РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110204039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба К. А. Х., против Наказателно Постановление № СК/2/-7/ 25.08.2025г.
на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на К. А. Х. е наложено
административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 1000 лева, на основание
чл.33 т.4 и чл.23а ал.1 от ЗУЧК вр.чл.15 от ЗУЧК.
С жалбата се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно,
като лаконично се оспорва и фактическата обстановка.
В съдебно заседание, въззивника, редовно призован, не се явява, но се
представлява от проц. представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен процесуален представител. Ангажира становище по жалбата и
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 15.07.2025г. служители в отдел „Строителен контрол“ в Община
Варна, сред което св. И., извършили проверка на строителен обект, находящ се
1
в гр. Варна, кк. „Чайка“, където констатирали, че се извършва строителна
дейност. Строежът бил достигнал почти до кота 0, като проверяващите
приели, че не били изпълнявани указания относно СМР за укрепване на
строежа, а се извършвал строеж. Тъй като приели, че съществува риск за
живота и здравето на извършващите строежа, той бил спрян. Срещу К. А. Х.,
като служител на „Комфорт“ ООД бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. С АУАН било прието за установено, че
въззивникът Х., като строителен работник в „Комфорт“ ООД, извършва СМР
на находящият се в имота строеж „К-Гардън – жилищна сграда с подземни
гаражи и басейни“, изразяващи се в армировка на плоча. Деянието било
квалифицирано като такова по чл. 15 ал.3 от ЗУЧК.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка и
приложените към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Зам.Кмета на Община –Варна на основание Заповед на Кмета на Община-
Варна, както и в шестмесечния преклузивен срок.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно издадено. В
АУАН и НП е била възприето категорично, че жалбоподателя К. Х. е бил
строителен работник- кранист в „Комфорт“ ООД на процесната дата.
2
Определянето на длъжността и работодателя на санкционираното лице са от
съществено значение за ангажиране на отговорността му, доколкото му се
вменява, че е извършвало СМР на конкретен обект, с конкретен строител –
„Комфорт“ ООД. Друг е въпросът доколко отговорност следва да понесе
всяко конкретно физическо лице, установено да полага труд в строителен
обект, на който строител е дружество, от името и за сметка на което се полага
труд фактически, предвид обстоятелството, че в АУАН и НП се сочи, че се
касае за извършвани СМР по полагане на армировка, жалбоподателя ралоти
като кранист. Съдът намира, че извършването на нарушение по ЗУЧК не бе
доказано по безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която
лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да
отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен
начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна
страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на
който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице
нарушение. Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
виновно извършено от жалбоподателят административно нарушение, като
въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в
НП фактическа обстановка. По никакъв начин конкретно в АУАН и НП не е
описано каква конкретна дейност е извършвал жалбоподателя и защо същия
следва да понесе административно наказателна отговорност.
На следващо място видно от показанията на свид. И., строежът към
проверката, не е достигнал до кота 0. Не били изпълнявани указанията дадени
от Община Варна с писмо №АУ 104662ВН 006ВН/за укрепване/, а просто се
строяло. Съобразно същите тези показания както и видно от изготвеното
писмено становище и писмо от Община Варна, обектът е следвало да
достигне до кота 0, като бъдат извършени укрепителни дейности. Така, въз
основа на събраните доказателства по никакъв начин не може да бъде
сформиран извод относно вида на извършваните дейности в обекта/ дали
представляват СМР или неотложни аварийно-ремонтни работи по смисъла на
чл.15 ал.4 от ЗУЧК/, като определянето на дейностите едва във фазата на
въззивното производство посредством експертиза е недопустимо, доколкото
доказателствата в подкрепа или против обвинението досежно главен елемент
от обвинението, следва да са били събрани още във фазата на провеждане на
административнонаказателното производство. В този смисъл и липсват
3
доказателства в подкрепа на обвинението и АУАН и НП се явяват
необосновани.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. На
съда са представени доказателства –договор за правна помощ по чл.38 ал.1 т.3
от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.38
ал.2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В
конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно
заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в
полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен съгласно Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът
намира, че следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като именно това е
страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № СК/2/-7/ 25.08.2025г. на Зам. Кмета
на Община-Варна, с което на К. А. Х. е наложено административно наказание:
"ГЛОБА" в размер на 1000 лева, на основание чл.33 т.4 и чл.23а ал.1 от ЗУЧК
вр.чл.15 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. Д*** Т*** от АК гр. Варна
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, предвид
предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-
4
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5