№ 20410
гр. С., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110165654 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по предявен е от ищеца „М. *****“ ЕООД срещу „Д. О. з.“
ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 500 лева
– частичен иск от 4000 лева, представляващо обезщетение за нанесени
имуществени вреди от увреждане на л.а. „К. **“, рег. № ** ****
**,собственост на „М. *****" ЕООД, ЕИК *********, вследствие на
настъпило ПТП на 21.9.2024г. в гр. С. на кръстовище на бул. „В. Л." и ул. „Г.
И.", по вина на водач на т.а. марка „М." с per. № ** **** **, чиято гражданска
отговорност е застрахована при „Д.-О. з." ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва считано от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.9.2024г. в гр. С. на кръстовище на бул. „В. Л." и ул.
„Г. И." настъпва пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „К." модел
,,К." с регистрационен № ** **** ** и т.а. марка „М." с per. № ** **** **.
Виновен за настъпване на произшествието бил водачът на описания по-горе
т.а. „М.", който движейки се по ул. „Г. И." с посока от бул. „Хр. и Е. Г." към ул.
„Г. С. Р." с цел да навлезе в забранен за движение на МПС участък от ул. „Г.
И." и като навлиза в кръстовището на сигнал на светофарната уредба, който не
разрешава навлизането и преминаването му през кръстовището с бул. „В. Л."
реализира пътнотранспортно произшествие с движещия се правомерно по бул.
„В. Л." на зелен сигнал на секцията предназначена за него от светофарната
уредба с посока към „Бул. П. Е." л.а. марка „К.“, модел „К.“ с per. номер **
**** **. С поведението си водачът на т.а. „М.“ действал в противоречие с
предписанията на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и чл. 31 ал. 7 т.1 от Правилника за
прилагане на ЗДвП. За гореописаното ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 21.9.2024г. като виновен за настъпване на
произшествието в протокола бил посочен водачът на т.а. марка „М." с per. №
1
** **** **, който в частта забележка на протокола отразил това саморъчно.
Лек автомобил марка „К.“ модел „К.“ с регистрационен № ** **** ** е
собственост на „М. *****" ЕООД, ЕИК *********. Вследствие на удара върху
автомобила на „М. *****" ЕООД били нанесени множесво увреждания на
облицовка на предна броня, фар ляв, лайсна хромирана в предна броня лява,
решетка в предна броня, фар за мъгла и др., подробно описани в опис, който е
изготвен от служител на ответника. За т.а. марка „М.", с per. № ** **** ** към
момента на ПТП - 21.09.2024г. е действал застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
който „Д. - О. з." ЕАД, ЕИК *********, е издало застрахователна полица със
застрахователно покритие за времето от 15.11.2023 г. до 14.11.2024 г. съгласно
протокола за ПТП и публичен регистър на Гаранционен фонд. Във връзка с
това „М. *****" ЕООД е завело щета № ************** при застрахователя
на виновния водач на дата 24.9.2024г., когато е извършен и оглед на
собственото на „М. *****"ЕООД МПС. След извършения оглед и представяне
на исканите от застрахователя документи във вързка с настъпилото
застрахователно събитие „Д. - О. з." ЕАД изплатило застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1633.80 лева. За
възстновяването на автомобила били необходими 5 633.80 лева, от които след
извършеното плащане от страна на застрахователя преди завеждането на
исковата молба останали непогасени 4000 лева, от които пък „М. ****" ЕООД
към настоящия момент претендира част в размер на 500 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва размера на предявения иск. Не оспорва наличието на валидното
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва посочения механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва размера на вредите като завишен. Твърди, че с определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1633,80 лева е
изпълнил задължението си.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2025 г., е допуснато
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на предявения иск чрез неговото
увеличение за сумата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 3532,50 лв.
на обезщетението.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача,
в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя /ответното
дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
2
С доклада на делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата за наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен за товарен автомобил марка „М.“ с рег. №
******** при ответника.
От приетия по делото двустранен констативен протокол се установява, че на
21.09.2024 г. в 23:50 часа, на ул. „Г. И.“ и бул. „В. Л.“ е настъпило ПТП между
товарен автомобил марка „М.“ с рег. № ******** и лек автомобил марка „К.“
с рег. № ********, собственост на ищеца. Водачът на товарен автомобил
марка „М.“ с рег. № ******** е подписал изрично признание относно неговата
вина за настъпване на процесното ПТП, при конкретно посочения механизъм,
за който е съставена схема в протокола. Направеното изявление съставлява
извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано
от съда с оглед на останалите обстоятелства по делото. Във връзка с
извършването на преценка на удостоверените в протокола за ПТП факти, от
значение за установяването на механизма на произшествието, са разпитани
свидетели.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Т. Б., който
управлявал лек автомобил марка „К.“ се установява, че по бул. „В. Л.“
потеглил от крайна дясна лента, на зелено на светофар в посока „П.“, в който
момент от лявата му страна /по ул. „Г. И.“/, минала на червено една линейка,
която водачът ударил отзад в дясно. Понеже бил първа кола на светофара, при
потегляне ударил вече навлязлата в кръстовището линейка. Управляваният от
него автомобил бил в най - дясна лента, а след него имало бус, не е имал
видимост и възможност да възприеме линейката, както и да предотврати
удара. По управлявания от свидетеля автомобил имало щети от лявата страна
– фар, пукната броня и решетка. Установява, че когато линейката спряла,
имала само включен светлинен сигнал. Мястото на произшествието посетили
полицаи, които казали на участниците в ПТП да съставят двустранен
констативен протокол.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Т., който е
управлявал линейка марка „М.“ се установява, че при движение с включен
светлинен сигнал по ул. „Г. И.“ в посока пл. „С.“, на кръстовище на бул. „Л.“ и
„П.“ ударил лек автомобил „К.“. Идвал от бул. „Е. Г.“ по ул. „Г. И.“ и намалил,
възприел лекия автомобил „К.“, видял, че същият не спира, опитал се да
избяга в ляво, но автомобилът се ударил в задната част на линейката. Сочи, че
по лекия автомобил имало щети по мигача, бронята и калника. Установява, че
лекият автомобил минал на зелен светофар и ударил линейката в задната част
на МПС.
Този механизъм изцяло се потвърждава от приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът
изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено.
Според заключението на 21.09.2024 г., около 23:50 часа лек автомобил „К. **“
се движел в посока от СУ „Св. К. О.“ към кръстовището с ул. „Г. И.“,
достигайки до кръстовището спрял на червен сигнал в средна пътна лента, а в
лява пътна лента спрял неизвестен микробус. При зелен сигнал на светофара
водачът на лекия автомобил „К.“ предприел навлизане в кръстовището, като
се изнасъл напред преди микробуса. В този момент в кръстовището вече се
движел товарен автомобил „М. ***-линейка“, с включен светлинен сигнал.
3
Линейката се движела по дясно трамвайно трасе в момента на навлизане в
кръстовището. Когато водачът на лекия автомобил възприел линейката от
ляво, отстоянието между двата автомобила е било по-малко от дължината на
опасната зона за спиране, поради което настъпил удар между двете МПС.
Съгласно заключението линейката е била ударена в зоната на страничната
врата и около заден калник/панел, а лек автомобил „К.“ е бил ударен в предна
лява част. В констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е
посочило, че пътното платно на ул. „Г. И.“ е обособено като трамвайно трасе,
предназначено за движение на трамваи в две противоположни посоки.
Движението в този участък е било забранено за МПС, освен тези на градския
транспорт. Процесната линейка се движила по дясно трамвайно шосе на ул.
„Г. И.“ към кръстовището, тъй като в дясно на трамвайното шосе имало
пешеходна зона. Според заключението водачът на лекия автомобил не е имал
възможност от техничска гледна точка да предотврати ПТП с преминаващия
от ляво товарен автомобил, чрез предприемане на аварийно спиране.
Причинените вреди по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с
настъпилото произшестивие, а действителната /пазарна/ стойност на ремонта
е в размер на 5166,30 лв., а с включен корекционен коефициент на
амортизация възлиза на 4269,94 лв.
Съгласно разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно
заседание, по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, при изчисляването стойността на
ремонта са взети предвид само подмяната на увредените детайли с нови части
и овехтяването на автомобила, който е бил в експлоатация 4 години, 1 месец и
15 дни.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява наличието на противоправно поведение от страна на водача на
товарен автомобил „М.“, рег. № ********. По делото се установява, че
водачът на товарния автомобил със специален режим на движение, е навлязъл
в процесното кръстовище само с включена светлинна сигнализация. Съгласно
разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗДвП моторни превозни средства със специален
режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението
си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена
светлина и специален звуков сигнал. Съгласно ал. 5 на цитирната разпоредба
Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда, при
които се ползва специален режим на движение за моторните превозни
средства. Въз основа на закона е приета Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за
условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от
моторните превозни средства (обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., изм. и доп., бр.
77 от 6.10.2015 г., в сила от 6.10.2015 г.). Съгласно чл. 4 от Наредбата в
зависимост от пътната обстановка специалният звуков сигнал временно може
да не се ползва по преценка на водача на превозното средство. От изложеното
следва извод, че по силата на нормативната разпоредба и доколкото линейката
е МПС със специален режим на движение, водачът при изпълнението на
служебните си функции, е имал задължение да управлява специализирания
автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация. По силата на
цитираната раазпоредба от наредбата водачът има право да управлява
автомобил само временно без звуков сигнал. Тук следва да се отбележи, че
нормата предвижда водачът да извърши тази преценка единствено с оглед
4
пътната обстановка, а не и по съображенията, изложени от св. Т..
