РЕШЕНИЕ
№2608/25.6.2020г.
Гр.Варна,25.06.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на пети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията М.Жекова гр.д.№ 1492 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е инициирано по молба, заведена във ВРС на 05.02.2020 г. от ищцата Д.Т.Д. - С., ЕГН **********,*** а, със съдебен адрес:***, чрез адв. Б.Д.
против ответника С.Й.С., ЕГН **********,***,
с правно основание на главният брачен
иск чл. 49 СК.Ищцата основава исковата си молба на следните фактически
твърдения: На 09.01.1999г. с ответника сключили граждански брак първи и за
двамата съпрузи, за което бил съставен акт за гр.брак № */09.01.1999г. от
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Шумен. От този брак
съпрузите имали родено едно дете – Г. С. С. ЕГН **********, който към момента
бил пълнолетен. Съпружеските взаимоотношения, твърди ищцата,че се развивали
нормално до месец ноември 2017г., като на 12.11. ответникът й се обадил по
телефона и й казал, че ще се разведат, тъй като бил срещнал жената на живота
си. От тогава, твърди ищцата,че ответникът живеел в Тръстеник и съпрузите се
намирали във фактическа раздяла. От сключването на брака, заявява още ищцата,
че десет години живели в гр. Шумен като ответникът изтеглил няколко кредита,
които спрял да обслужва по време на кризата през 2008г.Банките предприели
действия по събиране на вземанията си, в резултат на което сметките на
ответника- лични и на фирмите, които представлявал били запорирани
и не можел да плаща на работниците си. Работниците му започнали да посещават
дома на семейството и да отправят заплахи, че щели да отвлекат детето на Д. В
последствие, сочи ищцата, че съпрузите взели решение да се преместят в гр.
Варна. Докато живеели в Шумен, заявява ищцата, че тя завършила висше
образование и след като се преместили във Варна, започнала да работи в сферата
на образованието, по специалността си. Ответникът винаги работил в сферата на
строителството, като работата му налагала постоянни командировки в цялата
страна. С времето, започнали обвинения към ищцата, че се държала високомерно,
тъй като имала висше образование, а ответникът нямал. След като в края на
2017г.ответникът обявил на съпругата си обяви по телефона, че ще се разведат и
нямало да живее при семейството си, ищцата му заявила, че е съгласна, но единственото
им общо недвижимо имущество, което имали, а именно 1/8 ид.ч.
от поземлен имот, находящ се в **, с идентификатор **
с площ от ** кв.м. по документ за собственост и 330 кв.м., съгласно кадастрална
карта, стар № 305, включен в УПИ *, кв. * по регулационния план на * подрайон на гр.Варна, при граници: ПИ с идентификатори *, *,
*, *, *, *, а съгласно стар план при граници: УПИ №,№ *, *, *, *, *, да бъде
прехвърлено на детето им, както и ищцата да няма нищо общо с кредитите му, като
по един от тях тя била поръчител и през 2016-2017г. й бил наложен запор на
заплатата, поради неизпълнение по договора за кредит.Ответникът привидно,
твърди ищцата,че се съгласил, като обаче, до момента вече две години не
предприел никакви действия, а само обещавал да отиде при ищцата и да подпише
всичко необходимо за прехвърлянето на имота, както и по отношение на кредитните
му задължения.С оглед на изложеното, счита ищцата, че съпружеските й отношения
с ответника са формални, лишени от нормалното съдържание и продължаването на
брака под тази форма и съдържание не е в интерес нито на обществото нито на
роденото от брака им, макар и пълнолетно дете. Т.е. ясно е заявено от ищцата,
че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен.По посочените по-горе
причини, искането на ищцата до ВРС е съдът да прекрати брака й с ответника без
да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49 СК;Ведно с главния брачен иск ищцата е съединила и небрачни искове със следните
искания:Да бъде предоставено правото на ползване на семейното жилище, находящо се на административен адрес: * и представляващо
самостоятелен обект – една четвърт идеална част от жилищна сграда, находяща се в *, състояща се от две входни антрета, три
стаи, кухня, салон, клозет в двора и гараж, ведно със съответната ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.Това
жилище, твърди ищцата, че е нейна лична собственост, по силата на извършено
дарение от родителите й нейна полза. Ищцата заявява още, че не притежава друго
жилище- нито във Варна, нито където и да било другаде, поради което и по
отношение на нея била налице жилищна нужда /още повече, че ответникът не живеел
във Варна/.Обективирано е искане на осн. чл. 53 СК, след прекратяване на брака ищцата да
продължи да носи само предбрачната си фамилия -Д..Изрично
е заявено, че ищцата не претендира ответника да й заплаща лична издръжка като
счита, че не са налице основания и ищцата от своя страна да му заплаща такава.В
случай, че ответника желае, ищцата не се противопоставя да уредят
взаимоотношенията си чрез споразумение, включително и по отношение на общото им
имущество и задължения.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е
направила доказателствени искания .
В срока
по чл.131 ГПК
ответникът С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Д. от
АК-Плевен, с адрес за призоваване* е депозирал писмен отговор на подадената искова молба по чл.49 от СК, за
постановяване на решение за прекратяване сключения между страните граждански
брак, от Д.Т.Д. - С., ЕГН **********.На първо място ответникът не оспорва иска за прекратяване на
сключения граждански брак.Ответникът също желае развод. Също не желае съдът да се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака .С ищцата твърди и ответникът, че са съпрузи от 1999 год., което било видно
от акт за сключен граждански брак № */ 09.01.1999г. издаден от Община Шумен. От
брака си,потвърждава ответникът, че съпрузите имали едно родено дете, момче, което към настоящия момент е пълнолетно – Г. С. С., ЕГН **********.
Видно от отговора на искова молба ответникът също сочи, че от края на 2017г. е във фактическа раздяла със
съпругата си.По време на брака, възразява ответникът ,че винаги се грижил за дома и детето. След фактическата
раздяла продължил да се грижи за детето, до го подпомага финансово. Придобития от съпрузите общ недвижим имот в
*, дела на съпруга от него, твърди последният, че вече го прехвърлил на сина
си.Други недвижими имоти, придобити по време на брака с ищцата, заявява
ответника ,че съпрузите нямат.След настъпилата фактическа раздяла, твърди
ответникът, че няма други родени деца.При така изложеното ответникът счита
,че в отношенията му с ищцата безвъзвратно изчезнали привързаността, доверието
и уважението и то от страна на съпругата. Бракът за ответника също бил изцяло
изчерпан от нужното по закон и морал съдържание и продължаването на неговото
съществуване щяло да бъде само формално и безсмислено.Предвид гореизложеното
искането на ответника е съдът да постанови Решение с което да прекрати с развод
брака между съпрузите, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без
да се произнася относно вината за разстройството
на брака.На второ място ответникът не възразява
семейното жилище с адрес на * да бъде предоставено за ползване на съпругата. Не претендира ищцата да му плаща лична
издръжка, като счита, че не са налице и основания и съпругът да плаща от своя
страна на нея издръжка.В подкрепа на твърденията си в отговора на искова молба
ответникът също е направил доказателствени искания
като е изявил желание да сочи и други доказателства, релевантни за спора или да
постигне споразумение.
Предявеният брачен иск е с правна квалификация чл.49,
ал.3 вр.ал.1 СК. Обективирано е искане за приемане
и за съвместно разглеждане ведно с брачния иск и на небрачния, с правна квалификация чл.53 СК а именно промяна на
фамилното име на съпругата след развода. Искането за предоставяне на ползването
на семейното жилище е небрачен по своя характер иск с квалификация чл. 56 СК .
В открито съдебно заседание от 04.06.2020 г. съдът е
трансформирал производството по гражданско дело № 1492/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 42
състав, от развод по исков ред по
чл. 49 СК в развод по реда на чл. 49,
ал. 4 от СК. Страните са
постигнали изискуемото се от закона СПОРАЗУМЕНИЕ, което урежда всички законоустановени въпроси и не страда от недостатъци, включително
и не противоречи на закона и морала, а именно:
1. Страните желаят
съдът да прекрати сключения между тях граждански брак, регистриран под № */09.01.1999г.
на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Шумен с развод, без
да се произнася по въпроса за вината.
2. Предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се на
административен адрес: * и представляващо самостоятелен обект – ¼ (една
четвърт) ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в *, състояща се от две входни антрета, три
стаи, кухня, салон, клозет в двора и гараж, ведно със съответната ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот на
съпругата Д.Т.Д.- С. ЕГН **********;
3. След
прекратяването на брака съпругата Д.Т.Д.- С. ЕГН ********** да носи само предбрачната си фамилия –Д..
4. След
прекратяването на брака чрез развод съпрузите не дължат един на друг лична
издръжка
5. След
прекратяването на брака чрез развод С.Й.С. ЕГН ********** поема изцяло
задължението и ще продължи да изплаща паричните си задължения към „** „ ЕАД,
ЕИК **, цедирани от „Б. Д.“ АД, по които е
длъжник/кредитополучател/ до окончателното им изплащане.
6. Разноските по
настоящото производство, касаещи държавните такси се разделят между страните по
равно, а всяка от страните заплаща дължимото възнаграждение на процесуалния си
представител, съгласно договореното по между им.
7. Страните заявяват,
че не притежават общо имущество, доколкото до насрочването на съдебно заседание
по делото са се разпоредили в полза на пълнолетния им син с притежаваните в СИО
1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ
се в *, с идентификатор * с площ от 310 кв.м. по документ за собственост и 330
кв.м., съгласно кадастрална карта, стар № *, включен в УПИ *, кв. * по
регулационния план на 26 подрайон на гр.Варна, при
граници: ПИ с идентификатори *, *, *, *, *, *, а съгласно стар план при
граници: УПИ №,№ *, VII-*, *, *, *, а движимо им имущество е поделено.
В проведеното по делото открито съдебно заседание съгласно допусната
трансформация в характера на производството от исково в охранително по реда на
чл. 49, ал.4 СК,старите по спора явили се лично и представлявани от
процесуалните йм представители изразяват следните
становища :Адвокат
Д. желае ВРС
да утвърди постигнатото споразумение и да се произнесете в смисъла съобразно
представената молба.Молителят Д.-С. желае
съдът да утвърди постигнатото между нея и съпруга й споразумение.Адвокат Д* моли ВРС да постанови Решение, с което да прекрати
сключения граждански брак и да утвърди постигнатото споразумение между
страните, считайки ,че същото не противоречи на закона и морала.Молителят С. заявява пред съда,че също желае ВРС да , утвърди постигнатото
между нето и съпругата му споразумение.
Съдът, като взе предвид направените волеизявления на
страните по спора, за постигнато съгласие за развод чрез утвърждаване на
споразумение по реда на чл. 49, ал.4 СК , намира, че са налице визираните в
разпоредбата на закона предпоставки за прекратяване на сключения между тях
граждански брак. За да обоснове този правен извод съдът излага следните мотиви
от фактическа и правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 4 СК : При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда Споразумение
относно всички или някои от последиците на развода а в ал.5 на същата правна
норма е разписано, че съдът утвърждава споразумението по ал.4, след като
провери зали са защитени интересите на децата.
Съобразно събраните
по делото писмени доказателства настоящият състав приема, че със споразумението
по чл. 49, ал.4 СК страните по спора – съпрузите Стоянови, са постигнали
съгласие по всички последици след прекратяване на брака и клаузите в същото
споразумение са в съответствие и със закона и с добрите нрави.
Безспорно е а и е установено въз основа на приложения на лист 6 -типо делото оригинал на удостоверение за сключен
граждански брак № */09.01.1999 г., издадено въз основа на акт за граждански
брак № */09.01.1999 г.,че на дата 09.01.1999 годни в гр.Ш. С.Й.С. и Д.Д. С. са сключили граждански
брак пред длъжностното лице по гражданско състояние при * Ш. .От оригинала на
същото удостоверение за сключен граждански брак се установява,че съпругата след
сключване на брака е приела да носи фамилното име Д. –С..
Приобщеният по делото
на листи от 8 –ми до 13-ти вкл. заверени
за вярност с оригинала копия на нотариален акт за дарение на недвижим имот № *,
том *, дело № */1996 г.; заверено копие на нотариален акт за поправка на
нотариален акт за дарение № *, том *, дело № */1997 г.; заверено копие на
договор за продажба от 03.01.2006 г. доказват твърденията на молителите
затова,че през 1996 г. молителката е придобила ¼ ид.ч.
от жилищна сграда на адрес * от К.Д. и
Т.Д., както и че през 2006 г. , по време на брака между молителите молителката
е закупила 1/8 ид.ч. от дворно място ПИ * в *,подробно
описано в договора за продажба . Приложеното на л. 21-ви по делото заверено за
вярност с оригинала копие на удостоверение за съпруга и родствени връзки на С.С. доказва твърденията и на двамата съпрузи, че по време на
брака си имат родено едно дете Г. С. С., което дете е родено през 1999 г.и е
пълнолетно .
Всички клаузи на
споразумението по чл. 49, ал.4 СК са изчерпателно и ясно посочени в молбата находаща се на л. 32 –ри от делото . В обобщение настоящият
съдебен състав приема,че на база цитираните по-горе и надлежно приобщени
писмени доказателства се установява и изяснява по делото безспорно,че страните
по делото са съпрузи по силата на сключен граждански брак, както и че по време на брака си имат едно родено дете,
навършили пълнолетие.Приложените титули за собственост доказват обема на права
на страните върху самостоятелни обекти находящи се във В. . Страните по делото не спорят, че
бракът им съществува само формално, желаят съдът да прекрати брачната връзка
без да се издирват мотивите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С
оглед изложеното е налице фактическия състав на чл. 49, ал.1 СК, поради което и
съдът следва да прекрати брака между съпрузите .С постигнатото по реда на
чл.49, ал.4 СК споразумение страните по спора са уредили взаимоотношенията
помежду си,поради което споразумението като непротиворечащо и на закона и на
добрите нрави подлежи на съдебно утвърждаване.
Съобразявайки характера на спора и императивните
изискания на закона съдът следва да определи окончателния размер на дължимите
се от страните държавни такси.
На основание чл.329,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед постигнатото
между съпрузите споразумение всеки от съпрузите следва да бъде осъдени да заплати
по сметка на ВРС окончателна държавна такса от общо 40.00 лв. за допускане на
развода, платима по равно от по 20 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК сключения на
09.01.1999 год. в гр. Ш. граждански брак между Д.Т.Д. - С., ЕГН ********** и С.Й.С.,
ЕГН **********, за който е съставен Акт
за граждански брак № */09.01.1999 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Ш., поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без произнасяне относно вината за разстройството на брака, съгласно постигнатото по реда на
чл. 49, ал.4 СК Споразумение.
УТВЪРЖДАВА на основание чл.49, ал.5, вр.
ал.4 СК постигнатото между Д.Т.Д. - С., ЕГН **********,*** а и С.Й.С., ЕГН **********,***
СПОРАЗУМЕНИЕ както следва:
ПРЕДОСТАВЯ след прекратяването на брака правото на ползване на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо
се на административен адрес: * и представляващо самостоятелен обект – ¼ (една
четвърт) ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в *, състояща се от две входни антрета, три
стаи, кухня, салон, клозет в двора и гараж, ведно със съответната ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот на съпругата Д.Т.Д.- С. ЕГН *********.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака съпругата Д.Т.Д.-
С. ЕГН ********** да носи само предбрачната си
фамилия –Д., на основание чл.53 СК .
ОБЯВЯВА, ЧЕ след прекратяването на брака чрез развод
съпрузите не дължат един на друг лична издръжка.
ОБЯВЯВА, ЧЕ след прекратяването на брака чрез развод С.Й.С.
ЕГН ********** поема изцяло задължението и ще продължи да изплаща паричните си
задължения към „ОТП Ф. Б. „ ЕАД, ЕИК *, цедирани от
„Б. Д.“ АД, по които е длъжник/кредитополучател/ до окончателното им изплащане.
ОБЯВЯВА, ЧЕ страните заявяват, че не притежават общо
имущество, доколкото до насрочването на съдебно заседание по делото са се
разпоредили в полза на пълнолетния им син с притежаваните в СИО 1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ
се в *, с идентификатор * с площ от * кв.м. по документ за собственост и 330
кв.м., съгласно кадастрална карта, стар № *, включен в УПИ *, кв. * по
регулационния план на * подрайон на гр.Варна, при
граници: ПИ с идентификатори *, *, *, *, *, *, а съгласно стар план при
граници: УПИ №,№ *, *, *, *, *, а движимо им имущество е поделено.Разноските по
настоящото производство, касаещи държавните такси страните са приели да се
разделят помежду им по равно, като всяка от страните заплаща дължимото
възнаграждение на процесуалния си представител, съгласно договореното по между
им.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д.Т.Д. - С., ЕГН **********,*** а ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС сумата от 20.00 лева (двадесет
лева), представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК С.Й.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на ВРС сумата от 20.00 лева
(двадесет лева) представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на
брака.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението
да се връчи на страните- чрез процесуалните йм
представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :