№ 2488
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Й. М.а
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Гражданско дело №
20231100105023 по описа за 2023 година
Ищцата И. Д. П. е предявила срещу ответниците Р. С. Г., М. Г. Г. и В. В. П.
искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата И. Д. П. е предявила срещу ответника К. Ж. Ж. положителен
установителен иск за собственост. Претендира разноски.
Ищцата И. Д. П. иска да бъде установено спрямо ответниците, че ищцата
е собственик на: АПАРТАМЕНТ № 8, разположен на 3-ти етаж, в жилищна
сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност
„Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 81,55 кв.м, състоящ се от дневна-кухня, две
спални, баня-тоалетна, коридор, тераса, складово помещение, при граници на
апартамента: от две
страни двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент № 10, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.905.901.1.8 по КККР на гр.
София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. *********, апартамент 8,
заедно с прилежащите към апартамента 7,70 % ид. ч. от общите части на
сградата и 12,95 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, в което е
построена сградата; и на ГАРАЖ № 1, заедно със склад в него, разположен на
партерен етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на
гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 19.98 кв.м на гаража и 5,02
1
кв.м на склада, при общи граници на гаража и склада: от две страни двор,
склад, коридор, склад, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.905.901.1.17 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Лозенец,
ул. „*********, заедно с прилежащите 2,36 % ид. части от общите части на
сградата и 3,20 % ид. части от правото на собственост върху УПИ, в което е
построена сградата.
Заявено е и искане ответниците Р. С. Г. и М. Г. Г. да бъдат осъдени да
предадат владението на процесните имоти, а В. В. П. да бъде осъдена да
предаде владението върху 1/2 ид. ч. от същите имоти.
Ищцата И. Д. П. излага, че е придобила процесните апартамент и гараж,
ведно със склад към гаража, по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност, тъй като от м. януари 2012 г. до 03.11.2022 г. владее непрекъснато
процесните имоти като свои собствени. Твърди, че владението й е предадено
още през втората половина на 2011 г. лично и доброволно от техния тогавашен
собственик Р.Т.М. във връзка с постигната помежду им устна договорка
същият да продаде на ищцата имотите. Причината да не бъде сключен писмен
договор били много близките приятелски отношения между собственика и
бащата на ищцата, като в периода от 2012 г. до 2014 г., чрез няколко частични
плащания е заплатила в брой на Р.Т.М. цялата договорена помежду им
продажна цена за имотите, а след извършване и на последното плащане била
постигната уговорка да пристъпят към нотариалното прехвърляне на правото
на собственост към края на 2014 г., но на 01.12.2014 г. Р.М. починал внезапно.
Твърди, че за постигната уговорка знаели наследниците на починалия, но
не изпълнили обещанието на техния наследодател и не прехвърлили имота.
От момента на смъртта на Р.М. никой не предявил претенции спрямо
описаните имоти, нито е оспорвал или се е опитвал да отнеме установеното от
ищцата владение, поради което тя е придобила собствеността на основание
изтекла в нейна полза десетгодишна давност.
Сочи, че с два нотариални акта, сключени на 30.06.2022 г., наследниците
на Р.Т.М. – М.К.М., Т.Р.Т. и Р. Р.М.а са продали имотите на първите двама
ответници Р. С. Г. и М. Г. Г., които били въведени във владение с протокол за
опис на недвижими имущества от 03.11.2022 г. на ЧСИ М.Б. с район на
действие СГС, рег.№ 838 на КЧСИ, извършен по изп. дело 20228380405683,
когато владението е предадено на длъжника Р. С. Г. в качеството му на пазач
2
(управител) на имотите на основание чл. 486, ал. 1 ГПК. От своя страна,
първите двама ответници са продали 1/2 ид. ч. от процесните имоти на В. В.
П. с нотариален акт, сключен на 30.05.2023 г.
Излага, че в полза на ответника К. Ж. Ж. в качеството му на взискател по
изп. дело 20228380405683 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС,
рег. № 838 на КЧСИ, е наложена възбрана върху 1/2 ид. част от процесните
недвижими имоти за парично задължение на Р. С. Г. спрямо него, което
обуславяло правния интерес на ищцата от провеждане на положителен
установителен иск за собственост спрямо този ответник.
По така предявените искове в срока по чл. 131 от ГПК:
1. Ответниците Р. С. Г. и М. Г. Г. оспорват предявените искове,
възразявайки че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имотите с
намерение за своене. Твърдят, че тя е била допусната в имота от предишния
собственик да го ползва, тъй като нямала друго жилище, за което заплащала
символична сума, а след смъртта му наследниците на Р.М. са настоявали да
напусне жилището. Отричат наличието на устна договорка за продажба на
имота, по която ищцата да е заплащала суми. Спрямо наследника Р. Р.М.а,
родена през 2004 г., не е текла придобивна давност, тъй като тя е била
непълнолетна през процесния период, в който се твърди, че е осъществявано
владението.
