Решение
гр. София, 21.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7702 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Ищецът „С. – Б.” ООД твърди, че
на 21.11.2008 г. предоставил в заем на ответницата сумата от 32 000 евро
със задължение сумата да се върне след 2 години с лихва от 8 000 евро. На
4.06.2009 г. бил съставен договор относно възникналите заемни правоотношения,
като в същия било вписано, че на 4.06.2011 г. сумата от 40 000 евро
следвало да бъде преведена по нарочна сметка. Тъй като сумата не била преведена,
претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати 32 000 евро главница и
8 000 евро лихва, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателно изплащане, както и разноските по делото.
Ответницата Т.И.В. не оспорва
иска по основание, а само досежно негови размер, като
изтъква, че получила в заем сумата от 32 000 евро, тъй като във връзка с
бизнес-отношения с ищеца имали взаимно доверие. Твърди, че не е подписван
писмен договор и че няма уговорка да се дължи лихва от 8 000 евро, а
връщането на заема е следвало да стане при поискване, каквото не е било правено
преди получаване на исковата молба. Твърди, че подписът на договора не е
положен от нея. Ответницата изразява съгласие да възстанови сумата от
32 000 лв., но претендира да не се уважава иска за лихва. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен договор за
заем от 4.06.2009 г., сключен между „С. – Б.” ООД и Т.В., по силата на който
дружеството предало в собственост на ответницата сумата от 32 000 евро,
като последната се задължила да върне сумата от 40 000 евро, съставляваща
заемната сума и лихва за две години. Отразено е, че предаването на сумата е
станало на 21.11.2008 г., като договорът следва да се приема като разписка за
това. В чл. 3 от договора е уго***орено
заемът да бъде върнат в срок от две години, считано от 4.06.2009 г. Посочена е
банкова сметка в „Р.Б.”, по която да стане плащането. Според чл. 6 от договора
дължимата лихва се изплаща след изтичане срока на договора.
От прието по делото заключение на
СПЕ се установява, че подписите положени в договор с дата 4.06.2009 г. за заемополучател са на Т.И.В..
Видно от писмен документ, наречен
банкова референция от 7.06.2011 г. „Р.Б.” е удостоверила, че от страна на ответницата
по сметка на ищеца за периода от 1.06.2011 г. до 6.06.2011 г. не е постъпвал
превод.
По делото е депозирана вносна
бележка от 27.01.2012 г., от която се установява, че Т. В. е заплатила като
задължение по гр.д. № 7702 на СГС сумата от 5000 евро в полза на „С. Б.” ООД. В
о.з. процесуалният представител на ищеца е потвърдил, че сумата е постъпила по
сметка на дружеството.
При така очертаната фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Няма спор, че между страните са
възникнали заемни правоотношения, по силата на които дружеството-ищец е
предоставило на ответницата в заем сумата от 32 000 евро. Спори се относно
момента, в който е следвало да бъде върнат заема и относно дължимостта
на лихвата.
Съдът приема, че между страните е
бил подписан валиден договор. Възражението, че ответницата не е положила подпис
на договора се опровергава от приетата по делото СПЕ. Последната е дала
категорично становище, че ответницата В. се е подписала за заемополучател.
Предвид изложеното по-горе
договорните клаузи обвързват ответната страна относно срока за връщане на заема,
както и относно размера на уговорената лихва. Видно от чл. 3 от депозирания
договор от 4.06.2009 г. главницата от 32 000 евро е следвало да бъде
върната на 4.06.2011 г. Ответницата не спори, че преди исковата молба не е
плащала задължението си. Липсват доказателства в подкрепа на тезата й, че
сумата е следвало да се върне едва при покана, както и доказателства за плащане
преди завеждане на делото. Следователно сочената сума следва да се заплати от
ответната страна.
Що се касае до лихвата, съдът
намира, че същата, като уговорена писмено в съответствие с нормата на чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, е дължима в размер на 8000 евро, доколкото такъв е смисъла относно
размера й заложен в чл. 1 от договора между страните. Чл. 6 от сочения договор
предвижда, че лихвата се изплаща след изтичане срока на договора, като
настоящият състав приема, че при тълкуване на тази клауза съобразно чл. 20 ЗЗД
следва да се приеме, че лихвата, в цялостно определения й размер, е следвало да
се плати на 4.06.2011 г. (когато е падежа за главницата) и не може да бъде
търсена от кредитора по-рано от тази дата. По изложените по-горе съображения и
предвид липсата на плащане, претенцията за сумата от 8000 евро е изцяло
основателна.
Тъй като по делото е депозиран
писмен документ за плащане на 5000 евро, исковата претенция следва да бъде
съответно намалена. Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. В настоящия казус следва
да се приеме, че с извършеното плащане се погасява частично претенцията за
лихва, като същата се редуцира до 3 000 евро. Главницата дължима на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да се плати в пълния уговорен размер от 32 000
евро. Последната сума следва да се присъди на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва от дата на исковата молба.
Предвид изхода на спора на ищецът
се следват разноски в размер на 4 663, 75 лв., а на ответницата – в размер на
87, 49 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.И.В. да заплати на „С. –
Б.” ООД на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 32 000 евро, ведно
със законната лихва от 10.06.2011 г. и на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата
от 3 000 евро, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
4 663, 75 лв. като разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата над 3000 евро до пълния предявен размер от
8 000 евро.
ОСЪЖДА „С. – Б.” ООД да заплати
на Т.И.В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 87, 49 лв.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: