РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 960
град Пловдив, 13 май 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
Членове:
Мариана Михайлова
Татяна Петрова
при секретаря Дарена Йорданова и прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 61 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Т.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Решение № 260526 от 09.11.2020 г. постановено по АНД № 2190/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на обжалваното решение. Според касаторът,
след приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество са
налице нововъзникнали факти и обстоятелства, които не
са били известни на съда при постановяване на съдебното решение. Иска се отмяна
на съдебното решение и отмяна на НП.
Ответникът по касация – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не се представлява по делото и не взема
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
настоящото касационно оспорване е Решение № 260526 от 09.11.2020 г. постановено
по АНД № 2190/2020г. по описа на РС –
Пловдив, с което е потвърдено НП № 20-1030-000529/05.02.2020 година на Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Т.И.Г., ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.178д от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Изводите
на ПРС са изцяло правилни касателно установеността на извършеното нарушение от страна
на касатора.
Настоящата
инстанция споделя изцяло изложените от ПРС подробни и обосновани мотиви в тази
връзка.
В мотивите
към решението си, съдът е изложил изчерпателни съображения защо дава вяра на
показанията на свидетеля А.Т. – актосъставител, а
именно че същите изцяло съответстват на изложеното от жалбоподателката
в жалбата, че действително е спряла на място, предвидено за хора с трайни
увреждания. В тази връзка следва да се посочи, че право на съда е да прецени кои свидетелски
показания да кредитира и кои не, като единственото необходимо е да мотивира
избора си, като касационната инстанция
проверява дали този извод е обоснован. Районният съд обсъждайки показанията на свидетеля
се е обосновал защо ги кредитира, поради което е спазил всички изисквания за
оценка на доказателствата.
Всъщност единственото възражение поддържано
пред районен съд е, че Г. е спряла по спешност на това място тъй като получила паник атака, а всички други места били заети. В тази връзка
Г. не е ангажирала никакви доказателства, нито пред първа инстанция, нито пред
настоящата.
Следва
да се подчертае, че касационната жалбоподателка не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че след приключване на
съдебното дирене и даване ход на делото по същество са налице нововъзникнали факти и обстоятелства, които не са били
известни на съда при постановяване на оспореното съдебно решение (както е
посочено в касационната жалба).
Настоящия
съдебен състав, споделя извода на Районен съд – Пловдив, че не са налице и
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28
от ЗАНН.
По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния съд е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260526 от 09.11.2020 г.
постановено по АНД № 2190/2020г. по
описа на РС – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.