Решение по дело №231/2024 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Г. К. И., с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат В. Л. П., АК-[област], с адрес на кантората: [населено място], [улица], вх. *, ап. *, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1058-000107/07.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място].

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, издадена при наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона. Прави се искане същата да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. К. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат П., която поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли същата да се отмени, като се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Началник сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] А. Й., редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени по делото писмени становища от надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт К. В. се излагат съображения за законосъобразност на оспорваната заповед като се прави искане жалбата срещу същата да се отхвърли и се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Смолянският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б“, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във връзка с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи са определени основните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР), които да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата, включително Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия.

Съгласно т.1.2 от Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР - [област], е оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [населено място], за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - [населено място].

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1058-000107/07.06.2024 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - [населено място], упълномощен със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР - [населено място], във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложена на Г. К. И. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство № *.

Заповедта е мотивирана със съставен от Г. Т. К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР - [област], сектор „Пътна полиция“ [област], АУАН № [Наименование]от 07.06.2024 г. против жалбоподателя Г. К. И., затова, че на 07.06.2024 г. около 08,00 ч. в [населено място] на [улица]като водач на МПС - Р. М. с peг. № [рег. номер], до бензиностанция О., с посока на движение към ресторант Р., като водач на автобус „Р. М.“ с peг. № [рег. номер], собственост на фирма „О. Е.“ ООД е управлявал автобуса след употреба на наркотични вещества. Посочено е в заповедта, че пробата е извършена на посоченото място и по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер [Наименование]и тестова касета за Дрегер Дръг Тест 5000 [Наименование]и [Наименование], със срок на валидност 2025-04, със слюнката на И., като уреда в 08,10 ч. е отчел положителен резултат за употреба на Б. на дисплея на самия уред. Посочено е, че резултата е показан на водача, който заявил, че не е съгласен и не е употребявал наркотични вещества. Посочено е в заповедта, че е издаден талон за изследване 076146 от 07.06.2024 г. и са връчени седем броя холограмни стикери с номер [рег. номер]. Посочено е също, че е извършил: 1) управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е връчена лично на жалбоподателя Г. И. на 07.06.2024 г., видно от приложената към заповедта разписка. Жалбата против нея е подадена на 20.06.2024 г., директно пред съда.

Към административната преписка е приложен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1011128 от 07.06.2024 г., съставен от Г. Т. К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР - [област], сектор „Пътна полиция“ [област], против жалбоподателя Г. К. И., затова, че в 08,00 часа в [населено място] на [улица]като водач на МПС - Р. М. с peг. № [рег. номер], при обстоятелства: До бензиностанция О., с посока на движение към ресторант Р., като водач на автобус Р. М. с peг. № [рег. номер], собственост на фирма „О. Е.“ ООД допуска следното нарушение: В. Г. И. управлява автобуса след употреба на наркотични вещества. Пробата е извършена на горепосоченото място и по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер [Наименование]и тестова касета за Дрегер Дръг Тест 5000 [Наименование]и [Наименование], със срок на валидност 2025-04. Пробата е извършена със слюнката на И., като уреда в 08,10 часа е отчел положителен резултат за употреба на Б. на дисплея на самия уред. Резултатът е показан на водача, който заявил, че не е съгласен и не е употребявал наркотични вещества. Издаден талон за изследване 076146 от 07.06.2024г. и връчени седем броя холограмни стикери с номер [рег. номер], с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съставен е от Г. Т. К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР - [област], сектор „Пътна полиция“ протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества от 07.06.2024 г. (рег. № 105800-6930/10.06.2024 г.), в който е отбелязано: начин на шофиране - сигурно, работа с МПС - нормално, състояние на пътното платно - добро, настроение/поведение - спокойно, слизане от МПС - нормално, походка - сигурна, изговор, произношение - ясно, изговор, произношение - ясно, очи - без особености, мирис на алкохол - не, проверка за алкохол № [Наименование]и показания - нула и проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с уред [Наименование]положителен, б., с начало на проверката - 08,00 ч. и край на проверката - 08,10 ч.

На 07.06.2024 г. е съставен и талон за изследване № 076146 от Г. Т. К. - мл. автоконтрольор при ОД на МВР - [област], сектор „Пътна полиция“, според който водачът следва да се яви в МБАЛ [област] до 45 мин. от връчване на талона (08,40 ч.) на 07.06.2024 г.

Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО, жалбоподателят Г. К. И. на 07.06.2024 г. 08,50 часа е бил докаран от органите на МВР за вземане на проби за кръв и урина за наркотични вещества и медицински преглед преди задържане, като на същия са му взети биологични проби (от кръв и урина) за употреба на наркотични вещества и попълнен протокол за медицинско изследване.

С Мотивирана резолюция № 24-1058-[рег. номер]/10.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - [населено място], е прекратено административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1011128 от 07.06.2024 г., против Г. К. И..

На 02.12.2024 г. е изготвена токсикохимична експертиза по бързо производство № 255/2024 г. по описа на РУ-[област], в която е посочено, че в предоставената за изследване проба кръв и урина, взета от лицето Г. К. И., не е било установено наличие на упойващи и/или наркотични вещества, видно от приложения по делото Протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ-503 от 02.12.2024 г. на експерти при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка и при служебно извършената проверка на оспорваната заповед на основание чл.168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна - адресат на акта, за която обжалвания акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Не се спори от страните, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място], който е оправомощен със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОДМВР - [област] да издава заповеди по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Оспорваната заповед е издадена в предписаната от закона форма. В същата са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. В заповедта, като правно основание за прилагане на принудителната административна мярка, е посочена нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая не е спорно, че адресатът на принудителната административна мярка, приложена с оспорената заповед, е управлявал на посоченото място и дата, процесното МПС.

Спорно е обстоятелството, че към датата на извършената проверка - 07.06.2024 г., водачът на превозното средство - адресат на принудителната административна мярка - Г. К. И. е управлявал процесното МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което в доказателствена тежест изрично указана на административният орган е доказването на обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно че жалбоподателят е управлявал на посочената дата и място конкретното моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, с оглед нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП сочеща, че при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е този, установен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно същата, употребата на наркотично вещество се установява чрез техническо средство или чрез медицинско лабораторно изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредбата, когато водача откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест, употребата на алкохол или употребата на наркотични вещества се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно е от представените с административната преписка писмени доказателства, че жалбоподателя е изпробван с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фаб. № [Наименование], след което му е издаден талон за изследване № 076146. Единственият годен правнорегламентиран начин за установяване престъпната злоупотреба на наркотици е този, установен в Наредба № 1/19.07.2017 г. Т. е. законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи, респ. наркотични вещества. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г., която сочи, че в случаите на оспорване (не приема показанията на техническото средство или теста) употребата на алкохол или други упойващи вещества се установява, чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Т. е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи, както чрез използване на техническо средство, така и чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, като последното е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 1/19.07.2017 г. е предвидила използването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта и или урината, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или даде кръв и/или урина за изследване, меродавно е показанието на техническото средство съгласно чл. 6, ал. 20 от Наредбата.

Видно от представената по делото химико-токсикологична експертиза назначена по Бързо производство № 255/2024 по описа на РУ-[област], изготвена от експерти при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи в предоставената за изследване проба кръв и урина, взета от лицето Г. К. И., не е било установено наличие на упойващи и/или наркотични вещества, поради което са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Тъй като от събраните по делото не се установява, че посоченото в акта като нарушител лице е управлявало посоченото моторно превозно средство след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, а нормата на закона изрично свързва налагането на принудителната административна мярка само след надлежното установяване, че водача на МПС е управлявал под въздействие на наркотици или техните аналози.

Следователно липсва основната материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по този ред, а именно да е констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, този извод на административния орган е оборен по категоричен начин от представеното по делото изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, който резултат е определящ.

На основание разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът намира, че предвид резултата от лабораторното изследване на дадените от жалбоподателя биологични проби от кръв и урина съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., обективирани в заключението на експертите при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи, е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, което следва да бъде взето предвид при постановяване на решението. Установено е от наличните по делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.

Поради изложеното, обжалваната заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото се явява основателно. В конкретния случай действително изразходваните средства от жалбоподателя възлизат общо на 710 лв., от които: 10 лв. внесена държавна такса за разглеждане на делото и 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, за която сума ОД на МВР - [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 750 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съдът счита, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвокат П. работа по делото размерът от 700 лв. се явява съответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г. К. И. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1058-000107/07.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - [населено място] да заплати на Г. К. И., с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 710 лв. (седемстотин и десет лева), разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.