Следователно в нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДвП водачът на автомобил „М.“ –
линейка не е включил звукова сигнализация на автомобила. Това е
възпрепятствало възприемането на линейката от другия водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може да не се
съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на
движение и завиване в определени направления. Разпоредбата на ал. 1 обаче
не освобождава водачите на моторни превозни средства със специален режим
на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили, от
задължението да управляват по безопасен начин – чл. 91, ал. 2 ЗДвП. В
настоящия случай по делото се установи от показанията на свидетеля Т. и
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че водачът на
товарния автомобил при навлизане в кръстовището е възприел потеглящия на
зелен сигнал на светофарна уредба лек автомобил „К.“. Предприел е маневра
да го заобиколи, но въпреки това е настъпил удар между МПС. От своя страна
водачът на лекия автомобил не е възприел линейката поради наличие на
обективни фактори (микробус в лява лента и липса на звуков сигнал), в
каквато насока са показанията на св. Б., св. Т. и заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДвП при приближаване на моторно превозно средство
със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни
средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при
необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както
на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. В
случая автомобила със специален режим на движение е подал само светлинен
сигнал, поради което другият участник в движението не го е възприел
соевременно и не е могъл да осигури безпрепятственото му преминаване, а
при необходимост и да спре, което и не е направил. Необходимо е да се посочи
още, че от илюстрацията на произшествието, направена от вещото лице, чрез
налагане на фигурите на автомобилите върху изображение на точното място
на съприкосновението, в конкретния случай автомобил марка „М.“ навлязъл в
кръстовището от релсов път на ул. „Г. И.“. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗДвП, когато
на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на
релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни
превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници. С оглед на това правило,
което участниците в движението следва да спазват, се налага извод, че водачът
на лекия автомобил „К.“ обективно не е допускал навлизането на автомобил
от тази улица и е потеглил веднага при зелен сигнал на светофара, в каквато
насока са и показанията на свидетелите. Противно на това водачът на
автомобил „М.“ е имал представа за това обстоятелство (че навлиза в
кръстовище от платно за релсови превозни средства) и е възприел навлизащия
в кръстовището автомобил „К.“. Изложеното обосновава извод, че е нарушил
задълженията си по чл. 92, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗдвП да управлява
автомобила по безопасен начин, вкл. когато не се съобразява с организацията
на движението. Водачът е имал нормативно задължение да подаде
едновременно и звуков сигнал, така че да осигури безопасното управление на
автомобила, но не го е сторил, вследствие на което е настъпило ПТП - в
5
нарушение на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДвП. По делото презумпцията за вина на
делинквента не е опровергана /арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Неоснователно е заявеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. По делото се установи,
че водачът на лекия автомобил не е имал обективна възможност да възприеме
другия участник в движението поради разположения в ляво микробус, който
ограничавал видимостта му към ул. „Г. И.“, както и това, че е бил първа кола
на светофара, а ПТП е настъпило на стоп линията. От това следва, че не е
имал техническа възможност да предприеме аварийно спиране, така че
предотврати произшествието, в който смисъл е и заключението на САТЕ,
според което опасната зона на спиране е била по-голяма от отстоянието, на
което се е намирал от мястото на удара, когато е настъпила опасността.
Твърдението за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата
поради движение с несъобразена скорост не кореспондира с доказателствения
материал по делото. В решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/ 2008 г. на
ВКС, II т.о. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/ 2009 г., на ВКС, II т.о.,
решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др. е прието,
че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен, предполагаем. Предвид това
съдът намира, че с поведението си водачът на лекия автомобил „К.“ обективно
не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в този смисъл не е
налице основание да се приеме съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното по - горе, съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение.
По делото е безспорно, че въз основа на заведена писмена претенция по чл.
380 КЗ на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1633,80 лв.
По отношение размера на обезщетението за нанесените имуществени вреди
съдът възприема изцяло на заключението на изготвената САТЕ. Експертът е
изчислил стойността на щетите по средни пазарни цени към дата на ПТП като
в калкулацията е включил ремонт на увредените елементи с нови части. Съдът
намира, че обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване
на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите. Съгласно заключението стойността възлиза
на 5166,30 лв., която сума следва да се намали с изплатеното вече
обезщетение. Така непогасеният остатък възлиза на 3532,50 лв., за която сума
предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства за реално сторени такива за
държавна такса, депозит за свидетели, вещо лице и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1092 лв. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
6
намира за неоснователно с оглед материалния интерес по делото, превидените
в Наредба №1/2004 г. минимални размери, обемът процесуални действия на
адвоката, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. О. з.“ ЕАД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." № *** да заплати на „М. *****“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***" № **,
представлявано от В. О. П., на основание чл. 432 ГПК, сумата от 3532,50 лв.,
представляващо обезщетение за нанесени имуществени вреди от увреждане
на лек автомобил марка „К. **“ с рег. № ********, собственост на „М. *****“
ЕООД, ЕИК *********, вследствие на настъпило ПТП на 21.09.2024 г. в гр. С.
на кръстовище на бул. „В. Л.“ и ул. „Г. И.“, по вина на водач на товарен
автомобил марка „М.“ с peг. № ********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при „Д.-О. з.“ ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба в съда - 05.11.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Д. О. з.“ ЕАД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В." № *** да заплати на „М. *****“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***" № **,
представлявано от В. О. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1092
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7