Р Е Ш
Е Н И Е
№ 452 08.11.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на девети октомври
........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т.Д. ............................................ и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............….............................….......… гр.д. № 727 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че с
ответника са за подадено заявление по чл.410 ГПК и връчване на издадената
заповед на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Между страните бил
сключен договор за мобилни услуги от дата 31.03.2017 г. за посочен криенски
номер ип посочен предпочетен номер и избрана абонаметна програма и срок на
договора до 31.03.2019 г., като ползване на преференциални условия било
предоставено мобилно устройство-таблет на изплащане при 23 месечни лизингови
вноски в размер на 1,59 лева всяка, съгласно уговорен лизингов план. Ответникът
не изпълнил свои парични задължения, начислени му във фактури, издадени в
периода м.06.2017 г. –м.11.2017 г. След
предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника, поради изпадането
му в забава, на потребителя била издадена посочена крайна фактура, която включвала
задължения за заплащане на неустойка за прекратяване на договора за мобилни
услуги в размер на 669,62 лева, която не се претендирала в настоящото
производство, фактурирана била цената за оставащите незаплатени лизингови
вноски в размер на 27,03 лева и сумата за потребените мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 255,89 лева. Крайната фактура била издадена
след предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника, поради
изпадането му в забава. Моли след установяване на изложеното, съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца за сумата в размер на 187,63
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумите. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 27,03 лева –незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за
периода от м.11.2017 г. до м.02.2018 г. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – И.С.С. *** - при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. К.К. *** подава отговор. Намира иска
за допустим, по същество основателен и доказан. Не се оспорват фактическите
твърдения на ищеца относно сключването на договор за мобилни услуги и договор
за лизинг, ползването на далекосъобщителни услуги и получаване на мобилно
устройство.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № 125/2019 г. и срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за сумите: сумата в размер на 282,92 лева – главница, 32,50
лева – мораторна лихва за периода от
21.11.2017 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 205,00 лева
деловодни разноски.
За вземането е посочено,
че произтича от Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 31.03.2017
г. Предоставяните услуги са фактурирани под индивидуален клиентски номер на
абоната № *********. На
31.03.2017 г. между Теленор България ЕАД и ответника е сключен договор за
мобилни услуги при условията на програма Интернет 3500, стандартен месечен
абонамент 14,99 лева на месец с посочен предпочетен номер, първоначален срок 24 месеца – до 31.03.2019 г. с дата на
издаване на фактурата 5-то число.
На ответника е бил
предоставено мобилно устройство TABLET модел nJoy Arcas 7 3G на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 1,59 лева, съгласно Договор за лизинг от 31.03.2017 г., срок 23
месеца и посочен погасителен план. Общата лизингова цена – 36.57 лева. съгласно
договора, клиентът може да придобие собствеността на устройството, като подпише
договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока
на договора, след изпълнение на посочените условия и заплащане на допълнителна
сума от 1,59 лева. Приложени са общите условия на договора за лизинг. За сумата
от 36,57 лева ответникът е издал запис на заповед в полза на ищеца.
Представена е ценова
листа и декларация-съгласие за получаване на екземпляр от общите условия.
Ищецът представя 5 бр.
фактури: за отчетен период 05.06.2017 г. до 04.07.2017 г. на стойност 147,77
лева, за отчетен период 05.07.2017 г. до 04.08.2017 г. на стойност 230,60 лева
с включени задължения от предходен период 147,77 лева, за отчетен период
05.08.2017 г. до 04.09.2017 г. на стойност 265,29 лева с включени задължения от
предходен период в размер на 230,60 лева, за отчетен период 05.09..2017 г. до
04.10.2017 г. на стойност 255,89 лева и последна фактура № ********** от 05.11.2017 г. за отчетен
период 05.10.2017 г. до 04.11.2017 г. с включена неустойка предсрочно
прекратяване, вноска за лизинг в размер на 27,03 лева и задължения от предходен
период 255,89 лева. Към фактурите е приложено извлечение от потреблението за
съответния номер и период.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не е спорно по делото,
че 31.03.2017 г. между страните са били сключени Договор за мобилни услуги и
Договор за лизинг. От ответната страна не се оспорват предоставянето от страна на ищеца на такива
услуги и мобилни устройства за посочените периоди, като съответно общата
стойност на услугите възлиза на 255,89 лева, а на вноските за лизинг в размер
на 27.03 лева. Плащането по издадените фактури, съгл. т.27
ОУ, е следвало да бъде извършен в срока, указан на фактурата – до 20-то число
на месеца.
Ответникът е
преустановил плащанията по договора, поради което за ищеца е възникнало правото
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя.
Няма доказателства за
изпращане от страна на ответника на ползваните услуги и лизингови вноски.
По делото безспорно се
установи, че ответникът-потребител без основателна причина е преустановил
плащането на дължимите към ищеца абонаментни такси и използвани услуги, както и
лизингови вноски, поради което налице е виновно неизпълнение на неговите
договорни задължения.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения срещу ответника иск за признаване за установено, че
той дължи на ищеца сумата в размер на 187,63 лева за неизплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен № ********* за периода от 05.06.2017 г. до 04.11.2017 г.
следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Основателен и доказан се
явява и осъдителният иск за сумата от 27,03 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 31.03.2017 г. за периода от м.11.2017
г. до м.02.2018 г.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса - 75,00
лева, възнаграждение за особен представител в размер на 150,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева или общо 405,00 лева.
Искането за присъждане
на направените в заповедното производство разноски от заявителя за държавна
такса и адвокатско възнаграждение също се явява основателно, но разноските в
заповедното производство не следва да се присъждат в пълен размер, доколкото в
настоящото производство е предявен установителен иск само за част от сумите и в
останалата част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на
121,94 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****************,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против И.С.С. ***, ЕГН **********, съществува вземане за сумата в размер на 187.63 лева (сто осемдесет и седем лв. и шестдесет и три ст.) – незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 31.03.2017 г. за
абонатен № ********* за периода от 05.06.2017 г. до 04.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане, част от сумите за които
е издадена Заповед № 73/21.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 по ч.гр.д.№ 125/2019г. по
описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА И.С.С. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****************, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата
в размер на 27,03 лева (двадесет и
седем лв. и три ст.) - представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 31.03.2017 г. за устройство TABLET модел nJoy Arcas 7 3G
за периода от м.11.2017 г. до м.02.2018 г.
ОСЪЖДА И.С.С. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****************, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата в размер на 121,94 лева – деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 405,00 лева –
деловодни разноски в настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: