Решение по дело №1166/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. Ф. Л. срещу Решение № 81/27.03.2025 г., постановено по АНД № 145/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1253-004188 от 09.01.2025 г. на Началник Група към ОД на МВР - Хасково, Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на К. Ф. Л. [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.

Според касатора, обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. При анализа на съдебния акт и протокола от въззивното заседание се установявали съществени противоречия в показанията на полицейските служители (Р. С. и А. И.) както помежду им, така и с тези на другия свидетел - М. И. М.. Тези противоречия засягали правото на защита на нарушителя във връзка със съставяне на АУАН, а съдът не извършил очна ставка, каквато се изисквала съгласно HПK при наличие на съществени противоречия в свидетелските показания. На второ място, по делото била представена жалба до изпълняващия функциите главен прокурор, от която ставало ясно, че била извършена вътрешна проверка по случая, включително чрез видеозаписи от персоналните камери на служителите. Въпреки това съдът не положил усилия да ги изиска, въпреки значимостта им за изясняване на обективната истина. На следващо място, съдът неправилно се доверил изцяло на показанията на полицейските служители, въпреки установените противоречия между тях и показанията на М.. Последната била необосновано дискредитирана с мотива, че е близка до жалбоподателя и представя версия, имаща за цел да го подкрепи, като това било сторено въпреки факта, че нейната версия била напълно последователна, логична и съвпадала с казаното от единия полицейски служител - А. И., в частта относно нарушеното право на възражения по АУАН от страна на нарушителя. Касаторът изтъква и наличието на съществени процесуални нарушения, доколкото районният съд приел, че не било необходимо точно описание на мястото на нарушението. Това становище противоречало на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, според които мястото трябвало да бъде конкретизирано достатъчно, за да се гарантира правото на защита. Освен това съдът неправилно приел, че длъжността „младши инспектор“ била равнозначна на „полицай“, въпреки че по действащата класификация в МВР това били различни длъжности с различни функции. По-нататък касационният жалбоподател изтъква, че съдът не коментирал множество от наведените в жалбата доводи относно нищожността на НП – например бланкетните полета, свързани с категориите на CУMПC на нарушителя и поделението, издало СУМПС, били оставени непопълнени. Липсвали данни за номера на СУМПС, датата на издаване, органа-издател, както и категориите, притежавани от нарушителя. Свидетелят бил посочен с непълен и неверен адрес. Тези обстоятелства представлявали съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗАНН и били изрично посочени във въззивната жалба. Въпреки това не били обсъдени от съда. Самото решение съдържало лаконични и неясни мотиви, които не позволявали на касатора да разбере възприетата от съда логика при отхвърляне на жалбата. Допуснатите нарушения – както във фазата на съставяне на АУАН и издаване на НП, така и при въззивното разглеждане, поставяли под съмнение законосъобразността на административно-наказателното производство. Установените процесуални пропуски, противоречиви свидетелски показания и игнорирани доказателства създавали основателни съмнения относно фактическата страна на нарушението. Тези съмнения следвало да се тълкуват в полза на наказаното лице, съгласно принципа in dubio pro reo.

С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли съда да отмени изцяло Решение № 81/27.03.2025 г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД 145/2025 г. и да отмени Наказателно постановление № 24-1253-004188/09.01.2025 г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, или, при преценка на съда, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция", редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в този смисъл жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Хасково е приел за установено от фактическа страна, че на 13.12.2024 г., около 04:47 часа, в [населено място], по [улица]се движел лек автомобил "Форд Фокус" с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя Л.. Свидетелите Р. С. и А. И. – полицаи в РУ на МВР - Хасково последвали с патрулния автомобил жалбоподателя и го спрели за проверка. Установили, че по време на движение Л. не бил поставил обезопасителен колан. Съдът приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По съществото на спора е преценил, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо, във връзка с чл. 137а ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира посочените от жалбоподателя касационни основания за неоснователни, а изводите и решението на районния съд за правилни и законосъобразни. Касационният състав счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са надлежно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Мотивите на съдебното решение действително са кратки, но достатъчни, за да удовлетворят изискването за мотивираност на съдебния акт, тъй като съдържат както установените по делото факти, така и дадената на тези факти правна квалификация, наред с направена оценка на събраните доказателства. Решението съдържа ясна вътрешна структура, която позволява да се проследи логиката на съда – от доказателствения анализ, през правната преценка, до крайния правен извод относно законосъобразността на наказателното постановление. Макар изложението да не е пространно, то отговаря на нормативното изискване за мотивираност, тъй като дава възможност на страните да разберат на какво основание съдът е приел за доказано нарушението и е отхвърлил жалбата срещу наказателното постановление. Не се изисква мотивите да бъдат детайлни и обстоятелствени, а да бъдат логически издържани, последователни и да съдържат достатъчно факти и правни съображения, които да обосноват съдебния акт. В случая решението не е немотивирано. Напротив – съдът ясно е посочил кои факти приема за установени, а също и кои доказателства кредитира и защо. Освен това съдът е обосновал и правната квалификация на нарушението, като е съпоставил установеното поведение на нарушителя с релевантната разпоредба от специалния закон, и е направил извод за наличие на съставомерни признаци. Не на последно място, съдът е изложил конкретни съображения защо намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Поради изложеното, възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно.

По същество и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд - Хасково за постановено при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗДвП. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на установеното в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение на водача на МПС да използва обезопасителен колан. Това деяние осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност на касатора, установена в същата разпоредба. Наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер, преценен като адекватна санкционна мярка, предвид степента на обществената опасност на съответното деяние. В този смисъл правилно районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е съобразил както материалния, така и процесуалния закон.

Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора за неправилна преценка на доказателствата от районния съд. По делото не са представени доказателства, които да опровергават установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства. Показанията на полицейските служители са последователни и се подкрепят от съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Не са налични конкретни данни по делото за заинтересованост или предубеденост на полицейските служители. Същите са дали конкретни, ясни и непротиворечиви показания. И двамата са единодушни, че при управлението на автомобила Л. не е използвал обезопасителен колан, и именно това негово неправомерно поведение са отразили в акта за нарушение. Съдът е изложил и съображения, че посочената от жалбоподателя свидетелка е негова близка, което действително предполага, че показанията й са в известна степен заинтересовани, особено предвид липсата на други посочени от жалбоподателя свидетели, които да са извън личния му семеен или приятелски кръг или обективни данни, потвърждаващи неговата версия. Преценката за достоверност на свидетелските показания е въпрос на вътрешно убеждение на съда, формирано въз основа на цялостен анализ на доказателствения материал. В случая тази преценка е мотивирана, не е произволна и се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция.

На следващо място, посоченото място на извършване на нарушението – [улица]в [населено място] – отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, съгласно който в акта следва да се посочи мястото на извършване на нарушението (по начин, позволяващ индивидуализирането му). Законът не изисква конкретизиране чрез посочване на точен адрес или номер на сграда, особено при нарушения от вида на непоставен обезопасителен колан, които се установяват визуално в движение. В случая мястото на нарушението е обозначено достатъчно ясно и недвусмислено, като полицейските служители са възприели пряко както движението на моторното превозно средство, така и обстоятелството, че водачът не е използвал обезопасителен колан. Жалбоподателят не отрича, че на посочената улица е управлявал автомобила към релевантния момент, а възраженията му се свеждат до твърдение за несъответствие в номера на сградата, до която е осъществено нарушението. Това обаче не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото не е възпрепятствало възможността му да разбере естеството на вмененото му административно нарушение, нито да изгради защитна теза чрез възражения и доказателствени искания. Следователно възражението за непълно или неясно описание на мястото на деянието е неоснователно.

Освен това, макар длъжността „младши инспектор“ да е действително самостоятелно класифицирана в Класификатора на длъжностите в Министерството на вътрешните работи и да се различава от длъжността „полицай“, в конкретния случай установеното разминаване в наименованието на заеманата длъжност следва да се квалифицира като формално несъответствие, което не води до опорочаване на административнонаказателното производство. И двете длъжности се включват в състава на структурите на МВР и предполагат упражняване на полицейски правомощия, включително компетентност за съставяне на актове за установяване на административни нарушения съгласно Закона за движението по пътищата и Закона за Министерството на вътрешните работи. В случая не се оспорват правомощията на актосъставителя и липсва твърдение, че съответното длъжностно лице не е имало законова компетентност да издаде съответния акт. Поради това, дори и да е налице неточност в обозначаването на длъжността, тя не представлява съществено процесуално нарушение и не води до нищожност или незаконосъобразност на издадения административен акт.

Отсъствието на посочване на категории или номер на СУМПС не е съществено, тъй като наказанието не е наложено за управление без книжка или с несъответна категория.

Посочването на служебен адрес за свидетел, който е полицейски служител, е обичайна практика и не представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН. Още повече, че свидетелят е призован и е дал показания, тоест не е била възпрепятствана възможността за неговия разпит и реализиране на правото на защита.

Принципът in dubio pro reo, на който жалбоподателят се позовава в касационната жалба, не е приложим в настоящия случай. Принципът „в случай на съмнение – в полза на обвиняемия“ намира приложение само при наличие на основателни, обосновани съмнения, които са неотстраними, въпреки положените от съда усилия за пълно и обективно изясняване на фактите, след изчерпване на всички допустими и относими доказателствени средства. В случая такива съмнения не съществуват. Напротив – наличните доказателства установяват по несъмнен начин извършеното нарушение. Събраните доказателства не обосновават необходимост от приложение на принципа на съмнение в полза на нарушителя. Съществуването на алтернативна версия, изложена от страна на жалбоподателя, неподкрепена обаче с достатъчно и достоверни доказателства, не е достатъчно основание за прилагане на презумпцията в негова полза.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Хасково, като правилно, респективно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/27.03.2025 г., постановено по АНД № 145/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.