлиза на 24 336, 79 лв. Ищецът
твърди, че във връзка с отпуснатия кредит е сключена застраховка „Кредитна
протекция Плюс” и че дължимата от ответника застрахователна премия по нея е в
общ размер на 3325, 20 лв. В тази връзка ищецът посочва, че общата стойност на
всички плащания по договора за кредит възлиза на 58 561, 99 лв., която е следвало
да се погаси в срок до 21.11.2025г., на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в
размер на 488, 02 лв., без последната, която е изравнителна и е в размер на
487, 61 лв. Ищецът сочи, че на 21.11.2017г. ответникът е изпаднал в забава в
плащанията по кредита, от която дата до датата на подаване на заявлението в
съда, на основание чл. 13 ал. 1 от ОУ, му е начислена лихва за забава в размер
на 241, 30 лв. Твърди, че след 21.04.2018г. по процесното задължение не са
начислявани месечни застрахователни премии, в съответствие с клаузата на чл. 8
от ОУ, тъй като поради продължилата повече от месец забава на длъжника има за
последица автоматично прекратяване на застрахователното покритие. Ищецът сочи,
че на 20.06.2018г. е подписан индивидуален договор за цесия, ведно с приложение
№ 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., по силата на който, кредитодателят
му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно
с всички привилегии и обезпечения, включително лихви, такси, комисионни и други
разноски. Ищецът признава, че длъжникът е платил по кредита общо сумата от
11 646, 72 лв., но поради допуснатата от него забава в плащанията на
месечните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13
ал. 2 б. „а” от ОУ. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента
е уведомил кредитополучателя, както за извършената цесия, така и за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, с уведомително писмо, което е получено на
адреса му от неговата съпруга. Ищецът твърди, че за предсрочно изискуемото
вземане за главница в размер на 24 618, 09 лв. по неплатени погасителни
вноски с падежни дати от 19.03.2019г. до 21.11.2025г. и за обезщетението за забава
в размер на 241, 30 лв. за периода от 21.11.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда се е снабдил със заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1055/2019г. на ВТРС. С оглед на изложеното и предвид дадените указания от
заповедния съд ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че му дължи вземанията по издадената заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, в случай
че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда, ищецът моли исковата молба
да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски
от № 45 до № 120, включително, поради което иска ответникът да бъде осъден да
му заплати процесните суми като вземания по договор за потребителски паричен
кредит № 2093652
от 17.12.2015г. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения си особен представител, оспорва предявените искове по основание и
размер. Не оспорва сключването на договора за кредит и цедиране на вземанията
по него в полза на ищеца. Оспорва дължимостта на вземането за такса за
разглеждане на кредита и реалното получаване на тази сума респ. получаване на
изявление за прихващането й. Релевира възражение за неправноправност на
клаузите на договора, касателно уговорените лихви и другите акцесорни плащания.
По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит № 2093652 от
17.12.2015г. се установява, че трето за делото лице - "***" ЕАД е предоставило
на ответника кредит в общ размер на 30 900 лв., от която сума – 30 000 лв. е
чистата стойност на кредита, а 900 лв. е такса за разглеждане на кредита. Договорът
за кредит е сключен при общи условия, които са подписани и получени от
ответника /листи 6-9/. За предоставянето на кредита съгласно чл. 7 ал. 1 от ОУ, същият се е задължил да заплаща на
кредитора възнаградителна лихва от 12, 99 пункта, чийто общ размер за целия
срок на договора, съгласно действащия между страните погасителния план, възлиза
на 24 336, 79 лв. Във връзка с отпуснатия кредит
ответникът е сключил застраховка „Кредитна протекция Плюс”, със срок на
действие равен на срока на договора, с месечна застрахователна премия в размер
на 27, 71 лв. и общ размер на застрахователната премия от 3325,
20 лв. Неплащането на текущата месечна застрахователна премия на съответния
падеж има за последица автоматичното прекратяване на застрахователното
покритие, ако същата не е погасена в уговорения между страните едномесечен
гратисен период /чл. 8 от ОУ на застраховката/. По този начин общата дължима
сума от кредитополучателя за главница, лихва и застрахователна премия възлиза
на 58 561, 99 лв. Ответникът се е задължил да я погаси в срок до
