№ 109
гр. Велико Търново, 21.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500075 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 1 и чл. 278
от ГПК.
С Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021 година на Окръжен
съд Русе е прекратено производството по предявения от „Плавекс“ ООД против „Юробанк
България“ АД отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право на
банката поради недопустимост.
Със същото определение е оставено без движение производството по делото и е
указано на ищците да отстранят допуснати нередовности: да конституират като ответници
длъжниците – търговски дружества-кредитополучатели; да представят пълномощни на
адвокат П.И. за представителство на Д.П. и Л.П. или последните да подпишат лично
исковата молба; да довнесат държавна такса.
Постъпила е частна жалба от адвокат П.И. – пълномощник на „Плавекс“ ООД, К.
П. П., Д. П. П., Л. П. П., против Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021
година на Окръжен съд Русе в частта, с която е прекратено производството по делото. В
частната жалба се излага, че в обжалваната част определението е неправилно. Предявен е
отрицателен установителен иск от ипотекарни длъжници във връзка с изпълнително дело №
20208320400457 по описа на частен съдебен изпълнител И. Х., по което принудителното
изпълнение е насочено срещу недвижим имот. Това изпълнително действие е предприето
след изтичане на повече от пет години от последното валидно изпълнително действие по
първоначално образуваното изпълнително дело № 1649/2009 година на частен съдебен
изпълнител И. Х.. Ищците са ипотекарни длъжници и имат възможност да предявят иск за
1
установяване погасяването по давност на възможността на кредитора да иска изпълнение по
принудителен ред поради настъпила перемпция. Възражение от страна на основния длъжник
не е правено. Предявеният иск се основава на чл. 151 от Закона за задълженията и
договорите, предоставящ възможност на ипотекарния длъжник да противопостави на
ипотекарния кредитор всички възражения (правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи), с които разполага главният длъжник. Ипотекарният длъжник предявява
на практика от свое име чужди права пред съда по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК – въвежда
в предмета на спора съществуването, респ. несъществуването на основното материално
правоотношение между ипотекарния кредитор и главния длъжник. Започнатото от
ипотекарния длъжник исково производство е недопустимо да се развие без участието в него
на задължителния необходим другар на ищеца – главният длъжник, за което съдът следи
служебно. Цитират се мотиви от Решение № 60143/28.07.2021 година по гр. д. № 3830/2020
година на Върховен касационен съд на Република България.
Направено е искане да се отмени Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д.
№ 805/2021 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част и делото да се върне на
първостепенния съд за разглеждане с конституиране на „Плавекс“ ЕООД като необходим
другар на ищците.
Не е депозиран отговор на частната жалба от „Юробанк България“ АД.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на процесуалния
представител на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено
следното:
Частната жалба, депозирана от адвокат П.И. – пълномощник на К. П. П., Д. П. П.,
Л. П. П., е процесуално недопустима. С Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. №
805/2021 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част е прекратено производството
единствено по предявения от „Плавекс“ ООД против „Юробанк България“ АД отрицателен
установителен иск за несъществуване на ипотечното право на банката поради
недопустимост. Следователно К. П. П., Д. П. П., Л. П. П. не са легитимирани да обжалват
Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021 година на Окръжен съд Русе в
посочената част.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че частната жалба на К. П. П.,
Д. П. П., Л. П. П., представлявани от адвокат П.И., против Определение № 34/10.01.2022
година по гр. д. № 805/2021 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е прекратено
производството по предявения от „Плавекс“ ООД против „Юробанк България“ АД
отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право на банката поради
недопустимост, следва да се остави без разглеждане, а производството по в. ч. гр. д. №
75/2022 година на Апелативен съд Велико Търново в тази част – да се прекрати.
2
Частната жалба на „Плавекс“ ООД, представлявано от адвокат П.И., е допустима
– подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от
обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 805/2021 година по описа на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от адвокат П.И. – пълномощник на К. П. П., Д. П. П., Л.
П. П., „Плавекс“ ООД, при условията на субективно съединяване искове против „Юробанк
България“ АД. В исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия-плюс“ № BL 2036/13.07.2006 година „Юробанк България“ АД
предоставила на „Приста милк“ ЕООД и „Плавекс“ ООД кредит в размер на 85 000 евро.
Първите трима ищци са собственици на апартамент Д, находящ се в гр. Русе, ********** и
ипотекарни длъжници (Договор за ипотека от 13.07.2006 година, обективиран в нотариален
акт № 47, том 7, нотариално дело № 6417/2006 година на Служба по вписванията). Поради
неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит банката пристъпила към
принудително събиране на своето вземане. Образувано е изпълнително дело №
20098320401649 на частен съдебен изпълнител И. Х. въз основа на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 8.10.2009 година, издадени по ч. гр. д. № 10384/2009 година на
Районен съд Русе, по което е предприето принудително изпълнение чрез продажба на
ипотекирани имоти, в това число и на посочения по-горе. На 2.10.2019 година
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК. На гърба на
изпълнителния лист е отразено, че последното валидно изпълнително действие е извършено
на 11.02.2013 година. Взискателят „Юробанк България“ АД взел обратно изпълнителния
лист и образувал ново под № 20208320400457 на частен съдебен изпълнител И. Х.. По
последното била насрочена публична продан на описания недвижим имот за периода
25.01.2021 година – 25.02.2021 година. Към датата на образуване на изпълнително дело №
20208320400457 на частен съдебен изпълнител И. Х. е погасена по давност възможността на
взискателя по принудителен ред да събира вземането си по заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 10348/2009 година на Районен
съд Русе чрез извършване на публична продан на описания в исковата молба недвижим
имот. Развиват се съображения за изтекъл петгодишен давностен срок от последното
валидно извършено изпълнително действие. Цитира се Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 година по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на
Република България.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Юробанк България“ АД, че е погасена по давност
възможността да събира вземането по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от 8.10.2009 година, издадени по ч. гр. д. № 10384/2009 година на Районен съд Русе, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 20208320400457 на частен съдебен
изпълнител И. Х., чрез извършване на публична продан на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.7.357.7.22, с адрес на имота: гр. Русе, ЖК „Изток“, *************.
С Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021 година на Окръжен
3
съд Русе е прекратено производството по предявения от „Плавекс“ ООД против „Юробанк
България“ АД отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право на
банката поради недопустимост. Със същото определение е оставено без движение
производството по делото и е указано на ищците да отстранят допуснати нередовности: да
конституират като ответници длъжниците – търговски дружества-кредитополучатели; да
представят пълномощни на адвокат П.И. за представителство на Д.П. и Л.П. или последните
да подпишат лично исковата молба; да довнесат държавна такса. Първостепенният съд е
приел, че първите трима ищци имат процесуално право на иск за установяване
несъществуване на ипотечното право на банката-взискател; търговското дружество като
длъжник по изпълнението има самостоятелно право на искова защита срещу кредитора,
което може да се осъществи в отделно производство; в случая е предявен иск по чл. 439 от
ГПК, по който ответници са страните по изпълнението: банката-взискател и длъжниците-
кредитополучатели, които са задължителни другари в процеса и имат съвместна
процесуална легитимация.
Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021 година на Окръжен
съд Русе е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК). В изпълнителното производство „Плавекс“ ООД е
длъжник, а К. П. П., Д. П. П., Л. П. П. – ипотекарни длъжници. Отрицателният
установителен иск за несъществуване на ипотечното право може да се основава както на
твърдения, с които се отрича самото ипотечно право (предвид неговата относителна
самостоятелност), така и на такива, оспорващи съществуването на обезпеченото вземане. В
хипотезата, при която ипотеката обезпечава чуждо задължение, собственикът на
ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които
разполага длъжникът (чл. 151 от Закона за задълженията и договорите). Допустимо е
предмет на отрицателния установителен иск да е единствено основното материално
правоотношение между ипотекарния кредитор и главния длъжник. Длъжникът по
обезпеченото вземане и ипотекарният длъжник имат правен интерес да установят
несъществуването на вземането, предмет на образуваното изпълнително производство. Няма
пречка отрицателните установителни искове да се предявят едновременно от длъжника и
ипотекарния длъжник, при което е невъзможно длъжникът по оспореното вземане да се
конституира и като ответник с оглед избраното от него процесуално качество. Длъжникът
следва да се конституира като ответник по предявения отрицателен установителен иск при
оспорване на вземането само от ипотекарния длъжник (в този смисъл Решение №
88/8.01.2020 година по т. д. № 2056/2018 година, I т. о. на Върховен касационен съд на
Република България).
В случая длъжникът и ипотекарните длъжници са предявили при условията на
субективно съединяване отрицателни установителни искове против „Юробанк България“
4
АД, основани на твърдения за погасяване на главното вземане по давност, съответно и на
ипотечното право. Длъжникът „Плавекс“ ООД има правен интерес да установи
несъществуването на вземането, предмет на образуваното изпълнително производство,
инициирал е исковото производство заедно с ипотекарните длъжници, поради което не може
да бъде конституиран като ответник. Правният интерес на длъжника произтича от
задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно
проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при
установяване несъществуването на спорното вземане. Същият интерес има и ипотекарният
длъжник – ипотекарният кредитор би могъл да се снабди със заповед за незабавно
изпълнение въз основа на ипотечния акт по чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите, а собственикът на имота, който не е длъжник, може да противопостави на
кредитора всички възражения на длъжника по главното правоотношение (чл. 151 от Закона
за задълженията и договорите).
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявеният от „Плавекс“
ООД против „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск е допустим.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния
съд. Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021 година на Окръжен съд Русе
в частта, с която е прекратено производството по предявения от „Плавекс“ ООД против
„Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното
право на банката поради недопустимост, е неправилно, следва да се отмени и делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. П. П., Д. П. П., Л. П. П.,
представлявани от адвокат П.И., против Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. №
805/2021 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е прекратено производството по
предявения от „Плавекс“ ООД против „Юробанк България“ АД отрицателен установителен
иск за несъществуване на ипотечното право на банката като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 75/2022 година на Апелативен
съд Велико Търново в посочената част.
ОТМЕНЯ Определение № 34/10.01.2022 година по гр. д. № 805/2021 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА , с която е прекратено производството по предявения от
„Плавекс“ ООД против „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск за
несъществуване на ипотечното право на банката поради недопустимост.
Връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане частната
5
жалба, може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6