Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2240
03.06.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХI–І граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20219 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, предявена от В.Т.П. с ЕГН ********** ***,
ет. *, чрез пълномощника адв.
Г.С., против „Фасто Куриер“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
Ботевградско шосе № 247, ет. 5, офис 2502, с която са предявени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК,
чл. 221, ал. 1 КТ и 224, ал. 1 от КТ за
признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело
№ 15813/ 2018 г. на ПРС, XI гр. състав, със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8737/ 05.10.2018 г.,
суми, както следва: сумата от 1 538 лева- главница, представляваща обезщетение
по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и
сумата от 893 лева- главница, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2017г. и 10 дни за 2018 г., във
връзка с прекратен със заповед № ***/ 02.07.2018 г. трудов договор № * от
14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
постъпване на заявлението в съда- 04.10.2018 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в размер на 500 лева- за адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществувало ТПО по трудов договор № * от 14.08.2017 г., прекратен със
заповед № **/ 02.07.2018 г., издадена на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
При прекратяване на ТПО на ищеца не били платени следните две суми: сумата от 1
538 лева, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ и сумата от 893
лева, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск – 8 дни за 2017 г. и 10 дни за 2018 г. За събиране на сумите се
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което
било уважено, но длъжникът възразил и в срок за предявявал настоящият
установителен иск за вземането по заповедта. Моли и за разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор от ответника.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
За да бъде уважен искът
за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също
така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното
брутно ТВ за пълен работен месец преди уволнението.
За да се уважи иска по
чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван
платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между
страните е прекратено, че на ищеца е останал неползван
ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението.
От представените писмени
доказателства, а и от изслушаното заключение на вещото лице К. се установи, че
ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че ТПО е
прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради
забавено плащане на ТВ, поради което на ищеца се дължи обезщетение за това, че
ТПО е прекратено на така посоченото основание, в размер на едно брутно трудово
възнаграждение – 1538 лева, че на ищеца е останал неползван
ПГО, за който му се дължи обезщетение, и че неплатеният остатък от същия
възлиза на 1258,36 лева.
Ето защо исковете се
явяват доказани до горепосочените размери. Вземанията са лихвоносни и исковата
молба има характер на покана, и законна лихва е претендирана.
Ето защо такава ще се присъди от завеждане на исковете до окончателното плащане
на дължимите суми.
Ищецът претендира
разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1000 лева
платено адв. възнаграждение в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора на същия се следват
разноските изцяло, като следва да се възложат в тежест на ответната
страна.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на лева (сто и петдесет лева), от които 61,52 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ и 50
лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и държавната такса по
заповедното производство в размер на 48,62 лева.
В негова тежест следва
да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 60 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „Фасто Куриер“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
Ботевградско шосе № 247, ет. 5, офис 2502, ДЪЛЖИ на В.Т.П. с ЕГН ********** ***, ет. * сумата от 1 538
лева главница, представляваща
обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО по чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ, както и сумата от 893 лева главница, представляваща обезщетение по
чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2017г. и 10
дни за 2018 г., във връзка с прекратен със заповед № */ 02.07.2018 г. трудов
договор № * от 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.10.2018 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 8737/ 05.10.2018 по частно гр. дело № 15813/
2018 г. на ПРС, XI гр. състав.
ОСЪЖДА „Фасто Куриер“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Ботевградско шосе № 247, ет.
5, офис 2502, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.П. с ЕГН ********** ***, ет. * сумата от 500 лева, представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 500 лева разноски по исковото производство
за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Фасто
Куриер“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. Ботевградско шосе № 247, ет. 5, офис 2502 да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 160,14 лева дължима
държавна такса върху уважените искове за исковото и заповедното производство,
както и сумата от 60 лева разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.