РЕШЕНИЕ
№ 951
гр. Кюстендил, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520101437 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба №
6712/03.07.2023г., подадена от Ю. Л. И. и Т. В. И. срещу Д. Л. Е. и М. Ж. Е..
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с
идентификатор 72045.104.69 по КККР на с. ****, община Кюстендил, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-283/31.01.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ****, с площ от 2500 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – овощна градина, категория на земята – 6, номер по предходен план
104069, предишен идентификатор няма, при съседни имоти с
идентификатори: 72045.104.62, 72045.104.228, 72045.104.71, 72045.104.604,
72045.104.68 и 72045.104.67, по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 4, том 2, дело № 216/2017г., вх. №
434/20.02.2017г. на СВ. При направена справка в Службата по геодезия,
картография и кадастъра – гр. Кюстендил се установило, че за процесния
имот като собственици фигурират ответниците, съгласно Нотариален акт №
1
42, том VII, дело № 897/2022г., вх. № 1698/16.05.2022г. на СВ. Искането към
съда е да установи, че ищците са собственици на процесния имот спрямо
ответниците, както и да осъди последните да върнат владението върху същия,
на основание чл.108 ЗС
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците са подали отговор на
исковата молба, в който правят признаване на иска. Молят да бъде
постановено решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК. Твърдят, че не са станали
повод за завеждане на делото, доколкото към момента на изповядване на
сделката, не са знаели, че купуват от несобственик. В открито съдебно
заседание се прави, от една страна, възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, а от друга – изобщо за
недължимост на разноските на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът като взе предвид така изразените становища на страните,
намери следното:
Налице са предвидените в чл.237 ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска. Ответниците са признали
изцяло основателността на исковата претенция, изявлението е направено от
изрично упълномощено с това право лице, признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави и ответниците имат има право да се разпореждат с
него. Наред с това, в открито съдебно заседание, от името на ищците
процесуалният им представител е направил искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание на иска. С оглед гореизложеното
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат единствено
ищците. Същите са сторили разноски за държавна такса в размер на 100 лева,
както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. За доказване на
разноските за адвокатско възнаграждение ищците са представили договор за
правна защита и съдействие, в което е уговорена посочената сума, с
отбелязване, че същата е заплатена изцяло и в брой. Съгласно чл.7, ал.5 от
НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение при предявен
иск по чл.108 ЗС досежно недвижим имот, какъвто е настоящият случай, е не
2
по-малко от 1500 лева, поради което направеното от ответниците възражение
за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Наред с това, съдът
счита, че следва да присъди изцяло посочените разноски на ищците,
доколкото счита, че ответниците са дали повод за завеждане на иска. Това е
така, доколкото същите са се снабдили с титул за собственост на процесния
имот, съответно претендират права, конкуриращи се с тези на ищците, поради
което и същите са поискали съдебна защита на своите собственически права.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по
отношение на Д. Л. Е., ЕГН ********** и М. Ж. Е., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. *****, че Ю. Л. И., ЕГН ********** и Т. В. И., ЕГН
**********, и двамата с адрес: ****, са собственици на следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 72045.104.69 по КККР на с.
****, община Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-
283/31.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ****, с
площ от 2500 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – овощна градина, категория на земята – 6, номер
по предходен план 104069, предишен идентификатор няма, при съседни
имоти с идентификатори: 72045.104.62, 72045.104.228, 72045.104.71,
72045.104.604, 72045.104.68 и 72045.104.67 и ОСЪЖДА на основание чл.108
ЗС Д. Л. Е. и М. Ж. Е. да предадат владението върху така описания недвижим
имот на Ю. Л. И. и Т. В. И..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Л. Е. и М. Ж. Е. да
заплатят сумата в размер на 100 лева, представляваща държавна такса, както и
сумата в размер на 1500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3