Р Е Ш Е Н И Е
№91
гр. Велико Търново, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря М. Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10050/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба на по
касационна жалба на С.И.И. *** чрез *** М.М.
***, кантора 306 против Решение № 260009 от 14.1.2021г. постановено по НАХД
442/20г. по описа на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление / НП/ № 20-0268-000549 от 30.4.2020г.
на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, РУ Г. Оряховица, с което на
касатора за нарушение на чл. 104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1,
пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба „ в размер на 3000 лева и административно наказание „Лишаване от право
за управление на МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение,
поради постановяване му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касатора ГОРС непарвилно е
констатирал, че са налице всички предвидени в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН
реквизити на АУАН и НП. В тях не е посочена формата на изпълнителното деяние-
описано е само като използване на пътя не по предназначението си, без тази цел,
за която е ползвано да е изследвана от АНО. Това съществено нарушение на чл. 42
т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН са самостоятелни основания за отмяна
на НП. Освен това ГОРС не е установил вярната фактическа обстановка, като
неговите изводи за доказаност на нарушението са неправилни. По делото
нарушението се установява само от разпита на свидетелите- актосъставител и
свидетел на нарушението, не е приобщено веществено доказателство – запис от
мобилна камера от полицейските служители, а посочения запис от камера на друг
обект не е годно доказателствено средство. Освен това поведението на водача не
е демонстративно, а подаването на газ е нормална техника на управление на МПС.
С оглед на горното от съда се иска да отмени решението на ГОРС и постанови
друго, с което НП се отмени.
Редовно призован за
открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – РУ Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита за правилни изводите на съда, че административно –
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да опорочават АУАН и НП до степен налагаща тяхната отмяна. Действително
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но с оглед извършените след това
действия по връчване на АУАН и дадена възможност на нарушителя да прави
възражения, счита, че неговото право на защита не е нарушено. Абсолютно
неоснователни са и в противоречие със свидетелските показания твърденията в
касационната жалба, че нарушението е недоказано, както и че са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212
и чл. 213 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство
е Решение № 260009 от
14.1.2021г. постановено по НАХД 442/20г. по описа на Районен съд Г. Оряховица,
с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление / НП/ №
20-0268-000549 от 30.4.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, РУ
Г. Оряховица, с което на касатора за нарушение на чл. 104б,т.2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП
е наложено наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и административно
наказание „Лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 месеца.
Въз основа на наличните
в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 21.4.2020г. около 19,22
часа в Община Лясковец на път втори клас II-53 до бензиностанция Йоанав посока
гр. Г. Оряховица, касаторът като е управлявал
собствения си МПС Мерцедес Ц 220 ЦДИС рег. № ВТ 0856КС при извършване на
маневра завиване наляво не е използвал пътя за обществено ползване по предназначение
за превоз на хора и товари а именно чрез форсиране на двигателя , който предава
въртящия се момент на задните задвижващи колела , занася автомобила в ляво и
дясно . С управлението на МПС по този начин създава опасност за останалите
участници в движението. АУАН за извършеното нарушение е съставен на
22.4.2020г., а същият е подписан без възражения от страна на касатора на
23.4.2020г,. като е представена по делото докладна записка и съответно
обяснение, поради което ГОРС е намерил, че макар АУАН да е съставен в отсъствие
на нарушителя, неговите права не са били нарушени. Въз основа на този АУАН е
издадено и процесното НП пред ГОРС. В срокапо чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е
било оспорено пред ГОРС.
В хода на съдебното
дирене съдът е разпитал свидетелите Киров, Николов и Ангелов, които
потвърждават горната фактическа обстановка. Съдът е намерил тези показания са логични, последователни и безпристрастни ,
разказват обстановката по извършеното нарушение и неговия извършител подробно с
точно описание както на мястото, така и
на времето на извършването, за което са били непосредствени очевидци.Приобщил е
и писмени доказателства, съдържащи се в досието на касатора за извършени от
него нарушения на ЗДвП, от които е видно, че е налице многократно такова, и това
е формирало извод у съда ,че нее приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното
от фактическа страна, съдът е направил извод за неоснователност на подадената
жалба. Досежно формалната законосъобразност, ГОРС е намерил, че АУАН и НП отговарят
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Същите са
издадени в законоустановените срокове и от лица, разполагащи с материална и
териториална компетентност . Фактите, свързани с извършеното деяние и
квалификацията на същото, като конкретен състав на административно нарушение са
описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях няма празноти,
които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите от тях факти и
тяхната правна квалификация.ГОРС е приел, че не се констатират съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
лицето. Съдът е приел, че извършеното от касатора деяние осъществява от
обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП като АНО правилно е посочил и нарушената материална
норма по чл. 104б, т.2 от ЗДвП При
определянето на административното наказание са взети предвид целите, визирани в
чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН- да се отчетат тежестта
на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смегчаващи
и отегчаващи обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, а също и високата
обществена опасност на деянието. Доколкото наказанието е абсолютно определено,
то същото не подлежи на индивидуализация, поради което се явява
законосъобразно. Съдът е изложил и подробни мотиви за липсата на основание за
прилагане института за „маловажност „ по чл. 28 от ЗАНН.
