№ 17751
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110171376 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
413300/18.12.2024 г./ на С. С. Г. срещу етажните собственици в етажна собственост на сграда
с административен адрес: гр. ********, представлявани от управителя на етажната
собственост *********, с която е предявен иск за отмяна на решението по т. 1 от Протокол
от проведено на 07.11.2024 г. общо събрание на етажната собственост. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, представляващ
кафе-аперитив. Излага, че на 07.11.2024 г. е проведено общо събрание на етажните
собственици. Оспорва като незаконосъобразно взетото на него решение по т. 1 от протокола,
касаещо въпроса за съществуването на ъгловото заведение в сградата. Възразява, че не е
поканена да участва в общото събрание по надлежния ред в законоустановения за това срок.
Счита за неспазен специалния ред за свикване на общо събрание по отношение на нея като
собственик, който не ползва самостоятелния си обект, а го е отдал под наем. Навежда
твърдение, че на събранието не е избран протоколчик. Релевира възражение за неспазен
кворум за провеждане на събранието, защото в посочения в поканата час не са присъствали
лично или чрез представител собствениците на най-малко 51 % идеални части от общите
части на сградата, поради което в съответствие с чл. 15, ал. 2 ЗУЕС общото събрание е
следвало да се отложи с един час. Изтъква липсата на приложен към протокола от общото
събрание списък на присъствалите етажни собственици с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата. Счита, че е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС
поради липсата на данни собствениците на ап. 17, ап. 20, ап. 21, ап. 23, ап. 25, ап. 28, ап. 30
и ап. 32 да са упълномощили устно на същото или в предходно заседание управителя на
общото събрание към онзи момент – ********, да ги представлява, като същевременно
липсват и приложени към протокола писмени пълномощни. Сочи, че дори и да се приеме, че
тя е била надлежно упълномощена от собствениците на посочените самостоятелни обекти,
то е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС, уреждаща възможността едно лице да
1
представлява най-много трима собственици и/или ползватели. Поддържа, че в нарушение на
чл. 16, ал. 5 ЗУЕС в протокола от проведеното общо събрание не са отбелязани явилите се
лица и идеалните части от общите части, които те представляват, номерът на
самостоятелния обект, начинът, по който са гласували лицата, както и липсват техните
подписи. Изтъква като самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението по т.
1 от протокола това, че то е взето извън правомощията на общото събрание по чл. 17, ал. 2
ЗУЕС. Посочва, че на 12.11.2024 г. на електронната поща на нейния съпруг е било изпратено
съобщение за изготвен протокол от общото събрание, който обаче не е подписан от
председателстващия събранието и протоколчика.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна,
с който искът е оспорен като неоснователен. Не оспорва провеждането на 07.11.2024 г. на
процесното общо събрание, както и че на него е взето оспореното от ищцата решение.
Счита, че разпоредбите на ЗУЕС за свикване и провеждане на събранието са спазени.
Твърди, че поканата за свикване е поставена на съответното място в сградата на 24.10.2024 г.
и собствениците са надлежно и своевременно уведомени за датата, часа и дневния ред на
общото събрание. Във връзка с твърдението, че не е спазен специалният ред за свикване по
чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, излага, че ищцата не е подала молба до управителя да бъде известявана
на посочен от нея електронен адрес. Сочи, че изпратеният по електронна поща на съпруга на
ищцата протокол представлява предоставена за сведение чернова, което е и причината
същият да не съдържа подписите на председателстващия и протоколчика. Излага, че след
събранието по предвидения ред е съставен протокол, за изготвянето на който е поставено
съобщение, че всеки, който желае, може да се запознае с него при поискване от управителя,
но подобно искане от ищцата не е било направено. Счита, че е спазен необходимият за
провеждане на събранието кворум и не са нарушени правилата за представителство. Сочи,
че към протокола има списък на всички присъствали с поставени от тях подписи, както и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на съответните етажни собственици,
а начинът на гласуване е посочен в Приложение № 2 към протокола, където са отразени и
притежаваните от всеки идеални части от общите части на сградата. Във връзка с
възражението за превишаване на правомощията на общото събрание при вземане на
оспореното решение излага, че както собственикът, така и наемателят на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, са длъжни да спазват вътрешния правилник
на сградата и всички разпоредби на ЗУЕС, а в случая наемателят на самостоятелния обект
на ищцата, представляващ кафе-аперитив, системно нарушавал заявеното работно време на
заведението и нормите за шум, което наложило да се проведе събранието. Позовава се на
разпоредбата на чл. 50 ЗС, според която собственикът на недвижим имот не може да
извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на
съседния имот, които пречки са по-големи от обикновените. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението по т. 1 от
Протокол от проведено на 07.11.2024 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с
административен адрес: гр. ********. Доколкото в исковата молба не се сочи предмет на
оспорване да е конкретна част от това решение, съдът приема, че същото се оспорва в своята
цялост.
Съдебната практика приема, че решенията на общо събрание на етажна собственост
са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Законът /ЗС, ЗУЕС/ урежда специална процедура за вземането на
тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт,
2
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на
решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да
се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен
е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието /чл. 40, ал. 2
ЗУЕС/. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само
на собствениците на обекти от етажната собственост /чл. 40, ал. 1 ЗУЕС/. Правомощията на
съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска
при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото
събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои – до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
рамките на съдебното производство /в този смисъл – Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г. на ВКС, I ГО, Определение № 99/29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 20/2019 г. на ВКС, II
ГО/. Преобладаващата съдебна практика приема, че доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са
регламентирани специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост, защитата срещу порочните решения, включително нищожните, може
да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – чрез иск,
предявен в 30-дневен срок от получаване на решението, активно легитимирани за който са
само лицата, които имат качеството на собственици в етажната собственост /в този смисъл е
например Определение № 463/01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2927/2020 г. на ВКС, IV ГО/. Дори
когато се претендира за прогласяване на нищожност на тези решения, искът е с правна
квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, а не чл. 26 ЗЗД /в този смисъл – Определение №
1826/12.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1024/2024 г. на ВКС, I ГО/.
В случая с Определение № 18415/23.04.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.
********, представляващ кафе-аперитив. Следователно тя е материалноправно
легитимирана да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на
същата етажна собственост.
Със същото определение е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и
това, че решението по т. 1, чиято отмяна се иска, е взето от общото събрание на етажната
собственост, проведено на 07.11.2024 г.
По делото е представен Протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС, според който съобщение за изготвен протокол от процесното общо събрание е
поставено на информационното табло до входната врата на 13.11.2024 г., а исковата молба е
подадена на 02.12.2024 г., от което следва, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС.
Относно съдържанието на оспореното решение всяка от страните е представила
преписи от Протокол от общо събрание на съсобствениците в етажна собственост
„**********, проведено на 7 ноември 2024 г. от 18:30 ч., но те са с различно съдържание /л.
11 – 12 и л. 50 от делото/. По въпроса кой от двата протокола обективира оспореното
решение съдът намира следното:
3
Съдебната практика еднозначно приема, че протоколът е свидетелствуващ документ,
установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е
предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол – съставя се в 7-
девен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на
вписаните обстоятелства. При отказ от някой от тях да го подпише това се отразява.
Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в
две насоки – проверява се още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател
и от етажен собственик, респективно обитател или ползвател, и се оповестява съдържанието
му на всички. Предвиден е кратък срок – 7 дни от оповестяване на протокола за
присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател или
обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на
взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяването на съдържанието му от изрично натоварени лица за това,
определеният начин за оповестяването му и срокът за оспорване на съдържанието му
придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи
документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена
сила. Ето защо в производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на
взетите решения съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това
производство в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в
определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че
представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание /в този смисъл – Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г. на ВКС, I ГО/.
В случая характер на протокол от общото събрание, респ. на официален
свидетелстващ документ, има само представеният от ответната страна протокол, защото
само той носи подписи на протоколчик и управител на етажната собственост. Предвид това
и доколкото ищцата не твърди и не доказва да го е оспорила по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС,
съдът намира, че той се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните
собственици и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на общото
събрание и взетите решения са извършени съобразно отразеното в него.
Именно въз основа този протокол се установява естеството на оспореното решение, а
именно: а/ Кафето да продължи да съществува, като: собственикът се задължава да прекрати
бизнес взаимоотношенията си с проблемния наемател ********* от 01.12.2024 г.; обектът ще
продължи да работи, но с нов наемател и със статут на кафе, а не нощен бар, което означава
работното време да бъде до 20:00 ч. и да не се сервира твърд алкохол; помещението и
прилежащата територия трябва да се поддържат в чистота и ред, съответстващи на
разбиранията на съкооператорите за приветлив и гостоприемен цялостен външен вид на
сградата; б/ ако собственикът на заведението г-н ******* не се съобрази с решенията, взети
от общото събрание на 07.11.2024 г., и не прекрати договора си с настоящия наемател на
кафенето /г-н *********/ до 30.11.2024 г. или ако следващият наемател/ползвател на
помещението отново не спазва установения ред и създава проблеми на съкооператорите,
етажната собственост си запазва правото да се обърне към компетентните институции и да
предприеме необходимите действия по прекратяване на дейността на заведението и налагане
на забрана за съществуване на такова в границите на кооперацията.
Не всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост
подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото
състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС.
Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е
възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на общото събрание на
4
етажната собственост. Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с
които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде
променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат
на обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл – Определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д.
№ 21/2011 г. на ВКС, I ГО/. Затова предявеният иск, с който се оспорва изцяло решението по
т. 1, взето на процесното общо събрание, което в действителност се състои от два
компонента, е частично недопустим – по отношение на решението по т. 1, б. „б“, защото то
не поражда никакви правни последици, а има единствено декларативен характер. Ето защо в
тази част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а
производството следва да бъде частично прекратено. В останалата част предявеният иск е
допустим, тъй като решението по т. 1, б. „а“ има позитивен характер.
При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС
относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във
всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез
отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска.
В случая съдът намира, че от всички релевирани от ищцата доводи, на първо място,
следва да бъде разгледан доводът, че оспореното решение е прието извън правомощията на
общото събрание, защото той е от значение за неговата валидност. По този въпрос съдът
намира следното:
Правомощията на общото събрание са очертани в чл. 11, ал. 1 ЗУЕС, като всички те
се свеждат до управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост. От
това следва, че общото събрание притежава компетентност да взема решения само по
отношение на общи части.
В случая решението по т. 1, б. „а“ е взето по отношение на притежаваното от ищцата
кафе-аперитив, находящо се в сградата в режим на етажна собственост, което няма характер
на обща част, а е самостоятелен обект на право на собственост. С приетото решение по т. 1,
б. „а“ правото на собственост на ищцата върху нейния имот е ограничено по начин, който е
извън компетентността на общото събрание, защото й вменено задължение по какъв начин
да упражнява правото си на ползване на имота – да преустанови съществуващото към онзи
момент наемно правоотношение с наемателя на обекта, за каква цел да го отдаде под наем на
друг наемател, по какъв начин да се ползва имотът от бъдещия наемател/ползвател, да
поддържа чистота и ред в него и то – такива, които са съобразени с разбиранията на лица,
които не са негови собственици, каквито са другите етажни собственици.
Възражението на ответната страна, че оспореното решение е взето в духа на чл. 50
ЗС, според който собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в
своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от
обикновените, съдът намира за неоснователно. Посочената разпоредба би била приложима в
хипотеза, в която етажен собственик и/или етажни собственици предявят срещу друг етажен
собственик иск с правно основание чл. 109 ЗС, за уважаването на който във всички случаи
би било необходимо да се изследва от съда дали с действието или бездействието си
етажният собственик – ответник създава за останалите собственици пречки за използването
на собствените им имоти, по-големи от обикновените. Преценката за това обаче не е в
правомощията на общото събрание на етажната собственост.
С оглед изложеното съдът достигна до извод, че оспореното решение по т. 1, б. „а“ е
взето по въпрос, който е изцяло извън компетентността на общото събрание на етажната
собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
Съдът намира, че вземането на решение в хипотеза на начална липса на
компетентност на общото събрание, с което решение на практика се засяга правото на
собственост на ищцата върху нейния самостоятелен обект в сградата, е толкова съществен
5
порок, че води до нищожност на решението. Следователно решението по т. 1, б. „а“, взето на
общото събрание на 07.11.2024 г., е нищожно.
В Решение № 654/01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III ГО, е прието
следното: „Оплакването, че като е прогласил нищожността на взето решение на общото
събрание на етажните собственици, съдът се е произнесъл свръх петитум, без да е имало
такова искане е неоснователно. Съдът е бил сезиран с искане за отмяна на решение на
общото събрание, като незаконосъобразно – иск по чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 15 ПУРНЕС.
Сезиран с така предявения иск, правилно съдът е посочил, че вида на порока, от който страда
решението на общото събрание на етажните собственици е въпрос на правна квалификация,
която е задължение на съда. Ако решението е нищожно, то не може да бъде
незаконосъобразно, поради което правилно е прогласена невалидността му, с което съдът не
е разгледал иск, с който не е бил сезиран, както неоснователно се поддържа от касаторите.“.
Предвид изложеното и с оглед възприетото от преобладаващата съдебна практика
становище, че нищожността на решение на общо събрание на етажната собственост може да
се релевира единствено по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, то настоящият съдебен
състав счита, че при предявен такъв иск преценката дали сочените от ищеца пороци на
оспореното решение обуславят неговата нищожност или неговата незаконосъобразност е
въпрос на правна квалификация, дължима от съда. Следователно независимо от
формулирания от ищеца петитум съдът следва да постанови диспозитив, съответстващ на
приетия от него порок, което не би нарушило принципа на диспозитивното начало, защото е
в пълно съответствие с отправеното до съда искане за защита – такова по реда на чл. 40
ЗУЕС.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС по
отношение на решението по т. 1, б. „а“ е основателен, като то следва да бъде прогласено за
нищожно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски, съразмерно на
разгледания и уважен неин иск. В случая тя претендира и доказва извършването на разноски
в общ размер на 1 080 лв., включващи: 80 лв. – държавна такса, и 1 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатения от ищцата
адвокатски хонорар е основателно. Постигнатото между страните по договора за правна
защита и съдействие съгласие има значение в техните отношения, но при направено от
насрещната страна по делото възражение за прекомерност на заплатения по договора
адвокатски хонорар съдът не дължи да присъди платеното от спечелилата делото страна
адвокатско възнаграждение в пълен размер, а следва да извърши преценка за съответствието
му с действителната правна и фактическа сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/. От
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че посочените в
наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за
съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги,
като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо е
извършено изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. /понастоящем – Наредба № 1/09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и понастоящем тя не определя минимални
размери на адвокатските възнаграждения, а посочените в нея размери служат единствено
като ориентир. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата възнаграждението за неоценяеми
искове, какъвто е искът по чл. 40 ЗУЕС, е в размер на 1 000 лв. Съдът намира, че тази сума е
6
несъответна на фактическата и правна сложност на настоящото дело, определена от неговия
предмет – иск по чл. 40 ЗУЕС, по който е налице обилна съдебна практика, и от малкото по
обем писмени доказателства, както и на положените от адвоката усилия, изразили се в
изготвяне на искова молба и две уточнителни молби и в участието в двете открити
заседания, в първото от които ход на делото не е даден, а във второто не са събирани
никакви доказателства. Съдът счита, че при съобразяване на конкретното проявление на
изведените от съдебната практика критерии съответно в случая се явява адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
Следователно на ищцата се дължат разноски, съразмерно на разгледаната и уважена
част от иска, в общ размер на 390 лв.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК право за разноски би имала и ответната страна
предвид частичното прекратяване на производството. В случая тя претендира разноски, но
не доказва извършването на такива, поради което разноски не й се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА частично исковата молба на С. С. Г. срещу етажните собственици в етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. ********, представлявани от управителя
на етажната собственост *********, въз основа на която е образувано гр. д. № 71376/2024 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта, с която се иска отмяна на решението по т. 1, б.
„б“ от Протокол от проведено на 07.11.2024 г. общо събрание на етажната собственост, и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, предявен от
С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, срещу етажните собственици в етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. ********, представлявани от управителя
на етажната собственост *********, решението по т. 1, б. „а“ от Протокол от проведено на
07.11.2024 г. общо събрание на етажната собственост.
ОСЪЖДА етажните собственици в етажна собственост на сграда с административен
адрес: гр. ********, представлявани от управителя на етажната собственост *********, да
заплатят на С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 390 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
2-седмичен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на
определение, с която исковата молба е частично върната и производството е частично
прекратено – с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7