Решение по дело №981/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1124

 

27.08.2020 г., гр. Б.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Гергана Славова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Б. – Андрей Ч., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 981 по описа за 2020 г. на Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба и допълнителна молба от „ТАНЕВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Танев, чрез адв. А.С. против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателно постановление № К19_133-F479672 от 25.04.2019г. на Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Б., отменено с решение № 1153/2019 г. по НАХД № 3421/2019 г. по описа на Районен съд Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2020 год. – датата на завеждане на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски.

Към исковата молба са приложени копия на решение № 1153/2019 г. по НАХД №3421/2019 г. по описа на Районен съд Б., наказателно постановление № К19_133-F479672 от 25.04.2019г. на Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Б., Договор за правна услуга от 18.05.2020 г. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева и пълномощно.

По делото, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на  исковата молба, с който ответната страна оспорва претенцията на ищеца. Намира, че липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание и ищецът „ТАНЕВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: ***, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на претенцията, както и претендира разноски, за което представя списък.

Ответникът - Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от гл. юк. С., която оспорва исковата молба и моли за присъждане на разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Б. счита исковата претенция за основателна и доказана.

По делото е приобщено НАХД № 3421/2019 г. по описа на Районен съд Б..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № К19_133-F479672 от 25.04.2019г., издадено от Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. на „ТАНЕВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2954.46 лева, за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Б., за което е образувано НАХД № 3421/2019 година. С решение № 1153 от 26.09.2019 година съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 22.10.2019 год.

В образуваното НАХД № 3421/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С., който е взел участие в проведеното съдебно заседание. Още с подаването на жалбата до БРС, адв. С. е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.08.2019 г. /л.7 и л.25 от НАХД № 3421/2019г./, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено от Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. и насочва иска си срещу Национална агенция по приходите, гр.София /л.15/. От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на  чл. 205 от АПК, отчитайки факта, че ТД на НАП-Б. не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП със седалище София, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото няма спор, че с НП № К19_133-F479672 от 25.04.2019г., издадено от Директор на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Б. на „ТАНЕВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2954.46 лева, за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. С решение № № 1153/2019 година по НАХД № 3421/2019 година по описа на БРС съдът е отменил НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 22.10.2019 год. В образуваното НАХД №3421/2019 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат С..

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът приема, че отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП, като основанието за отмяна, прието и посочено от съда е ирелевантно.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна, в отговора си на исковата молба, е направила възражение, че липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като както вече се посочи по-горе, видно от договора за правна защита и съдействие от 06.08.2019 г. /л.25 от НАХД № 3421/2019г./, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лева, като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение, от което следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото НП, отменено като незаконосъобразен административен акт по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП.

Относно посочения договорен и заплатен размер от четиристотин лева, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за подобни дела е 300 лв., поради което не може да бъде приета за прекомерна сума незначително надхвърляща този размер, а именно - 400 лева, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на НП, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 400 лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.06.2020 год. – датата на завеждане на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

Що се касае до претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, то съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство /такава се дължи в размер на 25 лева/. Заплатил е изцяло в брой и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна услуга от 18.05.2020 год. Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски в общ размер на  325.00 /триста двадесет и пет/ лева следва да му бъдат заплатени от ответника.

Мотивиран от това, Административен съд - Б., осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Национална агенция по приходите, ***, да заплати на „ТАНЕВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Танев, обезщетение за имуществени вреди в размер на 400.00 (четиристотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2020 год. – датата на завеждане на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ***, да заплати на „ТАНЕВ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Танев, съдебни разноски в общ размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: