Определение по дело №3615/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1924
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20185220103615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

21.06.2019 год., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни 2019 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА                                                 

разгледа гр. дело № 3615 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск на И.Д.А. *** срещу „Кеш кредит мобайл“ ЕАД за признаване за установено, че договорът за кредит тип „кредитна линия“ с номер *********, сключен между страните на 23.05.2018 г., е нищожен поради противоречие с императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите. При условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на клаузите, уреждащи обезпечение на договора и заплащането на неустойка в случай на неизпълнение на това задължение като неравноправни, противоречащи на добрите нрави, заобикалящи изискванията на чл. 32 и 33 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващи чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Иска се и осъждане на другата страна да заплати възнаграждение в размер 1200 лв. на адвоката, оказал на ищеца безплатно правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Представят се писмени доказателства. Иска се изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за видовете разходи и годишния процент на разходите по договора за кредит, вкл. ако в него се включи уговорената неустойка. Иска се задължаване на ответника да представи изброени в исковата молба документи.

Ответникът е представил отговор. Той заявява, че исковете са недопустими поради насочването им срещу ненадлежна страна – представеният погасителен план се отнася до договорни отношения между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД, по които отношения ответникът не е страна. По съществото на исковете счита, че те са неоснователни. Договорът представлява рамков договор за кредит, в рамките на който клиентът може многократно да усвоява суми до размера на кредитния лимит от 2000 лв. чрез подаване на отделно искане за усвояване. Некоректно като номер на договора е посочен в исковата молба номерът на искането за усвояване – този номер в действителност е номер на искане за усвояване за сумата 1800 лв. След усвояването на тази сума ищецът е платил само една от дължимите вноски. Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба за изискване на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като твърди, че наистина има предвидено изискване за обезпечаване на кредита, но не и неустойка, ако то не бъде предоставено.

Исковете са с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 21, ал. 1 от ЗПК и по чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП.

В тежест на ищеца е да докаже текстовете на договора за кредит, които счита за нищожни, както и превишаването на максималния годишен процент на разходите.

Ответникът е представил поисканите от ищеца документи с изключение на общите условия. След уточняване дали такива съществуват, той евентуално може да бъде задължен да ги представи.

По изложените съображения и на осн. чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора писмени доказателства – по опис.

Назначава съдебно-счетоводна експертиза, която да се извърши от вещото лице Димитър Бараков и да даде заключение по въпросите, поставени от ищеца. Депозит не следва да се внася, тъй като ищецът е освободен от разноски.

Насрочва съдебно заседание на 13.09.2019 г. от 11,30 ч.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и от отговора.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: