№ 12045
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110145706 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Ю.Ю.-
изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрк. И.Н., против Е. И. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в **** с която са предявени обективно съединени искове по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника за сумата от 13439,50 лв., представляваща главница за периода от
20.05.2019 г. до 20.09.2024 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-
29.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1418,28 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021 г., и сумата от
3799,47 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда- 29.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9165/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-и
състав.
При условията на евентуалност ищецът предявява обективно съединени искове по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 13439,50 лв., представляваща главница за
периода от 20.05.2019 г. до 20.09.2024 г., по отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението- 29.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1418,28 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 01.12.2021 г., и сумата от
6058,59 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до 14.08.2023
г.
Ищецът „А.С.В.“ ЕАД, твърди, че на 02.10.2017 г. между „**** ЕАД и Е. И. Ц. бил
сключен договор за потребителски кредит с № PLUS – 15280844 с размер на кредита от
15000 лв. Ответницата се е задължила да върне посочената сума, ведно с договорната лихва
на 84 месечни вноски, всяка в размер на 303,72 лв., в срок до 20.09.2024 г. Общата стойност
на сумата за погасяване по кредита била 25512,48 лв. Тъй като кредитополучателят не е
погасявал задълженията си по договора, цялото вземане е обявено за предсрочно изискуемо,
за което е изпратено уведомление, получено от Е. Ц. на 01.12.2021 г. С договор за цесия,
сключен на 12.08.2019 г., „**** ЕАД прехвърлило вземанията си, произтичащи от
процесния договор за кредит, на ищцовото дружество, чрез Приложение № 1 от 12.08.2019 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Длъжникът бил
1
уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с писмо от 01.12.2021 г. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси. Моли служебно да се изиска и приложи ч. гр. д. № 2665/2023 г., по описа на
РС- Бургас.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, чрез адв. Н.И., с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и по размер. Оспорва да е налице
действителен договор за цесия, доколкото липсвало уговорена насрещна престация. Също
така цесията не е породила действие, дококолкото не може да се установи кой е
прехвърлителят на вземането, нито от какво правоотношение произтича, респективно как е
формиран размерът на цедираното вземане. Оспорва наличието на облигационно
отношение между„**** ЕАД и ответницата. Оспорва да е предадена заемната сума по
договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като ГПР е посочен
единствено като цифрова стойност, без да е описан начина на формиране и неговите
компоненти. Допълва, че застрахователната премия не била включена като разход в ГПР.
Също така оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна. Нито от процесния
договор, нито от погасителния план към него, ставало ясно каква част от погасителната
вноска представлява главница, възнаградителна лихва и такса за обслужване на кредита.
Твърди още, че използваният шрифт в различните документи не бил еднакъв. Оспорва
дължимостта на начислените по договора за кредит застраховка „Защита на плащанията“ и
„Такса ангажимент“, доколкото същите са за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Сочи, че същите представляват скрито възнаграждение за
кредитора. Излага, че доколкото договорът за кредит е недействителен в цялост, то
извършените плащания по него следва да бъдат отнесени към погасяване на главницата.
Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба прави искане за изискване в оригинал на процесният
договор за кредит и приложените към него документи.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Не следва да бъде уважавано искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал посочените в отговора документи, тъй като същото е общо
формулирано, не се сочат конкретни съображения за изискване на оригинали и представлява
своеобразна злоупотреба с процесуални права.
Следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за изискване и прилагане на ч. гр. д. №
2665/2023 г. по описа на РС- Бургас като неотносимо към предмета на спора.
По делото е приложено ч. гр. д. № 9165/2022 г. по описа на СРС, 162-и състав, като
следва да се даде възможност на страните да изразят становище по приемането на
доказателствата в него.
Следва да бъде уважено направеното от ищеца доказателствено искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза с посочените в обстоятелствената част на исковата молба
въпроси.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по приемане на писмените
доказателства, съдържащи се в ч. гр. д. 9165/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-и състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба при депозит за изготвяне на заключението в размер на … лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.Н., специалност: „Счетоводна отчетност“.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
1. На 02.10.2017 г. между „**** ЕАД и Е. И. Ц. бил сключен договор за потребителски
кредит с № PLUS – 15280844 с размер на кредита от 15000 лв.
2. Ответницата се е задължила да върне посочената сума, ведно с договорната лихва на
84 месечни вноски, всяка в размер на 303,72 лв., в срок до 20.09.2024 г.
3. Общата стойност на сумата за погасяване по кредита била 25512,48 лв.
4. Кредитополучателят не е погасявал задълженията си по договора, поради което цялото
вземане е обявено за предсрочно изискуемо, за което е изпратено уведомление,
получено от Е. Ц. на 01.12.2021 г.
5. С договор за цесия, сключен на 12.08.2019 г., „**** ЕАД прехвърлило вземанията си,
произтичащи от процесния договор за кредит, на ищцовото дружество, чрез
Приложение № 1 от 12.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г.
6. Отвеницата била уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с писмо
от 01.12.2021 г.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
1. В договора за цесия липсвало уговорена насрещна престация.
2. От договора за цесия не може да се установи кой е прехвърлителят на вземането, нито
от какво правоотношение произтича, респективно как е формиран размерът на
цедираното вземане.
3. Процесните вземания са погасени по давност.
4. Сумата по кредита не е предадена от ищеца на ответника.
5. Договорът за кредит е недействителен поради липсата на спазена форма, аккто и
поради липса на съществен елемент от съдържанието му.
6. Нищожни клаузи за възнаградителна лихва, както и на клаузите, предвиждащи
заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ и „Такса ангажимент“.
7. В ГПР не били включени всички разходи по кредита.
3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание: чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК.
вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и чл. 110 ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между „**** ЕАД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което „****
ЕАД е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането и надлежното й обявяване; валидно извършване
на цесия и съобщаването на ответника. В тежест на ищеца е да установи евентуално
спиране/ прекъсване на давностния срок по отношение процесните вземания,
3
6. В тежест на ответника е да докаже изтичането на погасителна давност по отношение
на процесните вземания за главница и лихва, както и наличието на основание, водещи
до нищожност на договорите за кредит, вкл. на посочените клаузи.
7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2024 г., 14.15 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищецът, ответникът и вещото лице, след представяне на
доказателства за внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора и приложенията към него- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4