21.11.2025г., на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 488, 02 лв.,
без последната, която е изравнителна и е в размер на 487, 61 лв., с падеж на
отделната вноска – 21-во число на всеки месец /погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/. Според чл. 13, ал. 1 от ОУ на договора за кредит при
забава в плащането на дължимите по договора суми в полза на кредитора възниква
вземане за обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена
на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
От искане за рефинансиране на съществуващ дълг от
17.12.2017г. е видно, че кредитополучателят е поискал с отпуснатия му кредит
предсрочно да се погасят съществуващи задължения към негови кредитори,
включително ищеца, в общ размер на 24 037, 41 лв.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. се установява, че кредитодателят в качеството на
цедент се е задължил срещу дължимо от ищеца възнаграждение ежемесечно да му
прехвърля, чрез отделни договори за цесия, портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови
кредити, които не се погасяват редовно, включително необслужвани в период от
над 180 дни просрочие, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Тези вземания ще са определени и индивидуализирани
в приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия, като тяхното
прехвърляне има действие за страните от датата на влизане в сила на всеки
отделен договор /чл. 2.1, чл. 2.2. и чл. 4.1/. Съгласно чл. 4.3. от рамковия
договор цесионерът се е задължил на основание изричното си упълномощаване да
уведоми длъжниците от името на цедента и за своя сметка за извършената цесия.
От индивидуален договор за прехвърляне на вземания от
20.06.2018г. е видно, че цедента е прехвърлил на цесионера в съответствие с чл.
2.1. от рамковия договор портфолио от необслужени от длъжниците вземания за
период от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски
кредити, които са описания в приложение № 1, което е неразделна част от
договора за цесия от 20.06.2018г. От представеното в исковата молба извлечение
от това приложение е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си
към ответника по процесния кредит, което е индивидуализирано с номер на
договора, датата на одобрение, данните на кредитополучателя и остатъка от
дължимите суми. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е
потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 към индивидуалния договор за
цесия от 20.06.2018г. вземания са прехвърлени на ищеца по делото. В съответствие
с клаузата на чл. 4.3. от рамковия договор и чл. 3.2. от индивидуалния договор
за цесия прехвърлителят е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички
длъжници по договорите за кредити за извършеното прехвърляне на вземанията по
тях, с договора за цесия от 20.06.2018г. В качеството си на пълномощник на
цедента ищецът е изпратил до ответника уведомителни писма за извършеното
цедиране на вземания по процесния договор за кредит и за настъпилата им
изискуемост в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението
/лист 30, вкл. на гърба/. Видно от отбелязванията върху тях, уведомителните
писма са получени на 26.10.2018г. от съпругата на кредитополучателя. Препис от
тези писма и посоченото по – горе пълномощно, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК и другите съдебни книжа, са връчени на ответника, чрез назначения му особен
представител.
От заключението
на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че отпуснатия на ответника кредит
е усвоен от него на 17.12.2015г., като с част от сумата от 30 000 лв. са
погасени стари негови задължения в размер на 24 037, 41 лв., а останалата
част в размер на 5962, 59 лв. е постъпила по банковата му сметка, посочена в
договора. Според вещото лице ответникът е платил по кредита общо сумата от 11 535, 88 лв., с която са погасени главница в размер на 3 514, 45 лв., договорна лихва в размер на 7 342, 21 лв., застрахователна
премия в размер на 665, 04 лв., лихва за забава в размер на 14, 18 лв. Предвид
на това първите 23 месечни погасителни вноски, съгласно действащия между
страните погасителен план са изцяло погасени и частично 24 вноска по него /табл.
към въпрос № 2/. Според заключението на вещото лице, непогасената главница по месечните
погасителни вноски за периода 21.03.2019г. – 21.11.2025г. е в общ размер на 24 620,
19 лв., а обезщетението за забава по чл. 13 от ОУ за периода от 21.11.2017г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2019г. е в размер на
1316, 52 лв., от които сумата от 1133, 64 лв. е дължима за периода от
26.10.2018г. до 04.04.2019г. върху цялата предсрочно изискуема главница.
От приложеното ч.гр.д. № 1055/2019г. на ВТРС се
установява, че ищецът, позовавайки се на уговорената в договора за кредит
предсрочна изискуемост в хипотезата на чл. 13 ал. 2 б. „а” от ОУ, се е снабдил
със заповед за изпълнение срещу ответника за вземането си главница в размер на
24 618, 09 лв., формирано от месечните погасителни вноски в периода 21.03.2019г.
– 21.11.2025г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост и за
вземането си за обезщетение за забава в размер на 241, 30 лв. за периода от
21.11.2017г. до 04.04.2019г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
и заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са валидно прехвърлени на ищеца
от стария кредитор, за което ответник е надлежно уведомен.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси
установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит от 17.12.2015г.,
тъй като има качеството на цесионер по индивидуален договор за цесия от 20.06.2018г.,
сключен на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г. Посочените вземания са му валидно цедирани по реда на чл. 99 ЗЗД
от стария кредитор, тъй като са част от предмета на договора за цесия от 20.06.2018г,
доколкото са описани и индивидуализирани в приложение № 1 към него. Прехвърлянето
на тези вземания в полза на ищеца не е спорно по делото обстоятелство, както не
е спорно, че длъжникът е надлежно уведомен за това прехвърляне със съобщение по
смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, което е получено на 26.10.2018г. от пълнолетен
член от домакинството му – неговата съпруга. Връчването на уведомлението по чл.
99 ал. 3 ЗЗД на пълнолетно лице от домашните не засяга редовността на
съобщаването на цесия, тъй като е в съответствие с критериите по чл. 5 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети. Макар
и изходящо от цесионера, процесното уведомление е годно да изпълни предписаната
му по закон функция, тъй като същият е нарочно упълномощен от цедента да
извърши това правно действие. Забрана за противното липсва в материалния закон,
в който смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ
г.о., ВКС. А и най – късно, с получаване на съдебните книжа по делото, част от
които е описаното уведомително писмо по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, ответникът следва да се
счита за уведомен за цесията. Факт, който е относим към спорното право и е
настъпил след предявяване на иска, поради което следва да бъде съобразен по
делото на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г. на II, ВКС/. Още повече, че длъжникът
може да възразява успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно
с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице
преди да е уведомен за цесията /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г.
на I т.о. и Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/.
По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е платил преди да му е
връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера, поради което следва
да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита и че прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника.
Безспорно се установи по делото, че прехвърлените
вземания, произтичат от сключения между трето за делото лице /"***"
ЕАД/ и ответникът договор за паричен кредит № 2093652 от 17.12.2015г., който притежава необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК. Безспорно се установи по делото, че кредиторът е изпълнил надлежно
своето основно задължение като е предоставил на ответника кредит в размер на 30
900 лв. От писмените доказателства по делото и заключението на ССчЕ категорично
се установи, че заетата сума е поставена в разпоредителната власт на ответника,
като с част от нея е погасена таксата за разглеждане на кредита в размер на 900
лв., платени са стари негови задължения към предходни кредитори в размер на 24 037,
41 лв., а с остатъка от 5962, 59 лв. е заверена банковата му сметка, посочена в
договора. Възражението на ответника, че таксата за разглеждане на кредита е
чуждо на кредитното правоотношение вземане и че не се дължи връщането й е
изцяло неоснователно. Дължимостта на тази такса е предвидена в процесния
договор за кредит в съответствие с изискването на чл. 10 ал. 2 ЗПК, който на
основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон за страните по него. Липсва законова
забрана тази такса да бъде покрита от размера на отпуснатия кредит, като по
волята на страните същата е удържана /прихваната/ от кредитора при предоставяне
на заема. След като страните са се съгласи погасяването й да се извърши по този
начин, възражението на ответника за неполучаване на изявлението за прихващането
й е напълно несъстоятелно.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира,
че отпуснатия кредит в размер на 30 900 лв. реално е усвоен от
кредитополучателя. С реалното му получаване е завършен фактическия състав на
