№ 23079
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110170833 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Й.
А. И. и И. А. И. кумулативно субективно и обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че
ответниците дължат на ищеца следните суми:
- за Й. А. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 2365,92 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, абонатен № 57456, ведно със законна
лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. в размер на 392,65 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,21 лв. за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до
02.10.2023 г. в размер на 3,32 лв.;
- за И. А. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 2365,92 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, абонатен № 57456, ведно със законна
лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
1
за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. в размер на 392,65 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,21 лв. за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до
02.10.2023 г. в размер на 3,32 лв.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
56072/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичане на
периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 56072/2023 г.
на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна
на ответниците. Оспорват ответника Й. А. И. да е потребител на топлинна
енергия, доколкото партидата била на името на И. А. И.. Оспорват
претенцията за услугата дялово разпределение, доколкото същата не била
извършвана от ищеца. Възразяват срещу претенцията за обезщетение за
забава, доколкото такава не била налице. Правят възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца. Молят за отхвърляне на предявените
искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
2
страна:
Въз основа на заявление от 10.10.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
31754 от 24.10.2024 г. по ЧГД № 56072/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр.
с. срещу длъжниците Й. А. И. и И. А. И. за следните суми: Сумите се разделят
както следва:
За Й. А. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 2 365,92 BGN (двe хиляди триста шестдесет и пет лева и 92
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 02.10.2023 г. в
размер на 392,65 BGN (триста деветдесет и два лева и 65 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,21 BGN (петнадесет
лева и 21 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до
02.10.2023 г. в размер на 3,32 BGN (три лева и 32 стотинки), държавна такса в
размер на 55,54 BGN (петдесет и пет лева и 54 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева);
За И. А. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 2 365,91 BGN (двe хиляди триста шестдесет и пет лева и 91
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 02.10.2023 г. в
размер на 392,65 BGN (триста деветдесет и два лева и 65 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,21 BGN (петнадесет
лева и 21 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до
02.10.2023 г. в размер на 3,33 BGN (три лева и 33 стотинки), държавна такса в
размер на 55,54 BGN (петдесет и пет лева и 54 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като същите в срок
са подали възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане от 22.11.2023 г., връчено на 28.11.2023 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 28.12.2023 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
3
исков ред.
Представена е заповед № А-0-08-1482/29.05.1979 г., издадена от
Изпълнителния съвет на Софийски общински народен съвет (ИССОНС), от
която се установява, че процесният топлоснабден имот е бил определен в
обезщетение на И. Й.ов И..
Представено е удостоверение от 06.12.2012 г., издадено от Столична
община, район „Надежда“, в уверение на това, че стар адрес: АДРЕС е
идентичен с нов адрес: АДРЕС.
Представено е удостоверение за наследници изх. № УГ01-
11182/05.10.2017 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, от което
се установява, че И. Й.ов И., ЕГН ********** е починал на 13.09.2002 г.,
същият е имал съпруга – С.С. И.а, починала на 05.02.2006 г., и син – А И. И.,
починал на 11.05.2001 г., като ответниците са синове на последния.
Представено е удостоверение за наследници изх. № РНД21-УФ01-655/3
от 21.06.2021 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, от което се
установява, че А И. И., починал на 11.05.2001 г., е оставил за наследници по
закон Р. Й.ова И.а – съпруга, ответника И. А. И. – син, и ответника Й. А. И. –
син, за които лица няма данни да са починали.
Представен е договор за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна
на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София, на 26.04.2023 г.,
под акт № 60, том LXVI, вх. рег. № 27282/26.04.2023 г., с който Й. А. И. е
прехвърлил на И. А. И. притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния
топлоснабден имот, като в замяна е получил 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.1381.2166.1.41 с доплащане на сумата от
45000,00 лв.
По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на
етажните собственици, на което са взели решение да се сключи договор с
„Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите
на сметката при ищеца, като за процесния аб. № 57456 е посочено, че титуляр
е ответника И. А. И..
Представен е договор № 4768/16.10.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
4
услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2021 г., 31.07.2022 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми, от които се
установя, че партидата за процесния топлоснабден имот е открита на името на
ответника И. А. И..
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово
разпределение и годишен отчет за исковия период, в които също като титуляр
на партидата е записан само ответникът И. А. И..
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Не е извършен достъп за отчет. Посочено е, че в
исковия период в имота е имало три броя радиатори, свързани към ВОИ, без
монтирани разпределители на ТЕ, в банята е имало щранг-лира, в имота е
имало и един брой водомер за топла вода, не е начислена ТЕ, отдадена от
отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, както и ТЕ за БГВ на база начислен разход за бр. ползватели.
Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата
нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
5
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“
ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е
отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в
която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите
метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за
отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило,
че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при
които не са били констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 4731,84
лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е
в размер на 30,42 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия
период възлиза на 785,30 лв., а тази върху главницата за УДР – на 6,65 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в
6
процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
7
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или
8
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
се извежда извод, че ответниците са били собственици на процесния имот в
исковия период и в това си качество – собственик на топлоснабдения имот, са
били клиент на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по
възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия до процесния имот при посочените от ищеца квоти. На
основание чл. 10 ЗН Р. Й.ова И.а – съпруга на А И. И., не отговаря за
процесния дълг.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
9
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
Неоснователно е оспорването, че ответникът Й. А. И. не притежава
качеството на клиент на топлинна енергия, доколкото партидата за имота била
10
открита само на името на ответника И. А. И.. След възникване на
съсобствеността, за да бъдат дължими месечните вноски само от единия
съсобственик, то той следва да сключи договор с топлопреносното
предприятие при общи условия, като до сключването на такъв договор
двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия
съобразно дяловете си. В настоящия случай не се установява такъв договор да
е бил сключен само с единия от съсобствениците. По делото липсва прието
заявление-декларация от другия съсобственик и ответник – И. А. И., за
открИ.е на партида, поради което не е възможно да се приеме, че съществува
правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния обект
единствено с него. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на
имота, нито от това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име се
издават фактурите и изравнителните сметки или кое лице е вписано в списъка
на етажните собственици. Действително партидата се води на името само на
И. А. И. и изравнителните сметки са били издавани на негово име. Въпреки
това, установяването единствено на факта, че същият е вписан като титуляр на
индивидуална партида, без да е ясно дали това е станало служебно или въз
основа на искане /заявление за открИ.е на партида/, съответно по чие искане,
не може да обоснове извод за отпадане на договорната отговорност на
ответника Й. А. И.. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че
И. А. И. е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита
партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи
правото на собственост на топлоснабдения имот, като единствено това
заявление би представлявало по своето правно естество предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД.
Такива доказателства не са ангажирани. Ето защо, клиент на топлинна
енергия се явява и ответникът Й. А. И.. Задължени лица да заплащат
стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период са
двамата съсобственици – Й. А. И. и И. А. И., съобразно дяловете си в
съсобствеността, а именно по 1/2.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
11
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.10.2023 г.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.10.2020 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност,
а именно това са вземанията дължими за период от м.05.2020 г. до м.07.2020 г.
вкл. Изискуемостта на вземанията за м.08.2020 г. е настъпила в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. на 15.10.2020 г.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 4588,46 лв.
за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от
12
чл. 119 ЗЗД.
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 30,42 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
13
обаче не представи доказателства, от които този факт може да се установи по
категоричен начин.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху непогасената по давност главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. възлиза на общо 761,50 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 972,16 лв., от които за заповедното
производство 111,08 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
за исковото производство 111,08 лв. за ДТ, 600,00 лв. за депозит за вещи лица
и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От тях на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 941,74 лв. за заповедното и исковото производство,
които следва да се заплатят по равно от ответниците или по 470,87 лв. за всеки
един от тях.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. Н. К. се определи
14
адвокатско възнаграждение в размер на 855,42 лв. за исковото производство и
50,00 лв. за заповедното производство за всеки един от ответниците
поотделно или общо възнаграждение в размер на 1810,84 лв., от които на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят 56,67 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. А. И., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 2294,23 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, абонатен № 57456 през
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 380,75 лв. – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата от 15,21 лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; ведно със
законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от
2294,23 лв. до пълния предявен размер от 2365,92 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, както и иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 380,75 лв. до пълния предявен
размер от 392,65 лв., представляваща обезщетение за забава по отношение на
цената за топлинна енергия, и за сумата от 3,32 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.11.2020 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цената за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 56072/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. И., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 2294,23 лв. – стойността на незаплатена топлинна
15
енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, абонатен № 57456 през
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 380,75 лв. – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цената за
топлинна енергия; сумата от 15,21 лв. – цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; ведно със
законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от
2294,23 лв. до пълния предявен размер от 2365,92 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, както и иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 380,75 лв. до пълния предявен
размер от 392,65 лв., представляваща обезщетение за забава по отношение на
цената за топлинна енергия, и за сумата от 3,32 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.11.2020 г. до 02.10.2023 г. по отношение на цената за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 56072/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Й. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в
размер на 470,87 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в
размер на 470,87 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Н. К. от САК, с личен №
**********, сумата от 56,67 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната на
ответниците безплатно адвокатска помощ и съдействие за заповедното и
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17