Решение по дело №30/2019 на Районен съд - Кула

 Р Е Ш Е Н И Е

 № 32   , том. 1    , стр. 32

  Гр. К. 17.06.2019г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

     Районен съд К., втори състав, в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  Районен съдия: Дияна Дамянова - Цанкова

със секретаря             Лозана Петкова               и  с  участието на прокурора           ............................            като разгледа докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 30 от 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Универсал Ж” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „ Ц.А.” № 19-21, представлявано от Ж.Б.В.против ЕТ „ НЕЗИ 86 Валя Цекова”, ЕИК *********, представлявано от В.А.Ц., гр. К., ул. „ Иван Кръстев „ № 10 и гр. „ К., ул. „ А.С., с която иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9 000 лева , сумата от 4650 лв. обезщетение за забава от 31.12.2013г. до предявяване на иска и законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на следните обстоятелства: Ищецът твърди, че с ответника  са сключили на 21.08.2013г. договор, с който същият се е задължил да изплати на ищеца сумата от 12 000 лв., която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „ А. С.“ № 58, като срокът за това е до 31.12.2013г. Ищецът твърди също, че на 20.01.2014г. ответникът е заплатил сумата от 3000 лв., която е част от договорената сума, а на 02.09.2016 ищецът е изпратил покана на ответника за доброволно изпълнение на остатъка от 9000 лв. и законната лихва за забава, но същият не е извършил плащане.

От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва предявените искове, като посочва, че претендираните от ищеца, с исковата молба вземания, са погасени по давност и оспорва твърденията на ищеца, същият да е водил многобройни разговори с него за заплащане на тези суми.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Ответникът, чрез своя процесуален представител адв. П., поддържа отговора, който е депозирала и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и да осъди ищеца да му заплати направените от него разноски в размер на 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните, а и това обстоятелство се установява от приетия по делото Договор от 21.08.2013г.между страните, че между тях съществува валидно договорно правоотношение въз основа, на което ответникното дружество се е задължило да изплати на ищеца сумата от 12 000 лв., която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „А.С.“ № 58, като срокът за това е до 31.12.2013г.

От приетата по делото Разписка от 20.01.2014г. се установява, че на 20.01.2014г. ответникът е заплатил на ищеца част от сумата, а именно 3000 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Видно от приетата по делото покана за доброволно изпълнение, ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение на 02.09.2016г., с която е поканил ответника да му заплати остатъка от 9000 лв., ведно със законната лихва за забава от 01.01.2014г. до момента, която покана не е връчена на ответника, а видно от приетото по делото известие за доставка, същият не е открит на адреса, тъй като е в болница, каквото отбелязване е направено от куриера.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 9 000 лева , която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „ А.С.“ № 58, като срокът за това е до 31.12.2013г., сумата от 4650 лв. обезщетение за забава от 31.12.2013г. до предявяване на иска и законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, които искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

За да се приеме за основателен искът по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, е необходимо съдът да установи, че страните са били в правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор, с който ответникът са е задължил да заплати на ищеца сумата от сумата от 9 000 лева, която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „ А.лександър С.“ № 58, като срокът за това е до 31.12.2013г., по който договор ответникът е неизправна страна, поради виновно неизпълнение на задължението си да заплати на ищеца договорената сума, в договорения срок. В доказателствена тежест на ищцата е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, т.е. че ответникът е страна по договора, елемент от съдържанието на който е задължението на процесуално легитимирания ответник да заплати претендирана сума от 9000 лв., която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „ А. С.“ № 58. В тежест на ответника е да докаже наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на договорената сума факт до завеждането на исковата молба.

По иска с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главното вземане и че между страните е договорен срок за заплащането на сумата – до 31.12.2013г. В тежест на ответника е да докаже наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на договорената сума факт до 31.12.2013г.

Във връзка с релевираното от ответника възражение за погасителна давност по отношение на претендираното от ищеца договорно вземане в размер на 9000 лв. и обезщетение за забава в размер на 4650 лв., ищецът следва да докаже настъпване на обстоятелства, водещи до нейното спиране или прекъсване.

Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, че същите са били в договорно правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен Договор от 21.08.2013г., с който ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата от 12 000 лв., която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „ А. С.“ № 58, като срокът за това е до 31.12.2013г, като на 20.01.2014г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3000 лв., която е част от договорената сума, но до моента не е извършил плащане на остатъка от 9000 лв.

     Налице е главен дълг, който възлиза на сумата от общо 9000,00 лева – непогасена главница с падеж 30.12.2013 г. Не се установява по делото сумата да е платена, въпреки настъпилия падеж.

     Ответникът възразява, че не дължи, тъй като задължението е погасено по давност, което съдът намира за основателно поради следното:

     Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането е станало изискуемо на падежа –30.12.2013 г., считано от който момент започва да тече погасителната давност. По делото се поставя въпросът за продължителността му, като ответникът поддържа, че същият е  3-годишен, без да посочва съображнията си за това.

     С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. В конкретния случай съдът намира, че не се касае за такова вземане.  

В периода от настъпване на изискуемостта на вземането –  30.12.2013 г. до датата на предявяване на настоящия иск, с който давността е прекъсната на осн. чл. 116, б.”б” ЗЗД/ е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност. По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства от ищеца за спиране или прекъсване на давността. По делото не бяха ангажирани доказателства изпратената покана за доброволно изпълнение на 02.09.2016г., с която ищецът е поканил ответника да му заплати остатъка от 9000 лв., ведно със законната лихва за забава от 01.01.2014г. до момента да е връчена на ответника, а видно от приетото по делото известие за доставка, ответникът не е открит на адреса, като е извършено отбелязване от куриера, че същият е в болница, което обстоятелство съдът не приема за надлежно уведомяване на ответника. В исковата молба се излагат твърдения от ищеца, че същият е водил многобройни разговори с ответника за заплащане ан сумата, което е оспорено от ответника и по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства установяващи воденето на такива разговори.

С оглед изложените съображения, възражението за погасяване по давност на главницата по договора за кредит се явява основателно, поради което предявеният главен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9000 лв., дължима по сключен на 21.08.2013г., с който ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата от 12 000 лв., която представлява доплащане за извършено строителство на обект „ Къща за гости“ в гр. К., находяща се в гр. К., ул. „ Александър Стамболийски“ № 58 се явява неоснователен, поради недължимост на вземането, вследствие изтекъл давностен срок и като такъв следва да се отхвърли.

     На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане се считат погасени поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания (лихви, разноски и пр.), с оглед на което следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4500 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.01.2013г. до предявяване на иска – 18.02.2019г.

С оглед изхода на делото и отхвърляне на исковата претенция в цялост, ищецът няма право на разноски предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което претенцията му за разноски, претендирани с молба/допълнителна/ с вх. № 290/08.03.2019г. по описа на РС – К. се явява неостователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът също е направил искане за разноски и е представил е списък по чл. 80 ГПК, касаещ сумата от 800 лева – платен адвокатско възнаграждение, за доказване на плащането на което е представен Договор за правна помощ и съдействие от 21.05.2019г., което искане с оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът намира за основателно, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 800 лв. - направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОТХРЪРЛЯ предявеният от  „Универсал Ж” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „ Ц.А.” № 19-21, представлявано от Ж.Б.В.иск против ЕТ „ НЕЗИ 86 Валя Цекова”, ЕИК *********, представлявано от В.А.Ц., гр. К., ул. „ И. К.в„ № 10 и гр. „ К., ул. „ А.С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв./ Девет хиляди лева/ , сумата от 4650 лв. / Четири хиляди шестотин и петдесет лева/ обезщетение за забава за периода от 31.12.2013г. до предявяване на иска – 18.02.2019г. и законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, поради погасяване по давност .

ОТХРЪРЛЯ претенцията на „Универсал Ж” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „ Ц.А.” № 19-21, представлявано от Ж.Б.В.за осъждане на  ЕТ „ НЕЗИ 86 Валя Цекова”, ЕИК *********, представлявано от В.А.Ц., гр. К., ул. „ И. К. „ № 10 и гр. „ К., ул. „ А.С. да му заплати направените в настоящото производство разноски, като неоснованелна.

ОСЪЖДА „Универсал Ж” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „ Ц.А.” № 19-21, представлявано от Ж.Б.В.ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ НЕЗИ 86 Валя Цекова”, ЕИК *********, представлявано от В.А.Ц., гр. К., ул. „ И.ван К. „ № 10 и гр. „ К., ул. „ А.С., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 800 лв./ Осемстотин лева/ разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      Районен съдия: