№ 1166
гр. Пазарджик, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220101589 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД вр. чл.228, ал.1 ЗЕС и чл.342, ал.1 ТЗ за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение в размера на 172,81лв., от които
130,96 – абонаментна такса по договор за мобилни услуги и 41,85лв. -
лизингови вноски по договори за лизинг, ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 17.12.2020г. до плащането.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6,
твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с
ответника С.. Я.. И.. с ЕГН ********** от с.П., ул. „*** №*, произтичащо от
договор за мобилни услуги, сключен на 13.03.2018г., изменен с допълнително
споразумение от 14.08.2018г., със срок на действие 24 месеца /до
14.08.2020г./, по който е предоставил на ответникът мобилни услуги
посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „Тотал
30,99лв. с допълнителни 6000МВ“.
Ищецът твърди още, че е изправна страна и по второ валидно
1
облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за лизинг,
сключен на 14.08.2018г., по който е предоставил на ответника ползването на
мобилно устройство марка „Huawei Y5 2018 Dual Blue“ срещу заплащане на
лизингова цена в размер на 119.17лв., платима както следва: една
първоначална вноска в размер на 55лв. и 23 месечни лизингови вноски по
2.79лв. с последователни падежи между 14.09.2018г. и 14.07.2020г.
Поддържа, че за да придобие лизинговата вещ след края на лизинга,
лизингополучателят трябва да сключи с лизингодателя последващ договор
срещу заплащане на допълнителната цена от 2.79лв. В противен случай той е
длъжен да върне лизинговата вещ на лизингодателя или да заплати неустойка
по чл.1, ал.3 от договора, която е в размер на 2.79лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на предоставените
мобилни услуги за периода 15.12.2018г. – 14.03.2019г. в общ размер на
130.96лв., която е отразена в следните издадени от него фактури: фактура
№**********/15.01.2019г. със срок на плащане 30.01.2019г., фактура
№**********/15.02.2019г. със срок на плащане 02.03.2019г., фактура
№**********/15.03.2019г. със срок на плащане 30.03.2019г. и крайна фактура
№**********/15.05.2019г. със срок на плащане 30.05.2019г. Поддържа, че
поради неизпълнението договорът за мобилни услуги е прекратен
едностранно от оператора на 09.05.2019г. Прекратяването се претендира на
основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния
оператор - поради незаплащане в срок на цената за услугите от страна на
ответника. От момента на прекратяването се претендира предсрочна
изискуемост на непадежиралите 15 броя лизингови вноски по договора за
лизинг на обща стойност 41.85лв., на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг, съгласно който месечните лизингови вноски
и другите плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за мобилни услуги.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3588/2020г. на РС – гр.Пазарджик, която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да
установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
2
Ответникът С.. Я.. И.. е редовно уведомен за инициираното съдебно
производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез
призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на
исковата молба по реда на чл.131 ГПК, не се е явил в съда и не е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите
си за него.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 255лв., от които 75лв. внесена държавна такса за
производството и 180лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 205лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът С.. Я.. И.. с ЕГН ********** от с.П., ул. „*** №*, дължи на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр.София, ж.к.
„Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, сумата от 130.96лв. –
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги за периода 15.12.2018г. –
14.03.2019г. по договор за мобилни услуги, сключен на 13.03.2018г., както и
сумата от 41.85лв. – лизингови вноски по договори за лизинг от 14.08.2018г.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410
3
ГПК в съда на 17.12.2020г., до плащането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №1748/21.12.2020г. по ч.гр.д.
№3588/2020г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника С.. Я.. И.. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
"Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, сумата 255лв. - съдебни разноски
по делото и сумата 205лв. - съдебни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №3588/2020г. на РС-Пазарджик
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да
поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на
основанията, посочени в чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4