Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 567 10.01.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На деветнадесети декември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон М.
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.М.
търговско дело номер 161 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от ,,Уникредит Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.,,Света Неделя“ № 7,
представлявана от изпълнителните директори Енрико Минити, Теодора Александрова
Петкова и Джакомо Волпи, чрез пълномощник адв. Явор Димитров от АК-София, със
съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ул.“Алабин“ № 38, ет.1 против ,,ЕПП Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“
бл.35, вх.2, ет.5, ап.14, представлявано от Мирослав Славчев Чоков и ,,ЕПП Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с.Светлина 8322, община Средец, област Бургас,
Селскостопански двор, овцеферма № 2, представлявано от Пламен Трифонов
Трифонов, двете дружества чрез адв. Явор Михов от АК-Бургас, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Гурко“ № 18, ет.1, с която се иска да се приеме за установено по отношение
на ответниците солидарното съществуване вземането на ищеца, произтичащо от
Договор за банков инвестиционен кредит № */ 10.07.2013г., за следните суми: 69 714.87 лв. непогасена главница,
10 557.31 лв. дължими лихви,
включващи 6098.73 лв. възнаградителна
лихва за периода 20.01.2017 – 22.08.2017г., 1640.94 лв. дължима лихва за просрочена главница за периода
22.08.2017 – 06.11.2017г.; 2817.64 лв.
наказателна лихва, начислена за периода от 20.01.2017 г. до 06.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху непогасената главница от 07.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и заплащане на направените по настоящото дело
разноски. Претендира се присъждане на
съдебно - деловодните разноски в заповедното производство в размер на
1605.44 лв. внесена държавна такса и 2080.90 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, в размер на 5431.24
лв. (заплатена държавна такса – 1605.44 лв., 300 лв. възнаграждение на вещо
лице и 3525.80 лв. адвокатско
възнаграждение).
Според изложеното в исковата молба, на 10.07.2013 г.
страните сключили Договор за банков инвестиционен кредит № *, по силата на
който ,,Уникредит Булбанк“АД предоставила на „ЕПП Ойл“ ЕООД банков кредит в
размер на 100 000 лв., който е бил усвоен до 30.12.2013 г. За обезпечение
изплащането на отпуснатия кредит, от „ЕПП Ойл“ ЕООД е била учредена договорна
ипотека в полза на ищеца върху недвижим имот. Към основния договор са били
сключени и 6 бр. анекси и едно допълнително споразумение. Въпреки това,
дължимите вноски за периода 20.01.2017 – 21.08.2017г. не са били платени, като
на основание чл.17 от договора, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
считано от 22.08.2017г. На 26.09.2017г. банката е връчила нотариална покана за
доброволно изпълнение, която М.Ч. е получил като управител на „ЕПП ойл“ ЕООД и
като солидарен длъжник. Другият солидарен длъжник „ЕПП агро“ ООД чрез управителя
си Недко Караиванов е получило нотариална покана на 05.09.2017г. Предоставен е
бил седмодневен срок за погасяване на натрупаните задължения, като е заявено
обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер. С изтичането на
срока на 03.10.2017г., респ. на 13.09.2017г. за „ЕПП агро“ ООД, е настъпила и
предсрочната изискуемост. Поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответниците, на 07.11.2017г., ищецът депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист пред Районен съд
– Бургас, които впоследствие били издадени по ч.гр.д.№ 8470/2017 г. по описа на
РС-Бургас (Заповед за изпълнение № 5095/ 09.11.2017г.) за следните суми: 69 714. 87 лв. главница, 6098.73
лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.01.2017 – 06.11.2017г.,
1640.94 лв. лихва върху просрочена главница за периода 22.08.2017 –
06.11.2017г., 2187.64 лв. наказателна лихва за просрочие за периода 20.01.2017
– 06.11.2017г., законната лихва върху главницата от 08.11.2017 г. до окончателното
изплащане и 3686.34 лв. разноски в заповедното производство.
В предоставения срок, ответниците не депозираха
отговори на исковата молба, не направиха доказателствени искания.
Ищецът с допълнителната си искова молба отново изложи твърдените в исковата
молба обстоятелства относно образуването на изп.д.№ 20178050401921 по описа на ЧСИ
Станимира Николова с район на действие ОС-Бургас, с длъжници ответниците в
настоящото производство.
Ответниците депозираха отговор на допълнителната
искова молба чрез процесуалния си
представител, в който оспорват предявените искови претенции по основание и
размер. Съществуването на облигационна връзка, възникнала по договора за банков
инвестиционен кредит и последващите анекси не се отричат. По образуваното
изпълнително дело обаче, са били събрани и преведени на кредитора всички
дължими суми, вкл.след продажбата на ипотекирания недвижим имот, което е ясно
от приложения протокол за разпределение на постъпили суми. Поради това и
изпълнителното дело е било прекратено. С отговора на допълнителната искова
молба са представени доказателства.
В съдебно
заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията
си ангажира съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител,
считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на
сумите по кредита. За съда не съществува задължение в производството по чл.422
от ГПК да изследва фактическото положение към един минал момент, съобразно ТР №
8 от 02.04.2019г. на ВКС.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид
наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца,
по което е било образувано ч.гр.д.№ 8470/2017 г. по описа на РС-Бургас, издаденият
изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 5095/ 09.11.2017г. (л.67-68 по
частното гр.дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 3686.34 лв.
направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок са
подадени възражения от ответниците (л.84; 86). Производството по настоящото
дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията.
Внесена е дължимата държавна такса. С определение на съда № 274/ 01.03.2018г.
беше прекратено производството по делото спрямо посочения като ответник в
исковата молба М.С.Ч. на основание чл.129 ал.3 от ГПК (л.127).
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК.
Против заповед за изпълнение № 5095/ 09.11.2017г. са
били подадени частни жалби от ответниците, като с определение № 807/
30.04.2018г. по ч.гр.д.№ 505/2018г. по описа на ОС-Бургас, разпореждането за
издаване на атакуваната заповед е било потвърдено.
Няма спор, че е бил сключен договор за банков револвиращ
(неточно посочен като „инвестиционен“ в исковата молба) кредит № */
10.07.2013г. (л.4-8 по) между ,,Уникредит Булбанк“АД и „ЕПП ойл“ ЕООД като
кредитополучател и ипотекарен длъжник, като последното е получило сумата от 100 000
лв., която е била усвоена на 23.07.2013 г. Срокът на издължаване е бил до
31.12.2013 г. Приложени са и анекси 1, 2, 3, 4, 5 и 6 и допълнително споразумение
от 20.12.2016г. (л.9-33), с усвоена на 07.12.2013 г. сума от още 70 000
лв. и нов срок на погасяване до 20.12.2017г. Солидарни длъжници са били М.Ч.и
„ЕПП агро“ ООД. Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя,
банката е изпратила нотариална покана до „ЕПП ойл“ ЕООД, че обявява кредита за
предсрочно изискуем и го кани да плати 60 582.34 лв. непогасена главница, 3122.84
лв. дължими лихви и 302.91 лв. такси по тарифа на банката. Поканата е била
получена на 18.09.2017г. от М.Ч. като управител. Нотариална покана е била
изпратена и до солидарния длъжник „ЕПП агро“ ООД, която е била получена на 05.09.2017г. (л.48), като
е бил поканен да заплати цялото задължение по кредита. Поради липсата на
плащане, банката е подала заявление до РС-Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е било образувано
ч.гр.д.№ 8470/2017г. по описа на ОС-Бургас. Издаден е бил изпълнителен лист
против длъжника „ЕПП ойл“ ЕООД и солидарните длъжници „ЕПП агро“ ООД, К. Ч.и М.Ч.
в полза на банката за сумата от 69 714.87 лв. главница съгласно изготвена
справка от счетоводните книги на банката, 10 557.31 лв. договорна лихва за
периода 20.01.2017 до 06.11.2017г., законната лихва върху вземането от
08.11.2017г. до погасяване на вземането и 3868.34 лв. разноски (л.58-59).
Според обявление на ЧСИ (л.146-147), въз основа на
издадения изпълнителен лист и по молба на банката е било образувано
изпълнително дело № 20178050401921 по описа на С.Н. ***. Била е насрочена и
проведена публична продан на недвижими имоти, приключила с постановление за
възлагане (л.148-149) за сумата от 77 300 лв. Приложено е постановление на
ЧСИ за разпределение на постъпилите суми с изх. № 14819/ 22.06.2018г.
(л.157-161), според което останали дължими суми в полза на взискателя по
цит.по-горе изпълнителен лист няма. Разпределението е влязло в сила на
26.06.2018г. (л.161). Постановлението за прекратяване на изп.дело е издадено на
основание чл.433 ал.1, т.2 от ГПК – по искане на взискателя (л.162; 185).
Според
заключението на вещото лице П.Б. (л.190-199), размерът на усвоената сума по
кредита е 170 000 лв. Размерът на дължимите суми по непогасената част от
кредита е главница от 69 714.87 лв., възнаградителна лихва от 6098.73 лв.,
лихва върху просрочената главница от 1640.94лв. и наказателна лихва от 2817.64
лв.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Длъжникът
„ЕПП ойл“ ЕООД е усвоил одобрения кредит
в размер на общо 170 000 лв. на два пъти, установено в заключението на
вещото лице П.Б. (л.191). Съобразно сключения договор за револвиращ кредит, „ЕПП
ойл“ ЕООД и солидарните длъжници „ЕПП агро“ ООД и М.Ч. са се задължили да върнат
кредита до 20.12.2017г. според допълнителното споразумение. Със сключването още
на договора за кредит, длъжник е и „ЕПП агро“ ООД, при условията на солидарност
с кредитополучателя. Съобразно чл.101 от ЗЗД и клаузите на договора, „ЕПП агро“ ООД
отговаря за цялото задължение на главния длъжник, в т.ч.за лихви и
разноски. От м.януари 2017г. е налице забава в плащанията на вноските. Затова и
на основание чл.17 от подписания договор, считано от 22.08.2017г. банката е
обявила остатъка от дължимите суми за предсрочно изискуем. Плащания след тази
дата са били извършени чрез публична продан на недвижими имоти, като сумата е
била изцяло погасена. Според представените доказателства, към 07.11.2017г. длъжниците
дължат вноски в размер на главница от 69 714.87 лв., възнаградителна лихва
от 6098.73 лв., лихва върху просрочената главница от 1640.94лв. и наказателна
лихва от 2817.64 лв.
Ответниците са били поканени да заплатят дължимите
суми и уведомени, че при неизпълнение ще
се пристъпи към принудително събиране на вземанията поради обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е било изготвено като покана за
доброволно изпълнение и изпратено на адресите, посочени от длъжниците в
договора. Съдът приема, че кредиторът е изпълнил изискването за уведомяване на
длъжника, застъпено изрично и в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г.
по описа на ВКС, ОСГК, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение.
В същото ТР № 4/ 18.06.2014г., в т.9 е постановено
задължението на съда, на основание чл.235 ал.3 от ГПК да вземе предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, вкл. фактите настъпили след
предявяване на иска до приключване на съдебното дирене. Но доколкото с тълкувателното решение, съдът е
задължен да не съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, извършеното погасяване на вземането на кредитора по изпълнителното дело
не е от значение за изхода на настоящия спор.
Не могат да бъдат споделени и останалите възражения
на ответниците. В цит. т.1.2. от
Тълкувателно решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС, ОСГТК действително се
казва, че „исковете за установяване на съществуването на права към минал момент
са допустими само в изрично предвидените от закона случаи“, но това не е в
противоречие с ТР № 4/2013г., доколкото т.9 се отнася до конкретна хипотеза,
съвпадаща с настоящия казус.
С оглед приетото за установено по отношение на
дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за
заплащане на лихви за забава. Според заключението на вещото лице, към 07.11.2017г.
ответниците дължат лихви съобразно уговореното в договора и анексите към него в
размер на общо 10 557.31 лв.
Позовавайки се на приложените по делото доказателства
и на заключението на вещото лице П.Б., съдът приема, че дължимите по договора
за револвиращ кредит суми са следните: главница в размер на 69 714.87 лв.,
лихви в размер на общо 10 557.31 лв. Следва да бъде присъдена и дължимата
лихва за забава към главницата, считано от завеждане на заявлението пред РС-Бургас
– 07.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Солидарността на задълженията на ответниците произтича
от сключения договор за револвиращ кредит, обсъден по-горе.
На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за
съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна
е и претенцията за дължимост на сумата от 3686.34 лв., представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.д.№ 8470/2017г. по описа на РС-Бургас, както
е отбелязано в издадената заповед № 5095/ 09.11.2017г.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, „ЕПП ойл“ ЕООД и „ЕПП агро“ ООД следва да заплатят в полза на
„УниКредит Булбанк” АД направените по делото разноски в размер на 5431.24 лв.,
от които 1605.44 лв. внесена държавна такса, 300 лв. възнаграждение на вещо
лице и 3525.80 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, както е
посочено и в приложения списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК. Предвид
дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на
ВКС, ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение на
разноските, признати в заповедното производство или това е сумата от 3686.34 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ,,ЕПП Ойл“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“ бл.35, вх.2, ет.5,
ап.14, представлявано от Мирослав Славчев Чоков и ,,ЕПП Агро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Светлина 8322, община Средец,
област Бургас, Селскостопански двор, овцеферма № 2, представлявано от Пламен
Трифонов Трифонов, двете дружества чрез адв. Явор Михов от АК-Бургас, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул. „Гурко“ № 18, ет.1, че дължат солидарно в полза на „Уникредит Булбанк” АД със седалище и
адрес адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.“Света Неделя“ № 7,
вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Енрико
Минити, Теодора Александрова Петкова и Джакомо Волпи, чрез пълномощник адв.
Явор Димитров от АК-София, със съдебен адрес за призоваване и съобщения:
гр.София, ул.“Алабин“ № 38, ет.1 заплащането на следните суми по Договор за
банков инвестиционен кредит № */ 10.07.2013г.: 69 714.87 (шестдесет и девет хиляди седемстотин и
четиринадесет лв. осемдесет и седем ст.) непогасена главница, 10 557.31 (десет хиляди петстотин
петдесет и седем лв. тридесет и една ст.) дължими лихви, включващи 6098.73 (шест хиляди деветдесет и осем
лв. седемдесет и три ст.)
възнаградителна лихва за периода 20.01.2017 – 22.08.2017г., 1640.94 (хиляда шестстотин и
четиридесет лв. деветдесет и четири ст.) дължима лихва за просрочена главница за
периода 22.08.2017 – 06.11.2017г.; 2817.64
(две хиляди осемстотин и седемнадесет лв. шестдесет и четири ст.) наказателна
лихва, начислена за периода от 20.01.2017 г. до 06.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху непогасената главница от 07.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ,,ЕПП Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес адрес
на управление: гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“ бл.35, вх.2, ет.5,
ап.14, представлявано от Мирослав Славчев Чоков и ,,ЕПП Агро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Светлина 8322, община Средец,
област Бургас, Селскостопански двор, овцеферма № 2, представлявано от Пламен
Трифонов Трифонов, двете дружества чрез адв. Явор Михов от АК-Бургас, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул. „Гурко“ № 18, ет.1 да заплатят солидарно в
полза на „Уникредит Булбанк” АД със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане”, пл.“Света Неделя“ № 7, вписано в ТР с ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Енрико Минити, Теодора
Александрова Петкова и Джакомо Волпи, чрез пълномощник адв. Явор Димитров от
АК-София, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ул.“Алабин“ №
38, ет.1 сумата от 5431.24 (пет хиляди четиристотин тридесет и един лв.
двадесет и четири ст.) направени в настоящото дело и сумата от
3686.34 (три хиляди шестстотин осемдесет и шест лв. тридесет и четири ст.) в
производството по ч.гр.д.№ 8470/2017г. по описа на РС-Бургас, разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: