№ 582
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Пулсар груп“ ООД, ЕИК *********, чрез адв.
А. срещу решение № 260215 от 09.06.2023г., постановено по т.д. № 560/2021г., по описа на
Софийски градски съд, т.о., VІ-21 състав, с което е отхвърлен искът срещу ответника - Л. С.
Л., ЕГН **********, за сумата от 855 лева с правно основание чл. 59 ЗЗД, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание от ползването лек
автомобил Infinity Q30, рег. № ******** за периода 01.05.2020г.–31.01.2021 г.
Въззивникът/ищецът - „Пулсар груп“ ООД счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно. На първо място твърди, че с решение от 16.12.2021г. по
гр.д. 32987/2020г. по описа на РРС е отхвърлен искът по чл. 240, ЗЗД, предявен от Л. С. Л.
срещу „Пулсар груп“ ООД за сумата от 8 965 лева, представляваща заем по договор за
целеви заем от 20.05.2019г. С покана от 06.04.2020г., изпратена от управителя на
дружеството Р. Р., ответникът е поканен да предаде автомобила, в противен случай дължи
месечен наем в размер на 95 месечно. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за сумата от 855 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба. Претендира
направените разноски за въззивното производство.
Въззиваемият/ответникът – Л. С. Л. не е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба. Постъпила е молба от Л. С. Л., наименована отговор на исковата молба от
1
19.02.2024г. С тази молба се иска прекратяване на делото, тъй като исковата молба била
недопустима като подадена от лице без представителна власт. На следващо място твърди, че
с решение от 15.03.2021г. по т.д. 557/2020г. по описа на СГС са отменени взетите решения на
проведеното на 04.03.2020г. общо събрание на съдружниците на „Пулсар груп“ ООД. На
следващо място твърди, че въззивната жалба е недопустима, тъй като не били отстранени в
указания от съда срок констатираните й нередовности. На следващо място прави отказ от
иска и моли производството по делото да бъде прекратено. В проведеното открито съдебно
заседание на 11.11.2025г. заявява, че е ползвал процесния автомобил в качеството си на
управител на дружеството и за нуждите на същото, поради което не е причинил никакви
щети. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното
решение. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че в обжалваната част решението е валидно и допустимо.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е установено и страните не спорят, че с договор за лизинг № 193926038154 от
15.04.2019г., сключен между „ОТП Лизинг“ ООД и „Пулсар груп“ ООД, ищецът е придобил
правото да държи и ползва лек автомобил Infinity Q30 с рег. № ********. както и че за
периода 01.05.2020 г. този автомобил се е ползвал единствено и само от Л. С. Л.. С решение
от 03.04.2020г. на общо събрание на съдружниците на „Пулсар груп“ ООД, за управител е
избран Р. Г. Р., приет е нов устав, оттеглено е овластяването на управителя Л. С. Л. и е взето
решение за предявяване на иск срещу него. С нотариална покана от 21.07.2020г., връчена
при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, Л. С. Л. е поканен да върне владението на процесния
автомобил. Автомобилът е иззет от „ОТП лизинг“ ЕООД на 19.02.2021г., вследствие на
едностранно изявление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора за лизинг с ищеца.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Д. Г., се
установява, че средната пазарна наемна цена за ползване на лек автомобил „Инфинити“ за
20+дни е в размер на 95 евро/185,80 лева на ден. За периода 01.05.2020г. до 31.01.2021г.
средната наемна пазарна цена е в общ размер на 51 280,80 лева.
С решение № 20223291 от 16.12.2021г. по гр.д. 32987/2020г. по описа на РРС е отхвърлен
искът по чл. 240 ЗЗД, предявен от Л. С. Л. срещу „Пулсар груп“ ООД за сумата от 8 965 лева,
представляваща заем по договор за целеви заем от 20.05.2019г., който е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Това решение влязло в сила на 31.05.2025г.
С решение № 260437 от 15.03.2021 г., постановено по т.д. № 557/2020 г. на СГС, VI-1 състав,
по предявен от Л. С. Л. иск по чл. 74 ТЗ срещу „Пулсар груп“, са отменени решенията по т.
2, т. 3, т. 4 и т. 6, взети на ОСС от 04.03.2020 г. – решението за определяне в срок от седем
дни управителят да предостави в писмен вид на съдружниците присъстващи на събранието
2
отчет за дейността си като управител на дружеството; решението, с което е избран
съдружникът Р. Р. за отговорно лице; решението за оттегляне овластяването на Л. Л. като
управител и решението за избор за управител на дружеството на Р. Р., както и решението да
се заведе иск срещу съдружника и управителя Л. Л.. Това решение е влязло в сила на
06.02.2023 г.
Видно от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 30.09.2024 г. като
управител на „Пулсар Груп“ ООД е вписан Е. С. Г..
Видно от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 28.05.2025 г. като
втори управител на „Пулсар Груп“ ООД е вписан Л. С. Л., като не е уговорен начин на
представляване. При липса на вписване в ТР на ограничения в представителната власт на
управителите, следва да се приеме, че всеки един от тях представлява дружеството/заедно и
поотделно/.
За да отхвърли като неоснователен предявения иск, първоинстанционният съд е изложил
лаконични мотиви, че не се доказват твърденията на ищеца изявления
на ищцовото дружество до ответника за връщане на автомобила да са достигнали реално до
него, а и същите не са от естество да прекратят действието на сключения договор от
20.05.2019 г., от който произтича основание ответникът да ползва автомобила, а касаят
овластяването му по силата на договор за управление между страните. Следователно, макар
и по делото да се установява, че ответникът е ползвал лек автомобил Infinity Q30, който
ищецът е получил по договор за лизинг, исковия период, а именно от 01.05.2020 г. до
19.02.2021 г., то това е станало на правно основание – сключения между страните договор от
20.05.2019 г., поради което не дължи обезщетение за неоснователно обогатяване.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
По доводите на ответника за недопустимост на производството:
Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба е недопустима като
подадена от лице без представителна власт.
Видно от справка в ТР се установява, че Р. Г. Р. е вписан като управител на „Пулсар Груп“
ООД на 13.03.2020г.. Исковата молба е подадена на 05.02.2021г. от управителя Р. Р., чрез адв.
А.. Обстоятелството, че в последствие са отменени решенията на общо събрание на
съдружниците, с което Р. Р. е избран за управител нямат за правна последица отпадане на
неговата законна представителна власт по вече предявени искове, тъй като решенето на
съда, с което се уважават исковете по чл. 74 ТЗ няма обратно действие и има действие
занапред.
Неоснователно е твърдението на ответника, че въззивната жалба е недопустима, тъй като не
били отстранени в указания от съда срок констатираните й нередовности.
Указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на въззивната жалба са
връчени на ищеца на 30.08.2023г. Тези указания са отстранени с молба подадена от адв. А.
на 29.08.2023г. и преди да е започнал да тече срока за тяхното изпълнение, като е представен
3
документ за внасяне на държавна такса, пълномощно и два подписани преписи на
въззивната жалба. Ирелевантно е обстоятелство, че в тази молба неправилно е посочен
номерът на разпореждането за изпълнение на дадените указания, когато същите изцяло и
своевременно са изпълнени.
Недопустим е отказ от иска от управител на търговско дружество, когато искът е предявен
срещу него като физическо лице и в лично качество. В този случай дружеството се
представлява от другия управител, а при липса на такъв от назначен от съда особен
представител.
По гореизложените съображения е неоснователно и извършеното от ответника оттегляне на
пълномощното на адв. А..
По същество на спора:
Предмет на правния спор между страните е наличието на валидно правно основание за
ползването на процесния автомобил от ответника, за периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г.
Отговорността на ответника спрямо ищеца, следва да се ангажира по правилата на общия
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, на основание т. 8 от ППВС №1/79г. на
ОСГК на ВС. Невъзможността на ищеца да удовлетвори вземането си на основание друг иск
означава, че обогатилият не се е освободил от своето задължение и възниква възможността
на неоснователно обеднелия да упражни правата си по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Трайно
установената и непротиворечива практика на ВКС приема, че в случаите, когато е ползвана
вещ без правно основание, ответникът дължи обезщетение за ползване в размер не по-малък
от средната пазарна наемна цена, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Единственото основание за ползване на процесния автомобил е твърдението на ответника в
отговора на исковата молба, че ползва същия на основание сключен с ищеца договор за
паричен заем.
Неправилно първоинстанционният съд не е спрял производството по делото до приключване
на правния спор по т.д. № 557/2020 г. на СГС. Съгласно задължителното за съдилищата
разрешение дадено в т. 1 от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019г. по
тълкувателно дело № 1/2017г. на ОСГТК, въззивната инстанция е отстранила порока, като е
спряла производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението по
преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор между
страните.
В мотивите на влязло в сила решение № 260437 от 15.03.2021 г., постановено по т.д. №
557/2020 г. на СГС, VI-1 състав е прието, че сключеният между Л. С. Л. и „Пулсар груп“
ООД договор за целеви заем от 20.05.2019г., за сумата от 8 965 лева е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и
въззивният съд е длъжен да я зачете. Ищецът е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че договорът за заем е нищожен и ответникът е ползвал процесния автомобил за
периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г. без правно основание. Въззивният съд кредитира
неоспореното от страните заключение на вещото лице, че средната пазарна наемна цена за
4
ползване на лек автомобил „Инфинити“ за 20+дни е в размер на 95 евро/185,80 лева на ден,
а за периода 01.05.2020г. до 31.01.2021г. е в общ размер на 51 280,80 лева. Следователно
предявеният иск е доказан по основание и размер, и следва да се уважи в претендирания
размер от 855 лева.
Възраженията на ответника, че е ползвал автомобила като управител на дружеството и във
връзка с неговата търговска дейност са направени за първи път във въззивното производство
и са преклудирани. Освен това те са и неоснователни, защото за периода от 03.04.2020г. до
06.02.2023 г. Л. Л. не е бил управител на „Пулсар груп“ ООД, тъй като решението на
събранието на съдружниците от 03.04.2020г. е породило незабавно действие във вътрешните
отношения между съдружниците и тяхната отмяна с влязло в сила съдебно решение няма
обратно действие. Още повече, че дори и да беше управител, ответникът не може без
съгласието и при открито противопоставяне от страна на останалите двама съдружници, и
на новия управител, само той да ползва лизинговия автомобил на дружеството.
Досежно основателността на иска за главница, основателно е искането на ищеца за
присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва върху сумата
от 855 лева, считано от предявяване на исковата молба на 05.02.2021г. до окончателното
заплащане на главницата.
Ищецът има право на разноски за първоинстанционното производство, но не претендира
такива и не следва да му се присъждат.
Въззивникът/ищецът е направил разноски за въззивното производство за държавна такса в
размер на 25 лева и 750 лева адв. възнаграждение, което е уговорено в договора за правна
защита и съдействие, и е реално платено в брой. Следователно ответникът дължи на ищеца
разноски за въззивното производство в общ размер на 775 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260215 от 09.06.2023г., постановено по т.д. № 560/2021г., по описа на
Софийски градски съд, т.о., VІ-21 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.
59 ЗЗД от „Пулсар груп“ ООД, ЕИК *********, срещу Л. С. Л., ЕГН **********, за сумата
от 855 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание от
ползването лек автомобил Infinity Q30 с рег. № ******** за периода 01.05.2020 г. –
31.01.2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, район С., ул. „***“ №
*, етаж * да заплати на „Пулсар груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град София, район „Триадица“, ж.к. Стрелбище, ул. „Майор Първан Тошев“ №
16, етаж първи, сумата от 855/осемстотин петдесет и пет/ лева, с която неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца от ползването лек автомобил Infinity Q30 с рег. № ******** за
5
периода 01.05.2020 г. – 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
05.02.2021г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН ********** да заплати на „Пулсар груп“ ООД, ЕИК *********
сумата от 775/седемстотин седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6