Определение по дело №426/2019 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___534_________

гр. Варна, 26.07.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията М.Христова

в.т.д.№426 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Транскар“ ООД, гр.Бургас, чрез адв.Х., срещу решение №18/15.04.2019г. по т.д.№97/2018г. на ОС – Шумен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на чл.365 от ГПК и сл., тъй като няма търговски характер. По делото са представени доказателства, че процесната сума е преведена на „Ю.К.“ ЕООД с две преводни нареждания. Представени са и доказателства, че същата не е наредена към банката на дружеството във Великобритания. За уважаване на предявената претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД е необходимо единствено доказване факта на получаване на сумата, което е установено. Противоречи на логиката да се искат доказателства за получаване на сумата от управителя на дружеството, тъй като само той има достъп до нея. Ответникът, въпреки възложената му доказателствена тежест не установи основание за получаване на сумата. С влязло в сила решение на РС – Шумен „Ю.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на въззивника сумата от 5 000лв., представляваща част от процесната сума, но поради липса на активи в дружеството, същото не може да бъде изпълнено. Факта на заличаване на дружеството след предявяване на исковете говори за недобросъвестността на неговия управител.

По делото е безспорно, че физическото лице се е обогатило за сметка на въззивника, без той или дружеството му да са престирали нещо в замяна на получената сума.

В жалбата са направени искания по доказателствата: 1/ за разкриване на банкова тайна по реда на чл.62, ал.6 във вр. с ал.2 от ЗКИ отнасяща се до посочената банкова сметка *** „Ю.К.“ ЕООД , след което да се допусне ССЕ, която да даде отговор дали с предоставените средства е закупен поръчаният автокран или с тях се е разпоредил Ю.К. за други нужди. Искането е мотивирано с разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, поради допуснати процесуални нарушения от съда с приетото в решението, че приложеното удостоверение не е достатъчно да установи в чие владение са преминали преведените суми. 2/ за допускане на един свидетел, който да установи какви са били отношенията между въззивника и „Ю.К.“ ЕООД, как са водени преговорите, какво споразумение е постигнато, каква е договорената цена и по каква причина ответникът е върнал сумата от 10 000лв. и 3/ за задължаване на ответника, по реда на чл.176 от ГПК, който да отговори на подробно посочените въпроси свързани с търговските отношения между въззивника и „Ю.К.“ ЕООД . Исканията по т.2 и т.3 са основани с оглед процеса пред първата инстанция, който е разгледан по реда на глава 32 от ГПК, мотивите на решението и правните му изводи. Тези доказателства не са допуснати от първоинстанционния съд без мотиви.

Въззиваемата страна Ю.М.К. с писмен отговор, чрез адв.Е., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че спорът, предмет на производството има търговски характер, тъй като касае връщане на сума заплатена на договорно основание, за което се твърди, че е отпаднало.

Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали сумите преведени на „Ю.К.“ ЕООД впоследствие са преминали у физическото лице.

При разглеждане на делото пред ШОС е извършен надлежен доклад на предявените искове, разпределена е доказателствената тежест за всяка една от страните. Постановеното решение е обстоятелствено, мотивирано и основано на събраните по делото доказателства. Едноличния собственик на капитала на едно ЕООД не може да отговаря за задълженията на дружеството.

Направените в жалбата искания по доказателствата са преклудирани, тъй като не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. Исканията по т.2 и т. 3 са и неотносими към предмета на спора.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението и му присъди направените по делото разноски. 

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата и уточняващата молба вх.№5311/30.10.2018г., че процесната сума е преведена на дружеството „Ю.К.“ ЕООД /заличено впоследствие/, което не е отразило получаването й, нито издадената фактура, а същата е била усвоена от физическото лице негов управител – Ю.К., намира, че правната квалификация на предявения иск за връщането й е чл.59 от ЗЗД. По делото не се твърди превеждане на сумата лично на ответника, като физическо лице, за да бъде дадена квалификация на иска по чл.55, ал.1, предл.1, - връщане на даденото без основание. Напротив, твърди се, че ответникът, като управител на дружеството е усвоил от него сумата без наличие на основание.

Предвид изложеното и съобразно т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че на страните следва да бъде указано, че предявеният иск за връщане на сумата от 54 800лв. е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже: твърдяното опосредено получаване на сумата от ответника Ю.М.К., а ответникът наличие на правно основание за получаването и задържането й. 

На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на страните по делото, че: ищецът не сочи доказателства, че процесната сума е получена от лицето Ю.К., а ответникът не сочи доказателства за наличие на основание за задържане на сумата, при установено получаване на същата от него .

На страните следва да бъде дадена възможност в съдебно заседание да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да направят в първата инстанция.

Съдът намира, че направените с въззивната жалба доказателствени искания са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят отношенията между ищеца и неучастващо в производството лице, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Оспорването на избрания от първостепенния съд ред за разглеждане на предявените искове е следвало да стане по реда и в сроковете по чл.369 от ГПК. Дори разглеждането на делото да е неправилно извършено по реда на глава 32 от ГПК това процесуално нарушение не се отразява на възможността на страната да направи доказателствените си искания в срок до съдебното заседание, в което докладът по делото е обявен за окончателен.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по доказателствата формулирани във въззивната жалба.

НА ОСНОВАНИЕ чл.146 от ГПК указва на страните, че предявеният иск от  „Транскар“ ООД, гр.Бургас срещу Ю.М.К. за заплащане на сумата от 54 800лв. е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже: твърдяното опосредено получаване на сумата от ответника Ю.М.К., а ответникът наличие на правно основание за получаването и задържането й. 

На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на страните по делото, че: ищецът не сочи доказателства, че процесната сума е получена от лицето Ю.К., а ответникът не сочи доказателства за наличие на основание за задържане на сумата, при установено получаване на същата от него .

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в съдебно заседание, да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да направят в първата инстанция.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ____._____.2019г. от _______часа, за която дата и час да се призоват страните.

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: