Решение по дело №170/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			10.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	27.05.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		170		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Кюстендилска вода“ ЕООД, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, ЕИК: *********, чрез управителя Г.С.Г. е депозирало жалба, срещу НП № ПО-02-13/27.01.2020 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, с което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание 200, ал.1, т. 2 и чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

Жалбоподателят, законният му представител и процесуалният му представител не се явяват. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 09.10.2019 г. при извършена проверка и оглед на място от служителите на БД ,,ЗБР“ – св. Л.Б. и О.Т., на водовземни съоръжения находящи се в местността „Градището“, местността „Ясено“ и местността „Черешарнико“ от които се осъществява водоснабдяване на с. Мали Върбовник, общ. Бобов дол, експлоатирани и стопанисвани от “Кюстендилска вода“ ЕООД, в присъствието на представител на дружеството отговарящ за поддръжката на район Бобов дол – Ф.М.К. и във връзка с постъпил сигнал с вх. № КД-06-35/30.09.2019 г., подаден от Пламен Сотиров, жител на с. Мали Върбовник за проблеми с водоснабдяването на селото е установено следното:

Налични са два дренажа, съответно в местността „Градището“ и в местността „Ясено“ с подробно посочени в протокола от проверката координати, характеристики и дебит на водовземане за всеки от тях. Водите от двете водохващания в местността „Градището“ и в местността „Ясено“ постъпват в събирателна шахта изградена в местността „Черешарнико“, с посочени координати, като водите от събирателната шахта се акумулират в двукамерен резервоар изграден над с. Мали Върбовник. Към момента на проверката и двете камери са пълни, като в сухата камера на резервоара е монтиран водомер-пломбиран със здрава пломба, който работи и отчита постъпващите водни количества във водоснабдителната мрежа на селото. Препис от съставения на място при извършване на проверката констативен протокол КД-01-1193 от 09.10.2019 г. е връчен срещу подпис на присъствалия служител на дружеството-жалбоподател отговарящ за поддръжката на район Бобов дол – Ф.М.К..

Във връзка с проверката на място и след проверка на наличните в БД „ЗБР“ документи е установено, че дружеството-жалбоподател стопанисващо съоръжението не притежава издадено разрешително за водовземане на подземни води от дренаж „Градището“ в землището на с. Мали върбовник, съгласно чл. 44, ал.1 от ЗВ. На дружеството е издадено единствено разрешително за водовземане на подземни води от другия водоизточник - дренаж „Ясено“ с №41510386/04.11.2013 г.

С оглед на това е изпратена покана до управителя на “Кюстендилска вода“ ЕООД с посочена дата и час /18.11.2019 г., в 11:00 часа/ за съставяне на АУАН, във връзка с констатираното нарушение. На 18.11.2019 г., св. О.Т. – актосъставител в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението Л.Б. и на свидетел при съставяне на АУАН – М.Ч., в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател съставил процесния АУАН за нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗВ. Същият бил подписан на място от горепосочените лица, а по-късно на 05.12.2019 г. е връчен срещу подпис, чрез кмета на общ. Кюстендил на управителя на “Кюстендилска вода“ ЕООД. Възражения не са направени единствено е изпратено писмо с изх. № 773/18.11.2019 г. във връзка с горепосочения констативен протокол КД-01-1193 от 09.10.2019 г., в което управителя на дружеството жалбоподател заявява, че дружеството му е правоприемник на В и К ООД – гр.Кюстендил. Твърди че от ВиК са били подадени множество заявления от 31.12.2007 г., вкл. за дренаж „Градището“, по които не били получени отговори от БД „ЗБР“, като до момента през годините дружеството редовно заплаща на БД „ЗБР“ такси водоползване и за неполучените разрешителни по заявени технологични разчети.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото актосъставител – О.Т. и свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта Л.Б., които поддържат изцяло отразените в него констатации. Двамата разказват подробно за предприетите от тях действия по проверка и последваща справка за издадени разрешителни за водовземане. Няма данни за техни предходни взаимоотношения с дружеството-жалбоподател, които да индикират някаква предубеденост.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с приложените по административно-наказателната преписка писмени документи и представените в хода на съдебното следствие такива, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП.

Не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно нарушената законова разпоредба - чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ. Посочено е и правното основание, изискващо издаване на разрешително - чл. 44, ал.1 от ЗВ. По идентичен начин е описано нарушението и в НП. В него е изписана нарушената правна норма, както и санкционната такава. На нарушителя е наложено съответстващото наказание, а именно имуществена санкция, тъй като се касае за юридическо лице. Налице е яснота и относно датата и мястото на извършване на нарушението, конкретизирано в акта и НП.

При така изяснената и безспорно установена фактическа обстановка, подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на административно наказателното производство, което да обуславя незаконосъобразност на издаденото НП. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с изрично делегирана от закона и представените по делото заповеди материална компетентност за това.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде редовен акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на юридическото лице не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ предвижда изчерпателно изключенията, при които се допуска водовземане без надлежно издадено разрешително за това, като въвежда изискване за издаване на разрешително във всички останали случаи. Изключения като тези, визирани в цитираната норма, в настоящия казус не са налице. На свой ред санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ гласи, че с глоба, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от цитирания законов текст, релевантните факти, обуславящи приложимостта му са: установено водовземане от една страна, в случая такова от дренаж „Градището“, като от друга е необходимо същото да се осъществява при липса на основание за това, т.е. без предварително надлежно издадено разрешително за водовземане.

В конкретния случай, в хода на извършената на 09.10.2019 г. проверка, безспорно е установен факта на водовземане. При проверката е установено, че се вземат подземни води от дренаж „Градището“ с географски координати № 42° 14' 06.7 и Е 22° 59' 27,1“, като в събирателната шахта постъпват около 0,200 л/сек. Констатациите на длъжностните лица за осъществявано водовземане не са оспорени от жалбоподателя. С категоричност е установено също така и обстоятелството, че цитираното водовземане е извършвано при липса на съответното издадено разрешително по ЗВ. Наличието на правоприемство между ВиК ООД-гр. Кюстендил и “Кюстендилска вода“ ЕООД, както и подаденото през 2007 г. заявление за издаване на такова разрешително от ВиК ООД-гр. Кюстендил до БД „ЗБР“ не променя този извод, тъй като процедурата по издаване на разрешително и към момента не е довършена видно от представените заявления и писма. Поради това и такова разрешително за водовземане не е издавано в полза на дружеството-жалбоподател или на неговото дружество праводател - ВиК ООД-гр. Кюстендил. Съвкупното наличие на посочените два съставомерни факта води до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Правилно е определен и субекта на отговорността, а индивидуализацията на наказанието е извършена в съответствие със закона и не подлежи на ревизия. В този смисъл виж. Решение № 220 от 29.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 311 от 22.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичния характер на извършеното деяние, не може да го определи като маловажно. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице ,,маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Относно размера на наложената имуществена санкция от 2000 лв. съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Санкцията наложена на жалбоподателя е правилно определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е определена към минималния възможен размер. Предвид безспорната доказаност на нарушението и неговия автор, липсата на основание същото да бъде квалифицирано като маловажно, както и с оглед липсата на процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането му, настоящият състав намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-13/27.01.2020 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, с което на „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, представлявано от управителя Г.Г., с ЕИК: ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание 200, ал.1, т. 2 и чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: