Решение по дело №4156/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. Пазарджик, 29.05.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишки    районен   съд    гражданска   колегия    в   публичното заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета     година в  състав:

                                                                Председател: Николинка Попова

при секретаря Д.Буюклиева …… , като разгледа докладваното      от районен    съдия  Попова    гражданско  дело   № 4156 по  описа   за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с  чл.240 от ЗЗД,  чл. 86 от ЗЗД , вр. с чл. 99 от ЗЗД

 Ищецът "Кредитреформ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.Шандор Петьофи „ № 10, представлявано от управителя Р.В. чрез своят процесуален представител юрисконсулт Н.Х.  твърди в исковата си молба против ответника Н.Г.С. ЕГН ********* с адрес ***, че на 17.09.2016 г.  между "4финанс" ЕООД, с търговска марка "Вивус" и ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, отговарящ на всички изисквания на закона.  В дадената заявка ответникът заявил отпускане на сума от 400,00 лева , както и допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат на същия ден и е с падеж 17.10.2016 г.  Твърди се , че съгласно условията по договора начислени са договорна лихва в размер на 13,26 лева за период 17.09.2016 г. до 17.10.2016 г. и такса експресно разглеждане  в размер от 98,52 лв. Твърди се , че на 23.09.2016 г.  е заявен допълнителен кредит от 590,00 лв., ведно с услуга експресно разглеждане на заявката. Договорът е изменен на същата дата ,но остава със същия падеж,  като се начисляват за допълнително отпуснатата сума договорна лихва от 29,36 лева  и такса експресно разглеждане от 208,67 лева. Така на падежа – 17.10.2016 г.  ответникът е следвало да върне общо сумата от 1228,03 лв., но това не било сторено, след което започнало начисляване на   наказателна лихва по начин, описан в исковата молба в общ размер от 1066,13 лв. за периода 18.10.2016 г. до 22.11.2018 г. За изпратените четири напомнителни писма до ответника се дължала сума от по 12,50 лева на всяко писмо. Заявява, че на 23.11.2018 г. кредитодателят сключил договор за цесия с ищцовото дружество, по силата на който на цесионера-ищец са прехвърлени вземанията по договора за кредит, сключен с ответника. Цедентът упълномощил цесионера и последния  изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника чрез "Български пощи" ЕАД,  върнато като непотърсено. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер от 2264,80 лева, от които 990,00 лева главница,  208,67 лв. такси експресно разглеждане , 1066,13 лв. наказателна лихва за периода 18.10.2016 г. до 22.11.2018 г. , законна лихва върху главницата от подаване на исковата мола до ончателното изплащане. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове.   Претендират се  разноски.  

Ответникът  в срока и по реда на чл.131 от ГПК , чрез назначения му от съда особен представинел е депозирал отговор на исковата молба, като се поддържа възражение за нищожност  поради неравноправност на клаузите за годишен процент на разходите и годишен лихвен процент. Излага се възражение и по размера на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът  намира за установено следното от фактическа страна:

От представените договори се установява, че  на 16.09.2016 г. е сключен договор за кредит № ********** между ответника Н.Г.С.  и  „4Финанс” ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус” , по силата на който на ответника бил отпуснат потребителски кредит от 400,00 лева , със срок на погасяване 30 дни,    при годишен  лихвен процент (ГЛП) -    40.97 %, годишен  процент на разходите (ГПР) – 49.6 %, такса за  експресно разглеждане  от 98,52 лева , при  обща дължима сума от 511,99 лева. На 23.09.2016 г.  при същите условия по искане на ответника бил отпуснат допълнителен кредит от 550,00 лева, с което общият размер на кредита е станал 990,00 лева, при ГЛП 40,96 %, ГПР 49,8 % , срок на погасяване до 17.10.2016 г. и общо начислена такса за експресно разглеждане от 208,67 лева. Общо дължимата сума посочена в договора е 1228,03 лева.

 Приложени са  Общи условия , неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях  договорът се счита за сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е подписал на хартиен носител. Приети са две разписки за извършено плащане № 20000000110934846/17.09.2016 г. и № 20000000111297581/ 23.09.2016 г., видно от които на ответника Н.Г.С. са преведени от кредитодателя сумите от 400,00 лева и от 590,00 лева, чрез системата за електронни плащания ePay.bg .

         С договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. „4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България ” ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които и вземанията по договора за кредит на ответника, под № 2175 в приложението.  По делото е представено уведомление  за извършената цесия, изпратено на адреса на длъжника , посочен в договора и върнато като непотърсено на 11.01.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от страните, че между ответника и "4 Финанс" ЕООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения по правилата на ЗПФУР договор за кредит. Кредитодателят е предоставил реално на кредитополучателя сумата от 990,00 лева, което се доказва от приетите разписки за плащане и не се спори от ответника. Не се спори още, че ответникът не е заплатил на падежа задълженията си по кредита. Ответникът не спори и твърдението  за експресно разглеждане на искането за кредит, поради което се дължи начислената съгласно Общите условия такса експресно разглеждане   в размер на 208,67 лева.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., като вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на препис от исковата молба, доколкото видно от изпратеното на адреса му уведомление същото се е върнало като непотърсено, а в ОУ и в договора за кредит не е уговаряно  фингирано връчване. При липса на плащане от страна на ответника на датата на падежа -17.10.2016 г. съдът приема, че същият дължи на ищеца заплащане на изискуемата главница в размер на 990,00 лева, както и начислената такса за експресно разглеждане на кредит в общ размер от 208,67 лв., на основание чл. 2.2. и чл.2.4 от ОУ.  Исковите претенции в тази им част са основателни и следва да бъдат уважени.

Макар да няма възражение,  съдът, който е задължен служебно да следи за нищожност намира, че клаузите, с които е договорен размерът на  наказателна лихва са нищожни на основание чл.26,ал.1 пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Видно е от договора за кредит, че размерът на годишната лихва е 40,96 % , при което  съгласно чл.13 .2 б.а от ОУ при наказателна надбавка от 10 % , която се прибавя към договорения лихвен процент, наказателна лихва става в общ размер от 50,96 %.  Уговарянето на такъв миханизъм за начисляване на наказателна лихва  , която в случая се претендира в размер на 1066,13 лв. представлява нееквивалентност на престациите и следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Подобна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя и е нищожна. На основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожната разпоредба следва да се замести от повелителните норми на закона като се приеме, че се дължи наказателна  лихва в размер на законната лихва за забава. Начислена върху главницата от 990,00 лв. за исковия период – 18.10.2016 г. до 22.11.2018 г.  същата възлиза на 210,67 лв. Над този размер претенцията се явява неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена.

 Следва да се присъди законна лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. При този изход на делото разноски се дължат съобразно правилото на чл.78,ал.1 от ГПК съразмерно на   уважената част от предявените искове. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 238,09 лева/ съразмерно на уважената част от исковете от 150,00 лв. държавна такса, 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 200,00 лв. за възнаграждение на особен представител /.

 Воден от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА  Н.Г.С. ЕГН ********* с адрес *** да заплати на "Кредитреформ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.Шандор Петьофи „ № 10, представлявано от управителя Р.В. чрез  процесуален представител юрисконсулт Н.Х.  сумата от 990,00 / девесттотин и деветдесет   лева главница по договор за кредит № ********** / 17.09.2016 г. и допълнителен кредит от 23.09.2016 г./,  сумата от 208,67 лв. / двеста и осем лв. и 67 ст/ представляваща такса за експресно разглеждане на кредит, както и сумата в размер на 210,67 лв. представляваща лихва за забава за периода 18.10.2016 г. до 22.11.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на подаване на исковата молба 17.10.2019 г.  до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на наказателна лихва над 210,67 лв.  до претендирания размер от 1066,13 лв. за периода 18.10.2016 г. до 22.11.2018 г. като неоснователен.

            ОСЪЖДА на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ГПК Н.Г.С. ЕГН ********* с адрес ***  да заплати на "Кредитреформ България" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :  гр.София, ул.Шандор Петьофи „ № 10, представлявано от управителя Р.В. сторените по делото разноски в общ размер от 238,09 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд  в  двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: