№ 1288
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110200577 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от П., с адрес: гр. София, ж.к. “***” бл. вх. ет. ап., чрез адв. Д. М.-
САК, против наказателно постановление № 21-4332-030667/18.12.2024г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, за нарушение на разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
В жалбата се твърдят допуснати при издаването на наказателното постановление
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Прави се искане НП да бъде отменено изцяло.
За проведеното на 10.03.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител - юрк. Кондова, а жалбоподателят
се представлява от адв. Д. М..
В дадения ход по същество адв. М. развива подробни съображения в насока
незаконосъобразността на наказателното постановление, като поддържа, че НП не е
издадено от компетентен орган. Сочи още, че по делото не се установява издателите на
АУАН и НП да са компетентни да извършват тази дейност. Прави искане НП да бъде
отменено.
В дадения ход по същество юрк. Кондова моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло процесната жалба като неоснователна и недоказана от фактическа и правна
страна и да остави в сила издаденото наказателно постановление като законосъобразно и
правилно, издадено от овластено лице в рамките на законоустановените му правомощия.
1
Поддържа, че е изложил подробни съображения в представените пред съда писмени
бележки и становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против
акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
е неоснователна.
Oт фактическа страна се установи:
На 05.12.2024г. около 02:11ч. жалбоподателят Д. се намирала в гр. София. Управлявала
лек автомобил „Пежо 3008“, ДК № ***, движейки се по бул. „***“, с посока на движение от
ул. „***“ към ул. „ Околовръстен път“. На бул. „***“ бил спрян за извършване на полицейска
проверка от полицейски екип на ОПП СДВР, в чийто състав били свидетелите Д. и П..
Полицейските служители извършили на жалбоподателката проверка за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабричен № ARPM-0391, като уредът отчел
положителен резултат, а именно наличието на 0,79 промила алкохол в издишания въздух.
След извършване на пробата с техническото средство, свид. Ч. издал на Д. талон за
медицинско изследване № 0174212, и жалбоподателката била изпратена в УМБАЛ „Св.
Анна“, където дала кръвна проба за медицинско изследване. Резултатът от проведеното
изследване, обективиран в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта лаб. № 855/05.12.2024г., отчел наличието на 0, 87 промила алкохол в
кръвта й.
Въз основа показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабричен №
ARPM-0391, проба № 869, взета в 02:11 ч. на 05.12.2024г., мл. автоконтрольор при ОПП
СДВР съставил против жалбоподателя АУАН Серия GA № 3246757/05.12.2024г., в който
вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и
показанията на техническото средство - 0, 79 промила, и че при извършване на проверката
водачът не представил СУМПС и контролен талон към свидетелството си за управление на
МПС. Като нарушени законови разпоредби посочил нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, в това число резултата от
кръвното изследване, обективиран в ПХИ № 855/05.12.2024г., при идентично посочване на
времето и мястото на извършване на нарушенията, и отчитайки показанията на химическото
изследване, Началник Група към СДВР, ОПП СДВР издал против жалбоподателя
атакуваното наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП наложил на Д. административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
способите за доказване, както следва: гласни - показанията на свидетелите Д. и П., писмени -
талон за медицинско изследване № 0174212; протокол за медицинско изследване и изземване
2
на биологични проби; протокол за химическо изследване № 855/05.12.2024г.; справка-картон
на водач; документ от извършена проба за употреба на алкохол с ,,Draeger Alcotest 7510”;
заповед № 513з-9615/13.09.2024г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г.
Извършаването от служителите на ОПП СДВР тестване с алкотест дрегер за употреба на
алкохол, констатираната концентрация на алкохол в издишания въздух в количеството,
отчетено от техническото средство, даването на кръвна проба от страна на Д. и отчетената
посредством медицинското заключение концентрация на алкохол в кръвта му - 0, 87
промила, се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на свидетеля, писмените
доказателства и протокола за медицинско изследване.
Съдебният състав кредитира в цялост както писмените доказателства, които прецени като
обективни и достоверни, така и показанията на разпитаните свидетели, доколкото
последните са последователни и логически издържани. При това съдът прие, че тълкувани в
съвкупност, гласните и писмени доказателствени източници убедително и еднопосочно
потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, която не се оспорва и от
жалбоподателката.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно
длъжностните им качества и правомощията, предоставени им по силата на приложените
заповед заповед № 513з-9615/13.09.2024г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. Поради това неоснователни се явяват наведените възражения от
страна на защитника, че същите нямат необходимата компетентност да издават НП и АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи,
в законоустановените ред и форма, и при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на осъщественото от Д. поведение,
реализирало съставите на вменените й нарушения, са описани ясно и недвусмислено, като
по отношение състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е посочена както
концентрацията на алкохол в издишания въздух, отчетена посредством показанията на
техническото средство, така и установената посредством заключението на химическото
изследване, която се явява меродавна. Наред с това в АУАН и НП времето на извършване на
нарушенията - дата, място и час, са точно посочени.
В съответствие с приетото в Постановление № 5 от 1968 г. на Пленума на ВС, че въпросът
дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с
оглед на това дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това доколко
те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен, съдът прецени, че основания за отмяната на наказателното постановление относно
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в случая не се констатират. Конкретните
обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му, в конкретния казус са
установени категорично на база приобщената в хода на производството доказателствена
3
съвкупност, като с допускането на съдебномедицинската експертиза е извършена и
съответната надлежна проверка на всичките му съставомерни признаци.
Поради това съдебният състав прие за доказано, че жалбоподателката Д. е осъществила от
обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е
нарушила забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
Нарушението е формално и е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Отчетената посредством химическото изследване концентрация на алкохол в кръвта му е
0, 87 промила. С оглед на това приложима е санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП, според която предвиденото наказание е глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и 12
/дванадесет/ месеца лишаване от право на управление на МПС.
Наказващият орган е индивидуализирал правилно наложеното на Д. кумулативно
административно наказание в предвидения от закона абсолютен размер, предвид което
основания за изменение на наказателното постановление в санкционната част не се
констатират. Основания за приложение хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН не се намериха.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
обосновано и законосъобразно - издадено при правилно приложение на материалния закон и
при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено в цялост.
Основания за изменението или отмяната му не се констатираха.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР ОПП. С оглед невисоката фактическа и правна сложност
на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и предвид обстоятелството, че по
делото е депозирано единствено писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-030667/18.12.2024г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу П. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, за което съответно на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “***” бл. вх. ет. ап., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи ОПП /СДВР ОПП/ сума в
размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5