№ 38660
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110171177 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е подал молба за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските, като моли присъдените в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени.
С отговор от 02.09.2025 г. ответникът оспорва молбата на ищеца по чл. 248 ГПК
като неоснователна.
Постъпила е и молба от ответника по чл. 248 ГПК, с която се иска изменение на
решението в частта за разноските като се съобрази направеното частично оттегляне на
исковете и се навеждат доводи, че съдът не е сторил това. В тази връзка е подадена и молба
по чл. 250 ГПК, по която съдът ще се произнесе с отделно решение.
С молба от 10.09.2025 г. ищецът е взел становище за неоснователност на
направеното искане от страна на ответника по чл. 248 ГПК.
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения двуседмичен срок за
обжалване на решението. Разгледани по същество, и двете искания са основателни.
На първо място, следва да се посочи, че съгласно т. 13 от Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството
по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване. В случая съдът е пропуснал да стори това в откритото съдебно
заседание, в което е прекратил частично производството по делото предвид направеното
оттегляне на исковете от страна на ищеца, поради което следва да обезсили частично и
издадената заповед за изпълнение с настоящото определение.
С оглед обезсилването на заповедта за изпълнение следва да бъдат преизчислени и
разноските, присъдени в полза на ответника за заповедното производство и за исковото
производство, като при преизчисляването следва да бъде взета предвид не само
отхвърлената част от исковете по чл. 422 ГПК, а и прекратената част от исковете, за която
ответникът също има право на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Освен това, съдът констатира и
че при произнасянето си в решението по разноските за адвокатско възнаграждение не е
разгледал наведеното от ищеца възражение за прекомерност, направено още с исковата
молба. В тази връзка възражението му за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 300 лв. се явява основателно, а
1
възнаграждението за заповедното производство следва да бъде намалено до сумата от 200
лв. Съдът намира, че това е справедливият размер на адвокатското възнаграждение за
заповедното производство по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-
57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар.
23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези
разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските,
които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на
правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането
на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на ответника бъдат
присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение
за заповедното производство. При определяне на размера им съдът намира, че следва да
съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални
усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител,
изразяващи се в подаване на бланкетно възражение, по отношение на което законът не
въвежда изисквания за мотивиране или прилагане на каквито и да е доказателства. Не без
значение е обстоятелството, че делото не се отличава с никаква фактическа и правна
сложност.
По изложените по-горе съображения съдът намира също така, че вече определеното
с решението адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство е
справедливо, като това е сума, която покрива в съответната степен извършените от
процесуалния представител на ответника процесуални усилия по проучване на делото и
изготвяне на отговор на исковата молба.
Предвид изложените съображения присъдените в полза на ответника разноски за
заповедното производство следва да бъдат намалени до сумата от 119, 14 лв. (предвид
намаляването на адвокатското възнаграждение до размера от 200 лв.), а за исковото
производство да бъдат увеличени до сумата от 297, 84 лв. (като се отчете че ответникът има
право на разноски в исковото производство и за частта, в която производството по делото е
била прекратена и съответно заповедта за изпълнение е била обезсилена).
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 27226/2024 г. по
описа на СРС, 151 състав, в частта за главница за разликата над 375, 84 лв. до първоначално
заявения размер от 500 лв., частично за обезщетението за забава в размер на законната лихва
за разликата над 170, 39 лв. до първоначално предявения размер от 245,93 лв., както и за
периода от 12.04.2019 г. до 01.05.2021 г., както и изцяло за сумата от 5,64 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за период от 11.04.2019 г. до 11.07.2019 г. и изцяло за
сумата от 178 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за период от 11.04.2019 г. до 11.07.2019 г.
ИЗМЕНЯ решение № 13849 от 16.07.2025 г. по гр.д. № 71177/2024 г., по описа на
СРС, 151 състав, в частта за разноските, по следния начин:
ОТМЕНЯ частта от решението, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ...................., офис сграда ............., е
осъдено да заплати на К. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .................., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разликата над 119, 14 лв. до 178, 70 лв., представляваща разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете и прекратената част от
производството.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ...................., офис сграда ............., да заплати на К. Т. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. .................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над вече
присъдените 155, 97 лв. до 297, 84 лв. (или още 141, 87 лв.), представляваща разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете и прекратената част от
производството.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
посочи банкова сметка, по която ищецът може да заплати присъдените суми за разноски.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3