договора за кредит, което е породило задължение за кредитополучателя да върне същия
в срок до 21.11.2025г., на 120 месечни погасителни вноски, включващи главница, договорна
лихва и застрахователна премия, с оглед на сключената застраховка „Кредитна
протекция Плюс”.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ
безспорно се установи, че ответникът изпаднал в забава относно връщането на
кредита, съгласно уговорения погасителен план. С извършените от него плащания в
общ размер на 11 535, 88 лв. са погасени изцяло 23 месечни вноски, а 24
-та вноска с падеж – 21.11.2017г. е погасена частично. Същият е останал
задължен за връщането на месечните погасителни вноски до края на срока на
договора, като за периода от 21.03.2019г. до 21.11.2025г. размера на
задължението за главница по погасителните вноски от № 40 до № 120 възлиза на
24 620, 19 лв. За да обоснове изискуемостта на вземането си за главница в
процесния размер, ищецът се позова на уредена в чл. 13 ал. 2 б. „а” от ОУ предсрочна
изискуемост, поради неплащане на две последователни месечни погасителни вноски.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит, уредена в
нормите на чл. 432 ТЗ вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление. Последното следва да достигне до насрещната страна по договора,
но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост /мотиви т. 2 от ТР №
3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. Когато предмет на делото е
иск по чл. 422 ГПК фактите относими към настъпване и обявяване й следва да се
осъществили преди образуване на заповедното производство /ТР № 4/2013г. на ОСГТК,
Решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на II т.о. и мн. други/. В
случая от заключението на ССчЕ безспорно се установява, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.04.2019г./ ответникът не е бил
погасил изцяло или частично 16 погасителни вноски падежирали в периода
21.11.2017г. - 21.02.2019г., доколкото с извършените от него плащания са
погасени първите 23 месечни вноски. На съда е служебно известно, че за
вземанията си по погасителните вноски падежирали в периода 21.11.2017г. -
21.02.2019г. ищецът е предявил срещу ответника иск по чл. 422 ГПК, който е бил
предмет на гр.д. № 2554/2019г. на ВТРС. Непогасяването на кои да е две
последователни месечни вноски в този период, съставлява обективната
предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - чл. 13 ал.
2 б. „а” от ОУ. За да изгуби длъжника предимството на срока обаче, а е
необходимо кредиторът да му обяви волята си, че прави кредита предсрочно
изискуем /т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/. След сключването на договора за
цесия кредитор на вземанията по процесния договор за кредит е цесионера. За
него няма законова пречка да обяви изискуемостта на кредита преди изтичане на
крайния срок, тъй като е придобил вземането с всичките му принадлежности,
включително с правото да обяви предсрочната му изискуемост /Решение №
6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2018г. и Решение № 204/25.01.2018г. по т.д. №
2230/2016г., двете на I т.о., на ВКС/.
Понастоящем с писмо от 09.10.2018г., достигнало до длъжника на 26.10.2018г.,
доколкото е връчено на пълнолетен член на семейството му, ищецът недвусмислено
е посочил, че счита за изискуеми изцяло и в пълен размер всички вземания по
процесния договор за потребителски кредит. С достигането на волеизявлението на
кредитора до длъжника се е проявило действието на предсрочната изискуемост,
поради което вземането за главница по непадежиралите вноски в процесния период е
станало изискуемо в пълен размер от 24 620, 19 лв. В съответствие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес обаче, съдът следва да
предостави защита в рамките на поисканото от ищеца. В тази връзка следва да се приеме,
че по процесния договор за кредит ответникът му дължи предсрочно изискуема
главница в размер на 24 618, 09 лв., така както е заявил по реда на чл.
410 ГПК респ. с исковата молба.
Допуснатото от кредитополучателя просрочие при
погасяването на месечните вноски е породило правото на ищеца на обезщетение за
забава, съгласно уговореното в чл. 13 ал. 1 от ОУ. От заключението на ССчЕ
безспорно се установява, че за периода от 21.11.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2019г. дължимият размер на същото възлиза на
1316, 52 лв. Доколкото обаче ищецът търси установяване на вземане за мораторна
лихва за същия период в размер на 241, 30 лв., съдът следва да признае
дължимостта му до този размер, с оглед действието на вече посочения принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес. Ответната страна не доказва да е
платила или погасила по друг начин процесните вземания за главница и мораторна
лихва. Други плащания извън установените от експертизата длъжникът не доказа да
е извършил, поради което е останал задължен на връщане на горепосочените суми.
Наведените от
ответника възражения за недължимост на уговорените лихви и другите акцесорни
плащания, поради неправноправност на клаузите на договора, които ги уреждат, са
изцяло неоснователни. В настоящото производство ищецът не претендира присъждане
на договорна лихва, което е в съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК,
тъй като такава след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи.
Въпреки това съдът намира, че следва да разгледа релевираното възражение за
неравноправност на договорната клауза за лихва, доколкото извършените от
ответника плащания са отнасяни за погасяване на това вземане. И без възражение
от страна на потребителя, съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
клаузи в потребителските договори с неправноправен характер. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
незначително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като в посочена разпоредба нелимитативно са изброени проявните
форми на неравноправност на клаузите на потребителския договор. В светлината на
чл. 147 ЗЗП съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит, касаещи
вземанията на кредитора за лихви, са съставени по ясен и недвусмислен начин. При
сключване на договора за кредит са спазени изискванията за добросъвестност и не
се откриват значителни неравновесия между правата и задълженията на кредитора –
търговец и ответникът – потребител. Последният се е съгласил и е приел
условията на договора, от които е пределно ясно каква сума следва да върне на кредитодателя,
каква част от нея е главница и каква договорна лихва, както и по какъв начин и
в какъв срок следва да стане това. По делото не се търси нещо различно или в
повече от договореното, нито се твърди да е налице едностранно изменение на
условията на договора от търговеца респ. едностранно увеличаване на цената му
от него, поради което твърдяната неравноправност на договорните клаузи не е
налице. Обсъжданите клаузи на договора не създават условие за неоснователно
обогатяване на кредитора, при което да е налице значителна нееквивалентност на
насрещните престации на страните. Цената на договора т.е. договорната лихва е
уговорена в размер от 12, 99%, който е съобразен и е в пъти по – малък от допустимия
в закона таван на годишния процент на разходите – пет пъти размера на законната
лихва /чл. 19 ал. 4 ЗПК/. В чл. 13 ал. 1 от ОУ ясно са уговорени условията, при
които потребителя ще дължи обезщетение за забава и е разписан начин за
изчисляването му, като размера му е съизмерим със законната лихва по чл. 86 ал.
1 ЗЗД. Предвид на това клаузите от договора за кредит, уреждащи дължимостта на
възнаградителната и мораторната лихва са валидно уговорени между страните и са
породили облигационните си последици.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан в
пълен размер. В тази връзка следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 24 618, 09 лв.– предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит № 2093652 от 17.12.2015г.,
формирана от месечни погасителни вноски в периода 21.03.2019г. – 21.11.2025г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.04.2019г. до окончателното й изплащане и
сумата 241, 30 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода 21.11.2017г. до
04.04.2019г., за които вземания има издадена заповед № 438/05.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1055/2019г. на ВТРС
Уважаването на установителната претенция по чл. 422 ГПК представлява процесуална пречка за съда да се произнесе по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за присъждане на процесните вземания.
При този изход на делото ищеца има право на разноски,
както за исковото, така и за заповедното производство /т. 12 от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в
размер на 537, 53 лв., за депозит на вещо лице в размер на 200 лв. и депозит за
особен представител на ответника в размер 1200 лв. В процеса същият е защитаван
от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., определено от
съда в границите по чл. 25 ал. 1 НЗПП. При това положение общият размер на
разноските в исковото производство възлиза на 2037, 53 лв. За заповедното производство ответникът дължи разноски в размер на 547,
19 лв., от които 497, 19 лв. държавна такса и 50, 00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД СУМАТА от 24 618, 09 лв. /двадесет и
четири хиляди шестстотин и осемнадесет лева и девет стотинки/ – предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит № 2093652 от 17.12.2015г.,
формирана от месечни погасителни вноски в периода 21.03.2019г. – 21.11.2025г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 04.04.2019г. до окончателното й изплащане и СУМАТА 241,
30 лв. /двеста четиридесет и един лева и тридесет стотинки/ – обезщетение за
забава, дължимо за периода 21.11.2017г. до 04.04.2019г., за които вземания има
издадена заповед № 438/05.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1055/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 2037, 53 лв. /две хиляди тридесет и седем
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 547, 19 лв. /петстотин
четиридесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените в
заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1055/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: