Решение по дело №4865/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 615
Дата: 5 юли 2024 г.
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20232230104865
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Сливен, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104865 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.
Ищцовото застрахователно дружество твърди, че на 17.2.2019 г. на АМ
„Тракия“ в района на 265 +000 км. посока гр. София било реализирано
произшествие, при което МПС марка „БМВ” с per. № CO 0798 СС,
собственост на Елена Тенчева Николова и управлявано от Б. И. С. реализирал
ПТП с излязло на пътното платно животно (чакал). Автомобилът бил със
сключена застраховка “Автокаско” в ЗД ”БУЛ ИНС”АД със застрахователна
полица № Е18600003653, валидна към момента на събитието. Сочи, че била
заведена щета № ********** и след направена оценка на щетата било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 3 533.32 лв. С
уведомително писмо поканил ответника да възстанови изплатеното
обезщетение, но сумата не била възстановена.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца по банкова
сметка Банка - ДСК, BIC: STSABGSF, IBAN: BG55 STSA 9300 0016 1883 03,
сума в размер на 3 558,32 лв., от която 3 533,32 лв., изплатено
застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на
МПС „БМВ” с per. № CO 0798 СС, собственост на Елена Тенчева Николова и
1
управлявано от Б. И. С., следствие настъпило на 17.2.2019 г. на АМ „Тракия“
в района на 265 +000 км. посока гр. София ПТП с излязло на пътното платно
животно (чакал) и 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.03.2023г. датата на завеждането на исковата
молба до пълното изплащане.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната по иска страна депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Твърди, че към датата на събитието АМ Тракия кв.265+000 била в
отлично състояние. На визирания км.265 АМ Тракия, имало поставена
оградна мрежа, поставена именно с цел да предпазва преминаването на
животни. Оградната мрежа по време на настъпване на произшествието била
без нарушена цялост, видно от представеният сертификат по месечно задание
за м.февруари 2019г. за действително изпълнените и приети ремонтни работи
на територията на ОПУ - Сливен - нивото на поддържане на предпазната
мрежа било 100 % и видно от шифър 8009 - възстановяване на унищожена
предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор о височина-0.00.
Видно и от дневника за уведомяване за настъпили аварии на АМ Тракия от
17.02.2019 г. било следното „АМ Тракия - температура -2 градуса, сухо, ясно
и липсвало обаждане за настъпило ПТП на тази дата.
Не оспорва, че път АМ“Тракия“ е път от републиканската пътна мрежа
и като такъв се поддържал от ответника, както и, че на територията на
Сливенска област тази дейност се извършвала, чрез специализираното му
звено - ОПУ Сливен.
Счита, че в случая настъпилото събитие и щетата по имуществото не се
дължало на противоправното поведение на ответника, на който било
възложено поддържане на конкретния пътен участък в изправност. Налице
било внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието
отстраняване или обозначаване било обективно невъзможност в рамките на
изминалото време между възникването на препятствието и настъпването на
ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на МПС, който не се съобразил с разпоредбата на чл.20 ЗДвП.
Сочи, че съгл. разпоредбите на Техническите правила за приложение и
техническа документация за огради/предпазни мрежи/ за автомагистрали,
2
издание на ГУП, 1995 г. при мостови съоръжения предпазната мрежа се
прекъсва при отвора на съоръжението и съоръжението остава свободен, а при
пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно
нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-
малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. При
пътни възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно
нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-
малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път.
Следователно животното, което се е намирало на пътното платно на
магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такова място. В този
смисъл счита, че е без правно значение дали е имало или не предпазна мрежа
в участъка. Още повече, че наличието на такава не можело да се приема като
абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.
Твърди, че не съществува причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди на лекия автомобил и неизправност на пътя, който следва
да се стопанисва от държавата в лицето на ответника, твърди, че не
съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, като
застраховател, и трето лице, като застрахован, по застраховка „Каско“, който
да е действал през периода на ПТП.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
Предмет на разглеждане е предявен обратен иск с правно основание
чл.54 ЗЗД, вр.чл.49 ЗЗД.
Ищецът АПИ София, чрез ОПУ Сливен твърди, че сключил договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-3/13.12.2018г. с ответника
„Автомагистрали“ ЕАД София (превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации) за АМ“Тракия“ - ОПУ
Стара Загора, ОПУ - Сливен, ОПУ - Ямбол и ОПУ - Бургас по обособени
позиции, стопанисвани от АПИ съгласно чл.19 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата. За обособена позиция № 4 - АМ Тракия на територията на ОПУ
Стара Загора, ОПУ - Сливен, ОПУ - Ямбол и ОПУ - Бургас с дължина на
пътната мрежа 164.808 км. стопанисвани от АПИ. където попадал и
процесния пътен участък. Съгласно чл. 5 от договора дейностите по
поддържане на републиканските пътища се възлагали от Възложителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания. Сочи, че с допълнително
3
задание по цитирания договор за извършване на ремонтно-възстановителни
дейности по АМ Тракия в участъка с посока на движение гр.София в района
на км.265+000 били възложени на ответника задължения за извършване на
конкретни действия: попълване на банкети и поддържане и ремонт на пътната
настилка, пътни съоръжения и техните принадлежности със срок на
изпълнение - 13.12.2023г. В тази връзка ищецът изпълнил коректно и
своевременно задълженията си за поддържане на пътищата от РПМ, отворени
за обществено ползване, в добро експлоатационно състояние. В случай, че в
хода на производството бъде установена причинно - следствена връзка между
настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно, счита, че е
налице неизпълнение на възложената на ответника но обратния иск работа по
горепосоченото допълнително задание.
Иска се от съда в случай, че уважи регресната претенция на
застрахователя да се осъди ответника по обратния иск да заплати на ищеца по
банкова сметка IBAN: BG19UBBS 8002 3106 1343 04; BIC: UBBSBGSF; ТБ
„ОББ” АД -клон Сливен, сумата за която е осъден ищеца по обратния иск,
като ответник по главния иск, ведно със законната лихва, считано от от
21.08.2023г. /датата на предявяване на обратния иск/ до окончателното
плащане.
В срок е подаден отговор от третото лице помагач и ответник по
обратния иск, с който се оспорват претенциите. Оспорва твърденията на
ищеца застраховател, механизма на ПТП, вида и размера на настъпилите
вреди и причинно следствената връзка между тях и дейността на ответника по
поддържане на пътя. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат на водача, който управлявал автомобила със скорост, несъобразена с
пътните условия.
Счита, че щетата по имуществото не се дължи на противоправно
поведение на ответника, а в резултат на случайно събитие, което не е могло да
бъде предвидено. Иска се отхвърляне на главния иск, като неоснователен.
Оспорва се също и обратния иск. Не се оспорва сключването на
договор за възлагане на обществена поръчка. По този договор дейностите,
които бил длъжен да изпълнява, се възлагали с месечни, допълнителни и
извънредни задания /чл.5/. На база възложените задания се съставяли месечни
сертификати, които били доказателство за действително изпълнени от
4
изпълнителя и приети от възложителя ремонтни работи (чл.9, ал.5 от
договора). Извънредните задания били приложими при настъпване на
„непредвидени обстоятелства“ и съгласно чл.5, „В“ от договора.
Възложителят или упълномощено от него лице имал право да възлага
писмено възникналите работи, които били пряко свързани с проходимостта на
пътния участък и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза
изпълнителят бил длъжен да започне незабавно работа по разпоредените
дейности. Съгласно Раздел I Дефиниции, т.8 “извънредно задание“
означавало писмено възлагане от възложителя на видовете количества и
работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за
осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението
при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на
чл.2 ЗЗБ. От законовите разпоредби на чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 ЗП
следвало, че със сключването на договора за обществена поръчка ищецът не е
прехвърлил изцяло на ответника поддържането на пътния участък, където
било осъществено събитието. Отговорността можела да се прехвърли само и
единствено, ако имало изрично задание (месечно, допълнително или
извънредно), възложено по описаният в договора начин, което водело до
неизпълнение на договорните задължения, а такова в случая нямало.
В договора не било посочено задължение на ответника да следи за
настъпване на непредвидени обстоятелства, включително и такива, които
биха могли да доведат до ПТП, то и следвало да се приеме, че задължението
му като лице, осигуряващо поддръжка на пътя, било да отстрани последиците
от ПТП, но само по изричното възлагане от страна на възложителя,
включително, чрез устно такова, с оглед извънредния характер на
обстоятелството и възникването му през тъмната част на денонощието.
В конкретния случай твърди, че не му били възлагани допълнителни и
извънредни задания, нямало протоколи, в които да било описано, че имало
отстраняване на препятствия от магистралния участък, съгласно възложени
допълнителни или извънредни работи, отнасящи се до процесното ПТП.
Видно от приложените към обратния иск доказателства, ищецът възложил,
приел и заплатил на ответника дейности по шифър 1006 - доставка, монтаж и
демонтаж на временна пътна сигнализация при възникнали ситуации, които
налагали незабавно действие за осигуряване на безопасността на движение (с
материали на изпълнителя). От констативния протокол изпълнени дейности
5
по шифър 1006 (неразделна част от сертификат № 3) било видно, че на
ответника били възложени дейности по този шифър, но за ПТП-та, настъпили
съответно на 10.02.2019г. и на 22.02.2019г., които се отнасяли за съвсем
различни автомобили. От това се налагал извод, че на ответника не било
възложено изпълнението на каквито и да е било дейности, свързани с
процесното ПТП, съответно не било налице неизпълнение на договорно
задължение, което да ангажира отговорността му. Сочи, че отговорността
можела да се прехвърли на ответника само и единствено, ако имало изрично
задание, което водело до неизпълнение на договорните задължения – каквото
в случая нямало.
Иска се отхвърляне на обратния иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ на събраната
доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.02.2019г. около 19:40 часа на АМ Тракя км 265+000 в посока
гр.София настъпило ПТП с лек автомобил БМВ с рег № ******, собственост
на Е.Н. от гр.Ихтиман и управлявано от водача свидетелят Б. И. С. от
гр.Ихтиман. При движението си на горепосочената дата лекият автомобил
блъснал внезапно навлязло в платното за движение отдясно наляво диво
животно /чакал/ и настъпили материални щети. Мястото на произшествието
било посетено от полицейски органи, които съставили протокол за ПТП №
1691304, в който посочили, че причината за настъпилото ПТП е именно
внезапното излизане на диво животно на платното за движение. Като щети в
протокола са описани предна броня, предн маска, радиатор и др.
Към датата на настъпване на ПТП автомобилът имал сключена
застраховка „АвтоКаско Хит“ с ищцовото дружество, въз основа на писмена
застрахователна полица № Е18600003653/16.06.2018г. и срок на покритие
16.06.2018г.- 15.06.2019г. Видно от добавък към застрахователната полица,
застраховката първоначално била сключена с предходния собственик на
автомобила М.П. от гр.***, когато МПС-то било с рег.№ ***
На следващия ПТП ден 18.02.2019г., собственикът на увреденият
автомобил Е.Н. депозирал заявление пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, като била образувана щета №
6
**********/18.02.2019г. Автомобилът бил ремонтиран в автосервиз ИЗТОК-
Тандер КОРПОРАЦИЯ ЕАД гр.София, видно от възлагателно писмо от
26.02.2019г., доставен с репатрак, видно от приемателно-предавателн
протокол от 26.02.2019г. и след ремонта получен от свидетелят С. на
19.04.2019г. Издадени са съответните фактури, заплатени от застрахователят
ищец в общ размер на 3 533,32 лв.
Ищецът отправил до ответника регресна покана за възстановяване на
платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, които обичайно
са в размер на 25 лв., но на 23.08.2021г. получил отговор, с който бил
уведомен, че за пътния инцидент служители на АПИ нямали вина.
На 13.12.2018г. между ответника АПИ, като възложител и третото лице
помагач и ответник по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД гр.София, като
изпълнител бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет определяне на изпълнител за извършване на поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени
позиции, стопанисвани от АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за пътищата, за
обособена позиция № 4- АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора,
Сливен, Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа 164,808 км. Съгласно
чл.5 от договора дейностите по поддържане на републиканските пътища се
възлагали от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и
извънредни задания. Месечните се представяли на изпълнителя в срок до 28-
мо число на месеца, предшестващ изпълнението. Допълнителните задания се
представяли на изпълнителя по всяко време, но в срок не по-кратък от три
работни преди началото на работата. Извънредно задание по смисъла на
договора /т8 от Раздел I Дефиниции/ означава писмено възлагане от
възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното или
допълнителното , необходими за осигуряване проходимостта на пътищата и
безопасността на движение при възникване на непредвидени и/или
изключителни обстоятелства, вкл.при бедствие. Извънредните задания, в
случаи на непредвидени и/или изключителни обстоятелства, възложителят
или директора на ОПУ на територията, на което се осъществява предмета на
договора, съгласувано с ЦА на АПИ имали право да възлагат и чрез
констативен протокол за възникналите работи, пряко свързани с осигуряване
безопасността на движението. В срок от три дни от възникване на
7
обстоятелството, устно разпоредените работи се оформяли като извънредно
задание, което се връчвало на изпълнителя. Последният бил длъжен да
започне незабавно изпълнение на разпоредените работи. Съгласно чл.28 от
договора при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора,
изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди.
Установява се от месечно задание за м.февруари 2019г. за АМ Тракия от
км 208+181 до км 359+475, че има зададена работа от възложителя към
изпълнителя по шифър 8009 – възстановяване на унищожена предпазна
мрежа с променлив размер на светлия отвор по височина, но на територията
на ОПУ Стара Загора, не и на територията на ОПУ Сливен, където е
настъпило процесното ПТП. Това се потвърждава и от издадения сертификат
по месечното задание за м.февруари 2019г. с възложител ОПУ Сливен, видно
от който дейност по шифър 8009 не е плащана, тъй като не е била зададена за
изпълнение.
В хода на производството е назначена, респ.изготвена съдебна авто-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
движейки се по АМ Тракия при км 269 пред лекия автомобил „БВМ 730Д“ с
рег № **** излязло диво животно и настъпило ПТП. Водачът на лекия
автомобил се движел с разрешена за движение по АМ скорост и поведението
му било адекватно, съобразно създалата се предпоставка за ПТП. Технически
невъзможно било, ако водачът възприеме животното от около 75 м и се
движи със скорост около 120 км/ч да предприеме аварийно спиране и да
избегне ПТП. В случая водачът видял животното в последния момент и не е
могъл да предприеме спиране. Според вещото лице при скорост 120 км/ч, ако
водача е предприел маневра за да избегне удара с животното, би се получила
много по-голяма щета, поради възможност автомобилът да се завърти на
пътното платно, да се удари в мантинелата, да се преобърне, да влезе в
канавката и др. Налице била причинно следствена връзка между механизма на
ПТП и щетите върху МПС. Размерът на щетите на автомобила по средни
пазарни цени към датата на ПТП възлизал на 3 660 лв. На мястото на ПТП, от
другата страна на мрежата, откъм кошарите на с.Чокоба, общ.Сливен вещото
лице установило, че оградата била компрометирана. Между най-долната част
на оградата и кота „0“ имало просвети от около 25-30 см, откъдето могат да
8
се преминат диви животни с по-малък размер. Освен това се открил един
отвор на оградата, през който биха могли да преминат животни и с по-голям
размер.
При изслушване на вещото лице се установи, че е констатирал и
приложил снимков материал от мястото на ПТП, съхраняван в полицията, от
който било видно, че дивото животно – чакал било установено на място от
полицаите, съставили протокола за ПТП.
По делото е прието и заключение на вещо лице, изготвило допусната
съдебно икономическа експертиза. От него се установява, че
застрахователната полица на процесния автомобил била с предмет
застраховка „Автокаско Хит“, сключена с М.П. за лек автомобил БМВ 730Д с
рег.№ ****. Били издадени 2 бр. добавъци към полицата, с които била
променена собствеността върху МПС и регистрационния му номер, съответно
новия собственик Е.Н., а новия рег.№ ***. Вноските по полицата били
изплатени и възлизали на обща стойност 583,14 лв. По тази застрахователна
полица била заведена щета № ********** и издадени 4 бр. фактури /3 бр. от
Ауто Клеймс“ ЕООД и 1 бр. от „Тандер Корпорация“ ЕАД/ на обща стойност
3 533,32 лв., всички изплатени от застрахователя.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на двама свидетели.
Показанията на свидетеля З.- съставил протокола за ПТП установяват,
че полицейските служители не издавали протокол без да са се убедили, че на
място е имало животно. Схемата в протокола се правела по данни на водача,
тъй като автомобилът не можел да стои на пътното платно до пристигане на
полицейските служители. Последните не са уведомявали АПИ за инцидента,
тъй като нямали такива задължения.
Свидетелят С., управлявал лекия автомобил при настъпване на
процесното ПТП установява, че лекия автомобил бил собственост на жената,
с която съжителствал свидетеля. При движение със скорост около 120-130
км/ч по магистралата на здрачаване в последния момент забелязал животното,
което излязло пред автомобила на платното за движение и буквално се
блъснало в автомобила. Спрял на намиращия се в близост паркинг, а
животното останало на пътя. Сигнализирал по телефон 112 и на място
пристигнали полицаи, от които разбрал, че е блъснал чакал и че те видели
9
животното на пътя. Не му бил съставен АУАН. Свидетелят установява, че и
към момента оградата на мястото на ПТП била скъсана.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи едни с други и с писмените доказателства и доказателствени
средства по делото.
Съдът кредитира заключенията на изслушаните по делото съдебна авто-
техническа и икономическа експертизи, като неоспорени от страните и
изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма
основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр.чл.49 ЗЗД - регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу
причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на
служители на ответната АПИ е допустим. При този вид иск, ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпване
на застрахователното събитие и съответно заплащане на застрахователно
обезщетение.
В конкретния правен казус горните обстоятелства се доказаха
безспорно. Налице е валидна застрахователна полица №
Е18600003653/16.06.2018г. за застраховка „АвтоКаско Хит“ за МПС БМВ
730Д, рег.№ ***, собственост на Е.Н. и срок на покритие 16.06.2018г.-
15.06.2019г., т.е. към момента на настъпване на застрахователното събитие
17.02.2019г. Установи се и заплащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца, респ. издадени 4 бр. фактури от автосервизи, извършили
ремонт на увредения лек автомобил на обща стойност 3 533,32 лв. По делото
не се установи, всъщност няма и такива твърдения ответната АПИ да е
заплатила на ищеца такава сума.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” или „ГО” на
автомобилистите да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ /автомобил/ е регресно право.
10
Застрахователят, платил обезщетението встъпва в правата, които
застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да
се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица
за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
От събраните гласни доказателствени средства и писмените такива
/заключението на вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа
експертиза, както и протокол за ПТП/ се установи механизма на настъпилото
ПТП и причината за него, а именно внезапно излизане на диво животно
/чакал/ на платното за движение.
Пътят, на който е настъпило ПТП е част от Републиканската пътна
мрежа на страната ни /чл.3, ал.2 ЗП/. Като вид изключителна държавна
собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им
включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване
защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на
пътя - чл. 19 от ЗП в действащата му редакция към момента на възникване на
вредите - ДВ, бр.105/18.12.2018г. Автомагистралите съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6
ЗП следва да имат предпазна телена ограда, която е вид пътна принадлежност
според определението по § 1, т.4 ДР ЗП. Съгласно Технически правила за
приложение и техническа документация за огради /предпазни мрежи/ за
автомагистрали, изд. на ГУ "Пътища", 1995 г. предпазни мрежи по
автомагистралите се поставят задължително при посочените т. 2. 1 хипотези,
11
а именно, когато магистралата преминава в близост до гори и горски масиви,
обитавани от диви животни, в близост до пасища и обработваеми селско -
стопански пасища и земи, в близост до населени места, при доказани
статистически данни повече от 1 ПТП на 1 км. участък, предизвикано от
пресичане на домашни или диви животни, независимо от съществуването или
не на горните условия.
Предвид гореустановеното съдът приема, че внезапната поява на диво
животно на магистралата е в резултат от липсата на изискуемата се от чл. 3,
ал. 7, т. 6 ЗП предпазна ограда. Ответната АПИ, чрез ОПУ Сливен има
задължение да организира поддръжката на процесния път, чрез свои
длъжностни лица или чрез възлагане поддръжката на трето лице. В
конкретния случай се установява неизпълнение на задължението за
поддръжката на горепосочената пътна принадлежност, във връзка с което е
настъпило процесното ПТП. Тъй като АПИ изпълнява възложените й със
закон задължения посредством възлагане на определена работа на физически
лица, нейни служители/съответно и на трети лица като подизпълнители/,
тяхна е и отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в
изпълнение на своите служебни задължения/или договорни/. В случая
виновното поведение се изразява в бездействие. Съобразно предвидената
гаранционно-обезпечителната отговорност на осн. чл. 49 от ЗЗД за вредата,
причинена от бездействието на нейните служители/или подизпълнители/,
отговоря АПИ. За ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД е
достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни
длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на
пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт.
Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице,
достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да
се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно
неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.
Съдът намира възражението на ответната страна, както и на третото
лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице за неоснователно. Не се установи водача на лекия автомобил
да се е движил с несъобразена скорост за съответния пътен участък или да е
допуснал друго нарушение на правилата за движение, за което да му е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Освен това в
12
процеса се установи, чрез автотепническа експертиза, че поведението на
водача на МПС е било адекватно, тъй като ако е предприел маневра за да
избегне сблъсъка със животното биха настъпили по-големи вреди.
