РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501513 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Етажна
собственост на комплекс „Феста Апартмънт Поморие“, чрез управителя Мартин Чолаков,
ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.Стоичков,
срещу Решение №260151/23.06.21г., постановено от Районен съд Поморие по гр.д.№19 по
описа на съда за 2019г., в частта, с което: са отхвърлени исковете на въззивника срещу
ответника И. А. В., над сумата от 55.20 лева, до предявения размер от 259.42 лева –
главница и над сумата от 5.75 лева, до предявения размер от 38.34 лева – обезщетение за
забава, съставляващи вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г. на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“; е отхвърлен иска на въззивника за сумата 665.62 лева главница и
135.61 лева – обезщетение за забава, представляващи годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2016г.; е
отхвърлен иска на въззивника за сумата 648.55 лева главница и 95.85 лева – обезщетение за
забава, представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение и претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение,
с което исковете да бъдат уважени. С позоваване и цитиране на съдебна практика,
въззивникът намира, че сумите се дължат и се претендират на основание решение на ОСЕС,
което не е отменено по съдебен ред. Доколкото не е взето друго решение след него, това
решение продължава да действа, независимо че за 2016 и 2017г. решенията са били
отменени – отмяната е станала на процесуално основание, а не поради материалната им
незаконосъобразност.
Ответникът И. А. В., чрез процесуален представител адв. Панайотов представя в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения
за потвърждаване на решението, основани също на съдебна практика, в това число и
постановена по казус, идентичен на настоящия, по който се е произнесла и касационната
инстанция. Излагат се подробни аргументи досежно периода на действие на решението на
1
ОСЕС от 12.11.2014г., респ. – неприлагането му за 2016 и 2017г., за които се претендират
процесните суми.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №***г.,
ответникът И. А. В., е придобил правото на собственост на апартамент №*** в бл.А
четврърто ниво, с площ 50.67 кв.м., ведно с 15.65 кв. м. в идеални части от общите части на
сградата. Не се спори и видно от представения протокол, на 12.11.2014 г., е било проведено
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ на което били приети решения за избор на управителен съвет, определен е размер
на такса за поддръжка и управление, в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, взето е решение за
създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса
за управление и поддръжка, а за 2015г. – 3 евро и е приет правилник за вътрешния ред;
упълномощен е УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка с избрана
компания. Не се спори, че решенията на проведеното ОСЕС са атакувани многократно от
различни етажни собственици, (в т.ч. и по гр.д.№619/19г. на ПРС, до влизане в сила на акта
по което настоящата инстанция спря производството по настоящото дело), но като краен
резултат след постановяване на влязло в сила определение за прекратяване на
производството по гр.д.№619/19г. на ПРС, горепосочените решения са стабилизирани.
Не се спори и видно от представените протоколи, на 29.06.2017 г. е проведено
ОСЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление
и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по
т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2
евро/кв.м. В производство по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, с въззивно решение №
ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в.гр.дело №100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са
отменени всички решения, взети на това ОСЕС.
Ищецът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ твърди, че предвид
взетото на ОСЕС на 12.11.2014г., изменено с решение на ОСЕС на 29.06.2017г., ответникът,
в качеството си на етажен собственик не е заплатил и дължи исковите суми, съставляващи 5
евро кв.м. – такса за поддържка и управление за 2016 – частично и за 2017г. и в размер на 2
евро – за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 година, ведно с мораторна и законна лихва.
Претендира осъждането й да заплати тези суми.
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения във връзка със
законосъобразността на проведеното на 12.11.2014г. ОСЕС и законосъобразността на
определената такса за поддръжка и управление. Излага съображения, че ищецът не е
извършвал дейности, касаещи поддръжката и управлението на общите части, поради което
не му се дължат претендираните суми. Оспорва и характеристиките на сградата като
жилищен комплекс от затворен тип по см. на §1, т.3 ДР ЗУЕС. В тази връзка заявява, че
етажните собственици на отделните сгради/входове, са провели самостоятелни общи
събрания и са учредили самостоятелни етажни собствености, които са извършвали
дейностите по поддръжка и управление и на тях са били заплатени сумите, които са били
определени на тези събрания.
По повод тези твърдения на ответника са представени Решение №106/2018г. по
гр.дело 376/2017г. на РС Поморие и Решение № 73/23.05.2017г. по гр.дело 494/2016г. на
ПРС, с които са отменени решенията, приети на проведеното на 24/25.02.2017г. ОС на ЕС на
блок А, Б, В, и решенията приети на проведеното на 22.08.2016г. ОС на ЕС на блок А. С
тези решения съдът е приел, че не се касае за отделни самостоятелни сгради, не се касае и за
сграда с повече от един вход, който да обслужва само определени обекти. Поради това е
прието, че в блок А няма обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на ответника за
учредяването на ЕС.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе
пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
2
Закона, намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС,
всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание
по определения в чл.51 с.з. начин. Следователно от компетентността на Общото събрание е
да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в решението период.
Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока,
посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай ищецът се позовава на решение, взето на ОСЕС, проведено на
12.11.2014г. Въззивният съд не споделя аргументите на ответника, касаещи оспорване на
законосъобразността на решенията, взети на това събрание. Тези решения са се
стабилизирали, поради прекратяване на образуваните производства по чл.40 ЗУЕС, в т.ч. и
гр.д.№619/19г. по описа на ПРС. В тази връзка е налице съдебна практика, която въззивната
инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на
ВКС по т.д. №1830/2018 г., I т. о., ТК). Възможността за атакуване законосъобразността на
тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми – конкр.
чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След
изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок –
нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение.
Така решенията, взети на ОСЕС на 12.11.2014г., касаят календарната 2015г. и се
прилагат по отношение на нея. За следващи периоди, в т.ч. и за тук процесната 2017г. са
били взети нови решения, които са отменени по съдебен ред с горепосочените съдебни
решения. Поради това за 2016 и 2017г. не са налице валидно взети решения, в т.ч. по
въпросите за дължимите такси за поддръжка и управление.
Съобразно посоченото Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова, „Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС
решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в
противоречие със закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение,
нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с
предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения
бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон“. Следователно
единственото стабилизирано към 2017г. решение на ОСЕС е това, взето на 12.11.2014г., но
същото е приложимо само за 2015г. Поради изложените съображения не може да се прилага
за последващи периоди – 2016 и 2017г.
Поради това следва да се разгледа следващото възражение на ответника, че
претендираните разходи за управление и поддържане на общите части не са били реално
направени. Същото е своевременно направено в отговора на исковата молба. В тази връзка
по повдигнат идентичен казус между настоящия ищец и друг етажен собственик, с
Определение №124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о., Върховният
касационен съд е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че „Когато се
събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната собственост, наистина
не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае
за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият
случай, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена.
Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата
би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при решаване
на делото“.
При така направеното оспорване, ищецът е следвало да изложи фактически
твърдения и да ангажира доказателства, за установяване извършването на дейности по
управление и поддържане по см. на §1, т.11 ДРЗУЕС, респ. – направени във връзка с тези
дейности. Това не е извършено. И по този въпрос касационната инстанция е изложила
съображения в посоченото по-горе определение, като е приела, че „В исковата молба
етажните собственици не са изложили никакви твърдения относно действителното
извършване на разходите по поддръжката на сградата през 2015 г. След възражението в
отговора на исковата молба, че такава поддръжка реално няма, не е последвало никакво
уточнение или пояснение относно това обстоятелство. От възражението срещу указанията в
доклада и изменението на този доклад, извършено от първоинстанционния съд може да се
заключи само, че ищците не твърдят реално да са извършени разходи за поддръжката.
3
Следователно не е било необходимо въззивният съд да дава указания, че ищците могат да
ангажират доказателства за установяване на обстоятелство, което те поначало не твърдят“.
Ето защо въззивната инстанция намира, че по насрещното възражение на ответника,
че дейности по управление и поддържане не са извършени, респ. – разходи не са направени,
ищецът е следвало и без указания на съда да ангажира доказателства, което не е сторено.
Поради това претенцията е недоказана. По изложените съображения искът по чл.6, ал.1,
т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд,
с което е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто
размер е определен от Общото събрание по определения в чл.50 с.з. начин. Следователно
също от компетентността на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната
вноска, дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на
ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на размера на вноската за
посочения фонд, законодателят е предвидил минимален размер – 1% от минималната
работна заплата за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2017г. За този период, както вече стана дума,
не е налице валидно взето решение на ОСЕС за определяне на размера на вноската на
етажните собственици, поради отмяната на решенията, взети след 2015г. по съдебен ред. Ето
защо, предвид това, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014г.,
съществуването му е предвидено в закона, следва да намери приложение законовата норма,
която да замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера на вноските на
всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за 2017г. Съгласно
Постановление на МС №141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. минималната месечна
работна за страната за календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. За процесния период –
01.01.2017г. – 31.12.2017г. – 12 месеца, дължимата от ответницата минимална вноска за
фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 4.60 лева месечно или 55.20 лева. Размерът на
законната лихва е 5.74 лева.
По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е
основателен в посочения размер. Над този размер като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Решението на ПРС, постановено в този смисъл, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските, направени във
въззивното производство, в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно
представения договор за защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260151/23.06.21г., постановено от Районен съд
Поморие по гр.д.№19 по описа на съда за 2019г.
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънт Поморие“, чрез
управителя Мартин Чолаков, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. В., роден на ***г., гражданин на ***,
БУЛСТАТ *********, съдебно – деловодни разноски, в размер на 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2,
т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5