2. Ответникът В. В. П. оспорва предявените искове като неоснователни,
тъй като от представените доказателства не се установявало ищцата да е
получила владението на имотите и да ги е владяла в сочения период с
намерение да ги свои, нито да е налице уговорка с Р.М. или неговите
наследници за продажбата им, включително не е установено да е заплащана
някаква цена за тях.
3. Ответникът К. Ж. Ж. оспорва предявения иск по съображения,
аналогични на изложените от В. В. П..
Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижими имоти от 16.11.2007 г., №53, том ХІІ, рег.№14092, н.д.№2101/2007
3
г. на нотариус И.Н., с рег.№ 40 на НК, че Р.Т.М. е придобил правото на
собственост върху следните недвижими имоти - АПАРТАМЕНТ № 8,
разположен на 3-ти етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57
по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 81,55 кв.м,
състоящ се от дневна-кухня, две спални, баня-тоалетна, коридор, тераса,
складово помещение, при граници на апартамента: от две страни двор,
апартамент № 9, стълбище и апартамент № 10, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.905.901.1.8 по КККР на гр. София, с адрес: гр.
София, район Лозенец, ул. *********, апартамент 8, заедно с прилежащите
към апартамента 7,70 % ид. ч. от общите части на сградата и 12,95 % ид. ч. от
правото на собственост върху УПИ, в което е построена сградата; и на ГАРАЖ
№ 1, заедно със склад в него, разположен на партерен етаж, в жилищна сграда,
построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност „Витоша
ВЕЦ С.о“, с площ 19.98 кв.м на гаража и 5,02 кв.м на склада, при общи
граници на гаража и склада: от две страни двор, склад, коридор, склад,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.905.901.1.17 по
КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „*********, заедно
с прилежащите 2,36 % ид. части от общите части на сградата и 3,20 % ид.
части от правото на собственост върху УПИ, в което е построена сградата.
Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява и от представените по делото писмени доказателства, че с два
нотариални акта, сключени на 30.06.2022 г., наследниците на Р.Т.М. – М.К.М.,
Т.Р.Т. и Р. Р.М.а са продали имотите на първите двама ответници Р. С. Г. и М. Г.
Г., които били въведени във владение с протокол за опис на недвижими
имущества от 03.11.2022 г. на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, рег.№ 838
на КЧСИ, извършен по изп. дело 20228380405683, когато владението е
предадено на длъжника Р. С. Г. в качеството му на пазач (управител) на
имотите на основание чл. 486, ал. 1 ГПК. От своя страна, първите двама
ответници са продали 1/2 ид. ч. от процесните имоти на В. В. П. с нотариален
акт, сключен на 30.05.2023 г.
Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява и от представените по делото писмени доказателства, че в полза на
ответника К. Ж. Ж. в качеството му на взискател по изп. дело 20228380405683
по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, е
наложена възбрана върху 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти за
4
парично задължение на Р. С. Г. спрямо него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото са искове по чл. 108 ЗС и чл. 124
ГПК.
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността
на предявеният иск предполага установяването на следните кумулативно
предвидени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот и
имотът да се владее или държи от ответника без правно основание. Тежестта
на доказване на първите две условия е върху ищеца, а на третото (основанието
за владение) – върху ответника.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието
на това право в определен в закона период от време. Тоест, фактическият
състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане
на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на
давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за
защита на субективно право.
Владението върху имота представлява упражняване на фактическа власт
с намерение за своене на вещта (чл. 68, ал. 1 ЗС). Чл. 69 ЗС установява
оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато
(да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не
е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин) и
несъмнително.
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от
5
10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да
е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е демонстрирало по отношение
на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик
т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. Позоваването не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.1 ЗС (ТР №
4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС).
В конкретния случай, ищцата твърди да е установила през месец януари
2012 г. фактическа власт върху недвижимия имот на основание устна
договорка със собственика на имота – Р.Т.М., съответно в конкретния случай
не е налице годно правно основание ищцата да придобие правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Следователно, ищцата е
недобросъвестен владелец (арг. чл. 79 ЗС, вр. 70 ЗС) и за да придобие
недвижимия имот по давност следва да упражнява владение върху имота в
период от 10 години (арг. чл. 79, ал. 1 ЗС).
Свидетелят на ищцата С.В.Ч. сочи, че от края на 2011 г. се нанесла в
кооперация в гр. София, ул. «*********, където живеела и ищцата И. П..
Сочи, че познавала И., като собственик, на апартамента, в който тя живеела,
тъй като присъствала на всички събирания на собствениците и участвала във
всички инициативи за текущи ремонти. В последствие със И. заживял и мъжа
й Г., и общото им дете К.. Сочи, че през месец ноември 2022 г. видяла пред
входа на блока няколко мъже, които я помолили да им отвори външната врата,
за да влязат. Представили й се като съдебен изпълнител, новия собственик и
адвокати, и казали, че имат заповед да влязат в апартамент на ет.4. Ищцата И.
дошла, след като й се обадили по телефона и им отключила апартамента.
Свидетелката твърди, че след описаната от нея ситуация в апартамента
започнали да идват мното външни хора, като част от тях се представяли за
наематели и изглеждали съмнителни. Около седмица след тази случка ищцата,
заедно със семейството си, напуснала жилището. Свидетелката сочи, че в
6
периода от 2011 г. до 2022 г. не е имало случай, при които други лица да имат
претенции за апартамента, в който живеела ищцата.
Свидетелят на ищцата П.П.С. сочи, че от края на 2011 г. ищцата
обитавала апартамент в гр. София, ул. «********* Сочи, че когато ищцата й
споделила, че иска да си купи жилище, свидетелката я запознала със своя
познат Р., който искал да продаде имота си. От ищцата свидетелката разбрала,
че е купила апартамента от Р.. Сочи, че често е посещавала апартамента, в
които първоначално ищцата живеела сама, а в последствие с партньора си Г. Г.
и общото им дете.
Свидетелят на ответника О.Г.Р. (попечител на Р. Р.М.а) сочи, че през
лятото на 2020 г. ищцата посетила дома му, за да го информира, че
подоопечната му Р. Р.М.а има наследствен дял от апартамент, в който ищцата
живее. Ищцата поискала да плати дела на Р. Р.М.а от този имот, като казала –
«Аз живея в един апартамент, който не е мой и искам да платя вашия дял.»
След пет – шест месеца свидетелят се свързал с адвокат К., за съвет, тъй като
въпреки обещанията си ищцата не предприела нищо, за да закупи частта на Р.
от имота. След като било образувано дело за делба, в кантората на адв. К. се
провела среща с всички наследници на Р.М., на която присъствала и ищцата
И., която отново потвърдила, че ще плати имота, което не се случило в
последствие. След срещата ищцата се обадила по телефона на съпругата на
свидетеля, й я помолила да направи «партида» на имота, защото било спряно
електричеството. Сочи, че през месец март 2021 г. заедно със съпругата си,
която била взела ключ от И., посетили процесния апартамент, заедно със
служители от Службата по кадастър. Тъй като ищцата не изпълнила
намеренията си да закупи дела на Р. Р.М.а от процесния апартамент, след като
адв. К. информирала свидетеля, че има купувач, делът на Р. бил купен от
ответника Р. С. Г..
При преценка на показанията на свидетеля О.Г.Р. се установява, че
същите са подробни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП), изменен с Държавен вестник (ДВ) бр. 34
от 09.04.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да тека давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Разпоредбата се
7
отнася до погасителната и придобивна давност. С решение на МС е решено, че
считано от 01.04.2022 г. България няма да е в ситуация на извънредна
епидемична обстановка.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените
доказателства, че на 03.11.2022 г. ищцата е напуснала процесния недвижим
имот.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на всяка страна е да докаже онези
факти, от които черпи за себе си правни последици. Затова, владелецът, който
се позовава на придобивна давност следва да установи двата елемента на
владението - че е упражнявал спокойно, явно несъмнено и непрекъснато
фактическа власт през определен период от време, с изтичането на който, е
придобил едно материално субективно право, в случая правото на
собственост върху недвижим имот.
С ангажираните доказателства ищцата не е установила двата елемента
на владението, тъй като ангажираните свидетелски показания съдът счита за
неубедителни и недостоверни.
С Определение № 351/27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение се приема, че за да промени държанието
във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота
(interversio possessionis), която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме
действия за защита на правото си. При липса на действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
промяната в намерението за упражняване на фактическа власт е скрита, а
следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79,
ал. 1 ЗС. (в този смисъл - Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г.
на ВКС).
Само ако държателят промени намерението си и превърне държането си
във владение, в негова полза тече придобивна давност, като в този случай е
налице завладяване, за което е необходимо промяна в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго само за себе си, да
намери външна промяна чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, владението да не е
8
установено по скрит начин, а да се манифестира намерението спрямо
останалите и волята му да достигне до тяхното знание. (в този смисъл -
Определение № 251/10.05.2018 г. по гр. д. № 3559/2017 г. на ВКС, и
Определение № 351 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на ВКС).
Настоящият състав споделя разбирането, изразено в решение № 31 от
27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, 2 г. о., според което владението
е явно тогава, когато фактическата власт се осъществява по начин, който дава
възможност на всеки заинтересован да научи за действията на владелеца.
Владението е по-широко понятия от непосредственото обитаване на
имота, като в конкретния случай не са ангажирани доказателства, чрез които
може да се направи извод, че ищцата е упражнявала непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнително фактическа власт върху недвижимите имоти с
намерение за своене в продължение на 10 години, считано от 01.01.2012 г. до
02.11.2022 г. (датата преди непосредственото извеждане на ищцата от
недвижимия имот).
Напротив от показанията на свидетеля О.Г.Р. се установява, че през
лятото на 2020 г. ищцата му е заявила, че желае да закупи дела на неговата
подопечна Р. Р.М.а от процесния недвижим имот, каквото становище ищцата е
поддържала и при проведена в последствие среща с останалите наследници на
Р.М..
За пълнота следва да се посочи и, че твърденията на свидетелката
С.В.Ч., че познава ищцата като собственик на процесния недвижим имот, се
основават най-вече на факта, че ищцата е присъствала на всички събирания на
собствениците и е участвала във всички инициативи за текущи ремонти, без
по делото да са представени писмени доказателства, че ищцата е направила
съответните разходи за месечни такси и ремонти, именно в качеството си на
собственик.
Дори и да се приеме, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху
имота, считано от 01.01.2012 г., в какъвто смисъл са нейните твърдения и
които съдът счита да не са доказани, срокът е спрял да тече на 13.03.2020 г. на
осн. чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и не е текъл до 01.04.2022 г., и следователно, дори и в
този случай не е изпълнен фактическият състав на придобиване по давност
чрез упражняване на фактическата власт с намерение за своене в продължение
на 10 г.
9
Поради изложеното, исковете следват да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Относно разноските по производството
С оглед неоснователността на исковете, на ищеца не се дължат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от
ответниците следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за
настоящето производството в размер на сумата от по 2 500.00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 36 Закона за адвокатурата за
намалението му, каквото възражение е направил ищеца. Предвид на
действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените
процесуални действия, усилията по проведена защита срещу предявените
искове, определеният в договорите за правна защита и съдействие адвокатски
хонорар в размер на сумата от 5 000.00 лв. е прекомерен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. «*********, адв. Л. Д., срещу Р. С. Г., ЕГН **********,
М. Г. Г., ЕГН ********** и В. В. П., ЕГН **********, и тримата със съдебен
адрес: гр. София, ул. «*********, ап.12, адв. П. К., иск с правно основание чл.
108 ЗС, за признаване на установено, че ищцата е собственик на следните
недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 8, разположен на 3-ти етаж, в
жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София,
местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 81,55 кв.м, състоящ се от дневна-кухня,
две спални, баня-тоалетна, коридор, тераса, складово помещение, при граници
на апартамента: от две страни двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент
№ 10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.905.901.1.8
по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. *********,
апартамент 8, заедно с прилежащите към апартамента 7,70 % ид. ч. от общите
части на сградата и 12,95 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, в
което е построена сградата; и на ГАРАЖ № 1, заедно със склад в него,
разположен на партерен етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв.
10
57 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 19.98 кв.м на
гаража и 5,02 кв.м на склада, при общи граници на гаража и склада: от две
страни двор, склад, коридор, склад, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.905.901.1.17 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София,
район Лозенец, ул. „*********, заедно с прилежащите 2,36 % ид. части от
общите части на сградата и 3,20 % ид. части от правото на собственост върху
УПИ, в което е построена сградата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. «*********, адв. Л. Д., срещу К. Ж. Ж., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. «*********, ет.1, адв. В. М.,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото й на
собственост поради давностно владение върху следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 8, разположен на 3-ти етаж, в жилищна сграда, построена
в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с
площ 81,55 кв.м, състоящ се от дневна-кухня, две спални, баня-тоалетна,
коридор, тераса, складово помещение, при граници на апартамента: от две
страни двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент № 10, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.905.901.1.8 по КККР на гр.
София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. *********, апартамент 8,
заедно с прилежащите към апартамента 7,70 % ид. ч. от общите части на
сградата и 12,95 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, в което е
построена сградата; и на ГАРАЖ № 1, заедно със склад в него, разположен на
партерен етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на
гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 19.98 кв.м на гаража и 5,02
кв.м на склада, при общи граници на гаража и склада: от две страни двор,
склад, коридор, склад, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.905.901.1.17 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Лозенец,
ул. „*********, заедно с прилежащите 2,36 % ид. части от общите части на
сградата и 3,20 % ид. части от правото на собственост върху УПИ, в което е
построена сградата, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
«*********, адв. Л. Д., да заплати на Р. С. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. «*********, ап.12, адв. П. К., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2 500.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
11
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
«*********, адв. Л. Д., да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. «*********, ап.12, адв. П. К., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2 500.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
«*********, адв. Л. Д., да заплати на В. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. «*********, ап.12, адв. П. К., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2 500.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
«*********, адв. Л. Д., да заплати на К. Ж. Ж., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. «*********, ет.1, адв. В. М., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2 500.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12