С тези мотиви съдът е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното
от Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба изцяло неоснователна.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и
възражения. Съдът
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Доколкото АУАН се
ползва с материална доказателствена сила, изцяло в тежест на касатора е било да
обори фактите, установени в него чрез пълно доказване. Такова не е направено
пред въззивната инстанция, напротив фактическите установявания в
административно наказателното производство, правилно кредитирани от районния
съд при постановяването на обжалваното решение.
Направените възражения с касационната жалба, че АНО не е установил целта
на демонстративното управление на МПС не намират законова опора. Както се
посочи по- горе в тежест на касатора е било да докаже, че се касае за обективни
пречки, които са наложили рязкото
завъртане на колелата наляво и надясно при завой наляво, както и силното
форсиране на двигателя. АНО е посочил, че се касае за сух асфалт, без препятствия. Именно тези
факти формират неговия извод, че се касае за демонстративно управление, а не за
обективна необходимост. По този начин е доказана и специалната цел- изпълване
на пътя не по предназначение.
Настоящата инстанция намира, че решението си ГОРС е постановил при правилно приложение на материалния закон: Неоснователни и недоказани са останали възраженията на касатора, за недоказаност на деянието. В конкретния казус обаче правилно въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели – служители в РУ Г. Оряховица и св. Киров. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина му на шофиране: поднасяне надясно и наляво на МПС по посока на движението му, включително и чрез форсиране на двигателя му. Същият е създал опасност за останалите участници в движението, като се има предвид и оживеното място, където е извършено нарушението. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че става въпрос за случайно деяние или за небрежно такова, които са ненаказуеми съгласно ЗАНН. Правилен е изводът, че става въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки.. Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Съдът изцяло споделя доводите на въззивната инстанция и намира, че не следва да ги преповтаря и на основание чл. 221,ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. .
Отново следва да се отбележи, че касаторът не е доказал предубеденост и основание за отвод на актосъставителя, като такива възражения не е направил нито при съставяне на АУАН, нито в тридневния законов срок за възражения. Доколкото се касае за неголям град, то логично е лицата да се познават , но този факт сам по себе си не може да аргументира недостоверност на показанията. В противоречие на твърдяното от страна на касатора, съдът е извършил обстойна преценка и на показанията на водените от касатора свидетели братя Тодорови, изложил е подробно защо не ги кредитира, констатирал е вярно наличното противоречие, че са научили за нарушението от водача, при твърдение, че са преки очевидци.
Не
могат да бъдат споделени и оплакванията, че касаторът е бил санкциониран за
деяние, което не е обявено от закона за наказуемо. Действително понятието
„опасно управление на МПС“ няма легална дефиниция в законодателството ни, като
същевременно има всеизвестно общоупотребимо значение. В случая същото е
използвано в АУАН и НП, придружено с подобна и ясна формулировка на конкретното
поведение на водача и детайлно описание действията му при управлението на МПС.
Поради това използването на горепосоченото понятие в АУАН НП и обжалваното
съдебно решение не съставлява пречка за осъществяване защитата на нарушителя, а
подробно описаните фактически действия на същия, сочат използване на пътя не по неговото предназначение, деяние, което
е обявено за наказуемо от закона. То осъществява фактическият състав на
посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП
и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от
закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
Настоящата инстанция намира възраженията за
нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57,ал.1 т. 6 от ЗАНН за неоснователни.
Както се посочи по- горе подробно са описани фактически извършените от касатора
действия по начин, същият да разбере какво административно обвинение му е
повдигнато. Освен това не се споделя твърдението на касатора ,че е следвало
нарушението да е доказано само с видеоклип, а изготвения такъв от камера на
бензиностанцията, който се приповтаря от страна на свидетелите е негоден да
докаже нарушението. Както се посочи по- горе абсолютно произволни са
съжденията, че е следвало да се установи конкретната цел на поведението на
касатора. Законът изисква да се установи използване на пътя не по
предназначение, който не се припокрива с конкретната цел на дееца, нито пък
последната следва да бъде установявана от АНО. Ако твърди, че тази цел изключва
наказуемостта на деянието- крайна необходимост , случайно деяние, то изцяло в
тежест на касатора е да го докаже, което същият не е сторил в производството
пред ГОРС. Споделят се изцяло и доводите на ВТОП досежно съставянето на АУАН
при отсъствие на нарушителя , като с последващите действия този порок е бил
саниран. Такова оплакване обаче не се прави от самия касатор.
Правилно съдът се е позовал и на трайната практика
на Административен съд досежно сходни казуси, като е цитирал същите точно в
духа на самия закон. Съдът е посочил, че фактът, че наказанието е твърде тежко,
не може да обоснове извод за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Напротив логически тълкуването е обратното, че след като
законодателят е посочил такава голяма санкция в абсолютен размер, придружена с
налагане на ПАМ – лишаване от право на управление за срок от 12 месеца, то той
е намерил, че тези нарушения са с висока степен на обществена опасност,
доколкото застрашават живота и здравето на останалите участници в движението.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260009 от 14.1.2021г. постановено по
НАХД 442/20г. по описа на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление / НП/ № 20-0268-000549 от 30.4.2020г.
на Началник сектор към ОД на МВР В. Търново, РУ Г. Оряховица, с което на С.И.И.
*** за нарушение на чл. 104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в
размер на 3000 лева и административно наказание „Лишаване от право за
управление на МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО
Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.