№ 167
гр. Плевен, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20214400200712 по описа за 2021 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение от 29.03.2021 г. на
несъдебен орган в гр. Грьониген, Кралство Нидерландия, влязло в сила на
10.05.2021 г., с което на българския гражданин И.Е. Д. е наложена финансова
санкция в размер на 240 евро.
Прокурорът и засегнатото лице И.Е. Д. изразяват становище, че молбата
е основателна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение от 29.03.2021 г. на несъдебен орган в гр. Грьониген, Кралство
Нидерландия, влязло в сила на 10.05.2021 год., на българския гражданин И.Д.
е наложена финансова санкция в размер на 240 евро, представляваща парична
1
санкция за извършено административно нарушение.
Решението е постановено затова, че на 07.08.2020 г., в 19.51 часа, И.Е. Д.
по време на шофиране е държал мобилен телефон в ръка.
Деянието съставлява административно нарушение, което се
санкционира по реда чл. 2 от Закона относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от
присъдата е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Кралство Нидерландия на 12.10.2021 г. и е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на И.Д. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като са налице условията за признаване и
изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са
налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и
допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
2
на несъдебния орган от 29.03.2021 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и по българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 240 евро, съдът следва да определи равностойността
на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
3
решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за
29.03.2021 г. е видно, че равностойността на 240 евро е 469,39 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение от 29.03.2021 г., на несъдебен орган в град
Грьониген, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 10.05.2021 г., с което
на българския гражданин И.Е. Д., роден на ********** г. в град Кнежа, с
постоянен и настоящ адрес в гр. Кнежа, **********, ЕГН – ********** , е
наложена финансова санкция в размер на 240 евро, равностойни на
469,39 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
решението на несъдебния орган от 29.03.2021 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен
за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава – Centraal Justitieel
Incassobureau, Nederland, на адрес Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за
приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5