Решение по дело №471/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], чрез адв. С. К., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място]. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца следните обезщетения:

- 2 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.05.2024 г. до 26.11.2024 г., в резултат на незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, разпоредено с отменена по съответния ред Заповед № 24-0320-000127/15.05.2024 г. от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие (отменена с Решение № 9594/26.11.2024 год. по адм. дело № 982/2024 год. по описа на Административен съд - Бургас), изразяващи се в уронване на доброто му име, силен стрес, обида, чувство на безпомощност и несправедливост, унижение и неудобство, ведно със следващата по закон лихва от 26.11.2024 год. до окончателното плащане;

- 148.40 лева - обезщетение за имуществени вреди /закупуване на нова винетка - 87 лева и възстановяване на регистрацията на автомобила със закупуване на два броя peгистрационни табели - 61,40 лева/ и 2 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.05.2024 г. до 09.12.2024 г., в резултат на незаконно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, разпоредено с отменената по съответния ред Заповед №24-0320-000128/15.05.2024 г. от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Поморие (отменена с Решение № 99734/29.11.2024 год. по адм. дело № 983/2024 год. по описа на Административен съд - Бургас), изразяващи се в уронване на доброто му име, силен стрес, обида, чувство на безпомощност и несправедливост, унижение и неудобство, ведно със следващата по закон лихва от 29.11.2024 год. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че отнемането на СУМПС е лишило ищеца от възможност да се предвижва с кола до работното си място, бил е принуден да използва алтернативен транспорт като се е налагало да моли приятели и познати да транспортират него, както и членовете на семейството му за техни ежедневни нужди, сред които осъществяваната от него трудова дейност в областта на строителството и предвижването на детето му всеки ден от [населено място] до детската градина в [населено място]. Изложени са доводи, че ищецът чувствал подозрението на своите колеги, които коментирали по негов адрес, че е „наркоман“. Той усещал и промененото отношение на околните. Било уронено доброто му име. Твърди се също, че незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на автомобила, който бил единствен за цялото му семейство, им причинило редица неудобства и затруднения. Ищецът не можел да обясни на детето си защо не може да кара колата. Той преживял всичко това изключително тежко и не можел да се освободи от страха, че е възможно отново да му се случи поради фалшиво положителен тест за наркотици. Освен това в резултат на незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на автомобила, ищецът се принудил да закупи нова винетка, за което заплатил 87 лева и да възстанови регистрацията на автомобила като закупил два броя регистрационни табели, за сумата от 61.40 лева. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания и ангажира гласни доказателства.

Ответникът – ОД на МВР – Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас намира исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателна и счита, че същата следва да се уважи по справедливост. Намира за неоснователен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в частта относно претендираната сума за закупуване на два броя регистрационни табели, тъй като заплащането й се е наложило заради желанието на ищеца да смени номера на автомобила, като същевременно за него е съществувала възможност да възстанови регистрационните табели, които реално са били свалени.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените от страните доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното от фактическа страна:

На 15.05.2024г. на ищеца Ю. А. Ю. е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че на 15.05.2024г. в [населено място], община Поморие, управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег.№ Т674СТ под въздействие на наркотични вещества/и/или техните аналози, констатирано с техническо средство дрегер дръг тест – 5000, който отчел положителен резултат за употреба на „бензодиазепини“. На ищеца е издаден талон за медицинско изследване и той се е явил във ФСМП [населено място], където от медицинско лице му е взета кръвна проба и урина за химичен анализ. Същият ден - на 15.05.2024г. спрямо ищеца е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0320-000127/15.05.2024 г. от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ - Поморие, с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП временно е отнето СУМПС № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. На 15.05.2024г. спрямо ищеца е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0320-000128/15.05.2024 г. от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ - Поморие, с която на основание чл.171, т.2, б.б от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътното превозно средство за срок от двеста дни, като са отнети СРМПС № ********* и са отнети две регистрационни табели с номер Т6747СТ.

Ищецът е оспорил и двете заповеди за прилагане на ПАМ пред Административен съд – Бургас. С решение № 9594/26.11.2024г., постановено по адм.д.№ 982/2024г., Административен съд - Бургас е отменил като незаконосъобразна издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0320-000127/15.05.2024 г., тъй като по делото са били представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба и урина, като резултатите, установени с Дръг теста, не кореспондирали с изготвената химикотоксикологична експертиза, съгласно която не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества у Ю. Ю.. По същата причина, с решение № 9734/29.11.2024г., постановено по адм.д. 983/2024г. Административен съд - Бургас е отменил като незаконосъобразна и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0320-000128/15.05.2024 г.

По делото в качеството на свидетел е разпитан Ж. Я., който заявява, че през май 2024г. ищецът, с когото били приятели от над 25 години, му се обадил по телефона и го помолил за помощ. Така свидетелят разбрал, че е отнето СУМПС на ищеца и че автомобилът му е със свалени номера, тъй като предния ден го били тествали за наркотици и резултатът излязъл положителен. Според свидетеля, ищецът не звучал никак хубаво, тъй като това било унизително. Свидетеля твърди, че е помагал на ищеца винаги, когато имал възможност - транспортирал го на работа с неговата кола от [населено място], където той и детето му живеели, както и до и от детската градина в [населено място]. Това продължило до декември месец, като през цялото време ищецът бил притеснен. Свидетелят сочи, че е чувал колегите на Ю. да му казват „наркоман“, което било възмутително и че същият приемал лошо подобно отношение.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и Д. М.. Същият заявява, че през май 2024г. ищецът му се обадил по телефона и го помолил за помощ ден – два след като му взели книжката и спрели колата му от движение – нямало кой да кара детето му на детска градина и кой да му занесе инструмента на обекта. Свидетелят му вършел тези услуги с колата си. Ищецът се обаждал и на други хора за това, тъй като свидетелят М. не винаги имал възможност, но винаги, когато можел му помагал – карал го до обекти в Слънчев бряг, носел му там инструменти, карал детето му от [населено място], където те живеели до детската градина в [населено място] и това продължило до месец декември. Свидетелят заявява, че Ю. не се чувствал много добре, когато го молел за помощ, бил притеснен и това било естествено.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Исковете са процесуално ДОПУСТИМИ за разглеждане, подадени са от активно легитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.

Разгледани по същество, исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да са налице в кумулативна даденост установените в нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреди - имуществени и неимуществени; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за неимуществени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налице са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения две заповеди за налагане на ПАМ спрямо ищеца – за отнемане на СУМПС и за прекратяване регистрацията на МПС, както и претърпени неимуществени вреди от ищеца като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните заповеди за налагане на ПАМ. Причинените от отменените ПАМ неудобства, унижение и притеснение за ищеца се установяват по несъмнен и категоричен начин от безпротиворечивите и взаимодопълващи се показания на разпитаните по делото свидетели. Ищецът, на когото е било временно отнето правото да управлява СУМПС с едната незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ е бил допълнително затруднен при изпълнение на ежедневните си дейности и грижата за детето си вследствие прекратяването на регистрацията на собствения му автомобил, наложено като ПАМ с другата незаконосъобразна заповед. Това е така, тъй като с прекратяване на регистрацията на МПС практически не е било възможно превозното средство да бъде управлявано и от други лица и използвано за задоволяване нуждите на семейството на Ю.. Поради това, ищецът, който в това време се занимавал с поставяне на фаянс на различни обекти, бил принуден да търси помощ от различни свои приятели да го превозват до работното му място с техните автомобили, както и да транспортират ежедневно детето му до детската градина в [населено място] от [населено място] и обратно, в периода от месец май 2024г. до месец декември 2024г., когато е възстановена регистрацията на автомобила, видно от приложената по делото квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство (л.13). Установява се от показанията на свидетелите, че за ищеца това положение е било унизително, още повече, че е станало достояние и на колегите му, които го наричали „наркоман“. По изложените мотиви съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от кумулативното действие на двете незаконосъобразни ПАМ.

По отношение размера на обезщетението за претърпени неимуществените вреди настоящият състав приема, че следва да бъде спазен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В случая, предвид естеството на причинените неимуществените вреди на ищеца – неудобство и притеснение и техният интензитет, с оглед конкретните обстоятелства, при които са причинени, а именно, че за ищеца е била налице ежедневна необходимост от предвижване с автомобил с оглед естеството на полагания от него труд на различни обекти извън [населено място] и факта, че детето му посещавало детска градина в друго населено място, както и периодът от време, в който са били понесени, съдът намира, че в случая справедлив размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 1000 лева за това, че му е било незаконосъобразно отнето СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и в размер на 1000 лева за това, че е била незаконосъобразно прекратена регистрацията на автомобила му по реда на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Доколкото по делото не се доказва от приложените незаконосъобразни ПАМ да са настъпили силен стрес или други емоционални страдания с по-голям интензитет или други негативни последици за здравето му, съдът намира, че в останалата част до пълния предявен размер от 2000 лева и двата иска за неимуществени вреди са недоказани по размер и следва да бъде отхвърлени.

Безспорно за ищеца са настъпили и имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното прекратяване регистрацията на автомобила му по реда на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, тъй като след отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта, с която е наложена тази ПАМ, ищецът е заплатил такса в размер на 35 лева за възстановяване на регистрацията на ППС, а не за промяна на регистрацията на ППС по негово желание със смяна на табели с регистрационен номер, както твърди ответника. Това е видно от посоченото основание за плащането на сумата от 35 лева в приложената по делото квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство от 09.12.2024г. (л.13). В разпоредбата на чл.25 от Раздел V от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в МВР по Закона за държавните такси е предвидена такса в размер на 35 лева и при възстановяване регистрацията на пътно превозно средство с прекратена регистрация, а не само в хипотезите на първоначална регистрация на пътно превозно средство и на промяна в регистрацията на пътно превозно средство със смяна на табели с регистрационен номер. Ето защо, съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че възстановяването на регистрацията в случаите като процесния се извършва по принцип безплатно при получаване на решението на съда за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и че ищецът е заплатил тази такса за промяна на регистрацията на автомобила без да е било необходимо.

Съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен в останалата част до пълния предявен размер от 148.40 лева. Това е така, тъй като ищецът е заплатил 26.40 лева за постоянни табели с регистрационен номер за ПС с две регистрационни табели, поради заявеното от него желание за извършване на услуга - промяна на регистрационния номер на ППС, видно от представена от ответника справка на л.24 от делото, т.е липсва причинно-следствена връзка между това плащане и незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на автомобила му по реда на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Такава връзка не е налице и между заплащането на винетна такса в размер на 87 лева от ищеца и отменената като незаконосъобразна от съда заповед за прилагане на ПАМ № 24-0320-000128/15.05.2024 г. от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ - Поморие по реда на чл.171, т.2, б.б от ЗДвП.

Искането за присъждане на законната лихва е акцесорен иск. Началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение е от момента на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, съобразно т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК, в случая 26.11.2024 год. и 29.11.2024 год. По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано съответно от 26.11.2024 год. и от 29.11.2024 год. до окончателното й изплащане.

Съобразно този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски - 10 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение се явява частично основателна. При материален интерес в размер на 4148.40 лева и уважена част на исковете в размер на 2 035 лева, се налага извод, че на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените от ищеца разноски в процеса следва да бъдат присъдени както следва: в пълен размер относно заплатената държавна такса от 10 лева и в размер на 49 % от заплатеното адвокатско възнаграждение или 490 лева, или общо 500 лева.

При частично уважена част от иска, разноски за ответника следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на база минималния предвиден размер от 100,00 лева, т.е. в размер на 51 лева /51 %/, основание за чието присъждане се явява чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, XVIII-ти състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, да заплати на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 (хиляда) лева за периода от 15.05.2024 г. до 26.11.2024 г. в резултат на незаконосъобразна Заповед № 24-0320-000127/15.05.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, отменена с Решение № 9594/26.11.2024 год., постановено по адм. дело № 982/2024 год. по описа на Административен съд – Бургас, ведно с лихва за забава от 26.11.2024 год. до окончателното плащане и

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]против Областна дирекция на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.05.2024 г. до 26.11.2024 г. за размера над 1000 (хиляда) лева до 2000 (две хиляди) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 (хиляда) лева за периода от 15.05.2024 г. до 09.12.2024 г. в резултат на незаконосъобразна Заповед №24-0320-000128/15.05.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.б, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Поморие, отменена с Решение № 99734/29.11.2024 год. по адм. дело № 983/2024 год. по описа на Административен съд - Бургас, ведно с лихва за забава от 29.11.2024 год. до окончателното плащане и

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]против Областна дирекция на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.05.2024 г. до 09.12.2024 г. за размера над 1000 (хиляда) лева до 2000 (две хиляди) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 35 (тридесет и пет) лева за периода от 15.05.2024 г. до 09.12.2024 г., в резултат на незаконосъобразна Заповед №24-0320-000128/15.05.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.б, издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Поморие, отменена с Решение № 99734/29.11.2024 год. по адм. дело № 983/2024 год. по описа на Административен съд – Бургас, ведно с лихва за забава от 29.11.2024 год. до окончателното плащане и

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]против Областна дирекция на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 15.05.2024 г. до 09.12.2024 г. за размера над 35 (тридесет и пет) лева до 148.40 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица]сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Ю. А. Ю., [ЕГН], живущ в [населено място], [улица]да заплати на ОД на МВР [населено място], сумата от 51 /петдесет и един/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.