№ 23347
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110173857 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Г..." ЕООД е предявил срещу „Г...“ ЕООД установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД (съобразно обявения за окончателен доклад
след изменение в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г.) за признаване за установено,
че „Г...“ ЕООД, дължи на ищеца „Г..“ ЕООД, ЕИК ..., сумата 45,43 лв., представляваща
главница за заплатени суми за електричество на общите части на административна сграда с
адрес: гр. София, ул. „А..“ №.. (високо тяло) за период от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, дължима от
длъжника, пропорционално на притежаваните от последния 27.30 % идеални части от
общите части на сградата, които разходи впоследствие са били одобрени като уместно
извършени в интерес на процесната етажна собственост, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.08.2024 г. ч.гр. дело №
39874/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: 54,42% идеални части от
УПИ I /едно/- за административни сгради, кв. .. местност „Г.. по плана на гр. София, с площ
от 4 900 кв.м., заедно с 2/втори/, 3/трети/, 4/четвърти/, 5/пети/, 6 /шести/, 7 /седми/ и 8 /осми/
етажи, със застроена площ на всеки етаж от по 384 кв.м. (обща за посочените етажи площ от
2 688 кв.м.), в построената в УПИ I 11 /единадесет/ етажна административна сграда, заедно с
партер 1/първи/етаж, с площ 295 кв.м. от обща площ от 398 кв.м, включваща входно фоайе
от 75 кв.м и стълбищна клетка от 28 кв.м., 72,70 % идеални части от общите части на
сградата, включително партер I /първи/ етаж, състоящ се от входно фоайе от 75 кв.м. и
стълбищна клетка от 28 кв.м., сутерен на административната сграда - високо тяло, топла
връзка от 628,57 кв.м., включваща 148 кв.м. фоайе, сутерен под топла връзка, както и 41,95
% идеални части от абонатната станция с площ 98,56 кв.м., 41,95 % идеални части от
трафопост с площ 49,28 кв.м, както и 41,95% идеални части от трафопост с площ 15,36 кв.м.
Посочва, че е собственик въз основа на апортна вноска в капитала му, вписана с Решение №
1/29.06.2007 год. на Софийски окръжен съд, ФО, по ф.д. № 730/2007 год. Твърди, че
ответникът е собственик на следния недвижим имот: ОБОСОБЕНА ЧАСТ, състояща се от 9
/девети/, 10 /десети/ и 11 /единадесети/ етажи, всеки един по 356 кв.м. с обща разгърната
1
застроена площ (РЗП) 1068 кв.м., от административна сграда, находяща се в гр. София, ул.
„А.." №.. (високо тяло), цялата състояща се от сутерен и единадесет етажа с обща РЗП - 4 064
кв.м., построени върху терен от 504 кв.м. с абонатна станция - 56, 88 кв.м. и трафопост - 28,
43 кв.м.. Имотът се намира се в кв... парцел I на ЗРП-м. Г.., гр. София; на 27, 30 % идеални
части от общите части на 11-етажната административна сграда и на 27, 30 % идеални части
от правото на собственост на мястото, върху което е изградена административната сграда с
площ 504 кв.м., както и на 27, 30 % идеални части от земята, върху която са изградени
съоръженията към административната сграда - абонатна станция и трафопост и на учредено
в полза на дружеството право на ползване върху две паркоместа в прилежащия към сградата
терен съгласно скица на паркоместата, както и правото на преминаване през този терен.
Посочва, че същият е собственик на описания имот въз основа на апортна вноска в капитала
му, вписана с Решение № 1/04.04.2006 год. на Софийски градски съд, ФО, по ф.д. № ../2006
год., като с оглед на това страните са собственици в режим на етажна собственост на всички
самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна Административна сграда, находяща се в
гр. София, ул. А.. №.., считано от 29.06.2007 г. Посочва, че през периода 29.06.2007 год. -
31.12.2011 год. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и
поддръжка на сградата, в това число и разходите за електричество на общите части, са били
уреждани на доброволни начала, като ответникът е заплащал на ищеца припадащата му се
част от тях, съобразно дяловете в съсобствеността на страните. На 26.12.2011 год. между
страните е било сключено Споразумение по отношение на извършените от страна на
етажния собственик „Г.." ЕООД разходи за управление поддръжка на сградата за 2011 год.
по следните пера: топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и
поддръжка на сградата. Твърди, че в периода 01.05.2016 год. - 30.11.2024 год. (в това число и
процесния месец октомври 2023 год.), е заплащал всички разходи за електричеството на
общите части на административната сграда. Извършените от него разходи са били одобрени
и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС, находяща се в гр.
София, ул. „А.." №.. (високо тяло), по Протоколи, както следва: Протокол № 3/04.07.2019
год.; Протокол № 4/28.02.2020 год.; Протокол № 5/22.07.2020 год.; Протокол №../07.04.2022
год.; Протокол № 7/14.09.2023 год. и Протокол № 8/22.12.2023 год. Ответникът не оспорвал
по съдебен ред приетите от Общото събрание на етажните собственици решения по
цитираните по-горе протоколи №№ 3-8 включително. Твърди, че за периода 01.10.2023 год. -
31.10.2023 год. разходите за електричество на собствените но ищеца етажи от сградата,
както и общите й части, са били в общ размер 166,41 лева без ДДС. От тази сума в тежест на
ответника, съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата
(23.7%) е била в размер на 45,43 лева. Съгласно отчета за м.10.2023 год., общият разход на
електричество за общите части на сградата е бил в размер на 546 KWh. Твърди, че ответното
дружество не е заплатило доброволно припадащата му се част. С оглед гореизложеното
моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че „Г..” ЕООД е собственик на партер (първи етаж) и
етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и на 72.7% ид.ч. от общите части, а ответникът „Г...” ЕООД е
собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27, 30% ид.ч. от общите
части на същата 11-етажна Административна сграда. Твърди, че управителят на ищеца Г..
ЕООД като собственик на 72,7 % идеални части от общите части, свиква ОС по реда на
ЗУЕС и решава сам и еднолично всички въпроси за управление на общите части. Прави
възражение за нищожност на всички решения в протокол № 1, протокол № 2, протокол № 3,
протокол № 4, протокол № 5, протокол №.., протокол № 7 и протокол № 8 от Общи събрания
по реда на ЗУЕС приложени с искова молба, включително и решенията за приемане на т.нар.
Правилник за вътрешния ред в обект „Търговско - административна сграда Г.. (високо тяло)“
гр. София, приет с Решение № 2 в Протокол № 1 от 11.09.2016 г., изменен с Решение № 5 в
Протокол № 5 от 22.07.2020 г. и допълнен и утвърден с Решение № 5 в протокол №.. от
07.04.2022 г. Твърди, че е бил лишен от достъп до асансьорите в сградата и не е ползвал нито
собствените, нито общите части поради създадени от ищеца пречки. Сочи, че от 2015 г.
ищецът трайно създавал пречки за упражняването на правото на собственост. Твърди, че
2
разходите за електричество не са правени с неговото съгласие, нито е бил одобрен от общото
събрание като уместен. Твърди, че поради действията на ищеца е бил принуден да наеме
офис в друга сграда. Твърди, че в резултат на неправомерните действия на ищеца, е
претърпял имуществени щети, изразяващи се в заплащане на наем за ползване на офис
извън административната сграда, поради невъзможността да ползва собствените си офис
помещения на 9, 10 и 11 етаж. Посочва, че за периода 01.05.2016 г. – 01.02.2020 г. размерът
на претърпените имуществени щети от заплащане на месечен наем за офис е в общ размер
29 108, 27 лева, като прави възражение за прихващане със сумата от 587 лв., представляваща
разноски за плащане на наем за месец март 2019 г. (съобразно уточнението, направено в
открито съдебно заседание на 08.10.2025 г.). Моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да докаже, че
страните притежават качеството собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда
в режим на етажна собственост; припадащите се на всяка от страните идеални части от
общите части в сградата; че е извършил твърдените разходи за заплатени суми за
електричество за общите части от процесната сграда за периода 01.10.2023 г. - 31.10.2023 г.;
че е предприел работата уместно в интерес на всички собственици и впоследствие същата е
била одобрена, и в тази връзка, че решенията на етажната собственост, на които се позовава
във връзка с одобряване на процесните разходи, са влезли в сила. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
По отношение релевираното от ответника възражение за прихващане в негова тежест
е до установи виновно и противоправно поведение, което е довело до увреждането на
имуществото на ответника, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто
ищецът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е
настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото
на ответника, както и стойността на претърпените вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени следните факти: че „Г..” ЕООД е
собственик на партер (първи етаж) и етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и на 72.7% ид.ч. от общите
части, а ответникът „Г...” ЕООД е собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10
и 11 и на 27, 30 % ид.ч. от общите части на същата 11-етажна Административна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „А.." №.. (високо тяло).
От фактическа страна
Не е спорно между страните, че от 29.06.2007 г. са собственици в режим на етажна
собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна административна
сграда, находяща се в гр. София, ул. А.. №.. (високо тяло), като ищецът е собственик на
първи до осми етажи вкл., както и на 72.7% идеални части от общите части на сградата, а
ответникът е собственик на девети, десети и единадесети етажи от същата сграда, както и на
27.3% идеални части от общите й части. Посоченото се установява и от приетите по делото
Дружествен акт /Устав/ на „Г...“ ЕООД от 18.02.2016 г., Учредителен акт на ЕООД от
13.03.2006 г., решение № 1 от 04.04.2006 г. по ф.д. № ../2006 г. по описа на СГС, ФО,
Дружествен акт /Устав/ на „Г..“ ЕООД от 15.06.2007 г., решение № 1 от 29.06.2007 г. по ф.д.
№ 730/2007 г. по описа на СОС, ФО, регистрационна карта на сграда/вход в режим на
етажна собственост, намираща се в гр.София, ул. „А..“ №.. /високо тяло/.
Със споразумение от 26.12.2011 г. страните са се споразумели ответникът да заплати на
ищеца 27, 30 % от общите разходи, заплатени от ищцовото дружество за поддръжка на
процесната сграда и по-конкретно за топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване
общи части, охрана, поддръжка сграда.
Приет е протокол № 8 от общо събрание на етажните собственици на етажна
собственост в процесната сграда от 22.12.2023 г., съгласно който на посочената дата е било
3
проведено общо събрание и е било взето решение, с което са били одобрени като уместно
направени и в интерес на етажната собственост извършените от страна на етажния
собственик „Г.. – 07“ ЕООД разходи за управление и поддръжка, и необходими ремонти на
общите части на сградата в общ размер от 25 074, 10 лв. с вкл. ДДС за периода от 01.09.2023
г. до 30.11.2023 г., в това число и разходи за електричество за общите части за периода от
01.09.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 592, 16 лв. с вкл. ДДС.
Приет е и договор за наем от 02.04.2018 г., сключен между А А Д като наемодател и
ответника „Г...“ ЕООД като наемател, по силата на който на ответното дружество е било
предоставено срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 587 лв. ползването на
следния недвижим имоти: апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк „Я..“, бл. .. ет. 1.
Договорът за наем е със срок на действие една година. От приложеното на л. 282 по делото
извлечение от банкова сметка се установява, че ответното дружество е превело на А Д сума
в размер на 587 лв. с основание „наем за м. март 2019 г.“. с анекс от 31.03.2019 г. срокът на
договора за наем е бил удължен с три години като е било посочено, че имотът ще се ползва
като офис.
С изпълнителен лист от 16.10.2020 г. по в. гр. д. № 13097/2018 г. на Софийския градски
съд, II-В въззивен състав, ищецът е бил осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне
поставените спирателни водопроводни кранове към 9, 10 и 11 етаж на процесната сграда, и
да възстанови достъпа на ответното дружество до асансьорите за посочените етажи,
обслужващи сградата (л. 285).
С констативен протокол № 129, том III, рег. № 17 478 от 25.10.2016 г. на помощник
нотариус Р Ф, при нотариус Ц Г, са констатирани пречки за нормалното използване на
собствените на етажния собственик „Г...“ ЕООД помещенията на етаж девети, десети и
единадесети поради липса на течаща студена вода и ограничен достъп чрез асансьор до
посочените етажи. С констативен протокол № 15, том I, peг. №.. от 17.02.2022 г. на нотариус
Л Л, е констатирана невъзможност за нормалното използване на асансьорите до собствените
на етажния собственик „Г...“ ЕООД помещения на 9-ти, 10-ти и 11- ти етажи, поради
ограничен достъп, както и липса на течаща топла и студена вода, както и топлинна енергия.
Констатирано е, че единственият достъп до тези помещения е чрез стьлбищната клетка.
Представени са 14 броя писма между страните, разменени между тях в периода
21.07.2015 г. – 24.10.2016 г. и отнасящи се до уреждане на отношенията им относно
разходите за управление и поддръжка на процесната сграда за период, различен от
процесния. Представена е заповед на управителя на процесната етажна собственост от
09.11.2021 г., адресирана до охраната на сградата, съгласно която е разпоредено да се спре
достъпа до асансьорите на представители на фирма „Г.. – 2006“ ЕООД, както и всички
ползватели на последните три етажа на сградата, поради системно неплащане на
консумативни разходи по поддръжка и обслужване на сградата. Представени са писмени
доказателства във връзка с надлежното свикване и провеждане на процесните общи
събрания на етажната собственост, които съдът намира за ирелевантни към настоящия спор,
доколкото предмет на същия не е заведен иск по чл. 40 ЗУЕС. Още повече, от същите се
установява, че ответникът е узнал за проведените общи събрания на етажната собственост
най-късно с получаване на препис от исковата молба и допълнителната искова молба, ведно
с приложените към тях доказателства, по гр.д. № 10229/2019 г. по описа на СГС, I-28-ми с-в,
като са представени и нарочни протоколи за връчване на ответника на протоколите от
проведените общи събрания на етажната собственост.
Съгласно заповед от 029.11.2021 г. на управителя на процесната етажна собственост Ю
О до охраната на сградата е било разпоредено да се спре достъпът до асансьорите на
представители на „Г...“ ЕООД, както и всички ползватели на последните три етажа на
сградата поради системно неплащане на консумативни разходи по поддръжка и обслужване
на сградата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П П Х, охранител
в процесната сграда от 16 г. през последните две – три години свидетелят не е виждал
представител на ответното дружество в сградата. Той заяви, че не му се е налагало да спира
представители на ответното дружество да влизат в сградата или да се качват нагоре по
етажите. Разясни, че достъп до всеки самостоятелен етаж в сградата е възможен през
стълбището. По отношение на г-жа Б и г-н Б, които той възприема като представители на
4
ответното дружество, заяви, че те нямат достъп до асансьорите и не могат да ги използват
свободно заради заповед от г-н О да не ги пускат да се качват по асансьорите (приложена на
л. 272 по делото). От неговите показания се установи още, че използването на асансьорите
става само с чип като всеки наемател има право да се качва само на неговите си етажи. На
свидетеля не му се е налагало да прилага заповедта, издадена от г-н О. Били са му предадени
чипове за ответното дружество, но никой не е дошъл да ги получи.
Бе разпитан и свидетелят Я С.ов Б, бивш управител на ответното дружество,
понастоящем негов служител. От неговите показания се установи, че „Г...“ ЕООД не
използва притежаваните от него три етажа от процесната сграда от края на 2015 г. или
началото на 2016 г., когато другият съсобственик – ищцовото дружество, е поставил картови
четци/чипове в асансьорите и по този начин е ограничил достъпа на ответника до
асансьорите, а притежаваните от него етажи са доста нависоко. По това време не е имало
отделни партиди за парно и вода на името на „Г...“ ЕООД и топлоподаването и
водоснабдяването били спрени. Останало единствено електрозахранване. Първоначално след
тези събития служителите на „Г...“ ЕООД се опитали да използват собствените си етажи чрез
стълбището, но катеренето на 9, 10 или 11 етажа се оказало непосилно в дългосрочен план.
Надявали се ситуацията да е временна и влезли в преговори с другия съсобственик, но не
успели да уредят отношенията си. Така били принудени да си потърсят друг офис в края на
2015 г. или началото на 2016 г. В продължение на няколко дни изнасяли багажа си по
стълбите и оттогава няма промяна в ситуацията. Намерили помещение под наем за новия
офис в жк „Я..“, собственичката му се казвала А „Г...“ ЕООД потърсило защита на правата си
като пуснало сигнали в полицията и Прокуратурата, завели и граждански иск, по силата на
който „Г..“ ЕООД било осъдено да възстанови първоначалното положение и да предостави
чипове за достъп до асансьорите. Тогава от ответното дружество получили чипове и им били
възстановени топлоподаването и водоснабдяването. Междувременно обаче покривът бил
оставен да се разруши и били започнали течове на притежаваните от ответника етажи, които
се явяват подпокривни. Трябвало да се организира ремонт, дружеството започнало да се
нанася обратно, но в този момент чиповете му били изключени. През октомври 2023 г. „Г...“
ЕООД не е можело да ползва асансьорите. Свидетелят заяви, че стълбището е винаги
отворено и не е бил ограничаван достъпът на „Г...“ ЕООД до него.
От правна страна
Относно разпределянето на разноски, извършени в сграда етажна собственост, е
формирана непротиворечива практика на Върховен касационен съд, обективирана в
решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
85/24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 445/11.05.2016 г. по
гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.
Разяснено е, че и необходимите, и полезните разноски, са за сметка на собствениците на
сградата, като принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост
относно разноски да е съобразно дела му в общите части. Претенция за разпределение на
разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост касае хипотезата
на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в
полза на свой интерес. При наличието на одобрение от лицето, в чийто интерес е
предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или последващо),
отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без
да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, гесторът
може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само
съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако
работата е предприета уместно. Ако разходите за общи части са били извършени против
волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена
само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая предприетата работа, а именно
заплащане на цялата дължима сума за електроенергия и свързаните с това услуги по пренос
и доставка, потребени в общите части, е в интерес както на ищеца, така и на ответника, тъй
като при неплащане на дължимата сума, ще бъде преустановено електрозахранването в
цялата сграда предвид липсата на отделни партиди за всяко от дружествата през процесния
5
период. Следователно, налице е именно хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Производството се
води между две дружества, етажни собственици, а не е образувано по иск на или срещу
етажната собственост, поради което от значение би било единствено одобрението на
ответното дружество, а не и такова, взето по решение на етажната собственост, поради което
приложеният по делото протокол № 8 от проведено общо събрание на 22.12.2023 г. е
ирелевантен за изхода на настоящето производство. Липсват доказателства за предварително
или последващо одобрение от страна на ответника на извършените разходи, които са били
заплатени и в интерес на ищеца, поради което ответникът следва да отговаря до размера на
обогатяването му по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, който на практика се равнява на
спестените разходи, които той дължи съобразно припадащата му се част от идеалните части
от общите части.
Съдът намира обаче, че по делото е установено при условията на пълно и главно
доказване, че през процесния период – м. октомври 2023 г., ответното дружество фактически
не е използвало притежаваните от него части от сградата – последните три етажа от нея,
поради обстоятелството, че ищецът не му е предоставил достъп до асансьорите в сградата.
Това се установява от събраните гласни доказателства, вкл. показанията на водения от ищеца
свидетел, който е охранител в процесната сграда от 2006 г. Същият беше категоричен, че
през последните две-три години не е виждал представители на ответното дружество в
сградата, като от приложената по делото заповед от 09.11.2021 г. се установява, че на
охраната е било разпоредено да се спре достъпът до асансьорите на представители на
ответното дружество и всички ползватели на последните три етажа от сградата. От
показанията на другия свидетел Б се установи, че след прекратяване на достъпа до
асансьорите още в края на 2015 г. или в началото на 2016 г. е бил направен опит да се
използват етажите чрез достъпването им по стълбите, но предвид броя на етажите – 9, 10 и
11, това е било невъзможно в дългосрочен план, а освен това до тези етажи са били спрени и
водоподаването и топлозахранването. Всички тези обстоятелства са принудили ответното
дружество да се изнесе от процесната сграда и да се премести в друг офис, в жк „Я..“, което
се установява от приложените по делото договор за наем и анекс към него. През месец
октомври 2023 г. ответното дружество все още не е имало възможност да използва
асансьорите.
Съгласно решение № 165 от 26.06.2019 г., по гр. д. № 4291/2018 г., по описа на ВКС,
IV ГО, когато собственикът обективно е бил лишен от възможността да ползва собственият
си имот от ищеца по делото (какъвто е и разглежданият случай), то той не дължи разходите
във връзка с текуща поддръжка и консумативните разноски в общите части на сградата в
режим на етажна собственост, тъй като това са разходи, дължими именно във връзка с
ползването на имота. Съгласно цитираното решение тези разходи следва да бъдат за сметка
на лицето ползвало без правно основание, респективно препятствало ползването на вещта от
нейния собственик, който извод следва от общия принцип, че който ползва вещта, дължи
разходите за нея и от забраната да се извличат ползи от собственото (на ищеца, препятствал
ползването) противоправно поведение.
В т. 11а, § 1 от ДР от ЗУЕС е дадена дефиниция на "Разходи за поддържане" като
разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване
на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части на сградата.
Следователно, тези разходи биха се дължали от ответника единствено ако той през
процесния период беше имал обективна възможност да използва притежаваните от него
етажи от процесната сграда. Както беше посочено по-горе, ищецът на практика го е лишил
от възможността да използва тези етажи като го е лишил от достъп до асансьори, и е спрял
водоподаването и топлозахранването, които обстоятелства на свой ред са принудили
ответното дружество да се изнесе и премести в друг офис в съседен квартал. Ето защо,
съдът намира предявения иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за неоснователен.
Предвид отхвърлянето на предявения от ищеца иск, направеното от ответника
възражение за прихващане, което е при условията на евентуалност, не подлежи на
разглеждане.
По разноските
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени направените и претендирани разноски в размер на 400 лв. адвокатско
6
възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „А..“ №.. (високо тяло), срещу „Г...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „М..“ №.., установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че „Г...“ ЕООД, дължи на ищеца
„Г..“ ЕООД, ЕИК ..., сумата от 45,43 лв., представляваща главница за заплатени суми за
електричество на общите части на административна сграда с адрес: гр. София, ул. „А..“ №..
(високо тяло) за период от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от
28.06.2024 г. до изплащане на вземането, дължима от длъжника, пропорционално на
притежаваните от последния 27.30 % идеални части от общите части на сградата, които
разходи впоследствие са били одобрени като уместно извършени в интерес на процесната
етажна собственост, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 06.08.2024 г. ч.гр. дело № 39874/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „Г..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„А..“ №.. (високо тяло), да заплати на „Г...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „М..“ №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото
производство в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7