Определение по дело №74755/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4529
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20211110174755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4529
гр. /.../, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110174755 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
117633/31.12.2021 г., предявена от П. ЦВ. П., с ЕГН: ********** и М. ЦВ.
ВЛ., ЕГН **********, чрез адв. Т.П., със съдебен адрес: гр. /.../, ул. „/.../“ №
99, ет. 13, офис 3 против „/..../“ АД, регистрирано в търговски регистър на
Парижкия търговски съд, с номер на вписване В *********, действащо на
територията на Република България, чрез „/..../, клон България" КЧТ, ЕИК /.../
и „/.../“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под
№ 732 028 154, действащо на територията на Република България, чрез „/.../,
клон България“ КЧТ, ЕИК /.../.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали
общ отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Следва да бъдат дадени указания на ищците, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис
за насрещните страни, да заявят изрично, дали претендират осъждането на
ответниците да заплатят солидарно или разделно в полза на „/..../“, клон
България – КЧТ /в качеството на кредитор на наследодателя на ищците – В.
М. Т./ застрахователно обезщетение по сключени от В. М. Т. в полза „/..../“,
клон България – КЧТ застраховки, като в случай, че претендират солидарното
осъждане на ответниците, да изложат твърдения за факти и обстоятелства, от
които считат, че произтича солидарната отговорност на ответните дружества.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът е направил искане, на основание чл. 192 ГПК, да бъде
задължено трето-неучастващо в производството лице – РЗОК – /.../, да
представи справка за това какви лечения и манипулации са извършвани на
лицето В. М. Т. с ЕГН: ********** в периода 2015 г.-2021 г., което е
допустимо, относимо му е към предмета на делото и е необходимо за
правилното му решаване, поради което и следва да бъде уважено.
Съдът следва да конституира служебно като страна в производството
/ищец/ „/..../“, клон България – КЧТ, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, ж. к. „/.../“ 4, ул. „/.../ /.../“ № 1, сграда 14.
Следва да бъдат дадени указания на ищеца „/..../“, клон България –
1
КЧТ, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на
процесната сума.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците П. ЦВ. П., с ЕГН: ********** и М. ЦВ. ВЛ., ЕГН
**********, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с писмена молба, с препис за насрещните страни, да заявят
изрично, дали претендират осъждането на ответниците да заплатят солидарно
или разделно в полза на „/..../“, клон България – КЧТ /в качеството на
кредитор на наследодателя на ищците – В. М. Т./ застрахователно
обезщетение по сключени от В. М. Т. в полза „/..../“, клон България – КЧТ
застраховки, като в случай, че претендират солидарното осъждане на
ответниците, да изложат твърдения за факти и обстоятелства, от които считат,
че произтича солидарната отговорност на ответните дружества.
I. КОНСТИТУИРА служебно като страна в производството /ищец/
„/..../“, клон България – КЧТ, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ж. к. „/.../“ 4, ул. „/.../ /.../“ № 1, сграда 14.
УКАЗВА на ищеца „/..../“, клон България – КЧТ, в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение, да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане на процесната сума.
ПРЕДУПРЕЖДАВА конституираното като ищец в производството
лице „/..../“, клон България – КЧТ, че при неизпълнение на указанията в
предоставения срок, съдът ще наложи глоба, за неизпълнение на
разпорежданията му, на представителите на дружеството, а именно Д. Т. Д. и
Ж. М. С..
ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.04.2022 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІIІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В. М. Т., ЕГН
**********, която в гр. /.../ сключила с „/..../“, клон България – КЧТ два
договора за кредит, както следва: на 10.06.2019 г. договор за потребителски
кредит CARU-17029789 и на 15.07.2020 г. договор за потребителски кредит
PLUS-17936966.
Поддържа се, че между ответниците и „/..../“, клон България – КЧТ бил
сключен групов договор за застраховка „Защита на плащанията“ по реда на
чл. 382 КЗ. Като кредитополучател по двата договора за кредит
наследодателката В. Т. се съгласила със сключения застрахователен договор в
полза на кредитора, съгласно Сертификат № CARU – 17029789, Сертификат
№ CARD – 17029789 и Сертификат № PLUS – 17936966, като по силата на
сключените застраховки ответниците се съгласили да поемат риска за
погасяване на кредита при смърт на кредитополучателя. Сочи се, че
наследодателката на ищците В. М. Т., в качеството си на застраховащ, е
заплащала застрахователните премии в цялост и в срок. Твърди се, че на
16.07.2021 г. В. М. Т. починала, което представлявало застрахователно
събитие, според сключените застрахователни договори и ответниците били
длъжни да заплатят на ползващото се от застраховката лице /в случая -
кредитора „/..../“, клон България – КЧТ/ застрахователно обезщетение,
2
съобразно условията по застраховката. Ищците поддържат, че за настъпилата
смърт са уведомили застрахователите-ответници с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, представляващо оставащите вноски по кредита,
във връзка с което била образувана щета № 71713/14. С писмо изх. №
6905/16.08.2021 г. ищците били уведомени от ответните дружества, че се
отказва изплащането на застрахователно обезщетение по процесните
договори за застраховка, поради липса на основание за изплащане на такова.
Ищците заявяват, че са изискали справки от кредитодателя за актуалния
размер на дълга по двата договора за кредит, във връзка с което им били
издадени извлечения, съгласно които към 25.08.2021 г. нямало просрочени
вноски. По договор за потребителски кредит CARU-17029789 от 10.06.2019 г.
оставали да бъдат платени 2278, 95 лв., а по договор за потребителски кредит
PLUS-17936966 от 15.07.2020 г. – 2171, 28 лв. Поддържа се, че „/..../“, клон
България – КЧТ не предприема необходимите действия за реализация на
вземането по застрахователните договори, с което да бъде удовлетворен
остатъкът от паричното задължение по договорите за кредит за текущо
потребление. В тази връзка се сочи, че ищците се явяват кредитори на банката
и за тях е налице правен интерес от упражняване имуществените права на
банката спрямо застрахователите, по реда на чл. 134 ЗЗД.
Предвид гореизложеното се моли съдът да се произнесе с решение, с
което да осъди ответниците „/..../“ АД, регистрирано в търговски регистър на
Парижкия търговски съд, с номер на вписване В *********, действащо на
територията на Република България, чрез „/..../, клон България" КЧТ, ЕИК /.../
и „/.../“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под
№ 732 028 154, действащо на територията на Република България, чрез „/.../,
клон България“ КЧТ, ЕИК /.../ да заплатят на „/..../“, клон България – КЧТ,
ЕИК: /..../ суми, както следва: 1/ сумата от 2278, 95 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 71713/14 и формирана от сбора на
оставащите вноски по договор за потребителски кредит CARU-17029789 от
10.06.2019 г., сключен между„/..../“, клон България – КЧТ, ЕИК: /..../ и В. М.
Т., ЕГН ********** и 2/ сумата от 2171, 28 лв. , представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 71713/14 и формирана от сбора на
оставащите вноски по договор за потребителски кредит PLUS-17936966 от
15.07.2020 г., сключен между „/..../“, клон България – КЧТ, ЕИК: /..../ и В. М.
Т., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горепосочените суми,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /31.12.2021 г./ до
окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали
общ отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на
предявените искове. Признават факта, че между тях и „/..../“, клон България –
КЧТ е сключен групов договор за застраховка „Защита на плащанията“,
съгласно който наследодателят на ищците В. М. Т., в качеството си на
кредитополучател, е била включена в покритието на застраховката. Твърдят
обаче, че процесното застрахователно събитие представлява изключен риск,
според условията на застрахователния договор, поради което е постановен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че съгласно
общите условия по процесния договор за застраховка рискът „смърт“ се
покривал само ако е следствие от злополука, но не и от заболяване, както
според ответниците било в процесния случай. Ответниците сочат, че към
момента на смъртта си В. М. Т. е била на 66 години, като е страдала от остра
сърдечна и съдова недостатъчност, хипертонична болест 2-ра степен и други
хронични заболявания, които са оказвали във времето негативно влияние
върху здравословното й състояние. Считат, че смъртта на наследодателя на
ищците е настъпила като следствие от нейно предходно заболяване, макар
към момента на включването й в покритието на застраховките да е
3
декларирала, че не страда от никакви хронични заболявания.
Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Правят възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 382,
ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно: че ищците са наследници на В. М. Т., ЕГН
**********, починала на 16.07.2021 г.; че между В. М. Т. и „/..../“, клон
България – КЧТ са били сключени договор за потребителски кредит CARU-
17029789 от 10.06.2019 г. и договор за потребителски кредит PLUS-17936966
от 15.07.2020 г.; че между „/..../“, клон България – КЧТ – застраховащ и
ползващо се лице, и ответните дружества – застрахователи, е бил сключен
договор за застраховка в полза на кредитора за обезпечение на вземанията му
по реда на чл. 382 КЗ, с който В. М. Т. – застрахован, се е съгласила писмено,
съгласно Сертификат № CARU – 17029789 и Сертификат № PLUS-17936966;
че по време на действието на договора за застраховка в полза на кредитор е
настъпило застрахователно събитие – смърт на длъжника В. Т.-застраховано
лице; че от страна на ищците е заявена претенция пред ответниците за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката под формата
на оставащите вноски по договор за потребителски кредит CARU-17029789
от 10.06.2019 г. и договор за потребителски кредит PLUS-17936966 от
15.07.2020 г. в размери съответно от 2278,95 лв. и 2171,28 лв., като е
постановен отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователите.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По предявения иск в тежест на ищците е да установят наличието на
валидно правоотношение по застрахователен договор, Сертификат № CARU –
17029789 и Сертификат № PLUS-17936966 на застрахователна програма
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от „/..../“, клон България – КЧТ и допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International,
сключени между наследодателя на ищците В. М. Т., ЕГН ********** и
ответниците „/..../“ АД, регистрирано в търговски регистър на Парижкия
търговски съд, с номер на вписване В *********, действащо на територията
на Република България, чрез „/..../, клон България" КЧТ, ЕИК /.../ и „/.../“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд, Република Франция под № 732 028
154, действащо на територията на Република България, чрез „/.../, клон
България“ КЧТ, ЕИК /.../, както и настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск.
При провеждане на пълно и главно доказване на горните обстоятелства
4
от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираното застрахователно обезщетение, алтернативно да докаже
възраженията си, включително твърдените в исковата молба основания за
постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и с отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, трето-неучастващо в
производството лице – РЗОК – /.../, в едноседмичен срок от съобщението, да
представи справка за това какви лечения и манипулации са извършвани на
лицето В. М. Т. с ЕГН: ********** в периода 2015 г.-2021 г.
V. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. /.../, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
5
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищците /включително „/..../“,
клон България – КЧТ/ да се изпрати и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6