№ 1252
гр. Плевен, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430103233 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от СВ. П. СТ., ЕГН **********,
в качеството си на ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адв.А.Г. от ПАК, против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В
молбата се твърди, че с Договор за аренда на земеделска земя от 24,04,2013 г., вписан в
Служба по вписванията – Плевен с вх.№7712/20,05,2013 г., акт №203, том 10, дело
№2980/13 г. от 20,05,2013 г., ответникът е арендувал за срок от 10 стопански години
следните земеделски имоти: 1/нива с площ от 5,002 дка. в землището на ***, съставляваща
имот №***; 2/нива с площ от 0,400 дка. в землището на ***, съставляваща имот №***.
Договорът е сключен от съсобственика *** като арендодател, като в последствие
арендуваните имоти са придобити от ищеца по силата на нот.акт за дарение, вписан в
Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№14323/01,10,2014 г., акт №66, том 40, дело
№8321/2014 г., нот.акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията – Плевен с
вх.рег.№14327/01,10,2014 г., акт №69, том 40, дело №8324/2014 г. и нот.акт за покупко-
продажба, вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№9960/01,07,2016 г., акт
№185, том 19, дело №4134/2016 г. Сочи се, че по този начин ищецът е заместил съгласно
чл.17, ал.2 от ЗАЗ *** като страна-арендодател по описания договор, и считано от
стопанската 2016-2017 г. е кредитор на вземането за рента. Твърди се, че съгласно чл.5 и
чл.6 от Договора, годишната рента е 35,00 лева на декар, с падеж 31 октомври на текущата
стопанска години. Сочи се, че със спогодба по гр.д.№3265/2019 г. на РС Плевен, страните са
се спогодили годишната рента за процесните имоти да бъде изменена на 55,00 лева на декар
от стопанската 2018/2019 г. Твърди се, че за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г.
ответникът не е заплатил дължимата рента на обща стойност 783,23 лева /189,07 лева за
1
стоп.2017-2018 г., и по 297,11 лева за стоп.2018-2019 и 2019-2020 г./. Сочи се, че върху тази
сума се дължи и лихва за забава в общ размер на 112,33 лева, за периода от 31 октомври на
съответната текуща стопанска година до датата на завеждане на иска.
Твърди се още, че съгласно Договор за аренда от 02,10,2012 г., вписан в Служба по
вписванията – Плевен с вх.рег.№15970/02,10,2012 г., акт №16, том 19, дело №5453/2012 г.,
ответникът е арендувал за срок от 7 стопански години съсобствен земеделски имот – нива с
площ от 40,908 дка. в землището на ***, в ***, съставляваща имот с №***. Сочи се, че
договорът е сключен от съсобственика ***а като арендодател. Посочва се, че с Договор за
доброволна делба, вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№1279/05,02,2013 г.,
том 2, №199, дело №501/2013 г. от този арендуван имот са образувани нови имоти, като в
дял ТРЕТИ съделителката *** е получила новообразуван имот – нива с площ от 5,563 дка.,
съставляващ имот №***. Сочи се, че нот.акт за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията – Плевен с вх.рег.№*** г., акт №31, том 50, дело №*** г., ЕТ „***“ е придобила
от *** падналия й се в дял имот – нива с площ от 5,563 дка. с №***, образуван от
арендувания имот с №***, и е заместил продавача като арендодател считано от стопанската
2014/2015 г. Твърди се, че съгласно чл.5 и чл.6 от Договора, годишната рента е 35,00 лева на
декар, с падеж 31 октомври на текущата стопанска години. Сочи се, че по гр.д.№4877/2017 г.
на РС Плевен, годишната рента за процесния имот е изменена на 55,00 лева на декар от
стопанската 2016/2017 г. Твърди се, че за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 ответникът не е
заплатил дължимата рента на обща стойност 917,91 лева. Сочи се, че върху тази сума се
дължи и лихва за забава в общ размер на 127,40 лева, за периода от 31 октомври на
съответната текуща стопанска година до датата на завеждане на иска.
Посочва се още в ИМ, че с Договор за аренда на земеделска земя от 02,05,2011 г., вписан в
Служба по вписванията – Плевен с вх.№6820/12,05,2011 г., акт №241, том 9, ответникът е
арендувал за срок от 10 стопански години собственият на *** и *** земеделски имот - нива с
площ от 19,413 дка. в землището на ***, в ***, съставляваща имот №***. В последствие
арендувания имот е придобит от ищеца ЕТ „***“ по силата на нот.акт за покупко-продажба,
вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№7905/04,06,2014 г., акт №125, том 22,
дело №4566/2014 г., като по този начин ищецът е заместил съгласно чл.1,7 ал.2 от ЗАЗ
продавачите като страна-арендодател по описания договор, и считано от стопанската 2014-
2015 г. е кредитор на вземането за рента. Твърди се, че съгласно чл.5 и чл.6 от Договора,
годишната рента е 25,00 лева на декар, с падеж – края на съответната календарна година
Сочи се, че по гр.д.№4876/2017 г. на РС Плевен, годишната рента за процесния имот е
изменена на 55,00 лева на декар от стопанската 2016/2017 г. Твърди се, че за стопанските
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г. ответникът не е заплатил дължимата рента на обща
стойност 3203,16 лева. Сочи се, че върху тази сума се дължи и лихва за забава в общ размер
на 483,60 лева, за периода от 31 декември на съответната календарна година до датата на
завеждане на иска. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 783,29 лева, представляваща неплатена
рента за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г., дължима по договор за аренда на
2
зем.земя от 24,04,2013 г., вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.№7712/20,05,2013
г., акт №203, том 10, дело №2980/13 г. от 20,05,2013 г., ведно със законната лихва за забава
от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 112,33 лева
мораторна лихва за периода от 31 октомври на съответната текуща стопанска година до
датата на завеждане на иска; сумата от 917,91 лева, представляваща неплатена рента за
стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г., дължима по Договор за аренда от 02,10,2012 г.,
вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№15970/02,10,2012 г., акт №16, том 19,
дело №5453/2012 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до
окончателното й изплащане, както и сумата от 127,40 лева мораторна лихва за периода от 31
октомври на съответната текуща стопанска година до датата на завеждане на иска; сумата от
3203,16 лева, представляваща неплатена рента за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и
2019/2020 г., дължима по Договор за аренда на земеделска земя от 02,05,2011 г., вписан в
Служба по вписванията – Плевен с вх.№6820/12,05,2011 г., акт №241, том 9, ведно със
законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и
сумата от 483,60 лева мораторна лихва за периода от 31 декември на съответната календарна
година до датата на завеждане на иска. Ищецът претендира и сторените деловодни разноски.
В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адв.възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, в който се сочи, че
по отношение претенция, основана на договор за аренда на зем.земя от 24,04,2013 г., искът е
вероятно недопустим и неоснователен, тъй като имота е собственост на СВ. П. СТ., а не на
ЕТ „***“. Алтернативно се сочи, че в чл.5 от Договора е предвидено право на избор за
плащането – в натура или в пари, като с договора не е определено на кого принадлежи
правото на избор, поради това на основание чл.130, ал.1 от ЗЗД правото на избор
принадлежи на длъжника. Счита, че в случая се касае за предаване на родови вещи и
съгласно чл.68, буква „в“ от ЗЗД се касае за търсимо задължение. В този случай е
необходимо съдействие от страна на кредитора – да се яви лично или да изпрати
пълномощник, на който да се изпълни задължението по предаване на родовите вещи.
Заявява, че въпреки проведените разговори ищецът не се е явил, за да получи дължимото
изпълнение в натура – съответното количество ечемик, съобразно разпоредбите на договора.
Твърди се, че са водени преговори за заплащане на дължимото в натура, но арендодателят е
отказал да го получи. Сочи се, че на процесната нива ответникът е отглеждал ечемик, и за
всяка една от стопанските години се дължи по 648,24 кг. Твърди се, че ищец ЕТ „***“
никога не е уведомявал дружеството, че желае да получи плащането по арендния договор в
парична сума, а не в натура, поради което не се дължи лихва за забава. Сочи се, че с
отговора на ИМ ответното дружество изрично заявява, че е съгласно да плати задължението
си в натура, като отправя покана до ищеца в седмодневен срок от получаване на писмения
отговор на ИМ да съгласуват действията си за определяне на ден и час за предаван на
описаното количество ечемик. По отношение останалите два Договора за аренда ответното
дружество развива подобни съображения – за избора на начин на арендното плащане от
ответника – в натура, като е заявена готовност да се предаде съответното количество зърно –
3
ечемик. В с.з. проц.представител на ответника – адв.Г.Г. от ПАК, сочи, че по отношение
имота от 5,02 дка.няма доказателства да е собственост на ЕТ. Относно другите арендувани
имоти се поддържа възражението от отговора на ИМ, че правото на избор за начина на
плащане принадлежи на длъжника. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Не се спори и се установява от представения по делото на лист 6 договор, че на 24,04,2013 г.
между *** и *** ЕООД е сключен договор, по силата на който *** в качеството на
арендодател е предоставил на *** ЕООД в качеството на арендатор за временно и възмездно
ползване земеделска обработваема земя за срок от десет години – нива от 5,002 дка. в *** и
нива от 0,400 дка. в ***, двете в землището на ***, срещу арендна цена от 35,00 лева на
декар или в натура, равна на 20% от средния добив на декар.
Не се спори и се установява, че с договор за дарение от 01,10,2014 г., обективиран в нот.акт
№113, том 6, вх.рег.№7581, дело №789/2014 г. на нотариус ***, между СВ. П. СТ. и *** е
сключен договор за дарение, по силата на който *** е дарил на СВ. П. СТ. свои собствени
имоти, между които 1/20 ид.част от нива с площ от 5,002 дка., представляваща имот с №***
в ***, и 1/20 ид.част от зеленчукова култура с площ от 0,400 дка., представляваща имот с
№*** в ***, двата имота в землището на ***.
Установява се, че с договор за покупко-продажба от 01,10,2014 г., обективиран в нот.акт
№114, том 6, вх.рег.№7582, дело №790/2014 г. на нотариус ***, между *** и СВ. П. СТ. е
сключен договор, по силата на който ***, в качеството си на продавач, е прехвърлил на СВ.
П. СТ., в качеството й на купувач, своите собствени ид.ч. от недвижими имоти, между които
9/20 идеални части от същите имоти – 9/20 ид.ч. от нива с площ от 5,002 дка.,
представляваща имот с №*** в ***, и 9/20 ид.част от зеленчукова култура с площ от 0,400
дка., представляваща имот с №*** в ***, двата имота в землището на ***.
Установява се, че с договор за покупко-продажба от 01,07,2016 г., обективиран в нот.акт
№46, том 4, вх.рег.№4639, дело №410/2016 г. на нотариус ***, между *** и СВ. П. СТ. е
сключен договор, по силата на който ***, в качеството си на продавач, е прехвърлил на СВ.
П. СТ., в качеството й на купувач, свои собствени ид.ч. от недвижими имоти, между които
1/2 от нива с площ от 5,002 дка., представляваща имот с №*** в ***, и 1/2 ид.част от
зеленчукова култура с площ от 0,400 дка., представляваща имот с №*** в ***, двата имота в
землището на ***.
От приложеното в цялост гр.д.№3265/2019 г. на ПлРС се установява, че със спогодба,
постигната в с.з. на 24,10,2019 г., в сила от 24,10,2019 г., че на основание чл.16, ал.5 вр.чл.8,
ал.2, т.1 от ЗАЗ, е изменен Договора за аренда, сключен на 24,04,2013 г., в частта, относно
размера на арендното плащане, като считано от стопанската 2018-2019 г., същото е
увеличено на 55,00 лева/декар.
Не се спори и се установява от представения по делото на лист 13 договор, че на 02,10,2012
4
г. между ***а и *** ЕООД е сключен договор, по силата на който ***а в качеството на
арендодател е предоставила на *** ЕООД в качеството на арендатор за временно и
възмездно ползване земеделска обработваема земя за срок от седем години – нива от 40,908
дка., представляваща имот №***, в ***, в землището на ***, срещу арендна цена от 35,00
лева на декар или в натура, равна на 20% от средния добив на декар.
От представеното копие от Договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията –
Плевен с вх.рег.№1279/05,02,2013 г., том 2, №199, дело №501/2013 г., се установява, че в дял
на съделителката *** е поставен имот - нива с площ от 5,563 дка., съставляващ имот №*** в
*** в землището на ***, образуван от имот №***.
От представеното копие от нот.акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията –
Плевен с вх.рег.№*** г., акт №31, том 50, дело №*** г., се установява, че на 28,11,2014 г. ЕТ
„***“ е закупила от *** имот - нива с площ от 5,563 дка., представляваща имот с №***,
образуван от имот с №***.
От приложеното в цялост гр.д.№4877/2017 г. на ПлРС се установява, че с решение от
22,12,2017 г., в сила от 22,12,2017 г., че на основание чл.16, ал.5 вр.чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ, е
изменен Договора за аренда, сключен на 02,10,2012 г., в частта по отношение на имот №***
/образуван от имот №***/ относно размера на арендното плащане, като считано от
стопанската 2016-2017 г., същото е увеличено на 55,00 лева/декар.
Не се спори и се установява от представения по делото на лист 18 договор, че на 02,05,2011
г. между *** и *** от една страна, и *** ЕООД от друга страна, е сключен договор, по
силата на който *** и *** в качеството на арендодатели са предоставили на *** ЕООД в
качеството на арендатор за временно и възмездно ползване земеделска обработваема земя за
срок от седем години – нива с площ от 19,413 дка. в землището на ***, в ***, съставляваща
имот №***, срещу арендна цена от 25,00 лева на декар или в натура, равна на 20% от
средния добив на декар.
Установява се от представеното копие на нот.акт за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията – Плевен с вх.рег.№7905/04,06,2014 г., акт №125, том 22, дело №4566/2014 г.,
че на 04,06,2014 г. *** е продала на ЕТ „***“ свой имот – нива с площ от 19,413 дка. в
землището на ***, в ***, съставляваща имот №***.
От приложеното в цялост гр.д.№4876/2017 г. на ПлРС се установява, че с решение от
08,11,2017 г., в сила от 06,12,2017 г., че на основание чл.16, ал.5 вр.чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ, е
изменен Договора за аренда, сключен на 02,05,2011 г., в частта относно размера на
арендното плащане, като считано от стопанската 2016-2017 г., същото е увеличено на 55,00
лева/декар.
От представеното в последно съдебно заседание пълномощно /нотариално заверено/ се
установява, че *** е упълномощил съпругата си СВ. П. СТ., да извършва в качеството си на
ЕТ „***“ следното – да предяви осъдителен иск срещу *** ЕООД за дължимата от от това
дружество рента в размер на 783,29 лева за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020
години, както и мораторно обезщетение за забава в размер на 112,33 лева за ползвани от
5
дружеството като арендатор имот – нива с площ от 5,002 дка., представляваща имот с №***
в ***, и нива с площ от 0,400 дка., представляваща имот с №*** в ***, двата имота в
землището на ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания обект замества арендодателя
като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още
да не е предаден. Видно е, че и трите договора за аренда са били вписани, поради което и
новият собственик е замесил арендодателя.
По делото, съобразно на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да
докаже плащане на претендираната сума и правопогасяващите/правоизключващи
възражения – в случая, че е избрал за начин на плащане – в натура, и е уведомил за това
ищеца. Изрично с определението по чл.140 от ГПК на ответника е указано на основание
чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства относно избора си на плащане в натура,
относно обстоятелството, че е отглеждал ечемик в земеделската земя, предоставена от
арендодателя, както и какъв е средния добив от декар и в какъв вид и размер следва да бъде
плащането в натура.
Въпреки изричните указания до ответника, същият не е ангажирал доказателства във връзка
с разпределената доказателствена тежест.При наличието на валиден договор за аренда, и при
установено изпълнение задължението на арендодателя да предаде имотите /което не е
спорно между страните/, за арендатора остава задължението да плати арендната цена
/изменена по съдебен път на 55,00 лева на декар/, каквито доказателства в хода на съдебното
дирене ответникът не е ангажирал, а именно върху него лежи тежестта на доказване на това
обстоятелство.
По отношение претенцията за сумата от 783,29 лева, представляваща неплатена рента за
стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г., дължима по договор за аренда на зем.земя
от 24,04,2013 г., вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.№7712/20,05,2013 г., акт
№203, том 10, дело №2980/13 г. от 20,05,2013 г., ведно със законната лихва за забава от
завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 112,33 лева мораторна
лихва за периода от 31 октомври на съответната текуща стопанска година до датата на
завеждане на иска, съдът съобрази следното - в тежест на ищеца съдът е възложил да докаже
качеството си на кредитор по договорите за аренда. Това не е сторено по отношение на нива
с площ от 5,002 дка., представляваща имот с №*** в ***, и нива с площ от 0,400 дка.,
представляваща имот с №*** в ***, тъй като от представените по делото обстоятелства е
видно, че същите са собственост на физическото лице СВ. П. СТ.. Не се установява от
събраните доказателства, че тези процесни два земеделски имота са част от търговското
предприятие на ЕТ „***“. Предприятието на ЕТ е съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. В Тълкувателно решение №2 от 27,12,2001 г. на ВКС по т.д.
№2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, се приема, че „гpaмaтичecĸoтo
и лoгичecĸoтo тълĸyвaнe нa чл.614, aл.2, т.1 и 2 от TЗ нaлaгaт cлeднитe извoди: -
пpeдпpиятиeтo нa eднoличния тъpгoвeц e oбocoбeнo oт нeгoвoтo ocтaнaлo имyщecтвo; - в
6
пpeдпpиятиeтo нa eднoличния тъpгoвeц мoгaт дa бъдaт вĸлючeни вeщи, пpaвa въpxy вeщи и
пapични влoгoвe - cъпpyжecĸa имyщecтвeнa oбщнocт. Toвa e ypeдeнa oт зaĸoнa възмoжнocт,
a нe импepaтивнo изиcĸвaнe cпpямo eднoличния тъpгoвeц, ĸoгaтo тoй e в бpaĸ.“. Законът
разграничава имуществото на ЕТ от това на физическото лице. Следователно, не може да се
приема, че придобитите в режим на СИО от физическото лице СВ. П. СТ., земеделски имоти
са включени в търговското предприятие на ЕТ “***“. След като в хода на производството
ищецът не доказа, че е собственик на процесните два земеделски имоти, то и предявеният
иск за сумата от 783,29 лева главница, представляваща неплатена рента за стопанските
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г., дължима по договор за аренда на зем.земя от 24,04,2013
г., вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.№7712/20,05,2013 г., акт №203, том 10,
дело №2980/13 г. от 20,05,2013 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска
до окончателното й изплащане, и сумата от 112,33 лева мораторна лихва за периода от 31
октомври на съответната текуща стопанска година до датата на завеждане на иска, се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Тук следва да бъде
отбелязано, че представеното в последно с.з. пълномощно от съпруга на ФЛ СВ. П. СТ. по
никакъв начин не обосновава включване на процесните два имота – СИО, в предприятието
на ЕТ – ищец по делото.
