МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 48/06.03.2020 година по НОХД №5636/ 2019г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт по досъдебно
производство № 434ЗМ-489/2019 г. по описа Второ РУ на МВР - гр. Бургас, пор. № 1672/2019
г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение
срещу Д.Л.П.- род. на
***г***, българин, български гражданин, средно образование, осъждан , разведен,
месторабота- управител на ЕТ” П”, ЕГН-**********, за това че:
1.за периода от месец декември на 2018 год. до месец юни
на 2019 год. включително в гр. Бургас, след като е осъден с влязъл в сила
съдебен акт - Решение №2464/ 28.11.2018 год. по гр. дело № 616/2018 год. по
описа на Бургаски районен съд, влязло в сила на 21.12.2018 г., да издържа свои
низходящ малолетното си дете Т.Д.П. с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, всяка в размер на
160.00 лв. / сто и шестдесет лева/, а именно 7/седем/месечни вноски, възлизащи
на сумата от 1120 лева/ хиляда сто и двадесет лева/ платими в гр. Бургас, чрез
неговата майка и законен представител З.А.М. ЕГН ********** - престъпление по
чл.183, ал.1отНК.
2. за периода от месец декември на 2018
год. до месец юни на 2019 год. включително в гр. Бургас, при условията на
съвкупност с деянието по т.1, след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт -
Решение №2464/ 28.11.2018 год. по гр. дело № 616/2018 год. по описа на Бургаски
районен съд, влязло в сила на 21.12.2018 г., да издържа свои низходящ
малолетното си дете К.Д.П. с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, всяка в размер на
150.00 лв. /сто и петдесет лева/, а именно 7/седем/месечни вноски, възлизащи на
сумата от 1050 лева/ хиляда и петдесет лева/ платими в гр. Бургас, чрез
неговата майка и законен представител З.А.М. ЕГН ********** - престъпление по
чл.183, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на
чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Като частни обвинители бяха конституирани пострадалите чрез
тяхната майка и законен представител.
В пледоарията
си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
производството доказателства. Счита, че следва да се приложи чл. 183, ал. 3 от НК.
Адв. Р.Р. ***-
повереник на частните обвинители поддържа становището на прокурора.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. С.С. – БАК заявява, че следва да се приложи чл.
183, ал. 3 от НК.
Подсъдимият
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият Д.Л.П. e род. на ***г***, българин,
български гражданин, средно образование, осъждан , разведен, месторабота-
управител на ЕТ” П”, ЕГН-**********.
Подсъдимият Д.П. и свидетелката З.М.
през 2005г. сключили граждански брак. От брака им на 29.05.2006г. се родил сина
им -Т.Д.П. , а на 22.12.2010г. се родил сива им -К.Д.П.. През 2018 година подс.
П. и св. М. се развели, като св. М. поела грижите за синовете им. Със съдебно
Решение №2464/ 28.11.2018 год. по гр. дело № 616/2018 год. по описа на Бургаски
районен съд, влязло в сила на 21.12.2018 г., подс. П. е бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 160 лв. за сина си Т. и е бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лв. за сина си Георги. От влизането в сила на
съдебното решение , подс. П. не заплатил нито една издръжка и имал да плаща 7
месечни вноски в размер на 1120 лв. за сина си Т. и 7 месечни вноски в размер
на 1050 лв. за сина си К. или всичко на обща сума в размер на 2170 лв. за
периода от месец декември на 2018 год. до месец юни на 2019 год. включително.
На 27.02.2020 г. подсъдимият П.
превел по банков път на св. М. сумата от 2170 лв., представляваща
равностойността на 7 месечни вноски за издръжка за всяко от децата за периода
от декември 2018 г. до месец юни 2019 г.
По
доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимата, с което
същата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на св. З.М. (л.29-30 и л.
33-34 от ДП), както и обясненията на подсъдимия заверен препис на Решение № 2462/28.11.2018
г. по гр.д. № 616/2018 г. по описа на БРС (л.6-8 от ДП); удостоверения за
раждане (л. 9-10 от ДП), копие на платежно нареждане (л. 26) и молба от З.М. (л.
33), както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен
анализ на доказателствата.
През 1996 г. свид. Желева-Кидерова и обв. Желев сключили граждански брак. С
решение на БРС № 190/23.05.2002 г. по бр. д. № 2024/01 г. в сила от 28.06.2002
г. бракът между тях бил прекратен. Съдът предоставил на майката упражняването
на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между двамата
дете - Маноел Велков Желев, ЕГН **********. С протоколно определение от
14.06.2007 г, в сила от 23.06.2007 г, Бургаският районен съд одобрил постигната
между обв. Желев и свид. Желева-Кидеров спогодба по гражданско дело № 260/2007
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съгласно която първият се задължил да
заплаща месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна
представителка в размер на 60 лева. За времето от месец април 2013 г. до месец
юли 2015 г, обв. Желев не изпълнил задължението си за плащане на издръжка на
своя низходящ, като за този двадесет и осеммесечен период размера на
неплатената сума бил в размер на 1680 лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
с присъда № 51/13.01.2010 год. по НОХД № 3168/2009 г.
на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год.
бил осъден на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от НК*, като му е определено
наказания „Пробация":
По делото е назначена и изгбтвена
съдебно-икономйческа експертиза и допълнителна такава. Същата е приета само в
частта си относно платените суми по издръжката. Съдебно-икономическата
експертиза не е съобразила точния период на неизпълнение на издръжката. В този
смисъл наблюдаващия прокурор не е приел заключението на експертизата в тази и
част, а е коригирал дължимата сума, която е съобразена с неизпълнените
задължения от обв. Желев.
От събрания доказателствен материал по делото е
установено, че за периода от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г,
включително, общо дължимата сума от обв. Желев, представляваща сбор от всички
месечни вноски, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60 лева, е 1680
лева.
На 06.03.2018 г. в РП - Бургас е постъпила молба от
адв. Петкова, защитник на обв. Желев, с приложена разписка към нея, от която е
видно, че обвиняемия е изплатил дължимата сума в размер на 1680 лв.
АНААНАЛИ
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл.
183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията
на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия П.
произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца, независимо дали последните имат възможност сами да се издържат.
От обективна страна също така е
налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своя
низходящ- Решение № 2462/28.11.2018 г. по гр.д. № 616/2018 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на 21.12.2018 г.
Изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се изразява в бездействие- неизпълнение на задължението за
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. П. не е изпълнил
задължението си в размер на 7 вноски за всяко от децата си за периода от декември
2018 г. до месец юни 2019 г. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата
е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение
№ 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на
престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.
От субективна страна престъплението е
било извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подс. П. е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден да заплаща издръжка
на децата си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал задължението си.
Следва да се посочи, че липсват
основания да се приеме, че в конкретния случай липсва обществена опасност на
извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за приложение на чл. 9,
ал. 2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни обстоятелства, които
да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява задълженията
си. Напротив, към настоящия момент той е намерил начин да плати всички вноски.
Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.
Въпреки всичко казано
по-горе, съдът в настоящия му състав счита, че неправилно РП-Бургас е приела,
че с неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от двете деца в един и
същи период от време подсъдимият е извършил две отделни престъпления, всяко
едно с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, извършени в условията на
съвкупност. Настоящият състав счита, че се касае за няколко деяния, които обаче
се явяват извършени в условията на продължавано престъпление, поради което и
сме изправени пред едно единно продължавано престъпление.
Престъплението по чл.
183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Непосредствен
обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, съответно на
наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в конкретния
случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо неговите
непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно
съзнателното неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни
вноски. Тези обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия
ги факт, но и със своите страни и предмет. Действително, за да се държи
наказателноотговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК, законодателят въвежда
като задължителен елемент от обективна страна на състава, то да е осъдено с
влязъл в сила съдебен акт. Последният е основание за възникване на задължението
в неговия конкретно присъден размер. Правоотношението обаче възниква, развива
се и съществува между съответните страни – задълженото лице и лицето, носител
на вземането – в случая подсъдимия и всеки от низходящите му. Законодателят е
отчел това обстоятелство, като е регламентирал престъпното неизпълнение на
посоченото задължение именно в Глава Четвърта „Престъпления против брака,
семейството и младежта“, Раздел I „Престъпления против брака и семейството“.
Оттук следва, че от съществено значение е неизпълнението на самото семейно
задължение. Предвид това, като критерий при определяне броя на процесните
деяния следва да се отчетат възникналите правоотношения между подсъдимия и всяко
от двете му деца, вместо източника на задължението – съдебното решение. Тези
отношения са двустранни и размерът на дължимата издръжка и поведението на
подсъдимия спрямо отделните задължения също могат да бъдат различни, както е в
случая – за едното дете се дължи издръжка в размер на 160 лева, за другото – 150
лева. В случая законодателят приема за укоримо поведение не само по себе си
несъобразяването с постановен съдебен акт, както е в хипотезата по чл. 293а НК,
а неизпълнението на задължение към низходящ, с което отрицателно се засягат
отношенията в семейството, поставяйки като условие наличието на осъждане на
дееца за неговото изплащане.
Предвид изложеното
настоящият състав счита, че процесното престъпление включва две отделни деяния
по чл. 183, ал. 1 НК, спрямо които са налице всички предпоставки за прилагане
на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият е бездействал по отношение на дължимата
издръжка спрямо двете си деца, с което е осъществил две отделни деяния.
Същевременно тези деяния са извършени през сходни периоди от време, при една и
съща обстановка – наличието на едно осъдително решение, еднаква причина за
неизпълнение и еднородност на вината. Престъпленията против брака и семейството
не са изключени с нормата на чл. 26, ал.6 НК от тези, за които е недопустимо
приложението на „продължаваното престъпление“ (такива са само престъпленията
спрямо личността на различни лица). Нещо повече - неплащането на дължима
издръжка през определен период от време на определено лице представлява
“еднородна проява” по смисъла на чл.26 от НК, поради което когато продълженото
престъпление по чл.183, ал.1 от НК се осъществява при задължение за плащане на
издръжка на две и повече ползващи се лице, е налице продължавано престъпление
по чл.26 от НК. По тези съображения е неправилно продълженото престъпление да
се разкъсва за всяко едно от децата, за които подсъдимият е неизправен в
задължението си за издръжка в посочения времеви период /идентичен за всеки един
от низходящите/, заради еднородността на деянията му, които не са изключени от
продължаваното престъпление съгласно чл.26, ал.6 от НК.
В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в - Решение № 424/22.12.2014г. по н.д. №
1345/2014г., I н.о., Решение № 704/13.02.2015г. по н.д. №438/2015г. на Окръжен
съд-гр.Благоевград, Решение № 66/04.08.2017 г. по ВНОХД № 174/2017г. на ОС-Перник, Решение №
45/03.04.2013 г. по ВНОХД № 122/2013г. на ОС-Сливен, Решение от 01.03.2018г. по
ВНОХД №548/2017г. на ОС-Враца, Присъда №454/09.03.2015 г. по НОХД №806/2015г.
на РС-Сандански, Присъда по НОХД №978/2012г. на КРС, Присъда
№ 45/01.09.2017г. по НОХД № 157/2017 г. по описа на РС - Елхово, Присъда № 8/14.02.2018г. по НОХД №
302/2017г. на РС-Исперих, Присъда № 144/09.12.2010г. по НОХД № 409/2010г. на РС
– Ихтиман, Присъда по НОХД № 618/2018г. на РС-Карлово и др.
Следователно, двете
деяния извършени от подсъдимия спрямо всяко от неговите деца, представляват
едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, а не множество от две
отделни престъпления. Затова цялостната престъпна дейност на П. следва да се
преквалифицира от съда като продължавано престъпление по чл.183, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Трайна е съдебната
практика, че това преквалифициране на отделните две деяния като продължавано
престъпление винаги се явява по-благоприятно за дееца, респ. е в полза на
подсъдимия по делото и не води до влошаване на наказателноправното му
положение, поради което е допустимо да бъде извършено от съда и без изменение
на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Това е така, тъй като подсъдимият е
имал възможността да се защитава по напълно идентични факти – в обвинителния
акт ясно е описано като размер и брой на вноски, неизпълненото задължение
спрямо всяка от двете му низходящи - т. е. с присъдата не се реализирала
съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Отделно от това
при реалната съвкупност от престъпления (както е квалифицирана престъпната
деятелност от прокуратурата) за всяко отделно престъпление се определя
наказание, като макар на дееца да се налага само най-тежкото от тях, е възможно
да се приложи и чл.24 от НК. Докато при продължаваното престъпление се определя
само едно общо наказание, не се прилагат правилата за съвкупността и се
осигурява наказване на всички престъпления, които включва, взети в тяхната
съвкупност и според причинения от тях общ престъпен резултат – т.е. изправени
сме пред по-благоприятен закон, което отново е в полза на подсъдимия.
С оглед горното съдът
счита, че на основание чл. 304 НПК следва да оправдае П. по обвинението –
неплащането на издръжка по отношение на всяко едно от децата му да е отделно
престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал.1 НК, като вместо това
квалифицира двете деяния като част от едно единно продължавано престъпление.
По наказанието:
Съдът намира, че тъй като до постановяване на присъдата, задължението в
размер на 2170 лв. е изпълнено изцяло, а освен това не са настъпили други
вредни последици за пострадалите, следва да бъде приложена поощрителната
разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК, като подсъдимият П. не следва да се наказва.
За липсата на вредни последици като отрицателен факт съдът заключава от липсата
на доказателства в обратна посока.
По делото не са направени разноски
и няма приложени веществени доказателства.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.