РЕШЕНИЕ
№ 2737
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20222120101566 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на Д. Г. Н., ЕГН ********** и С. Г.
Н., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ................................... - адвокат И. М.,
............................., срещу С. Д. Н. с ЕГН **********, с която се иска допускане до делба на
жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ............................., със застроена площ
130 кв.м., състояща се от четири жилищни етажа и един приземен етаж и с административен
адрес - ..............................., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
.......................... по КК на гр. Б., като се иска делба на всички етажи, с изключение на
втория етаж от сградата, за който се твърди, че е съсобствен единствено между ищците,
като се заявяват следните квоти за делбения имот: за С. Д. Н. – 1/2 /една втора идеална част/
и по 1/4 /една четвърт/ идеална част за всеки от двамата ищци - Д. Г. Н. и С. Г. Н..
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици в процесната сграда по
силата на наследственото правоприемство, като ищците са внуци, а ответницата е дъщеря на
общия наследодател Д. Г. Н. починал на ....................... год., който е изградил сградата въз
основа на типов договор за отстъпване право на строеж от 27.11.1972 год., издаден от
Градски народен съвет – Бургас, с който е отстъпено право на строеж върху държавна земя.
Впоследствие са били издадени още и разрешение за строеж № 150/14.12.1989 год. и
разрешение за строеж № 73/12.08.1980 год. Затова се твърди, че квотите в съсобствеността
са именно ½ за ответника и по ¼ за двамата ищци, наследници по заместване на техния
баща. Посочва се още, че с решение № 260334/02.10.2020 год. постановено по гр.дело №
7662/2018 г. на Бургаски районен съд, е било прието, че собственици на втория жилищен
етаж от същата сграда са само ищците, тъй като този етаж е бил изграден от техния баща Г.
Д. Н., починал на .................. год. Затова се счита, че с ответната страна е налице
съсобственост единствено и само на приземен, първи, трети и четвърти етаж от
четириетажната сграда с идентификатор ............................., с административен адрес -
............................ и се иска допускането им до делба. Ангажирани са писмени доказателства.
1
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран писмен отговор, с
който не се оспорва съществуването на съсобственост по отношение на приземен, първи,
трети и четвърти етаж между страните при посочените квоти и на посоченото основание.
Оспорва се твърдението, че по отношение на втория етаж е налице влязло в сила решение
установяващо едноличната собственост на ищицте, като се излага, че същото касае
разпределението на ползването на обектите и не променя собствеността. Заявява се, че този
етаж също следва да бъде включен в делбата като съсобствен между страните по делото.
Също така се иска включването в делабата и на още една сграда, построена в същия имот,
представляваща постройка на допълващо застрояване с идентификатор ............................
Уточнява се, че в издаденото удостоверение за данъчна оценка обектът е посочен като
“гараж” и “второстепенна постройка”. Ангажирани са писмени доказателства.
С оглед заявените искания в производството е прието за разглеждане искането за
допускане до делба на цялата жилищна сграда с идентификатор ........................... и
изградената в поземления имот постройка – допълващо застрояване с идентификатор
............................
В съдебно заседание страните заявяват, че нямат спор относно квотите в
съсобствеността по отношение на процесните имоти, с изключение на етаж втори от
жилищната сграда, който ищците считат за лична собственост.
Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
Не се спори между страните и се установява от представеното удостоверение за
наследници на Д. Г. Н., починал на ....................... година, че след смъртта си той е оставил
за свои законни наследници неговата дъщеря С. Д. Н., ответник по делото, и децата на
починалия на .................. г. негов син Г. Д. Н. – ищците С. Г. Н. и Д. Г. Н..
Не се спори също така, че процесната сграда представлява имот с идентификатор
............................., на адрес ............................... и се състои от четири жилищни етажа и един
приземен етаж.
Страните не спорят, че строежът на сградата е изпълнен върху държавна земя, като
видно от представения Типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя
от 27.11.1972 г. на наследодателя на страните Д. Г. Н. е предоставено правото да изгради
постройка за жилищна сграда върху държавно урегулирано място от 1/6 ид.ч. от 3000 кв.м.
съставляваща дворище 11/12 от б.парцел ...., в кв. 1 / К. . С протокол № 18 от 08.05.1973 г. е
открита строителна линия и ниво на обекта. От представеното строително разрешение №
143 от 08.05.1973 г. се установява, че на лицето е позволен строеж на едноетажна жилищна
сграда с квадратура на петното до 90 кв.м. и цокъл до 1.20 м по одобрен архитектурен план
и дадена строителна линия. С отделен протокол № 18 от 08.05.1973 г. е определена
строителна линия и ниво на обекта.
С разрешение за строеж № 73 от 12.08.1980 г. на Общински народен съвет Бургас,
Кметство “П.”, на Д. Г. Н. е дадено разрешение да изгради гараж и стопанска постройка в
парцел ........., кв. ....., по плана на с.К. , съгласно одобрените проекти от 12.08.1980 г.
Представено е още и разрешение за строеж № 150 от 14.12.1989 г., с което на Д. Г. Н. е
разрешено изграждането на надстройка и пристройка в парцел ...., кв. ...., по плана на с.К. ,
.............., на основание чл. 15в от Закона за собствеността.
Видно от ангажираното заявление на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ Д. Г. Н. и С.
С. Д. са изразили съгласие за безвъзмездното отстъпване правото на строеж, по силата на
което да се надстрои втори етаж върху съществуващата жилищна сграда от етаж и мазе, на
2
техния син Г. Д. Н. /наследодател на ищците/. Съгласието е нотариално заверено и вписано,
видно от отразяването върху документа от 11.06.1987 г.
На гърба на представения типов договор от 27.11.1972 г. е направено надлежно
отбелязване, че “на основание чл. 15в от ЗС и молба нотариално заверена от 11.06.1987г.
правото на строеж за построяване на втори жилищен етаж и стълбище е прехвърлено от Д. Г.
Н. на Г. Д. Н. – негов син”.
С протокол № 26/13.03.1990 г. е определена строителна линия и ниво за строежа на
надстройка и пристройка в присъствието на инвеститора Д. Г..
По делото е представен и препис от влязло в сила решение по гр.д.№ 7662/2018 г. на
БРС, с което е отхвърлен предявения иск от С. Д. Н. срещу настоящите ищци, за
разпределението на ползването на сградите в имота.
По делото е прието основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза на вещото лице инж.Р. К., от която се установява, че е налице разлика
между застроената площ на сградата посочена в кадастралната ката от 130 кв.м. и
изпълнения на място строеж, като са отразени разликите в площта на всеки етаж, както
следва: приземен етаж 132.50 кв.м., първи жилищен етаж 133.34 кв.м., втори жилищен етаж
– 161.70 кв.м., трети жилищен етаж – 161.70 кв.м. и четвърти жилищен етаж – 161.70
кв.м.Вещото лице е посочило, че е налице разминаване между строителните книжа и
действително извършената застройка, като в северозападната част на сградата има чупка,
която не е предмет на одобрения проект и нейната площ е 1.47 кв.м.
С оглед така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е установено, че страните като наследници на общия наследодател Д. Г. Н.,
починал на ....................... година, на основание чл. 5 и чл. 10 ЗН са носители на правото на
собственост на притежаваните приживе от наследодателя имуществени права в процесния
имот при квоти, както следва: за С. Д. Н. (дъщеря на наследодателя) – 1/2 и по 1/4 идеална
част за всеки от двамата ищци (негови внуци) - Д. Г. Н. и С. Г. Н..
Спорният по делото въпрос е дали правото на собственост по отношение на втория
жилищен етаж от сградата е било част от наследствената маса, за да възникне на това
основание съсобственост между страните, респ. дали наследодателят валидно се е
разпоредил с учреденото в негова полза право на строеж за надстрояване на втория етаж
върху съществуващата жилищна сграда от етаж и мазе, в полза на неговия син Г. Д. Н.
/наследодател на ищците/.
В случая не се спори, че вторият етаж от сградата има характеристиките на
самостоятелен обект на правото на собственост, като обособена част от сградата и е със
жилищно предназначение. В хода на процеса по гр.д.№ 7662/2018 г. на БРС, в който са
участвали страните по делото, вече е било направено оспорване на автентичността на
представения като доказателство официално заверен препис от типов договор за отстъпване
правото на строеж върху държавна земя от 27.11.1972 г., в частта относно отбелязването на
гърба на документа, че правото на строеж за постройка на втория жилищен етаж е
прехвърлено от Д. Г. Н. на Г. Д. Н. – негов син. Автентичността на документа не е била
опровергана в нарочното производство по оспорване, поради което същият и в настоящия
процес се явява годно доказателство за установяване на твърденията на ищеца, ценен в
съвкупност с останалите писмени доказателства. Видно от представеното заявление с
нотариална заверка от 11.06.1987г. общият наследодател е изразил валидно воля за
прехвърляне на правото на стоеж на неговия син – баща на ищците. Това е извършено в
съответствие с действащите към този момент правила на чл. 15а ЗС (в редакция от ДВ, бр.
87 от 1974 г.), който предвижда, че правото на строеж върху държавна земя не може да се
3
прехвърля от лицето, което го е придобило, преди да е извършен строежът, освен на негови
роднини по права линия. Също така съгласно действащия тогава чл. 15в ЗС /отм./ правото на
строеж върху държавен парцел, отстъпено на гражданин за построяване на малоетажна
индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на
негови роднини по права линия. Законът изрично урежда отношенията между приобретателя
и първоначалния носител на суперфициарното право, като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба приобретателят по ал. 1 придобива правото на строеж въз основа на молба,
подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в
нотариалните книги. В случая е представена нарочна нотариално заверена молба – заявление
от 11.06.1987 г. с нотариална заверка на подписа на прехвърлителя, поради което съдът
приема, че в полза на наследодателя на ищците е било надлежно учредено право на строеж
за изграждане на втория жилищен етаж от сградата. Затова и след изграждането му, съгласно
чл. 63 ЗС именно Г. Д. Н. се е легитимирал като собственик на втория жилищен етаж. Към
датата на смъртта на общия наследодател Д. Г. Н., починал на ....................... година, правото
на собственост на втория етаж вече не е било част от откритото наследство. Следователно
между страните не е възникнала съсобственост, доколкото единствени наследници на Г. Д.
Н. са неговите деца – ищците по делото, при равни квоти и от тях не е заявено искане за
подялба на имуществото оставено от техния баща.
Съдът не споделя доводите на ответника, че построеното в отклонение на даденото
разрешение за настрояване, се явява съсобствено между страните. На първо място, с
учредяване на суперфицията за изграждане на втори жилищен етаж общият наследодател се
е разпоредил изцяло с това свое право. Затова в неговата наследствена маса не може да бъде
включено имуществено право, което той не е притежавал към датата на неговата смърт.
Действително с приетото по делото заключение на в.л. К. се установява, че площта на втория
жилищен етаж е 161.70 кв.м. и е налице разлика със строителните книжа. Това обстоятелство
обаче не води до автоматично възникване на права у прехвърлителя, респ. неговите
наследници, най-малко защото в случая той не е собственик на земята и правилата за
приращението не са приложими. Той е прехвърлил притежаваните от него права в такъв
обем, какъвто е бил и обемът на неговото правомощие за надстрояване на имота. Затова,
след като общият наследодател Д. Г. Н. се е разпоредил валидно със своето право за
надстрояване на втория етаж в полза на бащата на ищците, то в негова полза не биха могли
да възникнат права и той да се легитимира като собственик на изградения етаж, било то и в
идеални части. Това не зависи от качеството и обема на реализирания строеж, за който
отговорност пред държавната администрация носи приобретателя на правата.
Последователно в съдебната практика се приема, че и незаконно изграден обект може да
бъде обект на разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Освен това въпросът дали строежът
е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към въпроса за
принадлежността на правото на собственост на незаконната сграда /или етаж от нея/, като
въпросът кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, е в компетенциите на
съответната администрация, съобразно приложимите строителни правила. Следва да се
посочи, че дали строежът е незаконен и дали е в режим на търпимост е неотносимо в
първата фаза на делбата, освен в случай на влязла в сила заповед за премахването му,
каквато не се твърди да е издадена. Макар и да не се сочат от страните факти за това кога и
от кого са изградени трети и четвърти жилищен етаж от сградата, същите са реализирани и
липсата на строителни книжа не съставлява пречка за допускане на делбата, така както е
заявена.
По изложените съображения, съдът намира, че до делба следва да бъде допусната
процесната четири етажна жилищна сграда, с изключение на втория етаж от нея, който не е
4
съсобствен с ответника и следва да бъде изключен от делбения процес, като по отношение
на него предявеният от С. Д. Н. иск следва да се отхвърли.
Основателен се явява и иска за допускане до делба на допълващото застрояване
изпълнено в поземления имот, при установените квоти в наследството.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Г. Н., ЕГН ********** и С. Г.
Н., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ................................... - адвокат И. М.,
............................., срещу С. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес .........................., на приземен,
първи, трети и четвърти жилищен етаж (с изключение на втори етаж) от сграда,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор ............................. със застроена площ
130 кв.м., състояща се от четири жилищни етажа и един приземен етаж и с административен
адрес - ..............................., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
.......................... по КК на гр. Б., с предназначение на сградата: жилищна, еднофамилна, както
и на изградената в същия имот постройка на допълващо застрояване с идентификатор
..........................., по кадастралната карта на гр. Б., с площ от 109 кв.м., брой етажи:1, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за С. Д. Н. – 1/2 /една втора идеална част/ и по 1/4 /една четвърт/
идеална част за всеки от двамата ищци - Д. Г. Н. и С. Г. Н., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба
по отношение на втория етаж от жилищната сграда с идентификатор ............................., като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5