О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово , 07.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в закрито заседание на седми юли
през две хиляди и двадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
И.Димова
като разгледа
в.ч.гр.д. №201 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на
„Агенция за събиране на вземания, ЕАД, подадена чрез пълномощника
юрк.Б. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№274/2020г. в частта,с която частично е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Д.Т.Ц..
В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно
първоинстанционният съд е приел,че в договора за допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи, в частност
клаузата за заплащане на застрахователна премия. Позовава се на чл.4 от
договора и чл.28 от ОУ, уреждащи спорното правоотношение.Твърди,че на датата на
сключване на договора за допълнителни
услуги ,„Микро Кредит”АД, в качеството
му на застрахователен посредник, е заплатил еднократно в полза на „Уника
Живот”АД застрахователна премия, като с
това плащане е изпълнил поетото към длъжника
задължение по договора за допълнителна услуга – да финансира дължимата
по сключения договор за застраховка
застрахователна премия. При сключване на договора за заем длъжникът
изрично е заявил съгласие да сключи застраховка при посочените в
застрахователната полица застрахователни рискове като не е разполагал с
необходимата сума за заплащане на застрахователната премия, поради което е
сключил договора за допълнителни усулуги, с което да се възползва от
предоставената от „Микро кредит”АД услуга , изразяваща се във финансиране и
разсрочване на застрахователната премия.Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд,че вземането за застрахователна премия се основава на
неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Неправилно се обвързва рамерът на застрахователната премия с
размера на отпуснатия кредит. Процесното вземане произтича от сключен
застрахователен договор, който не е част от договора за потребителски кредит. Позовава
се на Директива 2008/48/ЕО.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане
.
Частната жалба е подаден в срок,от
надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане
от 20.02.2020г. на Габровски районен съд по ч.гр.д.№274/2020г., в частта ,с
която е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземания „ЕАД за
присъждане на застрахователна премия в размер на 237,60лв. за периода
23.02.2019-23.07.2019г.
Първоинстанционният съд е приел,че застрахователната клауза е сключена
от „Микро Кредит”АД и ответника, като дружеството-цедент на вземането няма
качеството на застраховател или презастраховател, не договоря за себе си ,а от
името и за сметка на застрахователя „Уника”АД. По този договор правата и
задълженията на застрахователя ,
включително да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК”Уника”. Правата
на „Микро Кредит”АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка ,са ограничени само до
възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските
по премията. Липсват данни дали „Микро Кредит „АД е обвързан към ЗК”Уника” АД като застрахователен агент,
а КЗ забранява изрично на обвързания
агент да събира премии и да извършва
плащания към потребителите на
застрахователни услуги.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи , намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по
ч.гр.д.№274/2020г. на ГРС заявление от
„Агенция за събиране на вземания „ЕАД по чл.410 ГПК срещу длъжника Д.Т.Ц. , в т.9 е посочено като претендирано парично вземане в
размер на 237,60лв. , застрахователна премия
за периода от падежа на първата погасителна вноска:23.02.2019г. до
23.07.2019г. – падежа на последната погасителна вноска. Изложените в т.12 обстоятелства,
обосновават създадено правоотношение по договор за цесия между заявителя и „Микро Кредит”АД и договор за
заем между „Микро Кредит „АД и длъжника Д.Т.Ц. . Сумата от 237,60лв. се
претендира като дължима на основание т.3
от договора за заем , като заемополучателят с полагане на подписа си е
удостоверил,че желае да ползва допълнителна
услуга ,представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. По
договора застрахователната премия е определена
в размер на 237,60лв. Заемополучателя се е задължил да заплати на 6 равни
части,всяка в размер на 39,60лв.
Към заявлението е приложен договор за заем от
23.01.2019г.,сключен между „Микро Кредит”АД като заемодател и Д.Т.Ц. като заемополучател, за предоставяне на заем
от 600лв., с погасяване на 6 месечни вноски съгласно погасителен план към
договора, всяка вноска в размер на 100,19лв.Представена е и застрахователна
полица за застраховка „защита”,сключена между Д.Т.Ц. и ЗК„Уника Живот”АД,с
еднократна застрахователна премия 237,60лв., платима еднократно на датата на отпускане на кредита. В
представения договор за заем ,в т.3„Допълнителни услуги” е обективирано волеизявление на заемополучателя, че
желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен
договор за застаховка при посочените условия – 6 месечни вноски ,всяка
от 39,60лв., с датата на плащане 23-то число.
С измененията в
чл.411 ГПК , обнародвани в бр.
100/2019г. ДВ, заповедният съд следва
служебно да следи освен за
наличието на визираното в ал.2,т.2 основание - искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, и за
това съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ искането
да не се основава на неравноправна клауза в договора ,сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това.
Процесната сума
от 237,60лв.,за която е постановен обжалваният отказ по ч.гр.д.№274/2020г. на
ГРС, се
претедира като уговорена допълнителна услуга в т.3 от представения към
заявлението по чл.410 ГПК договор за заем .По начина ,по който е уговорена калузата
на т.3 „Допълнителни услуги” от
процесния договор за заем и клаузите от застрахователната полица ,е налице
неяснота за условията на застраховката, нейните функции, връзката й с договора
за заем и необходимостта от посредничеството на заемодателя „Микро Кредит”АД,
което обосновава вероятност искането за
присъждане на сумата от 237,60лв. да се основава на неравноправна клауза в договора по смисъла на
чл.143 ЗПП поради това,че не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. Постигнатата договорка в т.3 от процесния договор за заем поражда съмнение за
неравноправност и съпоставяйки размера
на отпуснатия заем и на застрахователната премия. Вероятността за неравноправност
на тази клауза е достатъчна, за да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение на произтичащото от същата претендирано вземане за сумата от
237,60лв.
На основание изложеното въззивният съд прие,че
жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ГРС бъде потвърдено в
отхвърлителната му част и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№1066 от 20.02.2020г. по ч.гр.д. №274/2020г. на Габровски районен съд в обжалваната
ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата от 237,60лв.
застрахователна премия за периода 23.02.2019г.-23.07.2019г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
.