Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.Сливница 12 март 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д. № 372 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б.И. ***, ЕГН: **********,
чрез адв.В. Иванчв – АК-Кюстендил, е подал жалба срещу наказателно
постановление № 17-1204-000424 от 07.04.2017г., издадено от началник група към ОДМВР
София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.3,т.1от ЗДвП, “глоба”
в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП .
В жалбата си заявява, че оспова
процесното НП. Твърди, че е закупил винетен стикер, от следващия ден,
очаквайки, че ще мине граничния пункт по-късно, представя доказателства. На
следващо място изтъква множество допуснати процесуални нарушения, както в
съставеният АУАН, така и в процесното НП. Представя доказателства за закупен
винетен стикер , веднага след установяване на нарушението Моли да му бъде
отменена наложената глоба. В съдебно заседание, редовно призован не се вява, не
се представлява, адв.Андреев, представя писмени становища, с които поддържа
жалбата. Представя доказателства.
Ответната по жалбата страна
– ОДМВР София, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща
представител, взема писмено становище по
жалбата, в което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа
страна следното:
На 04.03.2017г., около 22,20
часа, на ПП І-8, в района на 26-ти км., извън населено място, свидетелите, П.И.П.
– мл.инспектор при КПДГПА- ОДМВР София, и Р.С. Андонов, спират за проверка специален
автомобил Рено Премиум 370, 18т. с рег.№ РА 5721 ВХ, категория N-3 и тегленото от
него ремарке с рег.№ РА 0273 ЕМ, управляван от жалбоподателя, Б.И.Д.. При проверката,
свидетелите установили, че няма валиден винетен стикер от категория К-1 за
движение по републиканската пътна мрежа за 2017г. и не представя квитанция за
закупуване или фактура.
Съставен е акт за установеното
нарушение с бланков № 887610/ 04.02.2017г. на жалбоподателя, Б.И.Д., от
свидетеля П.П., в присъствието на свидетеля Р. Андонов, подписан от жалбоподателя
отбелязани възражения „ имам възражения”. Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 17-1204-000424 от 07.04.2017г., издадено от
началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.1от ЗДвП, “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП .
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на
свидетелите П.П. и Р.А. , както и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с бланков № 887610/ 04.02.2017г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на
административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които
следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 17-1204-000424 от 07.04.2017г., издадено от
началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата
за основателна, тъй като прецени, че неправилно е била реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По
силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този
смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по съставения акт за
административно нарушение се оспорват от наказаното лице, но се потвърдиха в
съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи по безспорен
начин от показанията на разпитаните свидетели П. и А., че с действията си
жалбоподателя Б.И.Д. е нарушил виновно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП , тъй като в
качеството му на водач на МПС – специален автомобил Рено Премиум 370, 18т. с рег.№
РА 5721 ВХ, категория N-3 и тегленото от него ремарке с рег.№ РА 0273 ЕМ е управлявал същото без
да има заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Св. П.,
в с.з. потвърди, че акта за установяване на административно нарушение е
съставен от него, в качеството му на контролен орган по транспорта. Потвърди,
че актът е съставен в присъствието на свидетеля Андонов и на нарушителя.
Показанията на свидетеля не опровергават констатациите на контролния орган, а
са в подкрепа на фактите, изложени в акта за нарушение.
Съгласно разпоредбите
на чл.10а, ал.4, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при
заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена
"винетка", която удостоверява правото на ползване на републиканските
пътища, като винетката се състои от две части; първата част е оформена за
еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното
стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със
защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на
винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се
съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за
платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на
счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен
дефект на винетния стикер; собственикът или ползвателят на пътното превозно
средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само
когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното
превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно
средство е залепен валиден винетен стикер. Въз основа на изложеното се
обосновава извод, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската
пътна мрежа, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно
да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и
винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС.
Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
последната, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е
заплатена съответната винетна такса почл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба.
На
жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139 ал.5 ЗДвП /ред. ДВ, бр., 101/2015
г./, съгласно който движението на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната
такса за тях, определена в Закона за пътищата /ЗП/. Неизпълнение на посоченото задължение досежно
управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на
състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства
по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически
допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона, е скрепено със
санкцията, предвидена в чл. 179 ал.3 т. 1 ЗДвП в размер на 3000 лева. В тази
връзка следва да се отбележи, че с ДВ бр. 105/18.12.2018 г. нормата на чл. 179
ал.3 т.1 ЗДвП е изменена, като по отношение на посочените
ППС-та, новата редакция влиза в сила, считано от 16.09.2019 г., поради което
следва да бъде извършена преценка за приложението
на нормата на чл. 3 ал.2 ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Безспорно
новата редакция на санкционната разпоредба е по благоприятна, предвид
обстоятелството че предвиденото наказание е намалено десет пъти. Ето защо,
съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта относно размера на наложеното наказание като бъде наложено в размер на
300лв., като по-благоприятно.
По отношение на
другите наведени твърдения съдът намира, че не е спорно, че към момента на
извършване на проверката, жалбодателят не е имал валиден стикер, независимо от
навдените от него твърдения и представени доказателства, че е притежавал такъв,
но от следващия ден. Неоснователно е и възражението, че нарушението е било
отстранено веднага, със закупуването на валиден винетен стикер веднага след
констатиране на нарушението.
Ето защо съдът счита, че следва
да бъде изменено наказателно постановление № 17-1204-000424 от 07.04.2017г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София в частта относно размера на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно № 17-1204-000424 от 07.04.2017г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, В ЧАСТТА с която на Б.И. ***, ЕГН: **********
му е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение по
чл.139, ал.5 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „глоба” на 300(триста) лева на основание
чл.3, ал.2 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: