№ 23
гр. Пирдоп, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20221860100161 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.
Образувано е по искова молба от искова молба от Б. П. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. ************, чрез адв. А. Г. и адв. К.С.-Д.-членове на САК, с адрес на
упражняване на дейността в гр. **************, адрес за съдебна кореспонденция и
призоваване: гр. ************** срещу Е. В. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
**************. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника Е. В. Л. живеели на
семейни начала, без да имат сключен граждански брак. Твърди, че от тяхната връзка имат
родено ненавършило пълнолетие дете – М.Е.Л. с ЕГН **********, родено на **********
година, като детето е припознато от ответника, видно от приложеното заверено копие от
Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа Акт за раждане № 0105 от
дата ********** година на Община Е.. Ищцата твърди в исковата молба, че от началото на
тяхната връзка заживяли в къща, собственост на ответника, находяща се в гр.
**************, заедно с нейната по-голяма дъщеря - С.В.Л., родена на **/**/**** година,
като с нейния баща са разведени. Ищцата твърди в исковата молба, че отношенията между
тях се променили и се появили първите проблеми в съвместния им живот още по време на
нейната бременност. Тъй като живеели в дома на ответника, тя трябвало да се съобразява
изцяло с неговите условия и изисквА.я. Е. работел като международен шофьор, повечето
време бил на път, а когато се връщал след командировка, той предпочитал да прекарва
повечето свободно време с неговата майка, а вечер системно употребявал алкохол, като под
негово въздействие започнал да проявява физическа и вербална агресия спрямо нея. След
последния случай, когато я ударил и направил опит да я удуши, свидетел на това станала
нейната по-голяма дъщеря, тогава подала сигнал на 112, тъй като много се уплашила, както
за своя живот, така и за живота на децата й. Ищцата твърди в исковата молба, че именно
неговата агресия я принудила в началото на месец декември да напусне жилището, в което
живеели, като тя и децата се преместили да живеят в нейна собствена къща, находяща се в
гр.Е., ул. „**********“ №*, където живеят и понастоящем. Счита, че никой не е длъжен да
търпи физическа, вербална или каквато и да била агресия, и че всеки човек, в това число и
тя, иска да живее достойно, да бъде уважаван като личност, да бъде зачитана неговата
физическа неприкосновенност, да бъде уважаван като човек и личност. Напуснала
жилището, в което живеели съвместно, не само за да защити себе си, но и да осигури
нормално и пълноценно детство за децата си, за да могат те да живеят в среда без агресия и
1
на място, където хората се уважават и почитат. Ищцата твърди в исковата молба, че след
тяхната раздяла направила опит с ответника да проведе разговор, в който му предложила да
определят режим на виждане между него и тяхната дъщеря, но той категорично отказал,
като й заявил, че той ще определя кога и колко време ще прекарва с детето, а тя винаги
трябва да се съобразява с него, като няма право да отказва, независимо по кое време той
пожелае да вземе М.. Опитала се да му обясни, че това не е възможно, тъй като детето
трябва да има ясно регламентиран режим на виждане и с двамата родители, но той не се
съгласил с това. Ищцата твърди в исковата молба, че към настоящия момент нямат
постигнато съгласие за режим на виждане от страна на ответника, което определя и правния
интерес да заведе настоящата искова молба.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични
отношения между ответника Е. В. Л., ЕГН ********** и тяхното ненавършило пълнолетие
дете М.Е.Л., ЕГН **********, родено на ********** година, като също така да бъде и
определен размера на месечната издръжка, необходима за нуждите на детето, която следва
да заплаща ответника и упражняването на родителските права по отношение на детето.
Ищцата моли съда, с постановеното съдебно решение, да определи режим на лични
отношения между ответника и тяхното ненавършило пълнолетие дете М.Е.Л., ЕГН
**********, родено на ********** година, като нейно желА.е е те да се извършват всяка
втора и четвърта събота и неделя на месеца, считано от 09.00 ч. до 17.00 ч., без преспиване,
тъй като детето е само на две години, има нужда от майка си, ответникът отсъства служебно
през по-голямата част от месеца, агресивен е, ситемно злоупотребява с алкохола /докато
живеели заедно той употребявал всяка вечер повече от 200 мл. концентрат/, и най- вероятно
ако детето бъде вземано от него с преспиване, то в тези дни ще бъде гледано основно от
майката на ответника.
Ищцата твърди в исковата молба, че възприема себе си като добър и отговорен
родител, поради което желае да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по
отношение на тяхното ненавършило пълнолетие дете-М.Е.Л., ЕГН **********, родено на
********** година, което ще продължи да отглежда в своето собствено жилище, което
разполага с всички необходими сА.таро- битови и комунални удобства за неговото
отглеждане и възпитА.е.
Ищцата твърди в исковата молба, че работи повече от девет години в МБАЛ
„**********“ ЕООД- гр. Е. на длъжност „************“, има постоянни доходи, сериозна
работа, висше образовА.е, възприемана е за сериозен и работлив човек, уважаван
професионалист.
Ищцата моли съда да определи размера на месечната издръжка, която след
постановяване на съдебното решение ответника ще следва да заплаща на тяхното
ненавършило пълнолетие дете- М.Е.Л., ЕГН **********, родено на ********** година, като
съобразно доходите, които получава той и нуждите на тяхното дете счита, че издръжка в
размер на 300,00 /триста/ лева месечно, е справедлива и напълно отговаря на нуждите на
детето, считано от датата на завеждане на настоящия иск. Месечните суми желае да бъдат
превеждА. по банков път по сметка, която допълнително ще представи в съдебното заседА.е.
В дадения от съда срок ответникът е дал писмен отговор, представил е писмени
доказателства и е предявил насрещна искова молба със същото правно основА.е, по която в
дадения срок е постъпил отговор от ищеца по първоначалния иск.В насрещната искова
молба ответникът по основния иск Е. В. Л. твърди, че с ищцата по гр.д. №
20221830100004/22 г. по описа на Етрополския районен съд и ответник по насрещния иск,
който предявява, от фактическото си съжителство имат родено малолетното дете-дъщеря им
М.Е.Л. с ЕГН **********.В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л.
твърди, че с майката не живеят заедно от м. декември на 2021 год., когато тя, заедно с детето
напуснала жилището, в което живеели.В насрещната искова молба ответникът по основния
иск Е. В. Л. твърди, че между тях стрА.те е налице спор при кого от двамата родители детето
да живее, кой от тях да упражнява родителските права, размерът на дължимата се за детето
месечна издръжка от другия родител, а така също режимът на лични отношения на детето с
родителя, който не упражнява родителските права.В насрещната искова молба ответникът по
основния иск Е. В. Л. твърди, че по изложените в отговорът на исковата молба подробни
обстоятелства и факти, които поддържа и моли съда да приеме и в този насрещен иск, пред
2
него е налице правен интерес от предявяването му.В насрещната искова молба ответникът по
основния иск Е. В. Л. твърди, че майката, с поведението си, счита, че вреди на личността,
здравето и възпитА.ето на детето им. Намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от
него - бащата, тъй като при упражняването на родителските права, той бащата, с неговата
любов, внимА.е и грижи ще окаже положително влияние върху формирането на личността
му и върху емоционалното му израстване и съзряване като личност, ведно с възможността да
му предостави подходящи за нуждите и възрастта му социално - битови условия на живот.В
насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л. твърди, че мотивите му за
предявяване на насрещния иск се свеждат до впечатленията, които има за ответницата по
насрещния иск като майка. Счита, че майката не е пригоден родител да се грижи за
малолетното дете и не притежава нужния родителски капацитет за възпитА.ето му, предвид
нестабилното й поведение и проявите, които досега е демонстрирала през време на
съвместното им съжителство, което поведение рефлектирало върху детето. Ответницата,
макар изложените от нея в исковата молба добри данни за социалния й статус, образовА.е,
трудов стаж и личност не предоставя възможности за задоволяване на необходимите на
детето материални и духовни потребности.В насрещната искова молба ответникът по
основния иск Е. В. Л. твърди, че във времето на фактическото му съжителство с ищцата е
имал основА.я да се усъмни в стабилността на нейното нервно - емоционално и психично
здраве, което му дава основА.е да предполага, че същата не е достатъчно устойчива и не
притежава нужния родителски капацитет и потенциал за правилното отглеждане и
възпитА.е на детето.В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л.
твърди, че жилището и условията при които дъщеря им след раздялата с майката живее, не
са подходящи нито за възрастта й, нито за потребностите, които има. Детето е принудено да
съжителства с родителите на майката на първия жилищен етаж от еднофамилната къща,
който етаж разполага с две стаи - хол с кухненски бокс и една стая - общо за нея, двете деца
и родителите й. Вторият жилищен етаж, който всъщност е собственост на ищцата, а не както
тя твърди, че живее в собствена къща, е непригоден за живеене. Бащата на ответницата по
насрещния иск системно употребява алкохол и създава ежедневни конфликти в семейството
им. Твърди, че е присъствал често на скандали именно по повод на неговото пиянство, което
продължава и сега.В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л. твърди,
че детето му е принудено да стои и живее в една малка, неугледна стаичка, без каквото и да
било за възрастта му подходящо обзавеждане и условия и в присъствието на дядото по
майчина линия, който не изтрезнява. Твръди, че от трети лица му е известно, че майката на
работното си място е казвала, че не може да ходи на работа, защото няма кой да гледа
детето, особено когато е болно. Именно през тази седмица детето боледувало, но майката му
отказала той да се грижи за него, тъй като имал неблагоразумието, когато тя попитала дали
ще може да го гледа докато е болно, да каже, че ще може, ако дори е необходимо ще потърси
и помощта на баба му по бащина линия, но тя категорично отказала. Твърди, че се опасява,
че детето в момента е оставено на обгрижване в неподходяща за него среда и в присъствие
на хора, с които то не е свикнало, тъй като майката не може да отсъства от работа. Това
естествено е във вреда на детето, предпоставките за което е по преценка на ответницата,
която отказала да му го даде да го гледа поне докато е болно.В насрещната искова молба
ответникът по основния иск Е. В. Л. твърди, че той разполага с необходимите материални
възможности и подходящи социално - битови условия за гледане на детето. Жилището,
което има, е на два етажа, с обща застроена площ от 134 кв.метра, детето разполага със своя
собствена детска стая, светла, слънчева и обзаведена с всички необходими удобства за
него.В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л. твърди, че като
родител, притежава добри възпитателски качества, полагал е и продължава да полага грижи
и топло родителско отношение, дори не само към своето дете, но и към детето на
ответницата по насрещния иск, има желА.ето като родител да отгледа и възпита в добра и
хармонична среда детето си, към което е изключително привързан, и макар детето да е
момиченце, е готов да го отглежда и се грижи за него, още повече, че се ползва от помощта
на трети лица - разширения кръг на семейството му, като същевременно има добро
социално обкръжение, отлични жилищно-битови и други материални условия на живот,
които може да предостави на детето си.В насрещната искова молба ответникът по основния
иск Е. В. Л. твърди, че счита, предвид създадената силна емоционална връзка между него и
детето, че то следва да живее в дома, в който е живяло до преди един месец, тъй като всяка
3
една промяна, имайки предвид емоционалната незрялост и личностна недоизграденост на
детето, би могла да предизвика у него страх, несигурност, тревожност, и съответно по този
начин лесно да се фрустрира неговата личност.В насрещната искова молба ответникът по
основния иск Е. В. Л. твърди, че детето, преди майката да го отведе със себе си, живеело при
много добри социално-битови условия, в резултат на което е и емоционално свързано с
обстановката.В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л. твърди, че
към настоящия момент има готовност да реоргА.зира трудовата си заетост така, че да
преустанови изпълнението на трудовите си задължения като ръководител транспорт, за да
разполага с необходимото за отглеждане на детето време.В насрещната искова молба
ответникът по основния иск Е. В. Л., предвид изложеното по - горе, моли, съдът да постави
на разглеждане насрещния иск, който предявява при условията на обективно кумулативно
съединяване, както следва:1/ иск, с правно основА.е чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за
предоставяне на него - ищеца по този иск упражняването на родителските права по
отношение на малолетно дете - М.Е.Л. с ЕГН **********;2/ иск, с правно основА.е чл. 127,
ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при него бащата в град
Е., обл.Софийска, общ.Е., ул."**********" №**;3/ иск, с правно основА.е чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на ответницата по предявения
насрещен иск с детето;4/ иск, с правно основА.е чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане
ответницата по насрещния иск да заплаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез
него -бащата в размер на 300 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,
считано от датата на предявяване на насрещния иск до настъпване на причини и основА.я за
промяна.
Алтернативно, в случай, че съдът счете, че изцяло в интерес на детето е родителските
права да бъдат предоставени на майката, то моли да бъде определен разширен режим на
лични отношения с него - бащата, както следва:- всяка втора и четвърта седмица от месеца с
преспиване в дома на бащата, за времето от 16,30 ч. на петъчния ден до 19.30 ч. на
неделния;- през времето от 16.30 ч. до 19.30 ч. на всяко четно число от седмицата с
изключение на дните, съвпадащи с всяка втора и четвърта седмица от месеца;- през дните, в
конто детето боледува, а майката е на работа, с правото, детето да преспива в дома на
бащата;- един месец, по време на годишния отпуск на бащата, когато той не съвпада с
годишния отпуск на майката с преспиване в дома на бащата;- всяка четна година бащата да
прекарва с детето си с преспиване Коледните празници за времето от 23.12. до 28.12., а всяка
нечетна година Новогодишните такива - за времето от 30 декември до 02 януари;- всяка
четна година бащата да прекарва с детето си с преспиване Великденските празници - от
Разпети петьк до Велики понеделник, както и всяка нечетна година Гергьовден - от 05 май
до 07 май, както и всяка четна година и дните около рождения ден на детето - от 20 ноември
до 22 ноември;- личният празник на бащата - рождения му ден от 13.05. до 15.05. детето да
прекарва с преспиване в дома на бащата;ф- личните празници на бабата на детето по бащина
линия - рожден ден на бабата М. В. Л.а от 26.07 до 28.07 и на дядото В.Н. Л. от 17.05. до
20.05., детето да прекара с преспиване в дома на бащата.
В насрещната искова молба ответникът по основния иск Е. В. Л. моли съда, като
съобрази изложеното и след обективна преценка на доказателствата по делото да уважи
предявения насрещен иск, така, както е посочен в петитума. Претендира сторени по делото
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л., в указА.ят от съда срок, предоставя
по делото отговор на така предявените искове за упражняване на родителски права, за
присъждане на издръжка и за определяне на режим на лични отношения. Относно
допустимостта на исковете, същите са допустими.Относно основателността на предявените
искове, счита същите за неоснователни и ги оспорва.В отговора на исковата молба
ответникът Е. В. Л. твърди, че стрА.те нямат сключен граждански брак и не спори, че са
живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето - М.Е.Л.
с ЕГН **********.В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че с
изключение на изложеното по - горе, както и това, че отношенията между тях стрА.те са се
променили още по време на бременността на ищцата, но не и поради това, че последната е
трябвало да се съобразява изцяло с неговите условия и изисквА.я, всички останали,
изложени, в така предявената искова молба, обстоятелства, не отговарят на обективната
истина. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че твърденията, че като
4
международен шофьор през повечето време бил в командировка, а когато се връщал,
прекарвал свободното си време със своята майка, и вечер системно употребвамл алкохол,
като под негово въздействие бил започнал да проявява физическа и вербална агресия срещу
ищцата, били плод на нейните фантазии и нереални възприятия на действителността. В
отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че ищцата е премълчала редица
факти от техните взаимоотношения, както по време на фактическото им съжителство, от
което е родено детето, така и такива, относими за времето след раздялата, и към настоящия
момент, след предявяване на иска по чл. 127, ал.2 от СК.В отговора на исковата молба
ответникът Е. В. Л. твърди, че с ищцата съжителствали от около м. януари на 2018 година,
като се установили да живеят по изричното нейно желА.е в жилище, собственост на
неговата майка, в град Е., квартал 8. Причината, тя да иска да живеят там, била, че според
нея в дома при родителите й, където преди тяхното съвместно съжителство тя живеела с
другото си дете, атмосферата била неподходяща, тъй като имала проблеми с баща си, който
системно се напива и това негово поведение й създавало напрежение. Ищцата нямала
търпение час по - скоро да се преместят с детето си в дома на майка му, и той изпълнил това
нейно желА.е. По-голямото й детенце живеело заедно с тях, като, и той, и майка му, са
правили всичко възможно тя и детето й да се чувстват добре, спокойни и обгрижени.
Пребиваването им в домът на майка му се наложило и поради това, че в този период от
време той ремотирал и подготвял за живеене къщата, която бил закупил. През това време,
макар да разполагала с нормални условия на живот и отношения, които да я предразположат
за протичането на една нормална бременост, ищцата често бивала изнервена. Честите
промени в поведението й отдавал на нейната бременност, и смятал, че това е нормално, като
се съобразявал всякога с промяната в настроенията й.В отговора на исковата молба
ответникът Е. В. Л. твърди, че решението да живеят в жилището на майка му било на
ищцата, като едва от исковата молба разбира, че е била недоволна от това и е трябвало да се
съобразява с условия и изисквА.я, които обаче, той не бил поставял.В отговора на исковата
молба ответникът Е. В. Л. твърди, че бременността на ищцата протичала нормално, и като
така, тя нямала грижи за каквото и да е, освен да отглежда по - голямото си дете.В отговора
на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че в началото на м. ноември на 2018 година се
преместили в къщата. За ремонта на къщата дал всичко от себи си, за да може новороденото
им дете да има много добри условия за отглеждане. Ведно с това направил и обзавел
отделна, самостоятелна детска стая за другото дете на ищцата, където да може да живее и
учи спокойно, в добра и подходяща за възрастта му атмосфера.В отговора на исковата молба
ответникът Е. В. Л. твърди, че от началото на връзката им Б. знаела, че той е трудово
ангажиран, знаела, че работи по две трудови правоотношения още от 2016 год. От тогава,
освен като международен шофьор, работел и получавал доходи и по трудов договор и от
книжарницата, за да можел да реализира средства, от които се издържали и обзавеждали
къщата. Та, в този смисъл, твърденията на ищцата, че повечето свободно време бил
прекарвал при майка си, не отговаряли на истината, защото т.нар. от нея свободно време,
фактически било време през което е работил, защото условията им на живот и
обстоятелствата го налагали. Работата му като международен шофьор и работата му в
книжарницата била бизнес на семейството му от много години и той, нямало като как да
загърби този бизнес, а в същото време да получава доходи от дейността на фирмата. Това
били обстоятелства, известни на ищцата, които тя премълчавала и интерпретирала по начин,
който да го представи като незаинтересован родител - баща, но издръжката на децата и
семейството, /макар да нямали брак, приемал, че са семейство/ изисквала доходи, които за
съжаление, не падали от небето. Времето, в което бил на път, майка му, а така също и
нейната майка, винаги били помагали на ищцата в отглеждането на детето им, като това се
налагало по-често след раждането му. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л.
твърди, че през съвместното им съжителство нито в жилището на неговия родител, нито в
къщата - домът, който създал за нея, двете деца и за него, където се преместили, изобщо
някога се било налагало ищцата да се съобразява с каквото и да било. Тя имала свободата
като жена и домакиня да се разпорежда без огрА.чения и условности. В отговора на
исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че непосредствено след раждането и през време
на майчинството на ищцата, тя изцяло се била фокусирала около това, той кога ще излязе,
къде ще отиде, кога ще се върне. Игнорирал тези обструкции, защото смятал, че
майчинството в някаква степен я е принудило да промени начина си на живот, който е
5
водила преди тяхното съвместно съжителство, а след изтичането му, и когато отново
започнела да ходи на работа, това щяло да се промени. В отговора на исковата молба
ответникът Е. В. Л. твърди, че през двете години на майчинството ищцата била обладана от
фикс-идеята да го контролира до степен на вмА.аченост, като той от своя страна не бил
създавал предпоставки за подобно поведение. Ищцата била затворена и не поддържала
контакти с други жени и майки, с изключение на редките случаи да разговаря със съседките.
В негово присъствие, когато не бил на път, тя отбягвала да излиза, да извежда детето по -
далеч от дома им. Когато се било случвало да я подканя да излезе, да изведе детето по
центъра, да отиде до работата му на книжарницата, тя все отказвала под предлог, че докато
то стане, докато го облече и нахрА., то времето си минава и пак отначало трябва да го сложи
да спи, та затова нямало смисъл. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди,
че с течение на времето по отношение на него ищцата развила особено болезнена ревност,
която като цяло рефлектирала не само на нейното дете, но и на тяхното.В отговора на
исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че на първи юни 2020 год., приключвал работа в
книжарницта, когато тя се обадила и попитала къде е. Казал й, че приключват, затваря и се
прибира. Попитал я, какво има, да не се е случило нещо? - при което тя казала: "Питам,
защото може да си с някоя курва". При прибирането му у дома ищцата разразила небивал
скандал в присъствието и на двете деца. Да вдига скандали в присъствието на децата било
нещо обичайно за ищцата, която никога не се съобразявала какво причинява всичко това на
детската психика. В подобни ситуации, ищцата не пестила обидните думи и нецензурни
изрази. В такива моменти, фантазията й до такава степен се развихряла, че той предпочитал
да остане безмълвен, само и само да спре, но тя не спирала, а монолозите й можели да
продължават с часове. Обект на нападките й бил не само той, но и всичките му роднини, и
най-вече майка му. При подобии случаи, които някак си станали обичайни за ищцата, той се
принуждавал да излиза от стаята и да се качи на втория етаж, за да се успокои най - накрая,
но това не се случвало, защото тя тръгвала след него, без да спира с истериите, като
продължавала да говори едни и същи неща в различни интерпретации, докато се изтощи
напълно. Имало било случаи, в които се бил принуждавал посред нощите да отива да преспи
в дома на майка си, за да можел поне да се наспи и да намери покой, защото на следващия
ден бил на път. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че винаги
основният проблем, около който ищцата се била фокусирала, било това, че ходи на работа.
Притеснително било обаче, при всичко изложено по-горе, поведението на ищцата, тъй като
тя проявявала рязка смяна на настроенията, като от жесток скандал, който е вдигнала
вечерта, на сутринта все едно нищо не е имало. В отговора на исковата молба ответникът Е.
В. Л. твърди, че твърденията в исковата молба, които ищцата навеждала, за последен случай,
в който твърди, че бил я ударил и направил опит да я удуши не отговаряли на истината.
Поводът за скандала, вече дори не си го спомнял, той е бил поредният от обичайното
ежедневие, което ищцата създавала и в живота на детето им, но тя откровено лъжела като
казвала, че се била обаждала на тел. 112. Тогава жертвата отново бил той, а не ищцата. След
като започнала да го обижда и му вменявала вина за това, че работи, той също реагирал на
нейните думи, което видимо я разярило, и тя, в състояние на избликналата от това, че си
позволявал да я апострофира, ярост, взела един чехъл и започнала с него да го удря в главата.
В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че преди около година, година и
нещо, през 2020 година, при поредният скандал, поводът за който бил, че той по нейните
думи не правел нищо за тях, че за него бил по -важен камиона, и след като намесила и майка
му в цялата работа, като тя била виновна за всичко, се принудил, с цел, най-накрая да се
реши този проблем, да се обади на нейната майка и брат му да дойдат, и тя пред тях да каже
какво иска от него. Жената и брат му дошли, но това нищо не променило. Били всички
заедно в хола, и децата също. Ищцата била изпаднала в обичайното състояние на нервна
превъзбуда и без причина, пред всички, му ударила един шамар. Тогава, както при другите
подобни случаи, излязъл от къщата само и само тя да се усмири. Както всеки път при такива
ексцесии щом излезел, за да не стават децата свидетели на екшъните, които ищцата
режисира, тя започвала да му звъни неистово по телефона, без да спира в продължение на
часове. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че ищцата, и като лице, с
което бил съжителствал, и като майка, не била в състояние да си владее нервите, и, това й
поведение ескалирало до степен на риск за здравето на детето им. Имал случай, когато бил
на курс, по време на път тя по телефона отново започнала да се кара с него. Той, на хиляди
6
километри от България, нямало какво да направи, нито пък можел да шофира и да говори по
телефона. Не след дълго получил съобщение на месинджър от нея: " Прерязах си вените". В
отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че през време още на бременността
й имал и случай, в който му се обадила по телефона и казала, че ще се наръга в корема. На
другия ден, след като го била заплашила, че бременна ще се наръга в корема, се държала
така, сякаш това не се е случило.В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди,
че тормозът на който го подлагала ищцата, а също така и детето им, бил непоносим, а също
опасен за физическото и емоционално здраве на детето, за неговата сигурност и стабилност.
Поведението й, спрямо разширения кръг на семейството му било двояко, когато нещо й
изнасяло, майка му и брат му били добри, когато не - били лоши. Пример за това било, че
сега не позволявала на майка му да взема и дори да вижда детето, а тя самата през лятото на
2021 год. я покА.ла да отиде с тях на почивка на море. Ищцата, ако случайно споменел, че
бабата по бащина линия иска да види детето или ще му помогне с нещо за него в
отглеждането му, тя незабавно предприемала действия, така че на всяка цена да осуети
контактите между него и детето. Настройвала детето срещу баба му, като злословела пред
него по нейн адрес.В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че тези крайни
състояния в които изпадала майката, намира, че са изключително вредни и опасни за детето
им, тьй като то било свидетел на всичко описано по - горе.В отговора на исковата молба
ответникът Е. В. Л. твърди, че последният случай, който бил сериозно обезпокоителен, бил
през месец септември на 2021 година.Вечерта, след като се прибрал от работа, ищцата
започнала стария рефрен, че не се прибирал, че не й обръщал внимА.е, че тя не можела
повече да издържа. Излязъл на верандата, за да избегне поредния скандал. Тя казала, че ще
се разходи до някъде с колата. Видял я, че се качва в автомобила, след като вече била
употребила ракия, и потеглила. С висока, неконтролируема за автомобила скорост,
шофирала няколко пъти нагоре - надолу по бул. „Партизански”. Преминала един път и около
къщата им, все със същата опасна скорост. При една от обиколките с висока скорост се
врязала с автомобила в спирателния кран за водата, който изкъртила, за което лично тя, на
другия ден, се обадила във ВиК и хората дошли да отстранят повредата. След удара Б. се
прибрала и продължила скандала. Детето спяло долу във всекидневната на дивана, а той
стоял при него. Взела спящото дете и го качила горе, след което слязла при него с викове и
крясъци. Виковете й били толкова силни, че щели да събудят детето, поради което той се
качил горе при него. Нейното, по - голямото детенце се съдудило от виковете на майка си, а
той се заключил при малкото дете в спалнята. Ищцата дошла и започнала да блъска по
вратата. С., нейното дете я умолявало: "Мамо, недей, спри, моля те, спри". От виковете на
ищцата малкото дете се събудило треперещо. Отключил вратата, защото от блъскането й,
виковете и истерията разбрал, че ситуацията излиза извън всякакъв контрол. Не издържал
при вида на детето, което се тресяло в ръцете му и с едната ръка, тьй като с другата държал
ревящото дете, се опитал да я осмири. Именно тогава тя се обадила на тел. 112. Зарадвал се
на нейното обаждане на тел. 112 и се успокоил, тьй като идването на оргА.те на реда, щяло
да преустанови буйстването й, а така също и създадената от ищцата опасност за здравето и
безопасността на детето. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че
ищцата, в проявяваното от нея отношение към него и неговите близки, поведение, което тя
демонстрирала пред детето, била сприхава и агресивна. Не приемала чуждо мнение. Всяко
мнение, различно от нейното за нея и към нея било проява на агресия. Така тя възприемала
нещата. Постоянно го заплашвала: "Край, отивам си", и веднага след това „ Ето, той ме
гони". Странностите в поведението й за него били необясними, но те пряко влияели върху
емоционалното и психично здраве на детето им. Това с основА.е го притеснявало, тьй като
ищцата била крайна и не търпяла възражения. Пример за това бил, фактът, че дори забрА.ла
на собственото си дете да кА. повече от три деца в дома им. Той така и не разбрал, а мисли и
детето й също, защо точно три е бройката, но … В отговора на исковата молба ответникът
Е. В. Л. твърди, че счита, че предоставянето за упражняване на родителските права на
ищцата спрямо мололетното им дете крие риск за неговото здраве и безопасност, предвид
неговата крехка възраст и невъзможност да разбере и асимилира заобикалящата го
действителност, поради липсата на достатьчно стабилно психическо развитие на този етап от
живота му. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че счита, че
поведението на ищцата обосновава риск за отглеждането и възпитА.ето на малолетното им
дете. В отговора на исковата молба ответникът Е. В. Л. твърди, че неудовлетворителен за
7
него, а така също и не в интерес на детето, е така поискА.ят от майката в исковата молба,
режим на лични контакти с бащата, който се явява крайно недостатъчен като време за
споделяне на бащините му чувства, отношения и взаимности с детето. Между него и детето
му имало изградена здрава емоционална връзка, която ще бъде накърнена и ще създаде
предпоставки за отчуждение на детето от него. В отговора на исковата молба ответникът Е.
В. Л. моли съда да отхвърли предявените искове за предостяваяне упражняването на
родителските права на майката, за присъждане на издръжка и за определяне на режим на
лични отношения с бащата. Моли съда да му присъди сторените разноски.
По особеното искане на ищцата за определяне на привременни мерки спрямо
малолетното дете - М.Е.Л. с ЕГН **********, ответникът също прави искане за определяне
на привременни мерки, до постановяване на окончателен съдебен акт, но при следните
параметри: - всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване в дома на бащата, за
времето от 16,30 ч. на петьчния ден до 19.30 ч. на неделния; - през времето от 16.30 ч. до
19.30 ч. на всяко четно число от седмицата с изключение на дните, съвпадащи с всяка втора
и четвърта седмица от месеца; - през дните, в които детето боледува, а майката е на работа, с
правото, детето да преспива в дома на бащата; - един месец, по време на годишния отпуск на
бащата, когато той не съвпада с годишния отпуск на майката; - всяка четна година бащата да
прекарва с детето си с преспиване Коледните празници за времето от 23.12. до 28.12., а всяка
нечетна година Новогодишните такива - за времето от 30 декември до 02 януари; - всяка
четна година бащата да прекарва с детето си с преспиване Великденските празници - от
Разпети петьк до Велики понеделник, както и всяка нечетна година Гергьовден - от 05 май
до 07 май, както и всяка четна година и дните около рождения ден на детето - от 20 ноември
до 22 ноември; - личният празник на бащата - рожденния му ден от 13.05. до 15.05. детето да
прекара с преспиване в дома на бащата; - личните празници на бабата на детето по бащина
линия - рожден ден на бабата М. В. Л.а от 26.07 до 28.07 и на дядото В.Н. Л. от 17.05. до
20.05., детето да прекара с преспиване в дома на бащата.
В отговора на насрещната искова молба ищцата по основния иск и ответник по
насрещния иск Б. П. В. изразява следното становище:По допустимостта на иска:Искът е
процесуално допустим.По основателността на иска:Искът е неоснователен и моли същият
да бъде оставен без уважение и отхвърлен като такъв.Конкретните им съображения да
считат, че Насрещният иск е неоснователен са следните: Насрещният иск се основава
основно на три тези, които са както следва: Първата теза е - майката не може да се грижи за
детето. Докато съм живял с нея /казва Е. Л., чрез адвокат А./ „съм имал основА.я да се
усъмня в стабилността на нейното нервно-емоционално и психическо здраве, което ми дава
основА.е да предполагам, че същата не е достатъчно устойчива и не притежава необходимия
родителски капацитет за правилно отглеждане и възпитА.е на детето". Ищецът има
впечатления, че „майката е непригоден родптел да се грижи за малолетно дете и не
притежава необходимия капацитет за възпитА.ето му, предвид нестабилното й поведение".
За подкрепа и доказване на тази теза се иска назначаването на психолого-психиатрична
експертиза, със задачи - посочени в насрещния иск. Твърди, че с тази теза е недоказана, че не
се представят доказателства за нея с насрещния иск, че не може да бъде доказана в процеса и
без да навлизат в подробности, че се изказва от човек без специални знА.я - а именно от
шофьор на товарен автомобил, че подозират даже, че тезата не е въведена в процеса от него,
а е просто защитна тактика, използвана широко и с лекота от адвокатите по такива дела. За
оборване на тази теза, представят и молят съда да приеме като доказателство по делото,
както следва - Медицинско удостоверение № 415/24.02.2022 год., в която лекар, със
специалност „психиатрия", безспорно човек със съответните специални знА.я, е
удостоверил, че ищцата е „психомоторно здрава, контактна, ориентирана за време, място и
обществени събития. Емоционално-волево съзвучна на заобикалящата я обективна среда и
действителност. Възприятно-представна дейност без отклонения. Мисловен процес
правилен по темп, структура и съдържА.е. Памет и интелект съхранени, на ниво средна
норма." Поставената диагноза е „Психично здрава", а заключението е „Със съхранена
гражданска дееспособност" и соматоневрологично състояние - без отклонения. Втората теза
е, че детето не може да бъде отглеждано в жилището на майката, щото е „неугледен", а
домът на Е. Л. е къде-къде по - хубав от този на майката. Твърдият, че майката има
собствено жилище, което разполага с всички необходими съвременни условия и
обзавеждане за отглеждане на дете. Детето се отглежда от майката на етаж от къща в гр. Е.; в
8
семейна къща при непосредствената помощ, ако и когато това е необходимо, от родителите
на майката. Не отговаря на истината, че обзавеждането на жилището е недостатъчно,
неподходящо, че стайте са неугледни и/или, че средата е неподходяща. Това са твърдения,
които трябва да се докажат от Е. Л.. Тези твърдения следва да се доказват и то не от
свидетели, а със социалния доклад, който ще се изготви по делото. Третата теза е, че бащата
на майката, който живее в отделно жилище, пие „системно“. Твърдият, че отново се
използват прилагателни, за да обрисуват художествени измислици, подходящи по - скоро за
други жанрове. По нашето право „системно“ означава три и повече пъти. Не разбират и не
става ясно, какво иска да каже Е. Л.- дали, че бащата на ответницата по насрещния иск е бил
видян от него да употребява алкохол три пъти; че той е бил в една компА.я с него три пъти и
тогава се е пило алкохол - не става ясно. Отново фриволни интерпретации, недоказА.
твърдения, целящи да създадат образ на неподходяща обстановка за отглеждане на детето. И
тази теза ще трябва да се доказва от Е. Л. в процеса, с насрещният иск няма представени
доказателства. В отговора на насрещната искова молба ищцата по основния иск и ответник
по насрещния иск Б. П. В. възразява против искането за предоставяне на упражняване на
родителските права за отглеждане на детето в полза на бащата. Твърди, че майката е
пригоден родител, разполагащ с необходимия родителски капацитет. Майката има
подходяща и уважавана работа в гр.Е., има завършено висше образовА.е, няма
противообществени прояви; отглежда и друго, по - голямо дете, като няма данни или
доказателства, за прояви на майката, застрашаващи интересите или здравето на това дете.
Твърденията на Е. Л., че майката на малолетното дете е непригоден родител имат за цел
единствено да обосноват неговото искане, родителските права да бъдат предоставени на
него. Тези твърдения не са доказА., а и няма как да бъдат доказА.. В отговора на насрещната
искова молба ищцата по основния иск и ответник по насрещния иск Б. П. В.: Възразява
срещу предложения режим за виждане на детето с родителите му. Същият не отговаря на
интересите на детето. Възразява срещу искането на осъждане на ответницата по насрещния
иск да заплаща издръжка за отглеждане на детето. Моли съда да отхвърли насрещния иск
като неоснователен. Моли съда да присъди на майката Б. П. В. упражняването на
родителските права за отглеждането на малолетната М.Е.Л.. Моли съда да определи лежим
на виждане на бащата с малолетната М.Е.Л., както следва: Втора и четвърта седмица от
месеца детето да прекарва с баща си - от 18, 00 часа в петьк до 18, 00 часа в неделя; 14 дни
през лятната ваканция и 7 дни през зимната ваканция, когато това не съвпада с годишния
отпуск на майката; Всяка четна година детето да прекарва с баща си Коледните празници
/23.12.-28.12./, а нечетна година Новогодишните празници /30.12.-02.01./ Всяка четна година
детето да прекарва с баща си Великденските празници /от Разпети петьк до Велики
понеделник/. Всяка четна година детето да прекарва с баща си рождения си ден. Всяка четна
година, детето да прекарва с баща си рождения му ден. Тъй като бащата упражнява
професия на международен шофьор, която е свързана с дългото му отсъствие, както от град
Е. така и от страната, посочения по - горе режим да се изпълнява, когато бащата не е на
„курс“ и се намира в страната и град Е..
Моли съда да осъди бащата Е. В. Л. да заплаща месечна издръжка за отглеждане на
малолетната М.Е.Л. чрез нейната майка - Б. П. В. в размерите, посочени в първоначалния
иск по настоящото дело.Моли съда да остави без уважение искането за назначаване на
психолого-психиатрична експертиза, със задачи - посочени в насрещния иск. С настоящият
отговор представя медицинско заключение, което ясно показва и доказва, какво е
психичното здраве на ищцата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те,
намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между стрА.те, че стрА.те по делото са родители на малолетното М.Е.Л. с
ЕГН **********. Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че малолетното дете М.Е.Л. с ЕГН ********** произхожда от
родители Б. П. В. с ЕГН ********** и Е. В. Л. с ЕГН **********, които живеят разделени,
тъй като в тази насока няма спор между стрА.те по делото и са представени надлежни
писмени доказателства.
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Удостоверение
за раждане № **********, издадено въз основа Акт за раждане № 0105 от ********** г. на
9
Община Е.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Служебна
бележка от ЦДГ „Слънчице" - гр. Е.; Удостоверение с изх. № 1/ 04.01.2022 година,
издадено от МБАЛ „**********" ЕООД- гр. Е.;; Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 92, том I, рег.№ 1290, дело 82 от 2017 г. на нотариус Я.Д., р-н на действие
PC-Е.: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 93, том
I, рег.№ 1293, дело 83 от 2017 г. на нотариус Я.Д., р-н на действие PC-Е.; Допълнително
споразумение към трудов договор № 9 от 01.09.2016 г.; Допълнително споразумение към
трудов договор от 01.01.2021 г.; Медицинско удостоверение № 415/24.02.2022 г.; Нотариален
акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 29, том I, рег.№ 369, дело №
28 от 2017 г. на нотариус М.Д., р-н на действие РС-Е.; Допълнително споразумение №
96/03.12.2021 г. към трудов договор № 28/09.10.2015 г. от „МБАЛ „Проф. д-р Ал.Герчев“ Е.“
ЕООД; Характеристика на Б. П. В. от Управителя на „МБАЛ „Проф. д-р Ал.Герчев“ Е.“
ЕООД; Социален доклад изх.№ ПР/Д-СО-ЕТ/4-001/29.04.2022 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Е.; писмо от РУ-Е., към което са приложени заверени копия на преписки от
24.09.2022 г. и 25.09.2022 г. по сигнал на ответника Е. В. Л..; писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Е., към което е приложено заверено копие на Жалба с вх.№ ДДМ/Д-СО-
ЕТ/27 от 27.09.2022 г. подадена от Е. В. Л., за които настоящия съдебен състав намира, че са
относими към предмета на делото и кореспондират с изложената фактическа обстановка в
представените от стрА.те искова молба и отговор по реда на чл.131 ГПК.
От стрА.те по делото са ангажирани и гласни доказателства, допуснати чрез
показА.ята на свидетелите С.Х.В.-майка на ищцата В., П.Б.В.-баща на ищцата В. и М. В.
Л.а-майка на ответника Л., и ценени от настоящия състав през призмата на чл.172 ГПК, като
възможно заинтересовА., и от показА.ята на св.св.Д.Ц.Н. и В.П.И., по безспорен начин се
установява възможността на стрА.те по делото да полагат грижи за детето М. в добра и
осигурена среда и в негов най-добър интерес.
В хода на делото са изготвени, представени и приети няколко социални доклада, от
които се установява наличие на родителски капацитет и в двамата родители, с осигурени
необходими битови условия за правилното отглеждане и възпитА.е на детето, като базовите
му потребности от подслон, храна и здравеопазване са задоволени, като в най - добър
интерес на детето М. е родителите да постигнат споразумение помежду си по отношение на
оставането му при бащата с преспиване.
По делото са назначени и изслушА. СППЕ и СПЕ, от които и изслушА. вещи лица в
съдебно заседА.е се установява родителския капацитет на двете стрА. по делото, както и
възможността им да отглеждат и възпитават малолетното дете М., които заключения
настоящия съдебен състав приема като безпристрастни и компетентни.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от
приетите по делото писмени доказателства и от събрА.те по делото гласни доказателства, на
които съдът дава вяра изцяло като непосредствено възприети.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл.127, ал.2
СК с искане за предоставяне упражняването на родителските права върху общото им
малолетно дете М., местоживеенето му и определяне режима на лични отношения с другия
родител и по чл.143, ал.1 СК - за присъждане дължима издръжка на малолетното дете.
СтрА.те признават факта, че не живеят заедно, както и че М. е тяхна дъщеря, родена по
време на безбрачното им съжителство. Тези факти са безспорни, но и доказателствата ги
подкрепят. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране искът по чл. 127, ал. 2
СК, когато родителите не са съпрузи и не живеят заедно, не е само за това при кой от тях да
живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява
родителските права по отношение на него – в този смисъл решение № 669/17.02.1992 г. на
ВС и решение № 1218/27.12.1999 г. по гр. д. № 1129/1999 г. на ВКС, II г. о. Съвместното
живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържА.ето на родителските права и
задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно.
Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят
заедно, е идентично както при развод, което и при липсата на изрични законови разпоредби
за подобни случаи налага чрез прилагането по аналогия на правилата на чл. 59 СК да бъде
10
определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за в
бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на лични
отношения на другия родител с детето. На стрА.те неколкократно е давана възможност да
постигнат исканото тях споразумение относно по отношение на предявените искове по
чл.127 СК и от двете стрА. спрямо детето М., но такава до приключване на устните
състезА.я по делото не беше постигната. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред
не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е.
касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече
определен такъв.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, водим и от трайната съдебна практика, вкл. и постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съдът
предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата. Видно от законовата разпоредба основен, а и на практика –
единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права е интересът на децата. Установиха се предпоставките,
визирА. в чл. 127 СК – исковете са предявени реципрочно от единия родител срещу другия
родител, по отношение на дете, за което е налице разногласие по въпроса за упражняването
на родителските права. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на
развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските
права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при
когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан
на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва
да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез
решението си по 127, ал.2 съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им
интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност
на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното
непосредствено отглеждане и възпитА.е, до постигането на общо съгласие относно
упражняването на родителските права.
Независимо, че между стрА.те няма спор, на кого от родителите следва да бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. при
преценка на този основен въпрос по съществото на делото, съдът се ръководи единствено от
интересите на детето и неговата най-пълна защита към настоящия момент и за в бъдеще.
Множество са факторите, които следва да бъдат подложени на преценка от съда и те са
примерно изброени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС.
Мотивите към постановлението съдържат анализ на критериите за преценка на „най-добрия
интерес" и насоките за тълкуването им са тези, от които се ръководи настоящия съд.
Съвкупният доказателствен материал навежда на извод, че и двамата родители обичат
детето си и желаят да осъществяват грижата за него и отглеждането му, което заявиха и с
активното си процесуално поведение. Двамата демонстрират добър родителски капацитет,
всеки от двамата има родителски капацитет и е годен да отглежда детето си и двамата
разполагат с основните изискващи се от един родител родителски заложби и умения,
отношение и грижовност към детето. Установи се, че домовете на двамата родители, където
детето ще живее и пребивава в периодите на лични контакти, са в много добро техническо и
хигиенно състояние, а за детето и на двете места има удобства. И на двете места, които са
потенциален дом за детето, са вложени средства за осигуряване на комфортни условия на
живот, гарантиращи освен спокойствието на детето, неговата задоволеност и
самостоятелност. Жилището на майката обаче е този дом, в който детето е живяло от
началото на своя живот и до настоящия момент, като именно него то възприема за свой дом.
Доколкото обаче децата са бързо адаптивни и доколкото М. през времетраенето на
привременните мерки е пребивавала вече в дома на баща си, не би следвало да има проблем
с адаптирането й и със свикването й в другия дом, в който детето ще следва да пребивава и
за по-продължителни периоди от време. От значение е и средата в домовете на двамата
родители, извън материалните условия, а именно с лицата, с които детето евентуално би
11
съжителствало. В дома на майка му, то живее освен с нея, още и със сестра си-другото по-
голямо дете на майката, което я подпомага в отглеждането на детето, както и в
домакинството. В дома на бащата детето би живяло само с него, не се установи да име други
низходящи нему, но същият би могъл да разчита при нужда от помощ на своите родители,
които са част от разширеното семейство на детето и биха продължили да му оказват
съдействие. Детето познава по-голямата си сестра и от особена важност е то да има контакт с
нея и занапред, тъй като е от категорията „близки негови роднини“, които следва да
присъстват в живота му. Според съда и в двете семейства М. може да очаква внимА.е, обич
и загриженост за нуждите й. По отношение на фактора „разширено семейство" и
„възможност родителят да разчита на свои близки“ майката има известен приоритет с това,
че нейното по-голямо дете живее в един дом с нея, но следва да се има предвид, че същото е
учебно ангажирано и не винаги би могло при всяка възникнала необходимост бързо да се
включи в отмяната на майката или нейното подпомагане в грижите за детето и за по-
продължителни периода, поради което както се установи, майката при нужда ангажира
родителите си.
Съдът не установява причина да се счита, че при когото и да бъде детето, ще има
проблем със задоволяване на текущите му нужди.
И двамата родители получават възнаграждения от труда, който полагат, гарантиращи
възможността им да отглеждат М. в добра среда и без лишения. Установи се, че бащата е
този, чийто доход е по-висок. И двамата родители демонстрират увереност в способностите
си за справяне с отглеждането на детето. Според съда, най-добрият интерес на детето
изисква и двамата да участват активно в грижата за М. и нейното отглеждане, като не се
допуска единият от двамата родители да бъде изолиран от живота й. Не се установи по
делото конкретиката на твърдените от майката страхове, дали са за самото дете, неговия
комфорт и здраве, но тези страхове не могат да стават причина за изолация на другия
родител, още повече, че той е имал възможността вече да се докаже като такъв. Майката
счита, че бащата не би бил достатъчно отговорен към дъщеря си, но това са просто нейни
опасения и не следва да се допуска да бъдат проектирА. в действителността чрез отделяне
на детето от баща му. Бащата е отговорен човек и като такъв е оценен и от свидетелите.
В настоящия случай, установено от доказателствата е, че детето М. е на ниска възраст-
5 години и 2 месеца. От голямо значение е, че децата в тази рА. своя възраст, в която се
намира М., са силно свързА. с майките си, като конкретният случай не прави изключение и
очевидните в случая майчините любов и грижа са решаващи за изграждане от детето на
емоционално стабилна личност и в този смисъл- незаменими, поради което при малките
деца винаги приоритетно е отглеждането им от майката. Според постановките в практиката,
независимо от пола на детето, което е и момиченце, то има необходимост от майчината
грижа, защото тя най-добре познава навиците и нуждите на детето и умее да ги задоволява, в
каквато насока е и преценката на другия родител, заявена в исковата молба, а поддържана и
в отговора му на насрещната искова молба.
При обсъждане на фактите, имащи значение за критериите, определящи „най-добрия
интерес на детето", както и преценката на бащата, съдът намира, че майката е родителят,
който следва да упражнява родителските права над детето М.и при когото тя да има своето
местоживеене.
И двамата родители осъзнават значимостта на запазване емоционалната и
психологическа сигурност на детето, и двамата родители, които ще участват в живота на
детето- единият чрез упражняване на родителските права, а другият чрез лични отношения,
е важно да намерят правилния подход към другия родител и да продължат, както към
момента няма данни в конфликтните взаимоотношения между тях детето да е въвлечено,
което се установява и от приетите социални доклади.
Според съда, връзката на детето с баща му е изключително значима и през
времетраенето на привременните мерки /от 23.06.2022г. до постановяване на решението м.
февруари 2025г. - период от 2 години и 8 месеца/.
Относно размера на издръжката, съдът намира, че с оглед социално-икономическите
условия в страната, с оглед доходите на бащата и установените нужди на детето, които не се
различават от нуждите на негови връстници без специфични потребности, издръжка от
12
300,00 лв. месечно би била достатъчна за гарантиране обичайните нужди на дете в тази
възраст. Тази издръжка ще се яви дължима от датата на подаване на исковата молба.
Разноски в настоящия процес стрА.те не си дължат една на друга, тъй като той има
характера на спорна съдебна администрация, поради което за всяка от стрА.те сторените
разходи остават лични, като настоящия съдебен състав отклонява заявениете претенции за
заплащане на разноски от стрА.те.
Бащата Е. В. Л., който ще дължи заплащане на издръжка на детето си М.Е.Л., следва да
заплати дължимия размер на държавната такса върху присъдената на детето издръжка,
възлизащ на 432.00 лв., съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
по ГПК във вр. чл. 69, ал.1, т.7 ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на майката Б. П. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
************, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
М.Е.Л. с ЕГН **********, родено на ********** година.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете М.Е.Л. с ЕГН ********** по адрес
на майката Б. П. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е. В. Л. с ЕГН ********** с
детето М.Е.Л. с ЕГН **********, както следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца, считано от 09.00 ч. до 19.00 ч., с
преспиване;
За всяко четно число от седмицата, с изключение на дните, съвпадащи с всяка втора и
четвърта седмица от месеца - от 17.00 часа до 19 часа;
Един месец по време на годишния отпуск на бащата, когато той не съвпада с годишния
отпуск на майката, с преспиване в дома на бащата;
Всяка четна година бащата Е. В. Л. да прекарва с детето си М.Е.Л. с преспиване
Коледните празници за времето от 23.12. до 28.12., а всяка нечетна година Новогодишните
такива - за времето от 30 декември до 02 януари;
Всяка четна година бащата Е. В. Л. да прекарва с детето си М.Е.Л. с преспиване
Великденските празници - от Разпети петьк до Велики понеделник, както и всяка нечетна
година Гергьовден - от 05 май до 07 май, както и всяка четна година и дните около
рождения ден на детето - от 20 ноември до 22 ноември;
Личният празник на бащата Е. В. Л. - рожденния му ден от 13.05. до 15.05. детето
М.Е.Л. да прекарва с преспиване в дома на бащата Е. В. Л.,
като при изпълнение на определения режим детето да се взема и връща по
определеното му местоживеене.
ОСЪЖДА, на основА.е чл.143 СК, Е. В. Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното дете М.Е.Л. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.
П. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ************, издръжка в размер на 300.00
лв. /триста лева/ месечно, считано от 04.01.2022г.-датата на подаване на исковата молба, до
настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на просрочие до изплащането й.
ДОПУСКА, на основА.е чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Е. В. Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на Районен съд- Пирдоп държавна такса върху присъдения размер на
издръжката, в размер на 432.00 лв. /четиристотин трийсет и два лева/.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски
окръжен съд.
13
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
14