С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за
основателна и доказана в пълния претендиран размер от 3 558,32 лв., от който
3 533,32 лв. платено обезщетение и 25 лв., каквито са обичайните разноски по
определянето му. Върху сумата от 3 558,32 лв. следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
29.03.2023г. до окончателното изплащане.
Въпреки, че по делото е представена покана до ответника за заплащане
на изплатеното застрахователно обезщетение, в конкретния правен казус
няма предявена претенция за обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение – чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което съдът не следва да се произнася.
С оглед изхода на спора по главния иск и съгл. чл. 78, ал.1 ГПК
ответната АПИ следва да понесе отговорността за деловодни разноски,
сторени от ищцовото дружество, като заплати същите в размер на 982,33 лв.
/държавна такса 142,33 лв.; възнаграждение за вещо лице СИЕ 300 лв.,
възнаграждение за вещо лице САвтЕ 540 лв./.
Предявеният обратен иск от АПИ ОПУ Сливен против
„Автомагистрали“ ЕАД гр.София е допустим, но неоснователен.
Не е спорно по делото между тези две страни, а и се установи, че се
намират в облигационни отношения по повод сключен договор за възлагане
на обществена поръчка с предмет определяне на изпълнител за извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по
обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за
пътищата, за обособена позиция № 4- АМ Тракия на територията на ОПУ
Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа 164,808
км.
Ангажирането на отговорността на ответника по обратния иск се
свързва с разпоредбата на чл.29 от договора, а именно при причиняване на
ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено
изпълнение на предмета на договора.
Ищецът по този иск обаче не доказа неизпълнение от страна на
13
ответника на договорни задължения. Не се установи по делото да е възлагана
работа от АПИ, въз основа на месечно, допълнително или извънредно
задание по възстановяване на унищожена мрежа в района на ОПУ Сливен.
Има месечно задание за м.февруари 2019г. за АМ Тракия от км 208+181 до км
359+475 с възложена такава работа по шифър 8009 – възстановяване на
унищожена предпазна мрежа с променлив размер на светлия отвор по
височина, но за територията на ОПУ Стара Загора. Това се потвърждава и от
издаден сертификат по това месечното задание с възложител ОПУ Сливен, по
който дейност по шифър 8009 не е заплащана на изпълнителя ответник от
ищеца АПИ ОПУ Сливен, тъй като не е била зададена за изпълнение. Не се
установи да е възложена подобна работа на изпълнителя дори и след
настъпването на процесното ПТП, доколкото се доказа в процеса, чрез
показанията на свидетеля С. и заключението по авто-техническата експертиза,
че и към момента оградната мрежа е с нарушена цялост и с възможност през
компрометираните места да навлизат животни в пътното платно на
автомагистралата.
По изложените съображения обратният иск бива отхвърлен, като
неоснователен и недоказан и ищецът по този иск бива осъден да заплати
деловодни разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правна помощ в размер на 200 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София,
бул.”Македония” № 3, Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Джемс Баучер“ № 87, ет.2,
представлявано от С.П. и К.К. сума в размер на 3 558,32 лв. /три хиляди
петстотин петдесет и осем лева и 0,32 ст./, представляваща застрахователно
обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек
автомобил БМВ 730Д с рег.№ ****, собственост на Е.Н. и управлявано от Б.
14
С. от гр.****, следствие настъпило ПТП на 17.02.2019г. на автомагистрала
Тракия в района на 265+000 км посока гр.София, по щета № **********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2023г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София,
бул.”Македония” № 3, Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 против „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис“ III,
№ 215 ет.4, представлявано от изп.директор С.Б., обратен иск по чл.29 от
Договор от 13.12.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/
на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени позиции, стопанисвани от
АПИ, съгл.чл.19, ал.1, т.1 Закона за пътищата, за обособена позиция № 4- АМ
Тракия на територията на ОПУ Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас с
дължина на пътната мрежа 164,808 км., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София,
бул.”Македония” № 3, Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Джемс Баучер“ № 87, ет.2,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, сума в размер на 982,33
лв. /деветстотин осемдесет и два лева и 0,33 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, ЕИК *********, гр.София,
бул.”Македония” № 3, Областно пътно управление гр.Сливен, бул.”Хаджи
Димитър” № 41 ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД гр.София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар
Борис“ III, № 215 ет.4, представлявано от изп.директор Стоян Беличев, сума в
размер на 200 лв. /двеста лева/, деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
15
страната на ответника, а именно „Автомагистрали“ ЕАД гр.София.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице
помагач.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
16