№ 26
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110169638 по
описа за 2021 година
„..“ ЕАД е предявило срещу А. А. В. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 2042,59 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, 224,05 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 14.05.2021 г., 51,16 лева – главница за дялово разпределение за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на
вземането, и 10,38 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 14.05.2021 г. за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „...“, бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № **********.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
1
предявените искове по основание и размер. Сочи, че не е потребител на топлоенергия,
доставяна до процесния имот, както и че не се намира в договорни отношения с ищеца.
Оспорва, че са налице условията, посочени от ищеца за настъпване на изискуемостта на
главниците, както и че е извършено нотариално удостоверяване и публикуване на
месечните задължения, поради което следвало да се приеме, че няма определен срок за
изпълнение на задължението. Възразява, че дължи и претендираните лихви, като излага, че
в ОУ на ищеца не е регламентирано, че при забава в плащането такива се дължат. Счита
клаузите, уговорени в ОУ, за неравноправни, тъй като поставят изначално потребителя в
неизпълнение в частта за срока за плащане. Излага, че нормата противоречи и на добрите
нрави като не би следвало да настъпят неблагоприятни последици за потребителя за
забавено плащане, когато вземането възниква след срока за доброволно изпълнение.
Оспорва, че срокът за плащане, посочен в общите фактури, може да обвърже валидно
потребителя, тъй като бил уговорен едностранно от ищеца. Предвид това прави възражение
за нищожност на клаузата от ОУ регламентираща лихвата. Навежда възражение за
погасяване на претендираните суми с изтичането на 3-годишна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 175 от 24.11.1983 г., по силата на който А. А.
Пунева е придобила собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „...“, ул.
„Комунистически манифест“, бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 3. Представено е искане от ЧСИ С.Я. за
вписване на възбрана върху имот, собственост на А. А. В., находящ се в гр. София, ж. к.
„...“, ул. „Комунистически манифест“, бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 3. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия на обект с абонатен № 247542, без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
2
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 1818,37 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Според главните отчети и изравнителните сметки за
процесния период в процесния имот има 3 броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане
и 1 брой щранг-лира без ИРРО, за която се начислява служебна топлинна енергия по МСРС.
ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
3
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 30.06.2021 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 30.06.2018 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. Размерът на уважения иск, определен на основание чл.
162 ГПК, е 1786,25 лева, с включена сума за дялово разпределение в размер на 45,54 лева.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Искът следва да бъде уважен до размера от 200 лева с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответницата за неравноправност на
клаузите на ОУ, тъй като същите не попадат в някоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, не са
клаузи, които да поставят потребителите в неравностойно положение, като по отношение на
тях не е приложимо нито едно от основанията за нищожност на договорна разпоредба и
както бе посочено клаузите на ОУ съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 327,39 лева, от общо направени разноски в размер на 133,75 лева за държавни такси в
исковото и заповедното производства, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответницата е претендирала
разноски за адвокатска защита, осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в размер на
392,96 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, в редакцията, действаща към момента на
устните състезания, която съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да бъде
определена в размер на 57,71 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..” ЕАД, ЕИК *********,
срещу А. А. В., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че А. А. В. дължи на
„..” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1786,25 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 01.07.2018 г. –
30.04.2020 г. с включена сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
30.06.2021 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.05.2021 г. с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
14.05.2021 г. за топлоснабден имот гр. София, ж. к. „...“, бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. №
247542, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.20121 г. по
ч. гр. д. № 38173/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 1786,25 лева до пълния претендиран размер от 2093,75 лева
с включена сума за дялово разпределение и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. като
погасен по давност и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 200 лева до пълния
претендиран размер от 234,43 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, да заплати на „..” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 327,39 лева.
ОСЪЖДА „..” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. С. Л. Г., личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 57,71 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5