№ 2779
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110103973 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Д. К., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен
абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 108,00 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
25,60 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 16.10.2020 г. до
03.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 13.03.2023г. по ч. гр. д. №
8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
1
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„БРУНАТА“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в
разпореждане по ч. гр. дело № 8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира
разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и заявил допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. Приложено е по искане на ищеца за послужване ч. гр. дело
№ 8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение-, като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Д. К., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. Н. М., с който оспорва исковите претенции
като недопустими, респ. по основание и размер. Твърди се, че срещу ответника не е
следвало да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото ответникът
нямал обичайно местопребиваване в страната. Поддържа се, че ответникът е прехвърлил
правото на собственост върху процесния имот в полза на трето лице през 2019 г., без да
запазва за себе си ограниченото вещно право на ползване. Твърди, че вземанията не са
достатъчно индивидуализирани, евентуални да са погасени по давност. Оспорва ответникът
да е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че по делото не било
доказано процесният имот да е топлоснабден. Сочи, че през процесния период имотът не
бил ползван. Твърди, че отопляемите обеми на сградата не били определени, съобразно
изискванията на закона. Оспорва дружеството по дялово разпределение да е отчитало
правилно показанията на общите топломери и водомери, и на индивидуалните
разпределители и водомери. Оспорва общият топломер и водомер в абонатната станция,
както и индивидуалните средства за техническо измерване да са редовно въведени в
експлоатация, да са били технически изправни при въвеждането им в експлоатация, респ. да
са преминавали периодично изискуемата метрологична проверка. Оспорва между ищеца и
„Бруната България“ ООД да са учредени надлежно облигационни отношения. Оспорва като
неоснователни и исковете за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „БРУНАТА“ ООД е заявило становище за
основателност на исковете, като е представило и писмени доказателства за извършеното
дялово разпределение и главен отчет на уредите в апартамента на ответника, относими към
2
процесния период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
От представените по делото доказателства се установява безспорно, че за исковия
период 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г. единствен собственик на процесния недвижим имот –
Апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, е
ответника В. К., която го продава на 23.10.2019 г. на настоящия му собственик Е. С. Д. /на
чието име е прехвърлена партидата за топлоснабдения имот, след м.11.2019 г., съгласно
подадено от нея заявление за това до „Топлофикация София“ ЕАД, на л.20/. Съдът счита, че
в производството е безспорно установено, че именно посочената в ИМ ответница В. Д. К.,
като собственик по дарение на процесния апартамент № ***, находящ се на горепосочения
адрес в гр. София /видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №
46, том III, рег. № 11142, дело № 396/12.10.2006 г./ през процесния период има качеството на
3
клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, респ. е потребител на доставеното количество ТЕ до
имота и следва да отговаря за заплащане на нейната стойност. По нейно лично заявление от
07.10.2010 г. до „Топлофикация София“ ЕАД съществуващата за имота партида, с бивш
потребител Д. Й. А. /баща на ответника К./ е прехвърлена на нейно име. Независимо, че още
с подаването на заявлението, ответника е декларирала, че в имота няма да се ползва
отопление и топла вода, същата е заявила, че ще ползва същия за жилищни нужди. Този
адрес ответника е посочила и за свой постоянен адрес.
Следователно ответника К., като притежаваща имот в СЕС, присъединен към АС,
има качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е
потребител на доставеното количество топлоенергия до имота, през исковия период от
01.05.2019 г. до 30.10.2019 г.
От приложените по делото от страна на ФДР писмени доказателства – извлечения от
сметки, протоколи от ОС на ЕС, дялово разпределение за процесния период и формуляр за
отчет за периода от 2019-2020, подписан от новия собственик Е.Д. през м.05.2020 г., /всички
те неоспорени от ответниците/ в т.ч. заключението по СТЕ се установява, че уредите в
апартамента са отчетени редовно, при предоставен достъп на служителите на ФДР от
клиента Е.Д., на чието име е прехвърлена партидата след м. 11.2019 г., за което е съставен
Талон за отчет на уредите за дялово разпределение от 27.05.2020 г., а на база този отчет е
била издадена и съответната изравнителна сметка, касаеща процесния период 01.05. до
30.10.2019 г., част от отоплителен период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен представител е
заявил, че оспорва доставката на ТЕ до процесния имот в посоченото количество и нейната
цена, а в случай, че се установи такава, оспорва исковете като погасени по давност.
Предвид заявените оспорвания и възражения, съдът е допуснал и приел заключения
по СТЕ и ССчЕ, като е счел същите за необходими за изясняване на релевантни по делото
факти.
От заключението на СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния
апартамент № *** е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от м.05. до м.10.2019 г., а
дяловото разпределение, извършвано от „Бруната“ ООД за ЕС и процесния имот е в
съответствие с Методиката, проверените документи и данните от уредите за сградата и
апартамента. За периода, изравнителната сума възлиза на 107,99 лв., която сума е за
доплащане от абоната, а прогнозно начислена ТЕ по фактурите е 62,39 лв. и съставлява
топлинна енергия за БГВ. В резултат на извършените проверки на документите по делото и
други предоставени от ищеца и ФДР, вещото лице е заключило, че сумата за ТЕ за имота на
ответника К. с аб. № *** за процесния период е определена съгласно Наредбата за
топлоснабдяването, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС и актуалните цени на
ТЕ за периода.
От заключението на ССчЕ се установява пък, че прогнозно фактурираните суми за ТЕ
са били заплатени без просрочие от страна на клиента/абоната, чрез еРау, като това плащане
е било съобразено от ищеца и съответно приспаднато от общо дължимата стойност за
4
потребената ТЕ за периода от м.05. до м.10.2019 г., възлизаща на 175,80 лв. Ето защо, в
производството е заявена за плащане единствено стойността на изравнителните сметки от
113, 41 лв., от която вещото лице е установило, че следва да се приспадне и разликата в
цената на ТЕ за периода от 5, 41 лв. и така се формира крайната дължима стойност на ТЕ за
посочения в ИМ период от 108,00 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, като ги
счита ясни, пълни, точни и непротиворечиви на останалите събрани по делото
доказателства.
С оглед установеното от приетите писмени доказателства и заключенията на
експертизите, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени на
база законосъобразно, реално измерено, потребено количество ТЕ и след извършване на
изравняване в края на отоплителния сезон 2019/2020 г., като в ОФ № ***/31.08.2020 г.,
касаеща само част от отоплителния сезон 2019/2020 г., а именно отчетен период от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., е фактурирано количеството ТЕ по действителен разход, а не
по прогнозни данни и същото се дължи именно от ответницата В. К., в качеството й на
собственик на имота за този период. Страните по делото не спорят, а от представените по
делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № *** представените от
третото лице-помагач индивидуални справки и формуляр за отчет, се установява, че сградата
в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр. София, ***, е с непрекъснато
топлоснабдяване през целия процесен период от м.05.2019 г. до м.10.2019 г. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установяват
въведените с исковата молба твърдения ответника В. К. в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № ***, находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия в периода от 01.05.2019
г. до 31.10.2019 г.
Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника, като собственик на
топлоснабдения имот, находящ се на горепосочения адрес, е обвързанаи по силата на закона
от облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения й имот топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. Без значение
за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са
качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва
качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена
до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието в
собствеността, т.е. доколкото не се установява имота да е в режим на съсобственост с трети
лица за периода от м.май до м. октомври 2019 г., то именно посочения в ИМ ответник ще
следва да отговаря изцяло за стойността на доставената от ищеца и потребена в процесния
апартамент № ***, топлинна енергия.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди ответника К. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ. В периода действащи ОУ са тези от 2014 г., в сила от 27.06.2016 г.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка. От документите, представени от ФДР се
установява безспорно, че за периода в имота е осигурен от новия собственик достъп за
реален отчет на инсталираните в апартамента радиатори, разпределители и водомер за топла
вода, в края на отоплителния сезон. Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение, чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата съгласно Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на
приетите доказателства и кредитирайки заключението на СТЕ, съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се
установи по делото да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника К. са начислени сметките за
процесния период. Видно от приетата по делото ССчЕ, прогнозно изчислените от ФДР и
фактурирани от „Топлофикация София“ ЕАД суми за ТЕ, начислени по партидата с аб. №
*** са на обща стойност 62,39 лв. с ДДС, а изравнителните сметки са за 113,41 лв., която
сума е за доплащане. Така общата дължима сума след изравняването възлиза на 175,80 лв.,
от която 62,39 лв. е била заплатена своевременно.
От приложеното по делото съобщение към обща фактура /на л.31,32 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главния отчет са коректно отчетени във
6
фактурата, вкл. и данните от изравнителната сметка.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
К. са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ,
като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа
възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Разгледано по същество, същото е основателно относно цялата претендирана главница,
за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019г. Съгласно заключението на ССчЕ, вземането за м.
октомври 2019 г., което е последния месец от процесния период, съгласно приложимите ОУ,
приети и по делото, е изискуемо от 15.12.2019 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
от ищеца едва на 15.02.2023 г., т.е. повече от 6 месеца, след изтичане на тригодишната
погасителна давност за тези вземания и следователно същите са недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на
15.02.2023г., доколкото заповедното производство се е развило и в исково такова по реда на
чл.422 от ГПК, което има за последица и прекъсване на погасителната давност за заявеното
вземане със задна така, а именно датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
а не датата на ИМ. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия и лихви са погасени за всички месечни задължения, с падеж преди
15.02.2020г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази дата,
а именно от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., предвид на което въведеното от ответниците
възражение за погасяване на всички заявени в производството от ищеца негови вземания, по
давност, се явява основателно за целия процесен период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.,
7
доколкото както бе посочено по-горе, вземането за м. октомври 2019 г., което е последното
включено в процесния период е с настъпила изискуемост към 15.12.2019 г. и същото към
15.12.2022 г. вече се е погасило по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника В. К.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2019г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2019 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2019/2020 г. към
31.08.2020 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до
15.10.2020 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Доколкото обаче в настоящото производство не се установи наличието на главно
задължение, поради погасяването по давност на претендираните от ищеца вземания за
цената на доставената ТЕ и с оглед акцесорността на претенцията за мораторна лихва,
обусловена от съществуването на главно задължение, се налага извод, че и предявения иск
по чл.86 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съобразно с изхода на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски има само
ответника, но доколкото същия е представляван в производството от назначен му от съда на
разноски на ищеца особен представител, а не се установява да са извършени други разноски
от ответника, такива и не му се следват.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: *** срещу В. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, искове
по реда на чл.422 от ГПК, с пр.основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ал.1 ЗЕ и
сл. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 108,00 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 31.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 25,60 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период
от 16.10.2020 г. до 03.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от
13.03.2023 г. по ч. гр. д. № 8148/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав., като
неоснователни, поради погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „БРУНАТА“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9