РЕШЕНИЕ
№ 21324
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110111725 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. във вр. с чл. 344 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. К. Д. срещу З. К. Б., за делба на съсобствени
недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН, движи се по реда на чл.341
и сл. от ГПК и се намира във фазата по допускане на делбата.
Ищецът Д. К. Д. твърди, че с ответницата З. К. Б. са наследници на Т. Л. Д.а,
починала на 09.11.1996 г. и К. Д. Б., починала на 14.04.2023 г., като след смъртта на
наследодателите в наследството останали неподелени: апартамент № 37, ет.8-9, вх.Б, бл.961,
ж.к. Л. 9, със застроена площ от 85 кв.м., с идентификатор 68134.4358.237.3.37, както и къща
с дворно място и допълнителна постройка в с. К., общ. Д., съставляващи поземлен имот с
идентификатор 39339.503.98, сграда с идентификатор 39339.503.98.2 и сграда с
идентификатор 39339.503.98.1. Твърди, че притежаваните от страните квоти в
съсобствеността са по ½. Поради невъзможността страните да постигнат доброволна делба,
моли да бъде извършена съдебна делба на имотите при законните квоти от правото на
собственост. Прави искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на сума в размер на
средната пазарна цена за ½ идеална част от жилището, считано от датата на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът З. К. Б. не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът Д. К. Д. чрез адв. Д., поддържа исковата молба и
моли да бъде допусната делба на посочените имоти при посочените квоти. Оспорва
представените в първото съдебно заседание завещания от формална страна, с твърдение, че
не са подписани от завещателя, както и поради дописвания.
В открито съдебно заседание ответницата З. К. Б., чрез адв. И., оспорва иска, като
частично неоснователен. По реда на чл.342 ГПК моли апартамент № 37, ет.8-9, вх.Б, бл.961,
ж.к. Л. 9, със застроена площ от 85 кв.м., с идентификатор 68134.4358.237.3.3 и имот с
идентификатор 39339.503.98.1, находящ се на адрес с.К., ул. „Е.“ № 10 с предназначение на
имота – жилищна сграда, еднофамилна, да бъдат изключени от делбената маса, тъй като са
предмет на завещателни разпореждания на К. Б., обявени от нотариус М. И.., вписана в
1
регистъра на Нотариалната камара под № 260 на 04.08.2023 г. Моли делбата да бъде
допусната при законните квоти от правото на собственост само по отношение на имотите в
с. К. – дворното място и стопанската сграда.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представеното Удостоверение за
наследници на Т. Л. Д.а на СО, район „Л.“ изх. № РНЛ23-УГ51-16848/18.12.2023 г., че Т. Л.
Д.а е починала на 09.11.1996 г. и оставила за свои наследници К. Д. Б. – съпруг, Д. К. Д. –
син и З. К. Б. – дъщеря. От представеното Удостоверение за наследници на К. Д. Б., издадено
от СО, район „Л.“ изх. № РНЛ23-УГ51-16767/14.12.2023 г. се установява, че К. Д. Б. е
починал на 14.04.2023 г. и оставил за свои наследници Д. К. Д. – син и З. К. Б. – дъщеря.
От Удостоверение изх. № РНЛ24-УГ01-1904/08.02.2024 г. се установява, че К. Д. Б. и
Т. Л. Д.а са встъпили в граждански брак, удостоверен с акт за брак № 787/06.11.1960 г. на
район „Красно село“ /Кирковски РНС/ Столична община.
От приетата по делото Заповед № РД-41-825/05.04.1990 г. на ИК на СНС, издадена на
основание чл.100 ЗТСУ, въз основа на влязла в сила заповед по чл.98 ЗТСУ № РД-40-
733/10.06.1988 г., с която е определен начина на обезщетение на К. Д. Б., собственик на имот
пл. № 1053 на ул. „Б. П.“ е определен в бл.961, ж.к. Л. 9 м.р., мезонет № 37 на VIII-IX,
състоящ се от три стаи и кухня на 85 кв.м. за 416 лв. и право на строеж 1737 лв., включени в
стойността на жилището19984 лв., в обезщетение на К. Д. Б. – 2 членно семейство и дъщеря
З..
От представения по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 1, том IV, рег. № 8512, дело № 516/2009 г. от 02.11.2009 г. на Луиза Стоева –
нотариус с район на действие РС-Д. на основание постановление от същата дата въз основа
на обстоятелствена проверка, извършена по н.д. № 516/2009 г. и на основание чл.483, ал.2 и
ал.3 от ГПК, признава К. Д. Б. на основание наследство и давностно владение върху следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 39339.503.98, сграда с идентификатор
39339.503.98.2, със застроена площ от 73.00 кв.м. и сграда с идентификатор 39339.503.98.1,
със застроена площ от 75.00 кв.м.
От приетото по делото саморъчно завещание от 28.01.2023 г. на К. Д. Б. се
установява, че след неговата смърт завещава на дъщеря си З. К. Б. къща на адрес: с. К., обл.
К., ул. „Е.“ № 10. Представен е Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.08.2023
г. на нотариус М. И.., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 260.
От приетото по делото саморъчно завещание от 28.01.2023 г. на К. Д. Б. се
установява, че след неговата смърт завещава на дъщеря си З. К. Б. мезонет, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к. Л. 9, бл.961, ап.37. Представен е Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 04.08.2023 г. на нотариус М. И.., вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № 260.
По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, която съдът на основание
чл.202 ГПК кредитира като изчерпателна и компетентно изготвена. От нея се установява, че
ръкописните текстове в двете саморъчни завещания от името на К. Д. Б. с дата 28.01.2023 г.
са написани, а подписите за „Завещател“ са положени от К. Д. Б..
Установява се от представената схема на самостоятелен обект в сграда №
15-181572-22.02.2024 г. на СГКК – гр. С., че процесният апартамент № 37, е вписан в
кадастралните регистри на гр. С. с идентификатор 68134.4358.237.3.37.
Установява се от представената скица на поземлен имот № 15-30631-14.01.2024 г. на
СГКК – гр. К., че процесният поземлен имот с площ от 429 кв.м., находящ се на адрес: с. К.,
ул. „Е.“ № 10, е вписан в кадастралните регистри на гр. К. с идентификатор 39339.503.98.
Установява се от представената скица на сграда № 15-157790-16.02.2024 г. на СГКК –
2
гр. К., че процесната сграда с площ от 75 кв.м., находящ се на адрес: с. К., ул. „Е.“ № 10, е
вписан в кадастралните регистри на гр. К. с идентификатор 39339.503.98.1.
Установява се от представената скица на сграда № 15-157820-16.02.2024 г. на СГКК –
гр. К., че процесната сграда с площ от 73 кв.м., находящ се на адрес: с. К., ул. „Е.“ № 10, е
вписан в кадастралните регистри на гр. К. с идентификатор 39339.503.98.2.
По делото е изслушана съдебно-почеркова експертиза, която съдът на основание
чл.202 ГПК кредитира като изчерпателна и компетентно изготвена. От нея се установява, че
ръкописните текстове в двете саморъчни завещания от името на К. Д. Б. с дата 28.01.2023 г.
са написани, а подписите за „Завещател“ са положени от К. Д. Б..
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните
по делото писмени доказателства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен e иск за делба на апартамент с идентификатор 68134.4358.237.3.37 по КККР
на гр. С., както и на поземлен имот с идентификатор 39339.503.98 по КККР на гр. К. и две
находящи се в поземления имот сгради 39339.503.98.1 и 39339.503.98.2.
В тежест на ищеца е да докаже възникване на съсобственост с ответницата по
отношение на делбените имоти.
В тежест на ответницата Б. е да докаже правоизключващото си възражение, че имот с
идентификатор 68134.4358.237.3.37 и имот 39339.503.98.1 са нейна изключителна
собственост, по силата на саморъчни завещания от 28.01.2023 г. на К. Д. Б..
В тежест на ищеца Д. е да докаже възражението си за недействителност на приетите 2
броя саморъчни завещания на К. Д. Б..
Предявеният иск за делба е допустим. Разгледани по същество, същият е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
В случая по делото се установи, че брака между наследодателите на страните по
делото е сключен на 06.11.1960 г. С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.); е
въведен институтът на съпружеската имуществена общност. Тя обхваща вещите и правата
върху вещи, придобити по време на брака. Прието е, че те принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити. Кодексът не изключва от общността онези
вещи или права върху вещи, придобити по време на брака изцяло или отчасти с лично
имущество на единия от съпрузите.
Бракът между К. Д. Б. - и Т. Л. Д.а е прекратен на 09.11.1996 г. със смъртта на Т. Л.
Д.а. В случая безспорно се установи, че наследодателят на страните К. Д. Б., починал на
14.04.2023 г., е придобил като лична собственост на основание чл.100 ЗТСУ/отм./, мезонет
№ 37 на VIII-IX, състоящ се от три стаи и кухня на 85 кв.м., находящо се в гр.С., ж.к.Л. 9,
бл.961, ет.7-8. В случая заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) е правопораждащ факт за правото
на собственост върху дадения в обезщетение недвижим имот. Тя обаче има такъв факт за
собственика на отчуждения имот или за лице от кръга на семейството или роднини по права
линия до първа степен, на които собственикът е прехвърлил правото си не обезщетение по
реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.). По делото няма данни съпругата на К. Д. Б. - Т. Л. Д.а да е била
собственик на отчужден имот. Няма данни и да й е било прехвърляно правото на
обезщетение, което принадлежи на съпруга и, дори няма такива твърдения по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.), в редакцията му към момента на издаване на
3
обсъдените заповеди, собствеността върху недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се
придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ. Затова по силата на
посочените заповеди собствеността върху имота е била придобита от лицето, на което е
предоставен като обезщетение - правоимащия собственик на отчуждения имот, а именно К.
Д. Б.. Поради това и съобразявайки разпоредбата на чл. 13, ал. 2 СК - 1968 г. -отм., се налага
извода, че имотът, който е отчужден от К. Д. Б., срещу което той е получил като
обезщетение процесното жилище, то той е запазил индивидуалното си право на собственост
върху придобития по този начин имот, макар това да е станало по време на брака.
През 2009 г. наследодателят К. Д. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 1, том IV, рег. № 8512, дело № 516/2009 г. от 02.11.2009 г.
на Луиза Стоева – нотариус с район на действие РС-Д. на основание наследство и давностно
владение върху следните имоти: поземлен имот с идентификатор 39339.503.98, сграда с
идентификатор 39339.503.98.2, със застроена площ от 73.00 кв.м. и сграда с идентификатор
39339.503.98.1, със застроена площ от 75.00 кв.м. Бракът между К. Д. Б. и Т. Л. Д.а е
прекратен през 1996 г. По делото няма твърдения, нито доказателства тези имоти да са
придобити на основание давностно владение, упражнявано по време на брака, поради което
съдът приема, че същите са индивидуална собственост само на наследодателя К. Д. Б..
На следващо място по делото остана недоказано възражението за недействителност
на представените 2 броя саморъчни завещания на К. Б. от 28.01.2023 г., тъй като от
изслушаната съдебно-почеркова експретиза се установи, че ръкописните текстове в двете
саморъчни завещания от името на К. Д. Б. с дата 28.01.2023 г. са написани, а подписите за
„Завещател“ са положени от К. Д. Б.. Поради това имотите предмет на двете завещания
трябва да бъдат изключени от наследствената маса, като индивидуална собственост на З. К.
Б..
Поради това съдът намира, че следва да допусне съдебна делба само на поземлен
имот с идентификатор 39339.503.98 по КККР на гр. К. и находящата се в имота сграда с
идентификатор 39339.503.98.2., находящи се в с.К., ул. „Е.“ № 10, при равни квоти от
правото на собственост за всяка една от страните – чл.5, ал.1 от ЗН.
По разноските: С оглед отхвърлянето на иска за делба по отношение на част от
имотите и на основание чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски на ответника в размер на 1900
лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. и депозит за експертиза в
размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ж.к. ”Л.”, блок 956, ет.9, ап. 44 и З. К. Б., ЕГН ***********, с адрес: гр. С., ж.к.
„Л.", бл. 514, ет.12, ап.65, по отношение на следния недвижим имот:
1. поземлен имот с идентификатор 39339.503.98, находящ се в с.К., община Д., по
кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-57//30.07.2004 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, ЕКАТТЕ 39339, с адрес: ул. „Е.“ № 10, с площ от 429 кв.м.,
2. сграда с идентификатор 39339.503.98.2 със застроена площ от 73 кв.м. на един
етаж, конструкция-масивна с дървен гредоред, която сграда, съгласно
удостоверение за търпимост № 118/22.10.2009 г., издадено от Главния архитект на
община Д., представлява масивен строеж на един етаж, съдържащ две складови
помещения, работно помещение и навес към него и се ползва като работилница за
помощни селскостопански дейности, при следните ДЯЛОВЕ:
- по ½ ид.ч./една втора ид.ч./ от правото на собственост за всеки един от двамата
4
съделители.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. ”Л.”, блок
956, ет.9, ап. 44 против З. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.", бл. 514, ет.12,
ап.65, по отношение на следните недвижими имоти: апартамент № 37, находящ се в гр. С.,
ж.к. Л. 9, бл.961 с площ от 85 кв.м. с идентификатор 68134.4358.237.3.37 по КККР на гр. С.
и сграда с площ от 75 кв.м., находящ се на адрес: с. К., ул. „Е.“ № 10, вписана в
кадастралните регистри на гр. К. с идентификатор 39339.503.98.1, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5