Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Нова Загора, 03.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
гр. дело № 1405 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р. чрез пълномощник
адв. Н.К. *** против С.Г.К., с ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото
дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора,
обл. Сливен, на ул.„Хан Аспарух” № 59,
който имот бил свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за
процесния период бил ответника по настоящия иск С.Г.К. с абонатен № 52812.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида
от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се
фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по
отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това същият
изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за
съответния период.
Поддържа се, че в конкретния случай
ответникът не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода,
за периода от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г. Сочат се съответните разпоредби от
общите условия, които регламентират плащането на ВиК услугите, както и
предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. На
тия съображения ищеца претендира както главница, така и мораторна лихва, в
размер законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една
дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за
изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по
чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.дело 343/2019 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора. Съдът е
издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по
настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна
вода за периода 01.06.2017 г. до
16.12.2018 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото е
постъпило възражение / наличието на хипотезата по чл.47, ал.5 вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК/, поради което за ищцото дружество бил налице интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
За периода от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г.
ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало
открита партида на името на ответника и за последния съответно било възникнало
задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника
дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен”ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница
– 365.32 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г., мораторна лихва върху главницата
– 28.74 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г. или общо сумата от 394.06 лв.
Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00 лв.
Ищецът е претендирал и разноските в
настоящото производство.
Тъй като препис от исковата молба и
приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответника С.Г.К.,
с ЕГН ********** особен представител, а именно определения за целта от АК - Сливен
- адв. Н.П.Д..
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. П., според
която искът е недопустим и няма доказателства за процесуалната легитимация на
ответника. Според нея в тази връзка липсвали доказателства за идентификация на
имота и качеството на ползвателя /собственик, наемател и др./ живее ли в него,
ако е собственик, колко човека живеят и има ли съсобственици или СИО.
Относно исковата претенция за задължението
на ответника, посочва, че видно от представените писмени доказателства, е
възразила за размера на задължението при евентуална солидарна отговорност на
ползватели на услугите по водоснабдяване и канализация в имота и начина на
отчитане и начисляване на услугата.
В откритото съдебно заседание проведено на
03.06.2020 г. е представено писмено становище от адв. К., с което същият моли
да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поради ангажимент по друго дело.
Заявил е, че поддържат исковата молба и моли да му бъде предоставена възможност
да представи на следващо съдебно заседание преписи от карнети по партидата на
ответницата, както и да бъде разпитан един свидетел – инкасатора на района.
Адв.П. в с.з.поддържа отговора си и
заявява,че не са се събрали доказателства подкрепящи тезата на ищцовото
дружество.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземането си в
настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Фактура № **********/22.04.2019
г.; Платежни нареждания; Фактури № 8018684/30.06.2017 г., № 8073177/31.07.2017
г., № 8127924/31.08.2017 г., № 8182858/30.09.2017 г., № 8237872/31.10.2017
г., № 8292536/30.11.2017 г., № 8346736/31.12.2017
г., № 8400655/31.01.2018 г., № 8454409/28.02.2018 г., № 8507763/31.03.2018 г.,
№ 8560737/30.04.2018 г., № 8614769/31.05.2018 г., № 8668625/29.06.2018 г., № 8722583/31.07.2018
г., № 8776816/31.08.2018 г., № 8831308/30.09.2018 г., № 8885537/31.10.2018 г.,
№ 8939817/30.11.2018 г., № 8994018/16.12.2018 г.; 2 броя карнети за Учас.№ 356,
Клиент № 52812;
Видно от материалите по делото ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
С.Г.К., с ЕГН ********** с постоянен адрес ***. Съдът е уважил претенцията и е
издал заповед № 223/22.03.2019г. общо за сумата от 394.06 лв., от която 365.32
лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г., мораторна лихва върху
главницата – 28.74 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.03.2019 г. до изплащане на вземането.
Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.00 лв.
Вземането произтича от неизпълнение на
парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен”
ООД, сключен при общи условия, за издадени фактури за период от 30.06.2017 г.
до 16.12.2018 г. на адрес: гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Хан Аспарух” № 59,
Аб. № 52812.
Заповед № 223/22.03.2019 г. е била връчена
на длъжника С.Г.К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №
1612/13.06.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна
такса в размер на 25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения
срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок,
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Сливен
искова молба срещу С.Г.К. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Образуваното дело е изпратено по
подсъдност на Районен съд - Нова Загора.
По делото е разпитана св. К.А.М.,
която категорично установи, че имота се обитава и от известно време – почти две
години, не може да достъпи водомера, тъй като г-жа К. запечатала шахтата му с
монтажна пяна. Свидетелства, че ответницата в настоящото производство и казвала
да пише толкова, колкото самата тя и каже. Св. Манова посочва, че я е
предупредила, че от този месец трябва да й осигури достъп. Сочи, че подписите в
карнетите са нейни, имота се обитава, и
предполага, че е било през месец декември 2018 година, запечатването на
шахтата, тъй като е трябвало да се зазими водомера и собствениците на имота
решили, че така с монтажна пяна е много лесно. Твърди, че все още няма достъп
до него и че К. й е казала, че зет й се прибрал и вече щели да оправят шахтата.
Посочва, че не й осигуряват достъп до нея. Свидетелства, че е инкасатор на този
район, в който се намира процесния имот от месец май 2016 г. и К. й казвала,
когато мине покрай нея да пише 7-8 кубика, а понякога и 5, колкото последната
сама желаела да посочи. Категорична е, че тя й се разписва, без да й дава
достъп и да бъде достоверно. Надява се да направи изравняване, когато й бъде
предоставен достъп.
Съдът откри процедура по
оспорване на карнета на партидата на ответницата.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която не е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск в тежест на ищцовото
дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в
това число за наличие на взаимоотношения между него и ответника за процесния
обект, наличие на облигационна връзка, размера на дължимите от ответника суми
за заплащане на консумираната питейна вода за процсения период.
В тежест на ответната страна бе да докаже
изплатила ли е задължението си изцяло или частично за посочения период и оспореното
в последното съдебно заседание.
Събраха се достатъчно доказателства, от
които да е видно, че процесния имот е
собственост на ответницата/справка за постоянен и настоящ адрес,съвпадащ с този
на процесния имот и карнети/, поради което съдът счита, че между страните не е
спорно, че на името на ответника има открита партида за процесния имот. Не е спорно
обстоятелството, че в процесния недвижим
имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Хан Аспарух” № 59,
ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги /
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия
период от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г.
За исковия период ищцовото дружество е издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
Видно от завереното копие на
карнета Аб.№ 52812 за процесния имот и с титуляр ответницата, е бил отчитан от
инкасатор на ищцовото дружество и срещу записаните и отчетени показания на
водомера през процесният период има положени подписи.
Съдът намира твърденията на
особения представител адв. П., а именно, че не е налице валидна облигационна
връзка между ищцовото дружество и ответницата, както и че последната не е
собственик на процесния имот, потребител или абонат на ВиК дружеството, поради
което не дължи исковите суми за неоснователни, тъй като във „Водоснабдяване и Канализация
- Сливен” ООД, има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова
Загора, обл. Сливен, ул.„Хан Аспарух” № 59, с титуляр ответницата С.Г.К., като
този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно са се
извършвали доставки на питейна вода. От приложената по ч.гр.д. № 343/2019 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора справка е видно, че постоянния и настоящия
адрес на лицето С.Г.К. с ЕГН ********** са същите, както и този на процесния
имот и този в представеното от ищеца заверено копие на карнета. Представеното
копие от карнета доказва качеството на потребител на ответника, като от него е
видно, че водомера на жилището е с № 00479 с държ. знак и пломба на ВиК №
0321539, а също така има положени подписи от потребителите на ВиК услуги, от
което следва и че са запознати с консумираното от тях като потребители
количество и дължимостта му на ВиК оператора.
Относно оспорената автентичност и
съдържание на представените писмени доказателства от особения представител,
съдът счита че е ноторно известно, че те се основават на отчетените от
инкасатора показания по карнет, явяващ се първичен документ, въз основата на
които се фактурират изразходените от потребителите количества вода. В
представеното копие от карнета е видно, че има положени подписи от
потребителите на ВиК услуги, от което следва и че са запознати с консумираното
от тях като потребители количество и дължимостта му на ВиК оператора. В
откритата от съда процедура по оспорването на карнета по партидата на
ответницата, особения й представител не представи доказателства с които да
установи, че положените подписи не са на ответницата.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.
Тези обстоятелства безспорно
се установиха в хода на съдебното следствие.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че вземането на ищцовото дружество в общ размер – 394.06
лева, от които 365.32 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 28.74 лв., натрупана към дата 04.02.2019
г. е дължимо от ответницата.
С оглед
уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер
на 26.00 лв., както и направените по настоящото производство разноски в размер
на 735.00 лв., от които: 75.00 лв.- държавна такса, 300.00 лв. – депозит за
особен представител и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА С.Г.К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 представлявано от управителя С.Р. срещу него за сумата: 394.06 лв./триста
деветдесет и четири лева и шест стотинки/, от които: 365.32 лв. /триста
шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ – главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2017 г.
до 16.12.2018 г. в имот находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Хан
Аспарух” № 59, 28.74 лв. / двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/
– мораторна лихва натрупана към дата 04.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 19.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА С.Г.К., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата 26.00 лв. /двадесет
и шест лева/, представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 343/2019г. по
описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА С.Г.К., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата 735.00 лв. /седемстотин
тридесет и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: