Решение по дело №60155/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19627
Дата: 28 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20221110160155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19627
гр. С., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110160155 по
описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, против Й. К. Т., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от
ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния имот -
апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 066515. В исковата молба се сочи също, че за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлина енергия на
насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 570,35
лв. главница, сумата от 133,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 05.07.2022 г., сумата от 13,63 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., и сумата от 3,20 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. -
05.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2022 г. до окончателното
плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 41471/2022 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел IX от Общите условия бил определен реда и срока, в който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С
1
оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор
съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че Й. К. Т., ЕГН **********, дължи на
/фирма/ сумата в размер на 570,35 лв. главница, сумата от 133,50 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 05.07.2022
г., сумата от 13,63 лв,, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., и сумата от 3,20 лв..
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 02.08.2022 г. до окончателното плащане. Поради това ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените
суми, като било образувано ч.гр.д. № 41471/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия прави възражение за нищожност на заповедта за
изпълнение и недопустимост на предявения иск. Оспорва наличието на облигационни
правоотношения между ищеца и ответника. Навежда твърдения, че не бил приел Общите
условия на ищеца. Релевира възражение за неравноправност на клаузите на Общите условия
на ищцовото дружество, както и за противоречие със ЗЗП. Прави възражение относно
липсата от страна на ищеца на оборудване в абонатната станция посредством което да
контролира и докаже, че е продавал енергия според потребностите на купувача. Възразява,
че сумите били завишени и не отговаряли на реалното потребление. Счита, че дяловото
разпределение е извършено неправилно и че топломерът е бил неизправен. Възразява, че е
налице непоискана доставка. Оспорва дължимостта на суми за топлинна енергия за сградна
инсталация. Оспорва приложимата цена на топлинната енергия. Оспорва иска за мораторна
лихва върху стойността на топлинната енергия при твърдения, че начисляването на
мораторна лихва върху прогнозни сметки е нищожно. Оспорва претенцията за дялово
разпределение, като счита, че сумата е дължима към трето лице. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Представени са два броя заявления от 16.02.2016 и 30.08.2016 г., подадени от Й. К. Т.
до ищцовото дружество /фирма/, в които се твърди, че в процесния апартамент са
пломбирани отоплителните тела и крановете за топла вода, поради което се иска
преустановяване на отчитането на максимална мощност на топлинна енергия.
От представения по делото протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в гр. С., /адрес/, е видно, че е взето решение за сключване на договор с
/фирма/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната
жилищна сграда.
От Договор № 574/10.08.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., /адрес/, е възложено на /фирма/ да достави и
монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
/фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/фирма/ на клиенти в гр. С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява,
че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни
сметки за отоплителен сезон 01.05.2018г.-30.04.2019г. и 01.05.2019г.-30.04.2020г. Направено
2
е уточнение, че в процесния имот няма уреди за отчитане на топлинна енергия, поради което
формуляри за отчет не се съставят и са извършвани само начисления за сградна инсталация
и щранг лира.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната
станция, находяща се на адрес гр. С., /адрес/ се измерва и отчита съгласно Закона за
енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на /фирма/ в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00
часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция е преминавал периодични проверки
за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за
проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.
В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са
монтирани топлоразпределители. В имота има само щранг лира за отопление в банята, за
която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга лирата. В имота не се ползва топла
вода. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по
проект 242 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната
инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени изравнителни сметки за
претендирания отоплителен период от /фирма/. Съобразно заключението се установява, че за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е доставена
топлинна енергия в размер на 570,37 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период към 20.02.2023 г. няма данни за постъпили плащания, които да погасяват
задължения от процесния период. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още,
че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия възлиза на 583,35 лв., от
които 570,35 лв. за топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и 13,63 лв. за
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., както и лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. в общ размер на 139,49 лв., от които 136,01 лв.
начислени върху вземането за топлинна енергия и 3,48 лв. начислени върху вземането за
дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на основание чл. 86 ЗЗД и ПМС №
426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочените парични
задължения.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявените исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при
наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Възражението на ответника за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК е
неоснователно. В случая тя е издадена от надлежен орган, действал в надлежен състав, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от съдията и
волята на съда е напълно разбираема, поради което тя представлява валиден съдебен акт.
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима
мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
3
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.
Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответникът е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
По възражението, че е налице непоискана доставка, следва да се посочи, че съобразно
тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането
на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в
режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство,
което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е
прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би
могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и
как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
4
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
От представените и приети по делото писмени доказателства, както и от заявеното от
ответника в открито съдебно заседание от 18.10.2023 г. и обективизирано в протокол
твърдение, че не оспорва обстоятелството, че същия е собственик на процесния имот, съдът
счита, че в производството се установи, че Й. К. Т. е собственик върху процесния
топлоснабден имот – апартамент № 45, находящ се в гр. С., /адрес/. Твърдението на
ответника, че не оспорва правото си на собственост, както и представените по делото
заявления от същия до ищцовото дружество от 16.02.2016 и 30.08.2016 г. следва да се
приемат като признание на обстоятелството, че същия е собственик на процесния имот,
поради което има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от
Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика
на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в централен ежедневник, като на основание чл. 150,
ал. 2 ЗЕ това е достатъчно за влизането им в сила, а второто публикуване има само
оповестителен характер. Следователно те са влезли в сила и представляват част от
съдържанието на договорното правоотношение между страните по настоящото дело. В
случая не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ на възражение срещу приложимите общи условия, поради което
съдът намира възражението на ответника, че не е приел Общите условия, за неоснователно.
Ето защо, съдът приема, че между ищеца и ответника са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
предвид което е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
Неоснователно е и възражението за наличие на неравноправни клаузи в приложимите
Общи условия от 2016 г.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая /фирма/, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни сметки
взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя реално изразходваната от него
енергия за целия отчетен период съобразно реалното му потребление, което в процесния
случай съответства на начислената сградна инсталация.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства
по делото се установява, че в процесното жилище през исковия период не е имало
монтирани отоплителни тела и не е ползвана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като единственото отоплително тяло в процесния апартамент е щранг-лира
в банята, за която е била изчислявана служебна ТЕ. Щранг-лирата е тръбно отоплително
тяло, което служи за отдаване на топлина и при наличието й в сградата се начислява енергия
за отопление. Щранг-лирата е част от отоплителната инсталация на сградата, а не от
сградната инсталация, поради тази причина енергията, отдадена от щранг-лирата се заплаща,
като дял от енергията за отопление, а не като дял от енергията, отдадена от сградна
инсталация. За сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане се прилага експлоатация по максимален специфичен разход на
сградата. Поради това, според съда, щом е налице такова отоплително тяло, и то
топлоотдава, зазидано или не, се дължи заплащане на стойността на отдадената от него
топлинна енергия, изчислена от вещото лице, съобразно нормативната уредба в тази насока.
От заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи и от
5
писмените доказателства по делото се установява действителното доставяне на топлинна
енергия от ищеца на ответника през процесния период, изготвени въз основа
изравнителните сметки, съставени от фирмата за дялово разпределение, съобразно
документи за показанията на общия топломер и документи, описани в заключенията,
непротиворечащи на приетите по делото доказателства, поради което съдът приема същите
за обективно изготвени. Оспорването от ответника на начина на извършване на проверките
и за неизправността на топломера е неоснователно, тъй като не почива на събраните по
делото доказателства, щом вещото лице, което разполага със специални знания е
констатирало, че топломерът е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, както и че са
налице нередности при извършване на проверките.
За установяване на количеството доставена в имота на ответника топлинна енергия
през исковия период и нейната стойност по делото са изслушани и приети заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които съдът кредитира като
обективни и компетентно изготвени. Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот е в размер общо на 570,37
лв., която сума е сътветства на претендираната от ищеца сума (570,35 лв.). Ето защо след
като по делото е установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното
доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за цената на
доставяната топлинна енергия са доказани по основание и размер, поради което искът за
установяване дължимост на главницата е основателен за пълния предявен размер от 570,35
лв.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – /фирма/, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата стойност на услугата за
дялово разпределение възлиза в размер на 13,63 лв. за периода от м.06.2019г. до м.04.2020г.
Предвид изложеното искът за установяване дължимост на главницата за дялово
разпределение е основателен за пълния предявен размер от 13,63 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 133,50 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,20 лв. за периода
от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Предвид извода на съда за основателността на иска за главницата в пълен размер и
приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че мораторната
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 133,50 лв.
Предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и на
основание изчисленията по приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 3,20 лв.
По отношение на разноските:
6
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, на когото следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер
общо на 875 лв. за държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт и следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 75
лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Й. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/дължи на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от А. А. -
изпълнителен директор следните суми: 570,35 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 133,50 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., сума в размер на 13,63 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 3,20 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 41471/2022 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
/адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от А. А. -изпълнителен директор, сумата в размер на 875 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в размер на 75 лв.,
представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 41471/2022 г. на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7