По отношение на сумите, претендирани по другите два договора за аренда, с оглед липсата
на представени доказателства от ответника за изпълнение на задължението за заплащане на
арендната цена /а именно върху ответника лежи тежестта за доказване на това
обстоятелство/, то искът се явява основателен и доказан.
Съобразявайки увеличеното по съдебен път арендно плащане в размер на 55,00 лева на
декар, на основание чл.162 от ГПК съдът изчисли, че дължимото арендно плащане за
стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г. по договора от 02,10,2012 г. възлиза на 611,93 лева /2 х
5,563 дка. х 55,00 лева/, до който размер следва да бъде уважена претенцията, а за разликата
до претендираните 917,91 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. По
отношение лихвата за забава - исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е акцесорна по отношение на
главния иск. За да възникне отговорността за заплащане на обезщетение за забава, следва да
е налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.84, ал.2 от
ЗЗД. Процесният договор съдържа разпоредба, уреждаща срока на изплащане на арендната
вноска – до 31 октомври на текущата стопанска година, или след 31,10,2018 г., респективно
31,10,2019 г., арендаторът е изпаднал в забава по отношение на арендодателя. Съдът,
използвайки общодостъпен в интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва,
пресметна, че лихвата за забава върху сумата от 305,97 лева за периода от 01,11,2018 г. до
подаване на ИМ – 25,05,2021 г. възлиза на сумата от 79,63 лева, а лихвата за забава върху
сумата от 305,97 лева за периода от 01,11,2019 г. до подаване на ИМ – 25,05,2021 г. възлиза
на сумата от 48,62 лева, или общо дължимата лихва за забава по договора от 02,10,2012 г. е в
7
размер на 128,25 лева. Доколкото обаче ищецът е претендирал лихва за забава общо в
размер на 127,40 лева по този договор, в този размер именно следва да се уважи
претенцията.
Съобразявайки увеличеното по съдебен път арендно плащане в размер на 55,00 лева на
декар, на основание чл.162 от ГПК съдът изчисли, че дължимото арендно плащане за
стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г. по договора от 02,05,2011 г. възлиза на
3203,16 лева /3 х 19,413 дка. х 55,00 лева/, до който размер следва да бъде уважена
претенцията. По отношение лихвата за забава - исковата претенция с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е
акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне отговорността за заплащане на
обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора - чл.84, ал.2 от ЗЗД. Процесният договор съдържа разпоредба, уреждаща срока
на изплащане на арендната вноска – до 31 октомври на текущата стопанска година, или след
31,10,2018 г., респективно 31,10,2019 г. и след 31,10,2020 г. арендаторът е изпаднал в забава
по отношение на арендодателя. Съдът, използвайки общодостъпен в интернет калкулатор за
изчисляване на законна лихва, пресметна, че лихвата за забава върху сумата от 1067,72 лева
за периода от 01,11,2018 г. до подаване на ИМ – 25,05,2021 г. възлиза на сумата от 277,90
лева, лихвата за забава върху сумата от 1067,72 лева за периода от 01,11,2019 г. до подаване
на ИМ – 25,05,2021 г. възлиза на сумата от 169,65 лева, а лихвата за забава върху сумата от
1067,72 лева за периода от 01,11,2020 г. до подаване на ИМ – 25,05,2021 г. възлиза на сумата
от 61,10 лева или общо дължимата лихва за забава по договора от 02,05,2011 г. е в размер на
508,65 лева. Доколкото обаче ищецът е претендирал лихва за забава общо в размер на 483,60
лева по този договор, в този размер именно следва да се уважи претенцията.
По отношение на разноските – следва да бъде осъден ответника да заплати сторените по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Преди да се произнесе за
разноските, съдът следва да обсъди направеното в последно с.з. възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение – същото е основателно по следните
съображения: сам ищецът е групирал своите искове по отделните договори за аренда. По
правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09,07,2004 г. за първият иск минималното
адв.възнаграждение е в размер на 300,00 лева, за втория иск – по правилата на чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/09,07,2004 г. е в размер на 303,17 лева и по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09,07,2004 г. за третия иск адв.възнаграждение е в размер на 488,07 лева, или
минималното адв.възнаграждение е в общ размер на 1091,24 лева. Доколкото делото не се
отличава със фактическа и правна сложност, не са събирани допълнителни доказателства, то
съдът приема, че направеното възражение за прекомерност е основателно и ищецът има
право на разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 1091,24 лева. Същият е
направил и разноски за държавна такса в размер на 378,25 лева, или ищецът има право на
разноски в общ размер на 1469,49 лева. От тях, с оглед уважената част от исковете,
8
ответникът следва да му репарира разноски в размер на 1051,33 лева /791,24 лева за
адв.възнаграждение и 260,09 лева за ДТ/.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Преди
да се произнесе за разноските, съдът следва да обсъди направеното в последно с.з.
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение –
същото е неоснователно по следните съображения: ответникът е направил разноски в
размер на 700,00 лева, а както бе посочено по-горе минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за трите иска, възлиза на 1091,24 лева. Ето защо
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 249,66 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СВ. П. СТ., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „***“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.А.Г. от ПАК, против „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.8, ал.1 от ЗАЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
783,29 лева, представляваща неплатена рента за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и
2019/2020 г., дължима по договор за аренда на зем.земя от 24,04,2013 г., вписан в Служба по
вписванията – Плевен с вх.№7712/20,05,2013 г., акт №203, том 10, дело №2980/13 г. от
20,05,2013 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното й
изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СВ. П. СТ., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „***“ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.А.Г. от ПАК, против „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 112,33 лева мораторна
лихва /върху сумата от 783,29 лева, представляваща неплатена рента за стопанските
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г./ за периода от 31 октомври на съответната текуща
стопанска година до датата на завеждане на иска, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.8, ал.1 от ЗАЗ „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представляван от СВ. П. СТ., сумата от 611,93 лева,
представляваща неплатена рента за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г., дължима по
Договор за аренда от 02,10,2012 г., вписан в Служба по вписванията – Плевен с вх.рег.
№15970/02,10,2012 г., акт №16, том 19, дело №5453/2012 г., ведно със законната лихва за
забава от завеждане на иска до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 917,91 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
9
И НЕДОКАЗАН.
ОЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от СВ. П. СТ., сумата от 127,40 лева мораторна лихва
/върху сумата от 611,93 лева, представляваща неплатена рента за стопанските 2017/2018 и
2018/2019 г./, за периода от 31 октомври на съответната текуща стопанска година до датата
на завеждане на иска.
ОЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.8, ал.1 от ЗАЗ „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представляван от СВ. П. СТ., сумата от 3203,16 лева,
представляваща неплатена рента за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 г.,
дължима по Договор за аренда на земеделска земя от 02,05,2011 г., вписан в Служба по
вписванията – Плевен с вх.№6820/12,05,2011 г., акт №241, том 9, ведно със законната лихва
за забава от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от СВ. П. СТ., сумата от 483,60 лева мораторна лихва
/върху сумата от 3203,16 лева, представляваща неплатена рента за стопанските 2017/2018,
2018/2019 и 2019/2020 г./, за периода от 31 октомври на съответната текуща стопанска
година до датата на завеждане на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от СВ. П. СТ., сторените деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 1051,33 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ЕТ „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от СВ. П. СТ., ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сторените деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 249,66 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10